Стаята на Кристина Алварадо

-Не е честно да правиш така!-каза тихо Том,като се засмя.
Защо го правеше? Не можеше да устои да и забрани....
-Добре,любов моя. Но ако се забавиш твърде много,идвам...дори това да струва всичко....
Целуна я нежно,след което я пусна....
-Не се бави....моля те...
Погледна я,а тя вече излизаше през вратата. Боже,дано не и се случеше нищо. Нямаше да си прости,че я е пуснал. Закрачи нервно из стаята. По дяволите как му стягаха тия дрехи. Какъв е бил тоя хърба??

Том чу стъпки по коридора. Кой беше сега? Подготви се за схватка,но когато видя кой отвори вратата,почувства неописуемо щастие - беше Теса,с медальона на врата.
Хвърли се към нея и я прегърна,а след това я целуна.
-Как се радвам,че си добре!
Усети вкуса на кръв по устните и...явно си беше поиграла. Видя медальона - въпреки всичката мръсотия,в която бе стоял,по него нямаше и следа от замърсяване. Беше от все тъй блестящо сребро. Докосна го,сякаш да се увери че е истински,след което го притисна към Теса.
- Дадох ти го онази нощ в стаята...не ме карай да си го взимам отново...