Бар "Hell"

Усмихнах се сякаш някое дете по пътя ме бе спряло за да пита защо зъбите ми са дълги...ха, той също бе вампир и мислех че би се сетил, но явно искаше да му го кажа...е това всъщност не бе лоша новина...
-Ами по принцип сидвам по такива места когато съм гладна...сега не е така и не ми се струва нужно да виждам тези лица показващи ми каква късметлийка съм всъщност да бъда вампир...-погледна ми също се насочи към снимката на стената и се усмихнах с леко снизхождение...не си падах много по хората, но той явно държеше на спомените си...
-от преди колко време е?Не ти личи да си се променил много.-отбелязах аз и се разсмях, тъй като забележката ми бе по скоро глупава...е май сега аз се държах като дете...дете вампир.като онези които постоянно се хилят на неща с които другите бяха свикнали до болка...о да, сега определено се държах като такъв вампир...макар че не бях.Не, наистина, не бях...нито толкова млада, нито толкова глупава..
Вярно често се забърквах в неприятности но не бе защото все още бях сравнително млад вампир...A така като го гледах не ми приличаше на наскоро превърнат вампир...дори май бе от старата школа, ако ме разбирате...

Той не я удостои с поглед по отношението и държанието и той заключи че бе наскоро променена и се кефеше на този факт че е вампир,но след около 10-20 години ще си промени отношението.
-Тази снимка ли на откриването на този бар преди повече от 50 мгодини-отвърна той и пи малко от уискито си.
-Хубави времена бяха-каза с лека усмивка
-Ами ти от колко време си-попита я той с без излишни заобиколки
-Като те гледам от скоро,анли-продължи той

е да, 50 години не бяха много, но да не очаквах нещо от сорта на 75?!Идеята си я биваше всъщност...той имаше повечко от 50 години зад гърба си...макар да не личаха, ха, че на кой вампир му личаха...
усмихнах му се наивно когато ме попита дали съм наскоро превърната...е не бе чак толкова скоро, но сега определено оставях такова впечатление...Но пък, нали знаете, когато биваш подценен от другите по лесно успяваш да попълниш очакванията им, пък и никога не е излишен един коз на твоя страна...
-Ами всъщност да...преди около 5-6 години...ако не се лъжа де.-засмях се аз, като в момента не бе на това че дори не броя годините, а на това че наистина можех да изиграя до болка доре ролята на млад вампир...
-Толкова ли ми личи?-попитах накрая аз като доизпих чашата си и поисках още една от бармана само с поглед, сякаш не исках да му говоря...той май наистина си мислеше че го свалям...е и да не бе така, поне се забавлявах...не бе от най-умните...е аз също не бях, така че нямаше чак такъв проблем, нали...

Той я погледна с края на окото си
-Да толкова си личи-отвърна лаконично той
Хенри най спокойно си пиеше уискито без да поглежда особено момичето до себе си
-Та какво правиш тук-попитая той след малко време
След извесно време започна да се чува музика не че преди това не се чуваше такава но сега сякаш преборваше шумотевицата и вземаше надмощие над нея.На една импровизирана сцена се появи някаква жена и започна да пее нещо.Хенри не се заслушваше особено.Той се бе съсредоточил в чашата си сякаш виждаше нещо в отражението си.

Минахме покрай бар "Hell"
- Искаш ли да влезем да изпием по нещо? - попита Ани
- Добре. - съгласих се ... Влязохме ... пробихме си път измежду тълпата и видяхме две празни местенца на бара. Седнахме ...
- Какво ще пиете? - попита барманката.
- Аз ще започна с една айс кола . - казах аз като чели съм ''пиянка'' и ще продължавам да пия казах си на ум ...
- А аз ще пия водка. - Каза Ани. Музиката беше доста силна идва се чувахме ... всички наоколо играеха каквото им падне никой не спазваше ритъма на музиката повечето бяха пияни и се клатиха като патета ... беше много забавно. Не спряхме да се смеем ...


П.П - Нямаше какво да пиша ....

Беше много забавно:
- Може ли още една водка-казах на бармана докато се смеех с Исс.
- Хей хей , мислех ,че една ти е достатъчна- каза Ис
- Обикновенно ,когато съм тук или в дискотека винаги се напивам , и не си го мисли повече - изхилих се аз
Бяхме се загледали в едно момиче, бече мъртво пияно и танцуваше толлкова смешно , че не спряхме да се хилим:
- Виж я колко е смешна! - казах аз на Ис.

Бяхме се загледали в едно момиче което беше мъртво пияно ... не спряхме да се хилим
- Виж колко е смешна! - Каза Ани
- Гледай и ти да не станеш като нея! - Пошегувах се ...
- Барман ... една водка! - Заповядах аз ..
- Това е любимата ми песен искаш ли да играем? - предложих на Ани ...

- Спокойна бъди , никога не ми се случва - казах на Ис.
- Дали искам да танцувам ли..да бе да .. тръгнала съм.. о за мен ли е водката , благодаря - казах аз и я взех от ръцете на бармана.- Хайде да не те обидя,ще стана и ще танцувам , ако така му викаш , НО * повишила съм тона си * при едно условие, да взема водката- изплезих се аз- какво ще кажеш по въпроса?

Дойде барманката и Ани и взе от ръцете водката ми и пак останах на ''сухо'' ...
Първо се дърпаше и не искаше да става, но после само заради водката стана ...
- Но при едно условие да взема водката! - изплезе ми се. Съглсих се какво да я правя пък и нямаше да стана сама да танцувам ... аз си падам от срамежливите... Станахме поиграхме и седнахме пак.Бяхме се разгорещили разсъблякахме се ...
- Барман още една водка! - каза Ани.

Още една водка !- казах на барманката. толкова ми се пиеше.. лляляляля обичааам.- А и пригответе и още една - започвах малко да фъфля
- Не не приготвяйте нищо , ние ще тръгваме- каза Ис и ме издърпа - вече си пияна ще се прибираме, не ти разрешавам повече да пиеш.- каза строго тя
- Та ти ли ще ми казваш дали да пия , я се разкарай.. ще пия колкото си искам,ясно!!- отвърнах.
- Прибираме се..!- каза Иси.-Няма!!!!- тропнах с крак.
И от тогава не помня нищо.. само знам,че се събудих в стаята си.. ясно.. май съм припаднала, случва се !

Влязох в бара иреших че днес може да пийна и да се позабавлявам малко. Таазбях магнит за момичетата. Все щях да си хвана някоя за една нощ. Тръгнах къмбара с мисоко вдигната глава. Всички момичета ме гледаха с паднали ченета. Седнах на бара и след малко бармана дойде при мен.
- Една бира ида е студена!
Той кимна и след малко бирата беше при мен. Пинах щедре глътка и огледах бара. Добре какво да е днес...

В този ден Ани винаги ходеше в един определен бар и там пощуряваше.Облече се така,огледа се в огледалото и излезе набързо.
Когато влезе в бара се огледа да види да не би някой познат да е тук,но не..нямаше познати.Отиде и седна на бара и си поръча едно мартини.След малко,не на много далече от нея,седна едно момче.Беше сладур,но Ани не искаше да му се натрапва,затова продължи да си пие мартини то и да размишлява над разни неща.

Оглеждакйи се забелязах едно момиче. Не беше много по-малка от мен. Беше следка. Станах от стола си и седнах до нея. Отпих още една глътка от бира и я погледнах.
- Среща ли ли сме се някъде? Защото има това странно чувство. И не мога да те избия от главата си.
Надянах усмивката си пред която момичетата са разтопяваха. Често използвах номера с това че май се познава ме. Един път обаче наистина успях и не се получи нищо хубаво. Момичето ми заби един шамар в лицето. И после отидохме в тях. А после не ме остави намира цял месец. И така и не успях да си спомня от къде я познавах...

Момчето седна до Ани и `и каза:
- Среща ли ли сме се някъде? Защото има това странно чувство. И не мога да те избия от главата си.
Хубаво беше,че не може да я изкара от главата му,но определено не се познаваха.Тя обърна главата си към него и му се усмихна лекичко,като каза:
-Не,не сме..
Отново обърна главата си към питието и отпи от него.Беше решила да не му обръща много внимание,защото не искаше от раз..да се озоват в леглото.

Е поне наистинана не се познавахме. Тя явно беше решила да се прави на недостъпна. Точно в момента не ми се играеше на това но... както и да е.
- И какво правиш тук сама. Никойли няма с теб.
Остава само да кажа че има и гадже. Ще бъде жалко да ступам пред нея. Като гледам тя е деликатно и мило момиче и не би трябвало да става свидетел на това.
- И мога ли да науча името ти ?

Странно но това момче беше по-мило от другите.Ани харесваше такива характери-променливи и добрички.
-Не,няма..тук съм,за да се напия!
Погледна го с едно странна усмивка.
-Аз съм Анелия!
Отговори на въпроса му честно.Ани не спираше да го гледа.Се едно очите му бяха омагьосали нея.
-Твоето име..как е?
Очите и се плъзнаха надолу по тялото му.Беше много секси...
"Спри да мислиш за това!"
Заповяда си Ани наум и разтърси главата си,за да премахне тази мисъл от ума си.

Тя не спира да ме оглеждяявно съм доста секси. Дори си го мисли. Попита за иметоми. ДАли да излъжа понякога го правех ако момичетатабяха много обсебени. Но тя не беше така че...
- Казвам се Андреас. Та защо искаш да се напиеш?
Често казано обикновенно не питаше за лични неща. Флиртуваше, омаваше, отиваха у тях, правеха секс и той си тръгваше. После ако ги срещнеше се правше че не ги познава, защото те обикновенно така правеха. А и така беш най-добре. Секс без овръзване!

Момчето каза на Ани,че се казва Андреас.Това име звучеше интересно и затова много се хареса на Скот.
-Ми..просто този ден..е за напиване!
Отговори му и се засмя лекичко.
Хубаво беше,че вече не си мислеше перверзни неща за него,защото той изглеждаше доста свястно момче.Явно първите и впечатления са били погрешни.

Беше сладка и изгелждаше свястна. Можебищеше да стане нещо повече от това вместо да е само за една вечер. Може да продължи по-дълго. Имама няколко по -дълги връзки. Една или две...
- Да не се е случило нещо че сте не напиваш или просто си решилада се напиеш.
Изпих бирата си на екс и си поръчах нова и от нея отпих голяма и щедра гълтка. Явно беше спраля да мисли перверзни неща за мен. Аз нямах против харесваха ми тези неща които тя си мислеше. Можеше скоро време да ги изпълним.

С Харпър влезнахме в бара и той попита какво ще искам за пиене.Зачудих се какво да поръчам...Определено нямаше да е вода или сок...взе пак бяхме в бар.Усмихнах се и се настаних на едно столче на бара.
- Ами..водка... - казах на Харпър.Предпочитах той да поръча питиетата отколкото бармана да ме гледа сякаш съм паднала от Марс.Захапах долната си устна.Беше ми малко притеснено,но не знаех защо... - Ам..нали искаше да ти разкажа за себе си...ами аз...имам две по-големи сестри.Клеър на двадесет и Бра на деветнадесет.Те са...ъм...вампири.До преди дни бях пет годишно духче...и сега съм такава..
Избъбрих набързо и забих поглед в плота на бара.Нямах сили да го погледна особено след като казах,че до преди дни съм била на пет.

Реакцията му не ме изненада.Въздъхнах и останах да гледам плота.Той поръча водките и един сок.Сок?!
О да...естествено..за малкото дете сок...
Казах си ядосано на ум и вдигнах глава като се загледах в множествот обутилки пред мен.Бармана донесе поръчките,а аз не исках да поглеждам Харпър.Бях леко ядосана зареди това.Взех едната чаша с водка и я изпих на екс.Буквално всичко ми се преобърна и питието имаше вкус на спирт и на лакочистител,но както и да е.Чак след това погледнах мъжът.
- Какво?

Просто кимнах.Зачудих се какво да отговоря на въпроса му тъйкато и нещо не ми беше много добре.Май наистина не трябваше да го пия това..или поне не на екс.Усмихнах му се.
- Ами...може да се каже,че ми харесва. - отговорих накрая след "много" умуване.Огледах бара.Нямаше много хора,но имаше достатъчно,че някои да се обърнат да ме гледат.Това не ми харесваше особено,но и може до преди ден-два да съм била дете,но знаех някои - повечето - неща.Това медальонче което ми направи Талия вършело чудеса...буквално.
- Защо питаш? - погледнах Харпър.

П.п:Нещо нямам муза...