Бар "Hell"

Бара не беше нещо особенно пускаха се хоре и деца над 16 години. Идваха и хора и магични същества. Някой идваха за да се напият други за да се забавляват с компанията.

Видях новия бар в града и реших да го посетя. Нищо не ми харесваше повече от това да вляза в някое задимено и пълно с народ заведение и да се напия като за последен път,макар и да знам,че няма да ми е последния. Влязох и огледах всичко посетители. Не бяха много,но не бяха и малко . Имаше хора които си танцуваха под прожекторите,имаше някой които не бяха хора. Други бяха насядали по съпаретата и пиех всякакви питиета,бъбраха си с приятели или се натискаха с някое полу съблечено момиче. Следнах на едно от диванчетата и се облегнах най спокойно. Боже...вечерта ми вървеше от странна по странна. И само как бях оставила Арчър да лежи на леглото. Не му дадох даже и възможност да ми отговори или да ме спре. Просто се облякох и си тръгнах. Извадих от джоба си цигарите и запалих една. Дръпнах си жадно сякаш не бях пушила от много време,а всъщност пуших преди около 10 минути. Издишах дима и забелязах сервитьорката да седи и да ме гледа. Поръчах си една водка и отново ппотънах в мислите си.

Бях пристигнал преди няколко часа тук и набързо захвърлих нещата си в стаята която ми посочи една жена.Нямах търпение да изляза тъйкато онова училище ми се струваше...странно.Еее то нямаше как да е нормално.Та там имаше един куп като мен.А аз далеч не бях обикновен човек.
Влезнах в един бар.Имаше какви ли не хора и магически същества.Отправих се към едно диванче и си седнах като се разположих сякаш си бях у нас.
Извадих кутия с цигари и запалих една цигара.Сервитьорката се приближи към мен като на лицето и имаше усмивка."Кучка!" - помислих си.Поръчах водка и зачаках поръчката си като унищожавах бързо цигарата си оглеждайки бара.

Докато се насладявах на скоча си и на цигарата в другата си ръка влезе едно момче в бара. Беше...точно като мен. Поне така изглеждаше,но бях сигурна,че не го прази защото не иска да бие на очи. Усмихнах се и си допих вотката. Поръчах си още една и си доизпуших цигарата. Боже...днес сигурно щях да се напия като нищо,но какво пък сякаш ми беше за първи път. Макар,че не можех много добре да видя момчето,пак гледах към него. Пушеше, пиеше...супер. И...беше вампир. Но нещо странно беше в него. Не беше чистокръвен вамприр. Имаше нещо друго в него или е имало.

Едно момиче почна да ми мята погледи.По-точно ме гледаше "скришом" и все пак я видях.Беше като мен...вампир.Пиеше и пушише.Можеше да я заговоря..да..щях да я заговоря.Нямаше какво толкос да губя.Освен някой друг крайник.
Станах от мястото си и се запътих към нея като отпих от водката си и допуших цигарата.Метнах фаса на земята без да ми пука.
- Здравей...може ли да седна тук..благодаря! - дори не дочаках отговра и ,а най-нахално се настаних.Дори не знам защо използвах думи като "може ли и благодаря".Не беше в мой стил..,но сигорно го правех за да не я изплаша...Знам ли. - Аз съм Робин,а ти си?

Той стана от неговата маса и дойде при мен зададе въпрос а след това си седна. Дори не ми даде възможноста да си отворя остата. Засмях се когато седна и отпих малко от вотката си.
Представи се и и аз му се усмихнах. Боже...какво правех,това хич не беше в мой стил.
- Ванеса. - казах след дълго мълчание все едно мислех какво да му кажа. Истинското си име или фалшиво. Дано само Арчър не нахлуе и не ме изнесе от тук като малко дете. Но той едва ли би го направил.Сигурно все още седеше на леглото и се чудеше какво бе станало току-що. "Избии си го от главата" наредих си и отново обърнах внимание към....Робин?

- Ъхъ - беше единственото което казах.Отпих от водката си и запалих нова цигара.Малко игнорирах момичето,но не знам какво да кажа.Все пак не беше мой стил да го ударим на споделяне..и нямах намерение да го удрям на такова.Еее ако я питам на колко е и дали е от онуй училище..няма да е "споделяне" просто...информация.
- На колко си Неса?Или ти казват по друг начин...от онова учлище...там..ли си? - много добре "описах" училището.Онова училище там...Тц!
Въздъхнах и си дръпнах от цигарата,а после издишах димът.Изпих водката си и викнах сервитьорката като поръчах две бутилки.Идеше ми да се напия.За пореден път ме местиха в ново училище...за пореден.Нервех се!

Малко се подразних от това,че ми каза НЕСА. Че кой не би ако му объркат името с някакво си миличко и....Ъах...
- ВАНЕСА! - поправих го и извъртях очи. Извадих си поредната цигара. Не,че ми се пушеше особенно,но нямаше какво друго да правя.Пък трябваше да се занимавам с нещо. -
- И да от там съм. Мисля,че нямаше нужда да ме питаш. - казах като леко повиших глас,за да може да ме чуе. Музиката на беше много силна,но беше достатъчна,за да не се чуеш с даден човека или вампир.
- Кой курс си? - попитах най нахално и запалих цигарата. Дръпнах си и издишах дима над мен. Боже...добре,че не можех да умра от тези цигари,защото до сега вече да бъда като Стиви.

Извъртях очи.И аз се дразнех като ми кажеха "Роб или Роби" ама не отхапвах на събеседника главата.
- Добре де...както кажеш! - изрекох отегчено.Облегнах се назад и отпих от едната бутилка която сервитьорката беше оставила.Ванеса попита той курс - Шести..ти?
Отговорих и после я попитах на свой ред.Не,че много ми пукаше.Просто трябваше да завържа някаква тема на шибан разговор.Но каква тема?Точно това не знаех...
- Разкажи ми за училището горе...моля.. - "моля" ? Та къв бях аз?Да се моля?"Робин съвземи се!" - скастрих се вътрешно и си дръпнах от цигарата.

- Пети - казах и си дръпнах от цигарата. Докато гледах към огънчето на края й го чух да ме пита за учлището. Какво можех да кажа. Беше тъпо. Хората бяха скучни. Пуф....
- Скучно. Хората са скучни. Все едни и същи тъпаци които като видят хора облечени в черно веднага шошукат или гледат сякаш ще те изядът още малко,защото не си като тях. Не,че ме интересува какво си мислят или какво искат да ми направят,но е тъпо. - казах и продължавах да гледам светещия край на цигарата. Когато приключих с разказа с който сигурно съм предизвикала бягството му от училището,го погледнах в очите. Усмихнах се.
- Извиниявай, май още от сега те отекчих. Е, погледни го от добрата страна винаги можеш да се подиграваш на някой хора. - засмях се.Аз не бях попринцип такава,но понякога тези хора стават толкова досадни,че няма как да не им затвориш устата.

Кимнах.
- Разибрам те.В миналите ми училища ако си метъл,готин или емо си...различен.Ако не си кифла или футболистче или някой занимаващ се с нещо..известно като онея ритуали към Богинята си..никой... - изрекох и след това отпих голяма глътка от водката си.В училищата беше...еднакво.Гледаха те като някой...хванат от гората.Мен лично така ме гледаха повечето.Не веднъж съм имал съквартиранти дето ми лазиха по нервите.
- Кофти е и като се паднеш с някой неприятен за съквартирант..имал съм сякви...зубари,футболистчена...от А до Я...само не и като мен... - като мен имах предвид в моя стил..и тя сигорно го беше разбрала.Доста хора мразеха сила ми..аз си го харесвах.Доста хора не харесваха това,че имам обеца на ухото и на уснтата,но аз си го харесвах.
- Майната им на онея...другите... - усмихнах се и дръпнах от цигарата си.

- Моята съквартирантка е ЕМО. А има един учител по фехтовка който е с черна дълга коса и обеца на устните. - засмях се.Исках да му покажа,че поне няма да сме единствените. Пък щом имаме учител метъл всичко беше супер.
-Явно доста си се местил. - казах,не исках да го засегн.Щеше да е гадно ако го направя,но не виждах причина. Дръпнах си още веднъж от цигарата и се загледах отново във връхчето.
- Боже...живота ми е ужасно скапан. - казах и чак тогава се усетих,че го бях казала на глас. Едва ли на него му се говореше или слушаше за моя скапан живот на вампир.

- Емо казваш...мм секси ли е? - ухилих се като пет годишно.После спомена за учител с обеца и черна коса... - Ааа това с дългата коса е ментора ми...Ферис..Комън..да Ферис Комън... - засмях се.Не,че имаше нещо смешно в това.Не го бях виждал дори,но както и да е.Бяха ми го описали на две на три..висок,с обеца,черна коса..няма как да го объркам.
Дръпнах от цигарата си.Ванеса спомена,че живота е скапан.Вдигнха бутилката сякаш казвах "за твое здраве" и се съгласих с кимване.Отпих от водката.
- Съгласен съм..защо твоя живот е така?Сподели.. - ето...ударихме го на споделяне.Ужас!

Засмях се. Да....Ферис Комън. Че кой друг очител ще прелича на него...За сега никой.
- Едва ли ще ти се слуша за скапания ми живот и за това как се превърнах във вампир. - усмихнах се миличко. Наистина мразех тази история,мразех родителите си най вече защото не ми бяха казали,че имам БРАТ. Изпушх си цигарата и я смачках в пепелника докато издишах дима. Дима отиде право върху Робин. Усмихнах се смутено.
- Извинявай.- смъмрих и се облегнах на дивана. Изпих си вотката и си поръщах още една. Боже...какво съм. Отвън черно,опасно а от вътре се извинява и е мила с повечето хора.

Димът от цигарата и "дойде" при мен.Ванеса се извини,а аз кимнах.
- Не ме приемай за някое безчуствено копеле,но наистина не ми се слуша за това как си превърната...моя живот не е цветя и рози...и точно историята "как станах вампир" не ми е от любимите..независимо дали е моята или на Бритни Спиарс... - изрекох набързо.Като си помисля как ме беше превърнала Елизабет...беше против волята ми и все пак тя го направи,но пък и се беше грижила за мен..години наред.Както и да е.Тя вече беше мъртва.
- Искаш ли после да се разходим някъде...тъмните улички..или гората.. - измрънках.Не мислех да стоя цяла нощ в бара.. - А може да отидем и в стаята ти..смисал..моята е...ами...с краката нагоре...дори не знам кой ми е съквартирант... - засмях се.

- И на мен тази история не ми е от най любимите,но какво да направя,че се случи. - вдигнах ръмене и изпих на екс новото си питие. Ясно днес май бях твърдо решена да се напия. Иначе...няма да съм аз ако вляза в бар или някъде др и да не се напия.
- Ами незнам...къде искаш.Мен ми е все едно,но без...гората. Днес бях там за вечеря. - усмихнах се доволно когато си спомни труповете на момчетата без капка кръпка останали в телата им. Струполени на купчина или просто разкъсани. Дрехи,кости,черепи кръв...пръснати на всякъде по гората...наистина си личеше,че някой се е хранил. Бях се втренчила в една точка докато си представях цялата тази черна картинка. Усетих се на време преди да запреличам на куку и тръснах глава да извадя мислите от главата си. Понякога бях доста черногледа. Все ще видя мъртво зайче а не живо и игриво.

Еее тя май обичаше да се храни от хора...аз не обичах чак толкова.Може да изглеждаш като смърта,но имах сърце.Някъде там..дълбоко в мен.
- Ясно..еми значи..някъде другаде..,но не познавам мястото...нов съм... - тя вече знаеше ,че съм нов.Нов,нов...,но знаех къде е бара.Това беше важно.А с нейна помощ сигорно щях да разнищя къде са всички останали барове и дискотеки.Можеше да отпрашим за Вегас в близко бъдеще...знам ли.Винаги съм си мечтал да отива във Вегас...това е градът който никога не спи...градът на вечните забавления...и ако отива там щяха да ме гледат като хванат от гората или като крава с три очи ходеща на два крака в балетна рокличка...

-Еми щом си нов...нека се разходим из улиците,може да намерим нещо интересно. - засмях се и се заиграх с кутииката с цигарите. Отворих я и забелязах,че са ужасно малко цигарите. Нямаше да е зле да си купя още....две котии,бира...нещо по твърдо.
- Какво ще кажеш да си вземе нещо за пиене и да идем в парка. Знам една пейка на който никой не обича да ходи,зариди такива като нас. - засмях се. Имаше много такива като нас и те много обичаха да ходят там,но другите по миличките и....невинни не смееха дори и да си помислят за това място.

Кимнах.Изпих водкат си и оставих бутилката на масата.Хваанх другата бутилка и я разклатих леко.
- Имаме си нещо за пиене...още нещо няма да ни навреди.... - казах и като погледнах към сервитьорката.Само с поглед тя дойде.Поръчах от най-силния алкохол и тя донесе...нещо след малко.Взех бутилката и двамата тръгнахме към изхода на бара.
Запалих си цигара.Дръпнах и после издишах димът.
- Еее ти водиш...на къде? - огледах се.Беше тъмно..вече беше се стъмнило.Беше горе-долу студено,но студът на нас вампирите не ни пречише.Ако бях ангел..все още...сега щеше да ми е студено.Може би.

Влязох уверено в бара и се запътих към бармана намиращ се на вече няколко метра от мен.Не бях влизала преди тук и определено трябваше да пробвам всичкия наличен алкохол...седнах на бар-плота и когато бармана пристигна му поръчах нещо силно, като не оточних какво а му казах да ме изненада...май си помисли че флиртувам...а дори и така да беше, сега не мислех какво бих могла да направя с барманчето в някоя от тоалетните...интересуваше ме нещо друго...но все още не знаех какво точно...Всъщност май ме притесняваше нещо, но не исках да си призная...затова и пиех...да точно заради това...
не го бях виждала със седмици и това затишие ме притесняваше...кошмара ми ме оставяше на мира, за да ме връхлети неочаквано и сега бях на щрек постоянно.оглеждах се наоколо сякаш чаках някой, а всъщност се пазех от някой...
изведнъж погледа ми бе привлечен от мъжка фигура, която се приближаваше към мен все повече и повече...гледах мъжа все по учудено и по учудено когато осъзнах че не се приближава към мен а към свободното място до мен...когато се настани и поръча нещо на бармана най накрая ме погледна...може би изглеждах малко странно, но определено не достатъчно че да се премести точно толкова че да му привлека вниманието...

Хенри не бе идвал тук доста отдавна и се чудеше дали бара все още работи.Когато пристигна заведението все още работеше.
Той влезе вътре и се усмихна леко,нищо не бе се променило от както бе тук за последно преди 20 години.
Огледа се да види дали има свободни места и забеляза едно на бара.Той се насочи натам,след това седна
-Едно уиски с лед-каза той на бармана
След това пак се огледа и виждаше какви ли не твари да пият говорят и да се смеят едни с други.Бармата постави чашата пред него и той отпи малка глътка.На мястото до него стоеше едно момиче той направи знак с глава за поздрав на момичето и пак отпи от чашата си.

Мъжът ме поздрави с лек жест и на лицето ми се появи малка усмивка, сякаш му отвръщах.отпих от питието си и отново го погледднах...Той явно беше един от онези хора които просто привличат погледа ти с движеенията си и привличат вниманието ти без дори да знаеш какво искаш от този човек...Стоях няколко минути просто гледайки го как стои и отпива от чашата си, когато най накрая успях да си поразвържа езика.
-Сам,... а ти си?-представих се и го попитах за името му като оставих чашата си на мястото пред мен и отново насочих вниманието си към него...Погледа му бе привлякъл вниманието ми и в момента го гледах така както жертвите на змиите ги гледат докато малките им мозъчета биваха манипулирани и хипнотизирани от змиите...всъщност малко странно сравнение, тъй като в повечето случаи се мислех за змията...определено се чувствах странно и затова на няколко пъти затворих очи за по дълго а след това успях да се съсредоточа достатъчно че да не изглеждам смешно и просто слушах какво ми говори.

Той си пиеше най-спокойно когато момичето до него му се представи.
Явно искаше да ознае името по някакъв начин и затова се бе представила.
Тя го гледаше по доста странен начин и той също я погледна и се размя леко
-Хенри-каза той след като спря да се смее
Явно бе разбрал какво се опитва да направи тя
-Не се хаби тези трикове не минават при мен-отвърна той и пак вдигна чашата към устните и една капка се плъзна по шията му,но той не и обърна внимание.
После пак погледна момичето сис сините си очи в които сякаш можеш да се изгубиш или удавиш.
-Та какво води тук хубаво момиче като теб-попита я на свой ред той

Той също ми се представи и след момент ме попита какво правя тук.Въпроса му малко ме смути, тъй като изглеждаше сякаш мястото ми не е тук...а къде трябваше да е?Ако аз не бях точно като онези редовни клиенти на барове като този, то не знам къде мми бе мястото...
Зловещата мацка стояща в ъгъла на бара с чаша в ръка, докато очите й оглеждат мъжете наоколо и след като си набележи някой който не би затруднил храносмилателната й система успява да се позабавлява с тялото му зад бара...е тези мацки поне оставяха добри бакшиши...стига да не излизаха със персонала зад бара...
усмихнах се многозначително и ръката ми прокара пръсти през косата ми приглаждайки я така че да не ми пречи и го погледнах в очите...до сега наблюдавах всяко негово движение, но чак сега забелязах цвета им...бяха сини...като небето?или морето?...Е, тук не бях от най опитните, затова реших да не се задълбочавам и просто да отговоря на въпроса му.
-Ами, първо благодаря за комплемента, но не мисля че първото което някой забелязва е красотата ми...-засмях се леко.не че не казвах че съм красива, не, това не го определях аз сама, но...по принцип първото което някой си мислеше по мой адрес е или колко стегнат задник имам или колко остри изглеждат зъбките ми...той определено не бе от онези малоумни хора които попринцип срещах по такива места...е те определено с заслужаваха разходка до някое по усамотено място...да...не само го заслужаваха, но и го искаха...
-И второ, прав си, обичайно не ходя по такива места...има прекалено много хора...ако ме разбираш...-усмихнах се невинно и из части арогантно, като отпих малка глътка от питието си.той определено изглеждаше различно от останалите, но това не значеше че заслужаваше по различно отношение...аз бях същата, не той...

Той пи пак от чашата си
-Не,неразбирам каза той без въобще да я погледне.Явно бе нова вампирка това си личеше от далече.Той леко въздухна тук нищо не бе се променило,или можеби мъничко.Спомняше как бе тук за първи път когато го откриха преди повече от 50 години,дори и си направиха снимка която стоеше на една от стените.Той се обърна в тази посока и видя снимката и леко се усмихна,какви времена само.След това той погледна момиечто.
-А по какви места си падаш-попита я той ей така