Бар "Night"

Никълъс видя момичето до себе си. Огледа я от глава до пети. "Не е зле. Нека да видим и характера какъв е." Ник отпи още една глътка от бирата си и след като преглътна проговори.
- Нова ли си в града? Не съм те виждал тук. - Той за момент погледна момичето до себе си след което погледна към бирата. - Между другото аз съм Никълъс. А твоето име е?-Поредната глътка напусна шишето.

- И аз съм нов тук. Днес пристигнах. - Ник отпи още няколко глътки от бирата си и тя свърши. Щеше да се прави на лошо момче. Имаше вид на такъв, но трябваше и по държание да наподобява лошо момче. Говореше с равен тон в гласа, не показваше никаква емоция, но това не значеше, че той няма емоции. Искаше му се да направи нещо с което да му спечели лоша слава. Ник обичаше да има такъв вид слава, защото точно когато си гадняр имаш най-интересно ежедневие. Трябваше му разнообразие в живота.

- Вегас. - Отговори с равен тон след поредната бира. - Ами ти? - Никълъс разбра, че играта му не се получава както иска. Живееше за екшъна, а точно сега вечерта минаваше най-обикновено. Защо нищо интересно не се случваше?! Ник се отказа да мисли за това и поръча още една бира. Отпи поредната глътка и леко разклати шишето. Не се правеше така, но все пак бирата му харесваше с малко по-различен вкус от този. - На колко си?

-Аз съм от Калифорния.-страхотно въпрос за годините , какво да кажа много съм стара-На 2345.-намръщих се не обичах да казвам годините си , но бях твърде пияна за да се цупя.
Очаквах реакцията му , надявах се да не е като повечето "О,много си стара "Дам мразя тази реакция .Дано и той да не го каже защото ако го чуя още веднъж кълна се ще изравня бара с земята.

- Вампир а?! Интересни създания сте това вампирите. Явно са те ухапали, когато си била на около двадесет години. На толкова ми изглеждаш. Аз пък съм само на двадесет и една. Малък нали?! - Ироничният тон в гласа му личеше от далеч. Странното беше, че вече беше на седмата бира, а нищо му няма. По принцип Ник носи на максимум пет бири. Явно вампирката му действаше добре в това отношение. Той не знаеше какво ще се случи по-натам. Искаше му се да знае всичко за Саша. Тя беше красива, но си личеше, че миналото й не е никак красиво.

-Не си малък , а млад .- испих питието и си поръчах ново .
Не можах да повярвам шест питиета , а още е на крака .Аз съм на трето , а вече погледа ми е замъглен .Коментара му за вампирите , не знаех да възприемам ли като комплимент или като обида . Вгхледах се в Ник , не намерих никакви издаинически емоций за страх . Чудех се дали да не използвам внушение ? Щеше да ми даде отговор ако го питам дли се страхува , че седи близо до пиян вампир .

- Мерси, но и ти знаеш, че не е така. - След шестата бира Ник се спря. Ако пиеше още щеше да направи нещо много нетипично за него. - Имам един въпрос към теб. Не те ли е страх да стоиш до зооморф? И то вълк?! Повечето вампирки се плашат от вълци и върколаци. Повярвай за краткия си живот съм срещал доста вампири, но едва ли повече от теб. - Ник свали якето си и остана по бяла тениска и къса верига около врата, черните кожени панталони допълваха бунтарския му вид. Но характера му не бе такъв. Поведението на Никълъс се влияеше основно от настроенията му.

Позамислих се и отпих от туко-що напълнената чаша ,и после отговорих :
-Хмм.....не , искам да кажа малко е притеснително да седиш до зооморф е поне за повечето вампири , но аз съм живяла 24 века и съм видяла толкова много като теб , че вече не ме е страх . И принос има за това факта , че мога да те убия преди да си мигнал .-наистина беше така особено като съм пияна , не ми тежи на съвеста убийство .

- Радвам се, че не си изплашена. - Усмихна се той и я погледна. - Цяла вечер ли ще пием или искаш да се поразходим някъде?! - Музиката наистина звучеше доста силно и Ник едва си чуваше гласа. Защо обаче, когато Саша заговореше, музиката сякаш спира и той я чува прекрасно ясно. Тя беше наистина красива и на Ник започна да му става горещо около нея. Искаше да се разходят някъде само двамата. Искаше да сподели с нея много неща и незнайно откъде й имаше невероятно доверие. Явно Ник е много доверчив.

Позамислих се да се разходим , звучеше добре , но с една малка подробност :скоро трябваше да се нахраня , а тук не виждам кръвни банки .Е , поне не в този смисъл , но реших , че ще издържа и казах :
-Аз , нямам нищо против разходката .-станах с леко замайване от алкохола.Погледнах го.-Идваш ли ?
Преди да ходим където и да е , аз оставих 2оо долара на бара и един бакшиш.Бармана ми кимна леко .Аз го приех като "добре" .Огледах се . Бара беше препълнен с едва виждащи пияници.Трябваше бързо да се махна от тук .

- Да. - Каза Ник и леко се усмихна. Той отвори вратата и направи път на Саша да мине. След като тя излезе, и Ник излезе. Запали си цигара. След първата дръпка, той попита Саша. - Сега накъде? Ти реши. Аз днес пристигнах и не познавам града. - Саша изглеждаше великолепно под лунната светлина. Последва още една дръпка от цигарата.
- Искаш ли? Или не си пушачка?! - Ник изглеждаше доста по-весел от колкото в бара. Явно тишината му действаше прекрасно.

-Не пуша .-казах и отговорих на първия му въпрос-Ако искаш може да се разходим по уличките или ако искаш някое по - спокойно и тихо място има едно до езерото сега ти реши ?
Замислих се и го огледах очите му идеално отразяваха като огледало лунната светлина.Отместих поглед от него към луната , беше идеално кръгла и кърваво червена .Като цяло беше красива .

От много време не бях идвала тук.Причината беше ,че си спомнях за онзи инцидент заедно с Наташа.Е не можех да я карам повече така.Влязох в заведението и си имаше доста хора.Главно бяха на бара.Седнах на първият свободен стол,който се оказа до един ,горе-долу колкото мен.Поръчах си едно мартини и след малко бармана ми го донесе.Отпих една глътка и като оставях чашата с лакта леко ударих мъжа до мен.
- Извинявай - надявах се да не е скандалджия.

П.П Сори,че така нахълтвам в рп-то ви ,ама .... принудена съм :Х