Парка "St.James"

Вървяхме с...даже не му знам името на кучето, из една сенчеста пътечка в парка. От двете ни страни имаше пейки и много дървета. Хора бяха насядали по пейките и си говореха. В едната си ръка държах едно кафе и две кифлички които взех от близкото кафе. Едната беше солена и според мен беше подходяща за кучето. Нямах куче и незнаех с какво по дяволито го хранят това нещо,но съм сигурна че ще му хареса кифлата. След дълго ходене и малко тичане след кучето седнах на една пейка и започнах да ям,като от време на време хвърлях и на кучето. Държах здраво каишката и се молех да не тръгне на някъде,защото наистина щях да бъда мъртва ако то избяга. Не че сега не съм,но това беше друга тема.

Започнах да полудявам и беше добре да изляза навън.Сложих първите дрехи попаднали пред погледа ми и тръгнах.Стигнах парка и реших да мина през него.Можеше пък да се случи нещо интересно , знам ли,но това определено нямаше да включва да си играя с другите кучета. Минавах покрай различни пейки с различни хора и тогава видях едно познато лице.Не вярвах,че ще видя Ванеса пак след гробището.Забелязах как здраво сртискаше каишката на кучето.Странно, не предполагах ,че има куче.
- Хей здрасти - усмихнах се приятелски и седнах до нея. - Надявам се не възразяваш.

Повдигнах погледн към говорещия и се усмихнах. Беше Сандра. Нямах представа от кога не я бях виждала,но нали сега я виждах.
- Сядай. - казах спокойно и и направих мако място на пейката и тя да може да седне. Отпих малко от кафето си и я погледнах през качулката.
- Какво те води в парка? - попитах и се заех отново си кифлата ми. Обожавах сладкото и точно сега му се наслаждавах сякаш ми беше последното сладко нещо което ще изям. Същото беше и с кафето. Бях се пристрастрила към много неща през този живот.

- Полудявах в даскало - направих жест изобразяващ лудоста ми. - Писна ми да стоя между четири стени , пък и нямах дружка за по чашка.Представи си от месец не съм пила или пушила.
Изтрещявах наистина.След последното тържество нямах намерение да ходя и на това.Нямах намерение да се забърквам в някакви ситуации.бях в кофти настроение, но сега...
- Не предполагах ,че имаш куче.

Погледнах към кучето и се усмихнах. Това куче едва ли беше мое или някога щеше да стане,но какво ми пречеше да се погрижа за него.
- Не е мое, на съквартирантката ми е,която го е оставила в стаята заключено и тъй като аз чак сега се прибирам и незнам от кога е седяло там. Но по начина по който бързаше да излезе едва ли е било малко. - засмях се и го погалих със свободната си ръка. Незнам защо и разкзах всичко това,но сметнах за нужно да обясня,че все пак не съм го откраднала. Изядох и последната хапка от кифлата ми а кучето отдавна вече беше изяло неговота. Нямах представа какъв пол а още повече какво му е името,но смятах да разбера. Незнам от къде,но просто щях.

Засмях се.
- Дам такива са кучетата.Знам го от личен опит - отново се засмях и насочих вниманието към животинчето. - Имаш ли представа как се казва или поне какъв пол е?Нашийник няма ли?
Що за безотговорна съквартирантка би оставила милото същество без разходка и затворено.А то е такова сладурче.

Погледнах кучето и го огледах цялото.
- Май е мъжко,но нямам никаква представ името му. - засмях се и отпих от кафето си. Тази глава не спираше да ме боли,дори и след като излязох малко,но то това слунце едва ли очаквах да се подобрят нещата. Би трябвало вече да не ми прави впечетление мърхморлука. Толкова съм се напивала,че би трябвало вече да не ми први впечетление главоболието. Кучето почна да се оглежда аоколо и да джавка отвреме на време.

- Да съжалиш ,че нямаш нужната дарба в моменти като този - усмихнах се и посегнах да погаля кучето.Направо станах от пейката и клекнах пред него.Зачесах го под ушите , а то направи онази доволна гримаса.
- Кой е добро куче, кой е добро куче - засмях се и извърнах поглед към Ванеса. - Теб каквото води насам, освен кучето де.
Усмихнах се за пореден път и продължих да почесвам кучето.

Засмях се при гледката. Кучето явно беше доста доволно да му обръщат внимание.
- Мърмулука. - казах точно и ясно и отпих отново от кафето. Вчера щеше да е още по супер ако половината от алкхола ни не се беше изсипал в реката. Може би щях да бъда повече пияна. Един лъч свтлина някак си премина през листата на дърветата и освети очите ми. Извиках леко и се плъзнах настрани по пейката. Проклетото слънце, пече най-силно точно когато ме боли ужасно много главата.

Ясно.
- Разбирам - забелязах как се дръпна ,заради белстящото слънце.То така хубаво на чист въздух,но точно на това слънчево място - недобър избор за един вампир.
- Май ще е по-добре да отскочим ня някое друго място като например.. - секунда за размисъл. - ..гората.Гъсти сенчести места и същевременно чист горски въздух.Кучето може да бяга там.
Тя се позамисли ,а аз закимах енергично,че това е правилният избор.

Погледнах към кучето а после към Сандра. Гората наистина беше мъдрия избор за мен. Нямаше да има слънце,чак толкова колкото тук и щеше да тихо, точно като за мен.
- Ами добре,мисля че наистина ще е добра идея. - усмихнах се и отпих за пореден път от кафето. Станах и се приготвих за тръгване. Сложих си слънчевите очила и хванах каишката на кучето по удобно.
- Е,ще тръгваме ли? - попитах малко нетърпеливо и взех кафето си в едната ръка и някак си на магия си запалих цигара. Ох,нямах представа от кога не съм пушила,но ми се струва от векове.