Парка "St.James"

Реших да се поразходя,а и без това трябваше да изведа Макс на рзходка.Парк "St.James" ни беше наблизо и затова сложих на кучето каишката и тръгнах на там.Денят беше хубав.Времето приятно.Грееше слънце и подухваше лек ветрец.Бях с бяла тениска,дънки и естествено слънчеви очила.Обичах да нося слънчеви очила.Рядко излизах от нас без тях.
Пуснах кучето да потича и почнах да се разхождам по пътеките на парка.Отвреме на време виках хъскито за да не се изгуби или нещо такова.Макр на пръв поглед беше мило и добро кученце.Ангел.Но разиграе ли се и разлигавили се...на!Цяла бомба!
- Макс! - повиках го отново.Той беше отишъл да досажда на някакво момиче.Въздъхнах и отидох при тях.Хванах кучето за каишкатаи леко го дръпнах за да седне. - Извинете..
Извиних се и се усмихнах чаровно.Не знам защо,но реших да се представа:
- Алекс

Пп:Кратко е ама имам работа ;хх тц!Съжалявам

Кимнах.
- Да.Това е Макс.. - усмихнах се на Джесика.Кучето стоя известно време мирно,а после се изправи и отново почнада досажда на момичето.Засмях се и въздъхнах.Сложи му каишката. - Отново се извинявам.Решил е,че трябва да се разлигави,а и ви харесва.
Усмихнах се чаровно.Подуха лек ветрец,а слънцето почна да пече още по-силно.Щеше да е приятно Джесика да ми е компания докато разхождам Макс.Стига тя да искаше.
- Искате ли да се поразходите с нас? - попитах я.Принципно карах на "Вие" и чак когато събеседника се съгласи давах на "Ти".Дори с най-добрата ми приятелка почнах на "Вие",а запознанстово ни беше в едно кафене...хах!Бях и се натресал на масата от скука..ама и аз съм един.

Кимнах.Въпроса е как аз щях да водя като Макс беше с нас?Аз или той?Великия спор.Тя предложи да си говорим на Ти докато Макс ни теглише из парка.
- С удоволствие... - засмях се.Това също беше учтиво,но бях свикнал да говоря така зареди родителите ми.Все да не ги изложа и бля бля.Беше адски досадно. - Знам,че жена не се пита на колко е години,но хъм Джеси на колко си?А и може ли да ти казвам Джеси?

Усмихнах се мило и невинно.Махнах на Макс повода и той се затича на някъде.Не след дълго разбрах къде.Имаше едно женско хъски привлекло вниманието на нашия герой.Двамата бяха толкова сладки кучета....Засмях се.
- Ще отида да го доведа... - затичах се.Хванах го за каишката и се върнахме при Джесика.Кучето веднага почна да се лигави и да се гали в нея. - Доста те харесва.
Е имаше защо да я харесва.Тя си беше хубаво момиче.

Еси кимна утвърдително. За разлика от едно 90% от хората с които се бе срещала, ей така по чиста случайност, продължаваха да й говорят на цяло име едва докато тя не ги помолеше да спрат.

-Естествено.. Даже е препоръчително пред Джесика... - засмя се момичето. Мразеше да я наричан с цялото име почти толкова, колкото мразеше първото си име. За Бога, кои нормално родители биха кръстили дъщеря си Инкресия?! Лично на нея й звучеше като депресия.. - И не се притеснявай... Доста често ме питат за възрастта ми ... - тя повдигна ръмене - На 20 съм

Докато си говореха, кучето започна да се тегли в друга посока. Отново. Едва преди две минути смениха посоката. Пхъ това животинче беше доста диво. В момента, в който се усети свободно то се затича на някъде. Алекс тръгна след него и след малко двамата отново бяха при Еси.

-Голям е сладур - Джес се наведе и започна да гали кучето, което и без това се бе свряло в нея. Тя повдигна поглед към Алекс и намигайки допълни - На собственика си мяза.

Двамата се засмяха. Алекс отново се опита да накара Макс да седне спокойно. Но уви, кучето бе на друго мнение. Затича се на някъде.

-Не го гони... Ще се върне - Джес се обърна отновокъм Алекс - Е, разкажи ми нещо за себе си...

Беше ми тъпо вкъщи и след нощта реших да изляза да се поразходя.. Идеалното място беше парка..Седнах на една пейка и започнах да гледам природата..Не съм любителка на тези работи , но след тази вечер ми трябваше малко почивка , а смятам,че това е мястото.Гледах птичките, не бях се замисляла, сладки са.Имаше толкова много хора. Също не бях се замисляла,колко много хора има тук.Беше просто уникално , не бях идвала.


П.П : Тва е най-тъпия пост,който някога съм писала д;

Пъхнах ръце в джобовете си и почнах да ходя на някъде бавно като мятах поглед на кучето което тичаше наоколо.Чудех се какво да кажа на Джеси за себе си.
- Ами...аз съм на двадесет.Казвам се Александър...предпочитам Алекс и Алек да ми казват.Обичам животните и си имам Макс от известно време.Ам...единствено дете съм до колкото знам.Родителите ми са големи кретени...по мое мнение.Постоянно искат да се държа мило и изискано пред когото и да е за да не ги изложа. - въздъхнах и погледнах към небето,а после пак напред.Макс дойде носейки пръчка.Взех я от него и я метнах по посока на една поляка като казах "Апорт" .Той тръгна да я гони. - Твой ред е...знаеш ли...чувствам се като на среща за алкохолици.
Засмях се и продължих да ходя загледан напред.Ходя,ходя,ходя.Макс отново дойде с пръчката,но този път май искаше Джеси да му я хвърли.

Зачудих се кое е първото и име което тя толкова много мрази.Преди обаче да попитм Джес ми зададе въпрос.От кога имам Макс.
- Ами...историята на доста хора им се струва глупава и откачена,но...преди една година хъскито на един приятел на баща ми забременя.Онзи не искаше малки кученца или нещо такова и вместо да ги продаде ги хвърли на улицата.Посредата на пътя където минаваха коли.Спрях движението и взех петте мъничета и после намерих дом на другите и оставих Макс за мен...онзи идиот ми идеше да го убия.Можеше поне да ги продаде или подари...,а не да ги мята посредата на уличното платно. - разказах историята.Е сега очаквах да се засмее или нещо такова.Доста хора ми казваха,че съм луд,че съм спасил кучетата и ,че това е повече за жени отколото за мъж.Гледах обаче да не ги слушам.И мъже и жени помагаха на животните..,а те бяха единствените на които в днешно време човек можеше да се довери.
Макс донесе пак пръчката и аз пак я метнах.
- Знам,че това звучи...женкарско...,но... - дори не довърших.Нямаше с какв ода се оправдая.Не,че ми се и искаше дори не знам защо бях почнал.Искаше ми се да сменя темата,но с каква?С каква?Ааа да! - Та какво е първото ти име?
Искаше ми се да озная.Сигорно нямаше да ми каже,но щях да настоявам и настоявам.Само дано не я обидя или нещо такова.

-Колко мило от твоя страна. Жалко, че не съм те познавала тогава. Обедена съм че щах да си взема някое от дребосъчетата. - каза Джес, без да се замисли и за секунда. Факта, че някой спира цялото движение заради пет кутрета беше рпосто страхотен. А още повече, че това го беше направил мъж. - И не. Никак не е женкарско. Милосърдието е чувство, принадлежащо, както на слабия, така и на силния пол.

Джесика се загледа в Макс. Опита се да си го представи като мъничко кутре, сгушено в Алекс. Гледката беше повече от прекрасна, мила и всичко де що се сетеше човек. Пък и сега, гледйаки ги двамата заедно, Джес се замисли, че тази гледка, бе способна да разчувства и най-безчувствения човек.

-Ох, не ме карай да го казвам... Меко казано го мразя... - Еси потрепери само при мисълта за старата бавачка, крещяща из стаите: Инкресия, внимавай. Инкресия не прави така ... - Просто не разбирам, кой нормален родител ще си кръсти детето така

Момичето май никак не искаше да си казва първото име.Толкова ли беше зле?
- Хайде де!Моля те! - пуснах една чаровна усмивка в действие с надежда да се смили и да си каже първото име.
Макс дойде отново и ми подаде пръчката.Погалих го и я метнах.Бях мернал една пейка някъде тук като идвах.Можеше да се настаним там...ако пак я видя.Беше под едно голямо дърво и имаше хубава сянка...Огледах се и я видях.Тръгнах на там,а Еси ме последва.Двамата се настанихме на пейката,а кучето легна до краката ми ядейки пръчката.
- Не ми се вярва името да е толкова зле...хайде!Моля те! - погледнах я мило...направо ангелски.

Инкресия?!Името си беше странно,но хубаво.На мен ми допадаше.Не знам защо на нея не и харесваше.Аз обичах такива странни имена и понякога съжалявах,че са ме кръстили просто Александър...джъст Алекс..ха!
- Мила ми Джеси!Името си е хубаво и не знам какво не му харесваш....аз какво ли не бих дал да имам име което няма да се повтаря.Хващам бас,че ако изкрещя сега "Алекс" тук в парка един куп хора от женски и мъжки пол ще се объркат и сигорно някое друго куче ще надигне глава... - засмях се.Наистина бях срещал доста хора с съкращение за името Алекс.То не беше Александър,то не беше Александра,то не беше Алексис,Алекса,Александрина и какво ли още не.Лошо му става на човек,но както и да е...всеки в мнението си.
Усмихнах се на Джесика.Макс донесе - отново - една пръчка.Метнах му я и го зачаках да се върна с нея за да му я метна пак.Но това ще стане само ако реши да ми я даде естествено....

П.п:Пълно мазало..

- Той няма да я нарани... - казах на Джесика.Макс дойде при мен,а катеричката се качи на едно дърво.Усмихнах се.Макс обичаше всякакви животни,а и аз доста често прибирах по някое и после му търсех дом,но си е така...Аз имах до сега ужасен живот и все още е така зареди семейния бизнес който трябва да поема - най-различни компани и какво ли още не - защо и те да имаха такъв?Никой не заслужаваше да има ужасен живот...
- Хей Еси...знаеш ли какво забравих...Хелоуин.Днес е Хелоуин...доввечера ще има някакво парти в една къща...даже то май е почнало..искаш ли да отидем? - попитах я.Погледнах часовника си...да беше почнало,но и то си личеше..вече се стъмваше.

П.п:Друг оне ми хрумна съжалвам..

Бях извън училището, за да се разходя. Не чепознавах града, но точно товабеше целта на това мое размотаване. Е, освен ако не се затрия, понеже шансът това да се случи всъщност не беше никак малък, а доста голям бих казала аз самата. Докато оглеждах местата, покрай които минавах, за да запомня как да се върна, неусетно бях стигнала до един парк. Вървях по една алея, нямаше много хора, което ме устройваше перфектно. Не обичах да е фрашкано с много народ, изнервях се при такива обстоятелства. Скоро седнах на една пейка, която беше близо до едно дърво, хеърлящо шарената си сянка до пейката, затова си избрах точно нея. Наведох се да оправя каишката на обувката си, след което вдигнах глава и се облегнах назад.