Поляната с розово дърво.

Имаше деца. И не ги вижда. Замислих се, дали не използваше жените и не ги изоставяше после. Нямаше как да разбера, защото прикри мислите си. Помисли само, че е издал твърде много на мен, една никоя.
Тръгвай си. Помисли върху въпроса, че причини нещо такова и на теб. Ребека, тръгвай си оттам.
Искаше ми се да я послушам, но нещо ме задържаше. Не бяха очите му, нещо друго. Исках да разбера повече за него, за това кой е, дали ще ме използва, ако му повярвам. Щях да рискувам.
Сериозно, този път ще те изоставя завинаги. Ще останеш сама, без мен. Няма да съм там, за да ти помагам. За каквото и да е.
Притрябвала си ми! Само ми говориш глупости! - Скастрих я и тя млъкна. Част от мен изчезна, заедно с нея. - Ще ми липсваш..
- Аз.. ъх. - не можах да довърша. Не ми се говореше.. Не и за това, но се налагаше, нали? - Такъв ли си попринцип? Нарочно ли ги остави? - нямаше да ме погледне вече, не и след това. Но аз трябваше да знам! А и не бях от хората, които овъртат..

- Аз.. ъх.
Бека отново изпадна в нейните състояния на "транс".Явно водеше душевна борба с нещо вътре в нея.Ох..Звучах наистина като ония лудите ..Как се казваха?Нямаше да се сетя,но онези дето лекуваха лудите..И те са луди...Но няма значение..Много философствам..Трябва да стана философ..Нека да се върнем в реалността при момичето и Ерик...
- Такъв ли си попринцип? Нарочно ли ги остави?
-Ами....ЗА първото дете не знаех,че имам,но после бившата ми(гадже,не съм бил женен) ми звънна(не знам откъде ми беше намерила номера) и ми съобщи,че имала дете от мен.Отидох да я видя и детето също така,но нищо..Само ми казаха,че се казва Елизабет Джонсън.Исках да я видя,но не я намерих.Сега тя трябва да е на 18 години.
Замълчах..Щях да подновя опитите за търсене на дъщеря ми скоро.
-А за второто дете..Още нищо не се знае..Ние със Сара просто се разделихме и така...
Усмихнах и' се...
-Други неща интересуват ли те..Питай!За всичко ще ти отговоря...

Хм, интересуваше ли ме? Много неща, определено. Но да седя и да му задавам въпроси, като съм просто някой, който е срещнал в парка, едва ли не все едно да съм водещата на някоя от онези игри, в които се питаха разни работи, а той да е участникът.
- Ще се въздържа от още такива въпроси, ако ме почерпиш едно. Първо, защото ми се пие и второ, защото много ми се пие. - казах и се изправих.
Нагласих шапката си и го погледнах. Първо си седеше на пейката и все едно го нямаше. После нещо се оживи в очите му, но все още не се изправяше.
- Ще ходим ли някъде или да те оставя и да ходя сама? Защото както казах, много ми се пие. - казах и го погледнах глупаво.
Защо аз го канех да ходим някъде? Не трябваше ли да е той?
Естествено, че трябваше да е той! Ти се прецака..
А ти се върна! - изпищях наум.
Да, защото не можеш без мен, пък и гледам не си научила нищо за каненето на среща.
Аз на среща ли го поканих?
Ти наистина си много глупава, Бека.
Млъквай!
- Ехо, тук ли си? - попитах и размахах ръката си пред лицето му.

- Ще ходим ли някъде или да те оставя и да ходя сама? Защото както казах, много ми се пие.
Чух въпроса и',но не отреагирах.Мислех си за първото си дете.От доста отдавна не съм се виждал с нея.Всъщност от около година.Помня как я изплаших.Наистина много се отплеснах,щом Бека започна да маха пред лицето ми.
- Ехо, тук ли си?
Тръснах главата си и я погледнах.Усмихнах и' се.
-Да..
Станах от мястото си и я погледнах отново.
-Много си красива...Сега го осъзнавам..
Усмихнах се и тръгнахме към някакъв клуб.
Пп Сори че е кратко..Пиши в някой клуб...