Бар "Night"

Барът представляваше изискано място, но не само за изискани хора. Всеки беше добре дошъл тук, а който дойдеше се забавляваше както никога в живота си и си прекарваше страхотно. От тук идва и името му -барът работеше от 8:00 вечерта, до 8:00 сутринта.

След като излезнахме от гората видяхме бара.Усмихнах се.Придобих човешка форма.Това сигорно щеше да разочарова детето,но все пак грамадно "куче" да се разхожда така без каишка не беше шега работа.Туковиш викнат защита на животните,че Годзила е на свобода във вълча форма.Влезнахме в бара и ни лъхна миризмата на алкохол и цигарен дим.И на още много неща.Запътихме се и седнахме на бара.
- Руска водка. - казах на бармана.Той погледна Ванеса и на свой ред аз я погледнах.И двамата се чудехме какво ще поръча.

Влязохме в бара и веднага усетих познатата миризма на алкохол и цигари. Видях няколко познати хора , които редовно идваха тук. Седнахме на бара и се замислих...какво ми се пие? Бира? Не...днес нещо не бях в настроение за това.
- Едно сухо мартини. - усмихнах се на бармана и се обърнах към Арчър. Семейство алкохолици... направо супер. Започнах да потупвам нервно по плота с пръсти и се оглеждах на различни страни.
Не се здържах и извадих кутията с цигари и си запалих една. Плъзнах кутията по плота на бара и тя се спря пред Арчр. Знаех,че няма да ми откаже.

Това момиче трябваше да намали цигарите.Хващам бас,че ако не беше вампир до сега щеше да е мъртва от толкова пушене и пиене.Взех си една цигаа и я запалих.Мартинито и водката "цъфнаха" пред нас.Понякога тук - ако поискаха - можеха да работят доста бързо.Отпих глътка от водката си.Мога само да кажа - обън в течно състояние.
- Еее Ванеса... - изрекох въпреки,че дори си нямах на идея какво ще и кажа.Каква тема можех да повдигна?Сега тя нямаше да каже нищо и щяхме да мълчиме...вечно.Супер!

С ръката в която държах цигарата си взех мартинито и отпих малко от него когато Арчър каза нещо. Обърнах се към него и повдигнах вежди. Оставих си чашата с алкохола на бара и си дръпнах от цигарата.
- Какво? - попитах бързо. Сега сигурно щеше да ме пита за нещо за което няма да ми се говори.

Явно не ме беше чула.Отпих от водката си и си дръпнах от цигарата.
- Нищо.После ще се разделим? - прозвуча сякаш сме гаджета въпреки,че имах съвсем друго намерение в думите си.Че тя ще си тръгне към стаята и аз към моята и така.Толкова неща се бяха случили,че направо не можех да мисля трезво.Огледах бара.Нищо интересно.Тук често идваха доста вампири,но явно нямаше почти никой.Май трябваше да отидем в дискотеката на онези върколаци.Все и забравям името.

Засмях се леко на въпроса му и отпих малко от мартинито.
- Ами...ако искаш ела да спиш с мен и съквартирантката ми. Все ще ти намерим място на пода. Или ти сигурно ще ми предложиш да отида при теб да спя. - казах през смях и дрпнах от цигарата. - Не,че аз спя. - допълних и му се усмихнах мазно. Знаех много добре какво има предвит,но когато ми се отвори възможност да се пошегувам няма да я пропуна. Бармана ни гледаше много странно. Но аз не му обръщах голямовнимание. Всичките тези погледи просто вече не ми правеха впечетление.

Засмях се на думите и.И на земята ще се навия.Отпих от водката.Бармана ни зяпаше.Дали ако сестра ми си покаже зъбите,а аз стана вълк насред бара ще спре да ни гледа и ще си продъжи спокойно работата?Не ми се вярва.Дръпнах от цигарата си и издишах димът нарочно към бармана.
- Значи при теб и съквартирантката ти.Само съм чувала за нея..секси ли е? - засмях се.Все пак трябваше да знам с кой ще съм в стая.

Очудих се от въпроса му. Какво го прихван пък сега? Ако се надяваше че ще може флиртува със съквартирантката ми докато спя това няма да стане.
Изгасих цигарата в пепелника и го погледнах.
- За ЕМО си я бива. - повдигнах ръмене и отпих една голяма глътка от мартинито. Този барман вече започна да ме дразни. Какво толкова имеше за гледане? Толкова нахален човек до сега не бях видала.

Емо значи.Хъм...интересно.Но беше бременна и омъжена.А и беше съквартирантката и на годините на сестра ми.Отпих отново от водката и доизпуших цигарата си.Не знам защо предложихме да дойде тук.Нещо не ми беше до бар...сега.
- След малко ще тръгвам. - съобщеих и.Цялата тази миризма на алкохол и цигари дразните сетивата ми.По-точно обонянието ми.Чувствах се и доста отпаднал.Не бях се нахранил в гората,а само бях си играл с онези колкото тя да се нахрани.

Збръюих вежди и го погледнах очудено.
- Защо...какво ти е? Ако искаш мове да идем другаде. - казах бързо само и само да го задържа още. - А мове би искаш сам да отидеш някъде. - сниших глас и забих поглед в мартинито. Някак си не ми се искаше да се разделяме толкова рано. Кой знае кога пак щяхме да се видим. Реших да си замълча, все пак не трябваше да му се бъркам в живота. Бзех клечката с двете маслини и обикоолих чашата с тях след това ги поднесох към устата си и ги изядох бавно и с голямо удоволствие.

Думите и ме учудиха.Да не би да искаше да съм край нея?Странно.
- Не знам.Ако толкова искаш да останеш с мен...ще дойда в стаята ти.Няма да правя нищо нередно с теб или съквартирантката ти.. - засмях се.То оставаше и да правя нещо с нея.Със сестра си.Боже..не бях такъв тип.Тя изяде с уводолствие двете масили.Дори не даде едната на мен.Засмях се на това,а тя ме изгледа учудено.
- Не ми обръщай внимание...

- Имам чуството,че искаш да се отървеш от мен или по скоро да отидеш някъде другаде. Няма проблем аз ще остана тук и ще погълна още малко алкохол а след това ще хапна нещо и чак тогава може и да се прибера. Или пък ще се моткам из улиците и ще спя някъде в гробището и така...- казах набързо и чак когато свърших осъзнах,че съм наговорила всичко това. За Бога него какво го интересуваше какво ще правя и дали ще се прибирам.

Въздъхнах и поклатих глава.
- Трябва да намалиш алкохола и цигарите! - казах и.Да се напие и да спи на гробищата...Боже!Доизпих водката си и си поръчах още една.Отпих голяма глътка и взех още една цигара от кутията която още беше пред мен.Намерил кой да и каже да намали алкохола и цигарите.
- Иначе..просто не ми се стои тук.Всичк отова направо ме замайва... - обесних и като метнах поглед на бара.Имаше какво ли не...и под какво ли не наистина иамах предвид какво ли не.

- Ами да излезем някъде - казах бързо без да мисля.- имам предвит, излез някъде. - поправих се и си изпих мартинито. Но го познавах много добре,но до сега не ми беше отказал цигара и като гледам си пиеше редовно. Чудя се на кой се бяхме метнали. Поръчах си още една чаша мартини. Когато ми я донесоха извадих клечката с маслините и я подадох на Арчър.
- Случайно прочетох мислите ти. - засмях се и настоях да ги вземе.

Ухилих се и взех клечката.Изядох сладко маслините.
- Благодаря,НО трябва да спреш да ми се ровиш в главата.Това си е лично пространство! - казах и отпих от водката си,а след това си дръпнах от цигарата.Бармана пак ни погледна странно,а аз извъртях очи.Боже...толкова ли бяхме странни?Вампир и върколак пиещи и пушещи в бара.Е той не знаеше,че сме магически същества.Сигоно дори не знаеше,че съществуват такива.

- Извинявай,но те сами идват при мен. И да ги искам и да не ги искам. - казах леко сърдито,но просто не успях да се здърва и се засмях. Незнам какво толкова смешното беше,но просто не можех да спра. Погледнах бармана и му се усмихнах.
- Нямате ли си руга работа за вършене? - попитах го и кимна към чакащите хора през няколко стола от мен. Погледнах Арчър. Боже...отново огладнях. Какво ми ставаше?

Засмях се.Горкия барман.Той почна да налива питиета на хората до нас.
- Случайно да имаш намерение да киснеш тук цяла нощ? - попитах и повдигнах вежда.Аз няха такова намерение,но ако сестричката ми имаше поне трябваше да се запасим с много алкохол и цигари и едно диванче на което да се излегна хубавичко.Кой знае може да си разказваме вицове,страшни истори и какво ли още не.Животните ни бяха един голям виц...нечи животни пък бяха една голяма страшна история.Малко ще ми е чудно вампир,върколак или нещо подобно да се стресне от някоя страшна история.Особено вампир да се стресне от тези с вампири.

- Не...- поклатих глава и посочих към питието си. - ей сега тръгваме. - казах набързо и вдигнах чашата изпих на екс всичкото мартини. Даже и капка не остана. След като преглътнах се обърнах към Арчър и му кимнах.
- Хайде, готова съм. - подкних го и оставих малко пари на бармана и за двамата ни.

С Ани дойдохме в бара и веднага седнахме :
- Е , какво ще си поръчаш ? - попитах я аз . - Ами една малко по-силничка водка ! - каза Ани и се усмихна дяволито.- Ей , да не се напиеш ! А и за мене една силна водка- казах аз и се изсмях така че всички се обърнаха да ме гледат . Изсмяхме се и двете с Ани . - М не знам , не обещавам ! - каза тя и ми се усмихна отново дяволито - Хмм.. не обещавала тя.-казах аз и се намусих . Донесоха ни питиетата и започнахме да пием като невидяли : - Хайде да спрем , а ? - поопитах аз - А нее не , не ми се спира ! - каза настоичиво Ани и поръча още една на всеки.

С Бел пиехме до насита. Поръчахме си по две силни водки и продъжавахме да пием.
- Хайде да спрем. - каза ми Бел, но аз категорично отсякох. Досега винаги съм била доброто момиченце на мама и тати, но сега исках малко да поживея свободно.Извиках бармана.
- Още една вод.. - не довърших, а се олюлях и положих глава на масата. Бях замаяна и главата ми пулсираше. Много ми беше лошо...лесно е да се напиеш, но после мохмурлукът ...

Аз не бях се напила , но така като гледах Ани тя май беше .:
- Хайде да си тръгваме , хайдее ! - казах аз и я дръпнах към изхода . - Не категорично НЕ . - каза тя - Аз пък казвам , че ще тръгнем и ще го направим - като ни видя бармана не ни донесе водки , а дойде да ми помогне с Ани изкарахме я без проблеми , но като останах сама стана страшно : - Стига да исках да се нпия хубаво и после да се събудя в бара . - каза тя , на което малко се изсмях - Как ще се събудиш там като е едва 17:30 .. а си напита като ... -казах й аз и продължих - ще се върнем вкъщи , тоест в стаята ти ще си вземеш студен душ и ще си легнеш малко , чули ?

- Ммм .. НЕ . - виках аз - Ще се приберем в стаята, но ще ми дадеш водка. Всъщост каквото и да е само да е силно и да съдържа мноооого алкохол - мънках аз .
Инатих се , но все пак Бел надделя и поехме към стаята. Тя ме държеше под ръка, а аз се клатушках наляво , надясно. Няколко ученици минаха край нас и силно се изсмяха. Аз ги наругах едно хубаво и отново продължихме. Кой знае колко съм засрамила Бел. Но това не беше единствения проблем , главата ужасно ме цепеше . Как ще ми мине този мохмурлук ...нямам си и представа. Наближихме стаята , а аз нямах търпение да се тръшна на голямото меко легло ...

Никълъс влезе в бара. Беше 8:00 вечерта. Верижката на врата му дрънчеше, но дрънченето не се чуваше от звука на музиката. Той седна на бара.
- Една бира. - След около десет минути бирата бе дадена на Ник. Той я отвори и отпи първата глътка. Остави бирата настрана и се заслуша в музиката.