Вълшебното езеро в края на водопада

Усмихнах се и се сгуших в него.
-И аз се радвам,че се престраших.-леко се засмях.
-Искаш и ами да излизаме вече от тук.Да се прибираме?В училище има доста забавления да се каже..ще отидем няъде да съберем погледите.-сръгнах го леко с лакът и му намигнах.Определено щяхме да съберем погледите с външния си вид.Целунах го преди да се отдалеча леко от него и да излезна от водата.Щом излезнах вендага ми стана студено.
-О супер!Студено!-казах и обвих ръце около тялото си.-е сега по кой начин щяхме да изсъхмен.Обиковения или магическия..или щяхме да се прибираме тама.Аз по сутиен и бикини,а той по боксерки.Още повече погледи щяхме да съберем.

-Е малко ще те разочаровам,но не помня заклинанието за сушене..и ще си ходим мокри.-повдидгнха леко рамене.Облякох блузата си,обух дънките си след което обух и кецовете си.Облякох суичара си,но още ми беше студено.Чаках го да се облече.Е поне бях бърза в обличането..като се саблича човек досат често се научава да се облича досат бързо.Обгърнах тялото си с ръце и и местих тежестна от единия си крак на другия.
-Мислех да отидем ами...някъде из училището.Може да отидем на онази тераса..която бях видяла.-засямх се тъйкато незнаех дали той е видял терасата.Гледката от нея беше страхотна.Луната се виждаше превъзходно,но метнах само бегъл поглед.
-Или на боулинг..или в стаята ми.Не знам..ще решим по пътя.-казах и го погледнах докато той се обличаше.Харесваше ми това което виждам.

Разхождах се отново сама. Не че имах нещо против, вече бях свикнала със самотата. Тя се беше превърнала в моя най-добра приятелка, никога не ме изоставяше и винаги беше с мен. Бях се преместила в училището само преди два дни... Майка ми мисли, че тук ще ми е по-добре, че може би ще си намеря приятели... хахаха... мечти, явно бях обречена до края на живота си, да съм сама... Е няма лошо свикнала съм... Изведнъж спрях и се огледах, рядко обръщах внимание на местата където се разхождах, просто хващах една посока и краката ми ме понася към нея и после ме връщаха обратно. НО това си заслужаваше, беше красиво, голямо езеро... Не не беше красиво, беше невероятно, стоях и гледах като омагьосана... Още от малка обичам езера, а това тук беше наистина невероятно красиво. Имаше нещо магично в него, нещо тайнствено и древно. Седнах на поляната, като не откъсвах очи от омайната вода... Така и не усетих, кога беше дошла тя...

Стела все още се чувстваше нова в това място.Имаше доста интересни създания които едва ли можеха да се видят в Магика.Затова тя сега се разхождаше из това училище за да го опознае по добре както и неговите обитатели,защото на Земята нещата бяха се смели така че вече не знаеш кой е добър и кой лош.Затова тя сега се разхождаше из двора и бе стигнала до едно красиво езеро,тя застана на брега и започна да се любува на отражението си което за нея си бе напълно нормално.Както си се любуваше изведнъж чу стъпки и се обърна и видя едно момиче да се приближава към нея.

Зад нея имаше едно доста бледо момиче
-Здравей-каза Стела леко усмихнато на момичето
-Може да се каже дойдох преди няколко дни.Доста интересно място е това
След това пак погледна момичето и нейния тен
-Не че искам да се бъркам, но ако хванеш малко тен ще си направо трепач-отвърна тя като продължи да я гледа

Aнна се усмихна-явно момичето не беше осъзнало каква е.
-Такива неща,като Слънцето няма как да ми подействат.-Анна се усмихна някак скептично.
-Аз съм вампир.-каза някак сковано.-Но не бих казала,че тена ми е нещото,за което би трябвало да се притеснявам.
Ти си фея,нали?-каза и още преди да дочака отговор задейства силите си над водата и направи така че около тях закапаха капки,като истински дъжд.
-Фейте контролират природните стихии.-каза извън контекста.-Как се справяшс тях?

Стела я погледна леко учудено и смаяно и замахна с ръка да се предпази от пръските вода
-Ти си вампир,и пиеш кръв това е ужасно погледни се само колко си бледа,ужас.-каза тя на момичето
-Вярно е фея съм но не такава за каквото ме мислиш.Аз феята на слънцето луна и звездите-отвърна тя леко гордо и там от където идвам съм втората най силна фея-продължи да се фука и тя не знаеше защо.
-Сигурно е ужасно да си вампир-продължи тя и я погледна като все още стоеше на брега и луната я обсипваше с лъчите си като я правеше още по красива

-А,не,чудесно е.-отвърна с равен глас,а кожата й беше невероятна на лунната светлина.Цялата тя беше ужасно красива-това бе един дар и плюс от това да си вампир.Червената й коса се спускаше на вълни като огън по раменете й,а пъстрите й очи святкаха загадъчно.
-Извинявай за грешката.Познавах една фея и владееше водата.Друга не съм срещала.
А относно това да си вампир-да,да пиеш кръв е ужасно,може би за някои...но за вампирите това е начин на живот.А и аз никога не пия,докато убия човек.-Анна се обърна към вълшебното езеро с изпънат гръб и загледа водата.

Стела леко я изгледа от страни леко странно
Значи има и други феи тук а аз си мислех че съм единствената уникална и неповторима.-каза тя и се засмя леко
Вампири бе чувала за тях от Блум за тях докато бе разказвала страшни истории,а и ако се опиташе да направи нещо щеше да разбере с кого си има работа.
-Аз съм Стела между другото-представи се тя на момичето
Нощта бе спокойна и пълната луна се отразяваше в езерото и на Стела и се искаше с някой е момче да е тук сега,но нищо скоро може щеше да си намери някое.После погледна момичето и забеляза дрехите
-С какво си облечена За бога сякаш гардероба е избухнал върху теб.Спокойно ще оправим тази работа-каза тя и се засмя пак ето сфера в която тя бе направо факир в случая фея