Стаята на Кристина Алварадо

Хола


Спалнята


Банята

Том и Крис стигнаха до стаята. Беше огромна,добре обзаведена. Том все още беше малко разочарован от това,че тряваше да напуснат бара. Беше му харесало. Седна на дивана в хола и се облегна назад. Беше облякъл обратно ризата си,която сега свали и хвърли до дивана. Беше му много горещо. Капчици кръв се стичаха по врата му от ухапванията,но това не го притесняваше.Скоро щеше да спре. А той имаше нужда от душ.
-Банята? -попита Том
-Имам нужда от един душ....

Том влезе в банята. Пусна си студена вода,която му дойде много добре. Усещаше как водата отмива аромата на алкохол и миризмата на парфюма на Вики. Не беше очаквал такава развръзка на вечерта,но какво пък - дойде му много добре. Душа му отне не повече от 10 минути,след което,завит в хавлия,излезе и седна на дивана в хола.
-Та...какъв ще е плана за утре? - попита той

Том я изчака да влезе в банята и се изправи. Вече не се притеснявашше и се чувстваше като у дома си. Извади едно чершафче , свали халата и легна,като се наметна с чершафа. Дивана беше удобен,затова той бързо започна да задрямва. И пак в сънищата му се появи онзи кошмар,където го гонеха,пиеха кръвта му,убиваха го,а той се смееше....
Стресна се. Не беше минало много време. Вратата на банята тъкмо се отваряше. Крис беше готова.

Том пожела "лека нощ" и се загледа в тавана. Трябваше да поспи,за да е готов за утрешния ден,но не можеше. Изведнъж се чу чукане на вратата. Сигурно Крис си беше легнала,затова Том реши да отиде и да отвори. Загърна се със чершафчето и стана. Отиде и отвори вратата.
-По дяволите,Вики! Какво правиш тук?
-О,Том! Толкова съжалявам за преди малко! Не искам да се сърдиш,не исках да се нахвърля така,просто...
Вики се опита да влезе в стаята,но Том и препречи пътя. Беше си облякла блуза с дълбоко деколте и къса пола. Косата и,както винаги права,беше пусната.
-Откъде знаеш,че съм тук?
-О,хайде Томи. Не ми казвай,че никой няма да забележи мъж като теб да минава по улицата. Имаше кой да ми каже...
Отново се опита да мине.
-Мисля,че сега не е подходящ момент да влезеш,Вики!
-Но,защо?
От стаята се чуха стъпки. Крис явно се бе събудила. Том само се надяваше да не е все още по халат. Не можеше да си представи лицето на Вики след тази гледка.
-По-добре върви,Вик. Ще се видим след ден-два. Имаме да поговорим!
Том се опита да затвори вратата,но тя я подпря с ръка.
-Кой е при теб?

Вики спря на място. Гледаше в Том,после към Крис...после пак към Том. Посегна да удари шамар на Том. Въпреки,че можеше да го спре,той не повдигна ръка и се чу силно плясване. Усети нещо твърдо на ръката и,което след това полетя към него и го удари в гърдите. Пръстен. Пръстенът,който Том и беше подарил преди 3 години. Защо още го носеше?
Сълзи се стекоха от очите. Тя се обърна гневно и побягна по коридора. Том въздъхна дълбоко. Капчица кръв се стичаше от одраното място на бузата му. Взе пръстена от земята и го развъртя между пръстите си. След това се обърна и тръгна бавно обратно към хола.

-Съжалявам я,Крис. Между нас със нея отдавна всичко приключи.
Том седна и остави пръстена на масата. Защо? И той не знаеше.
-Разделихме се преди 3 години,след като се върнах от една битка. Бях тежко ранен и лекарски екип се грижеше за мен. След това ме изпратиха в друг град....на другата страна на света. Трябваше да продължа да се бия за да мога да отмъстя за родителите си...и за да не ме сполети факлата*. Предложих и да дойде с мен. Имах пари,щях да купя жилище. Всичко щеше да е както преди,но тя отказа. За нея работата и тук беше по-важна. Затова аз заминах...и се върнах малко преди да се запозная със Теса.
Том замълча за момент,след това продължи:
-След това чух,че се е хванала със голямо богаташче. И...никаква вест след това. До...тази вечер.
Облегна се назад. Не знаеше дали още има чувства към Вики. Но дори и да имаше,всичко това беше минало.
-Не е хубаво да се връщаме в миналото.-прошепна тихичко той,по-скоро на себе си.

Дали я обичаше? Какъв беше този глупав въпрос? Щеше ли да е тук сега,ако не я обичаше? Щеше ли толкова пъти да я спаси,ако не я обичаше? Щеше ли да жертва себе си,ако не я обичаше?
-Да,разбира се. С цялото си сърце..или поне това,което е останало от него.
Взе пръстена,който беше на масата и го запрати към кошчето. С това слагаше край.
-Мисля,че това показва достатъчно.

Том легна и се замисли. До тук беше с Вики. Чудеше се дали да ходи да я вижда ? Не,това нямаше да се хареса на Теса. А и не искаше да и дава надежди. Всичко беше приключило.
Неусетно бе задрямал....


**

Том отвори очи. Беше светло. Явно беше спал цяла нощ без никакви проблеми. Стана,облече се и отиде да събуди Крис. Почука на вратата - нямаше реакция. Отвори. Тя спеше сладко,завита с тънко чершафче. Лявото и бедро бе показано отвън. Том се приближи бавно,след което я докосна леко по рамото.
-Крис? Крис...време е за ставане...

Том се беше приготвил. Беше облякъл черна тениска,която прилепваше по тялото му и някакъв спортен панталон. Нямаше да закусва. Правеше го само,ако беше ранен или когато ловуваше. А това ставаше честичко....

-Хайде,гълтай закуската и да потегляме. Няма смисъл да се бавим. Искам да приключвамме с това. А,и....
Том замълча.
-Няма значение,хапвай. Подсигурил съм превоз до летището,а там вече отговаряш ти.-каза той и леко се усмихна. Мускулът на дясната му ръка потрепваше. Не,не се страхуваше от това,което може да срещне там. Знаеше,че стигането до Кармен няма да бъде най-трудната мисия,на която е бил. Мислеше си,какво щеше да стане след като я намерят....

Том влезе. Посегна към врата си. Мамка му! Медальона,с огромната буква "Б" беше останал в къщата. Не го бе слагал откакто Теса му го бе върнала. Тръгна обратно към вратата. Теса се изпречи на пътя му.
-Забравих го!-викаше той,като заплака. Сълзите се стичаха по бузите му. Това беше най-ценното,което имаше от родителите си.
-Медальона...остана там....
Как можеше да е такъв глупак? Да не го вземе....

Том я прегърна. Не знаеше какво му става,но беше готов да я пусне. Нещо,което не би направил иначе. Ами ако и се случеше нещо? Не,по-добре да загуби медальона,отколкото нея.
-Майната му!-викна Том и погледна надолу.
-Майната му на медальона. Няма да ходиш...твърде е опасно. Никой няма да ходи....това е просто един медальон за бога....
Изтри лицето си и облече дрехите,които му даде Теса. Не знаеше откъде са,но му бяха малко тесни. Явно собственика им е бил по-ххърбав.
-Къде ще отидем сега? Някъде извън града?

-Глупаво е! Зарежи го....няма нищо специално,просто парче сребро. Ще поръчам нов....
Сам не си вярваше,но не искаше да я излага на опасност. Там сигурно чакаха цяла хайка вече. Прочем,откъде знаеха,че е там? Някой явно си бе отворил устата. Беше му писнало от дрънкащи мишки,които ги е страх да го погледнат в очите.
-Преди да заминем,искам да намина покрай един стар приятел. Трябва да изясним някой работи...-прошепна Том,сякаш онзи да не го чуе...