Скритата поляна

Тя се засмя и ми показа едно медальнче.Преди да попитам за двете букви тя ми разясни.Но си приззнавам,че това със сянката ме изплаши-Чакай,сянката те е нарекла Ренесме?!Но защо точно с това име Джеси?Ренесме...-замислих се.

- Винаги съм се чудела това... - признах си.Защо наистина ме беше нарекъл Ренесме,а не..нещо друго..например Холи,Моли,Лоли...Загледах се в облацие отново.Един от тях приличаше на голямо пухкаво зайче.Засмях се с детско гласче.
- Виж...онзи облак прилича на зайче? - посочих в небето облака.Обичах да откривам на както приличат облаците въпреки,че в сиропиталището нямах много време да им се наслаждавам.

Тя си призна,че винаги се е чудела по този въпрос.Изведнъж се засмя детски и ми посочи едно облаче,което приличало на зайче.Хвърлих поглед към облака и се засмях.-Наистина прилича на зайче!-как ми се ще да имах нейното спокойствие и детска свобода.Тя имаше невероятна дарба,но все още не осъзнаваше това.Бе малка и крехка,а бе получила тежки удари от живота.-Е какво ще кажеш да се разходим някъде,защото вече ще откача!-не че аз не съм откачена де!

Повдигнах рамене.
- Ако не те задържам...и къде? - попитах и се изправих.Изтупах рокличката си от тревата.Слава бого не беше станал зелена.Огледах се наоколо.Не бях виждала място като това.
- Познаваш ли градът? - попитах аз кака Каталина.Аз не го познавах много добре,но и само дете из това градче...гледаха ме сякаш съм хваната от гората.

-Изобщо не познавам града,най-много да се натъкнем на някой!-засмях се нервно.Повярвай ми и аз съм преминала през това да ме гледат като хваната от гората!Хайде,ела!-подадох и ръка.-Не хапя де,не съм вампир!Ще те заведа в някой хотел!Имам известна сума пари.За известно време ще ни стигнат!Спестявам ги от 10 години!-усмихнах се.

Хванах ръката и,но бях малко притеснена.Тя беше много мила с мен,а аз не бях свикнала на таквоа отношение.Все пак родителите ми бяха работохолици...после умряха...не бях свикнала.
- Аз..не искам да се пречкам..не искам дапохабя парите ти... - изрекох тихичко.Дори не знаех какво да кажа в този случей.Чувствах се като на тръни.Двете тръгнахме на някъде...без конкретна посока.

-Хей,я спокойно!За какво съм пестила тези пари,ако не помогна на някой.Ако не открием хотел ще трябва да те оставя някъде,защото ще трябва да се връщам!Но първо трябва да намеря къде ще спиш!-и не напразно се притеснявах.Бе започнало да става тъмно,а дете като нея не трябваше да стой само на улицата.

След цяла нощ в надпревари из цялата гора с най-различни магически същества , Джо се чувстваше направо премазан. Не му се мислеше за нищо друго освен почивка. Знаеше , че е време да се прибере и да си почине , но просто бе твърде уморен за да се довлече до вкъщи.
Точно когато се чудеше къде да се опъне за една лека дрямка усети онзи аромат - ароматът на хиляди прекрасни цветя. Миризмата леко погъделичка сетивата му и го подкани да продължи напред.
След около 20-на метра Джо се оказа на една прекрасна полянка обсипана с лавандули.
- Перфектно !- каза си той си се опъна под най-близкото дърво.

Aли се разхождаше сред многото цветя,когато забеляза познато лице ,излежаващо се като змия. "Хъъм,нека да не го будим,изглежда изморен."Бяха първите й мисли,но тогава се усмихна лошо и започна да се приближава към Джо. Когато беше почти до него,тя се хвърли отгоре му и започна да крещи:
-Нападааат теее,лошите извънземни на име Фреди Крюгеееер! -Идваше й да се изсмее като злите учени,но не го направи. Започна да се смее ,по -скоро истерично,отколкото зло.

Точно когато се отпусна напълно , Джо чу стъпки. Съвсем бавно някой приближаваше към него .Той се готвеше да се хвърли напред и да уплаши този който се приближаваше когато усети познатият аромат на една малка и досадна вещица която много обичаше .
Беше Али .
Джо едва забележимо се усмихна но остана със затворени очи за да я подведе да се хвърли към него . Тогава тя скочи върху него и започна да вика някакви неща за "Фреди Крюгер".
За съжаление това му даде идея и както си се хилеше Джо се надигна рязко и изкрещя като по филмите на ужасите , както се хилят убийците . За да добави ефект той пусна кучешките си зъби , промени очите си и с този крясък ... е нека просто кажем " Фреди Крюгер ряпа да яде ".

Тъкмо когато Али беше решила,че е победила,Джо се изправи и започна да вика с/у нея. Да си кажем истината..Али се стресна и посегна към него. Докато се усети,тя вече го беше удрала. Сега изражението й беше неутрално. Не знаеше дали да се смее или да плаче. Тогава й дойде брилянтната идея. Тя постави ръка на удраното и с загрижено изражение каза:
-О,виж! Одрал си се някаде! Тц,тц,как може да си толкова невнимателен.Имаш ли лепенка?-Едвам се сдържаше да не се разсмее. Тя продължаваше да го гледа чудно и загрижено.

Докато крещеше Джо забеляза как малката замахва с ръка , след което последва едно доста неприятно одраскване. Въпреки , че Али се правеше на загрижена той виждаше че и идва да се пръсне от смях .Тогава се сети за нейната основна слабост и каза :
- По скоро въпросът е , ти имаш ли лепенка ? - каза той като нежно я хвана за кръста и се оттласна от земята .
С един скок той се озова в средата на поляната . Там той внимателно просна Али в цветята и започна да я гъделичка .

И отново,Джон използваше гъдел срещу Али. Тя си пое дълбоко въздух и едвам каза:
-Няма да дишам ,докато не спреш да ме гъделичкаш!-Тя спря да диша и затвори очите си,така по-лесно се концентрираше. Винаги получаваше това,което иска,а сега няма да е изключение. Колкото и смешно да й беше,ината й бе по-голям и тя се въздържаше от всякакви емоций. Проблема беше,че нямаше да издържи още дълго . Въпреки това,тя продължаваше да не диша.

Когато Али спря да диша , Джо първоначално се уплаши защото знаеше за магарешкият й инат. Но въпреки , че чуваше сърцебиенето й и осъзнаваше че няма да издържи още много той реши да я остави да победи .
- Добреееее , победи , предавам се .По добре започвай да дишаш иначе ще има уста в уста !!! - каза той усмихнато и леко се отдръпна от нея .

-Разбира се,че ще победя. -Погледнах Джо. След това се загледах в цветята. Бях забравила,че имам алергия към тях. Намръщих се и прокарах пръсти през косата си. Знаех си ,че колкото и намръщена бъда,все си оставам умопомрачително красива. Беше време да се махна от тук,освен ако не исках да умра на поляната.
-Аз си тръгвам. Ти лягай да спиш. -Потупах Джо по рамото и закрачих нанякъде.

Сърничката захрупа тревата от ръката му
"Тази поляна толкова ли е красива"? - попита Алдур
"Да" - Отвърна му животинчето и продължи да си похапва тревичка. "Трябва да я видиш. Ще те пусне".
Сърничката изяде тревата, получи няколко погалвания и след малко си тръгна по нейните си работи. Хибрйдът пък, който беше клекнал се изправи. Тръгна в указаната му посока и известно време по-късно, след като мина между две дървета, които сякаш се приближиха по-близо едно до друго зад гърба му..
"Уау" - рече си той на ум. Поляната наистина беше невероятно красива. Хибридът съзерцаваше недокоснатата от човешката ръка природа. После видя момичето. С бавни крачки приближи до нея.
- Здравей - заговори я Алдур