Вълшебното езеро в края на водопада

Това е вълшебното езеро. За него се носят далеч по – интересни и невероятни легенди, но тук вече можехме да се каже, че имаше нещо вярно. Езерото бе много красиво, който веднъж е успял да го види е загубвал ума и дума от величието красотата му.Най – разпространената легенда е, че това езеро не е обикновено, а вълшебно. Само с едно твое докосване и в отражението ще се видиш ти, но сбъднал най – съкровената си мечта. Друга легенда разказва, че мнозина са полудявали край езерото и се опитвали да се удавят в него.

Денят беше изморителен. Да се чуди човека какво бях правила толкова. Мислите ми се върнаха като на кинова лента. Намръщих се. Не съм правила кой знае колко изморителни неща,но това все пак не ми пречеше да седна на това вълшебно езеро и да се насладя на водата. Туко виж нещо интересно ми е минало през очите. Седнах на меката трева и се огледах на около. Нямаше никой. Само шума на водата се чуваше как препуска надолу към малкото водопадче. Взех един от камъчетата и го хвърлих в езерото. Чу се "Пльок" и камъчето потъна в дълбините...

Беше доста приятна нощ, обаче на сутринта възникна проблем.Понеже при трансформацията дрехите ми се разкъсаха , бях гол.За щастие един от глутницат ами даде неговата бяла риза , която ми седи като рокля и прикрива доста неща.Тръгнах да се прибирам към училището , но да вземе да завали.Ужас!Косата ми беше мокра и ми беше малко хладно.Обгърнах с ръце тялото си и както си вървях попаднах на едно езеро.Там имаше една жена.
- Здравейте - поздравих я като се приближих.

- Здравей. - погледнах момичето с голямата риза и мократа коса.
- Ела тук под дървото не вали. - предложих и посочих дървото. Беше ми приятно да се срещна с някой ученик, но този дъж хич не ми харесваше. Намръщено гледах дъжда как мокреще всичко що е под него.

С радост отидох под дървото.Макаар да обичах дъжда , в момента исках да застана някъде на сухо.Седнах до непозната.Иглеждаше малко по-голяма от мен и предположих , че е един от учителите.
- Вие сигурно сте един от преподавателите.Аз съм Сандра - подадох й ръка - По какво преподавате?

Поех ръката й и се усмихнах.
- По социология на зооморфите. - усмихнах се отново и се наместих на мястото си. Една гръмотевица углоши всичко което тя каза.
- Извинявай би ли повторила. - засмях се и в този момент заваля още по силно.Сякаш можеше по силно и от това.

- Питах как се казвате - провикнах се.Лелел тази буря.И като бях само по тази риза.Станан ми хладно и се обгърнах с ръце.Дъждът се усили.Супер.Сега шансовете да се прибера стигнаха до минимум.

- Наташа!!- трябваше да се провикна,за да надвикам гръмотевицата. Усмихнах се и погледнах към дъжда. Боже...имах чуството,че никога нямаше да спре. И аз какво щях да правя? Може би да чакам тук докато не премине.

Кимнах.Малко постояхем така и започна да се свечярва.Капките дъжд постепено се превърнаха в снежинки.Стана ми хладно и отново се сгуших в мократа риза.Много тъпо от моя страна , тъй като беше мокра и ми ставаше още по-хладно , но аз бях мъжко момиче .Все щях да се справя с това.Не можех повече да остана тук.Дъждът , по -точно вече снегът, изглежда нямаше намерение скро да спира.можех да остана тук мокра до кости или да се измокря още повече , но да стигна до вкъщи.Там , където беше топло и щях да чувствам далеч по-добре.Изпуфтях.
- Виж Наташа беше ми приятно да се запознаем , но мисля , че колкото повече стоим тук , толкова повече положението ни се влошава.Предлагам да изтичаме до училището с риска да се намокримоще овече , но поне ще бъдем после на топло.
След тези мои думи тръгнах към училището....

-С дрехите ли мислиш да влизаш?-попитах го и свалих суичара си който метнах на земята.Свалих блузата си и дънките си.Останах по черния си сутиен и черните си бикини.
-Не е толкова студено колко очаквах.-заявих и погледнах небето след което водата.Погледнах отражението си."Приличам на някаква кучка!"-казах си щом огледнах остналите дрехи или по-точно бельо върхо мен.Имах доста хубаво тяло благодарение на "хипер хубавата" крастоска-вампир и вещица.Хем атлетично,но и красиво.С идеални извивки и нормални за моята възраст гърди.Пристъпих към водата.Погледнах към Тран след което скочих в взерото.
-А студено е!-извиках и мехнах няколко мокри кичора от косата ми които падаха върхо лицето ми.-Идвай!

Усмихнах се и почнах да го пръскам.
-Не ми се мисли после как ще изсъхваме.-заявих му докато се приближих към него.Е малко магия щеше да помогне.Бях доста близо до Тран и чувах как диша.Приближих устни към неговите."Какво правиш?СПРИ!" каза вътрешния ми глас.Отдръпнах се,но не зареди скастрянето от "съвеста" ми, просто наистина правех някакви глупости...
-Ъъ..аз съжалявам!-измрънках и се отдалечих плувайки по гръб към другия край на езерото.

Близост?Не мога да си позволя да съм близка с някой!Всеки който допускам до себеси рано или късно плаща някаква цена.Не исках да забърквам и Тран.Той беше доста готин-признавам.И мил,а ако му стане нещо зареди мен няма да си го проста.
-Не е толкова лесно да се каже.-усмихнах се тъжно.Погледнах го в очите с поглед "Сякаш неразбираш?Не съм като другите и може би съм опасна".И като все едно казвах това съвсем махнах може би.
-Ти си много мил и готин,приятен тип.Допадаш ми.-опитах се да сменя темата и това беше първото което изникна в главата ми.И наистина го мислех.

-Облачно,но сухо.Така да бъде.-казах и с едно завъртане на пръста си и малко заклинанице което изрекох тихо около нас всичко стана различно.Сякаш бяхме някъде другаде.Беше сухо,а на небет о имаше облаци.
-Ами това успях да докарам...-огледнах се наоколо и повдигнах рамене.
-Иначе ами не е толкова лесно..ами да допусна някой до себеси.Който и да допусна той ами..плаща някаква цена накрая.Най-добрия ми приятел например...той спаси живота ми.Даде ми кръв,а аз какво..докоснах го и той умря.-намръщих се.Очаквах да ме скастри,че говоря за себеси като чудовище,а му бях обещала да не се наричам така..е да не се наричам,но не и да не говоря.

Думите му бяха мили.Усмихнах се леко несигорно и незнаех какво да кажа.
-Тран аз..-дори неможех да си довърша изречението.Незнаех как... "Не ме интересува риска. Харесвам те и не ме е страх от смъртта, та нали съм безсмъртен" проехтяха думите в главата ми като ехо. "Харесвам те" се отличаваше най-много от всички думи които той беше казал."Неможеш да го допуснеш!"-каза съвестна ми,но аз се опитах да я пренебрегна.В главата ми нахлуха ясни мисли.

***
Слънцето грееше доста силно и дори слънчевите ми очила неможеха да ме предпазят.Главата ме болеше и се чуствах ужасно слаба.
-Бони добре ли си?-чух Адам.
-Аз..не..слънцето...-едва имах сили на говоря.Адам ме хвана и ме придържаше докато стигнем близката гора.Отслабвах с всяка минута и той бързаше все повече и повече ,а аз дори незнаех защо.Седна под сянката на едно голямо дърво,а аз бях в прегръдките му.Поднесе китката си към устните ми.
-Хайде пий.-каза ми той.Опитах се да протестирам,че не искам,но забих зъби и почнах да пия жадно.Той отслабваше със всяка капка която поглъщах,а аз ставах по-силна.Вампирските ми сили и вещерските се сблъскаха в мен за пореден път.Коя от двете сили ще наделе.Изцелението наделя над всичко и с едно движение Адам лежеше мъртав на земята.
-Адам!-извиках,но той не мърдаше нито дишаше.Правех безполезни опити да го върна от царстовот на мъртвите докато плачех,но нищо се стана.
-Не Адам!Ти неможеш да ме оставиш!Аз имам нужда от теб!Обичам те!-виках сякаш той ще ме чуе,но тялото му беше бледо,студено и бежизнено.

***
Чух стъпки из храстите и това ме извади от ясните мисли.
-Ти чу ли това?-попитах и погледнах Тран.Бяхме застанали толкова близо един до друг,а преди малко той ме беше целунал.Искаш още и още целувки от него.Беше страхотен или поне като приятел,но нямаше да му го причиня.Нямаше да го излагам на опасност зареди мен.Огледах храстите и дърветата,но нямаше никой и никакъв шум освен песента на птиците не се чуваше.
-Сигорно съм си въобразила.-измрънках.

Извинява се за това прекасно усещане?
-Не се извинявай!Тази целувка..беше..ами доста хубава.Някак си жива-засмях се.Жива,а сме вампири.
-И приятна..-приближих се по близо до него.Обвих ръце около вратът му и долепих устните си отново към неговите.Целувката не беше много дълга,но поне беше сладка.Не мислех този път да се извинявам или благодаря.Сигорно и аз съм звучала толквоа тъпо кога му се извиних преди за малко да го целуна.

Как съм решила?Какво съм решила?Какво съм решила по дяволите?Тран беше-мил,годин,добър,секси...можех да поставя това така да кажем невино момче в опасност."Защо все на мен?Няма ли да имам хени енд накрая?"-измрънках си мислено.
-Това определено не беше приятелска целувка!-казах и продължих да мисля на другия си отговор."Какво по дяволите да кажа?"-мрънках умствено.Мълчанието междо нас стана неловко.Мислите ми тотално изхвърчаха от главата.
-А ъм...взех решение..и..ами..-дори незнаех как да довърша."Не предполагах,че ми е толкова беден речника!" .Да допусна човек до себеси.Да допусна Тран до себеси...и какво трябваше да кажа?Че искам да съм с него?Че му се извинявам предварително преди да го убия някога..в бъдеще?Че е супер готин и момиче като мен не го заслужава?Какво да му кажа?И май този въпрос си повтарям цял ден най-често..какво,какво...

Усмихнах се тъжно и се приближих още повече към него ак въобще имаше повече накъде.
-Искам да съм с теб!-прошепнах в ухото му и обвих ръце около вратът му."Браво Бони!Правиш глупости!На всичкото отгоре това момче е по-малко от теб!"-скастри ме моята "прекрасна" съвест.Прогоних тези мисли от главата си.Водата около нас се задвижи.Стана по-топла.Е не съм го искала,но така по-топла по-ми харесваше.Усмивката още стоеше на лицето ми.