Езерото

И мислеше че може да ме задържи? О не! Лесно се измъкнах.
- За Бога какво искаш от мен? Да не мислиш че ще ме правиш каквото си искаш? - казах и застанах срещу нея

Това момче ще ме побърка!Защо толкова се дърпаше.Нямаше да го убивам, исках само малко кръв.По дяволите, ако трябваше да го карам да пие от мен за да получа каквото исках, щях да го направя.
Разкъсах плътта на китката си и от там бликна червена кръв.Знаех, че дори и въздържател, той все пак е вампир.Никой, ама наистина никой вампир не можеше да не изпита желание да пие от кръв навряна в лицето му.Това направих и аз.Придърпах лицето му към ръката си и усетих кръвта ми започна да се стича в устата му.Скоро щеше да почне да пие жадно, но нямаше да е за дълго.

Боже какво правех? Пиех кръвта й! Ако останех още малко нямаше да издържа. Бързо се отдалечих от нея. Какви бяха тези... Същества тук?!? Имах нужда да отида някъде кадето няма да срещна никои от тях...

С Али излязохме от даскалото и аз тръгнах напред към гората.Просто исках да се махна от това скучна сграда.Вървяхме през гората и отивахме все по-навътре,но на мен не ми пукаше особено много.Обърнах се към момичето и видях,че не ме гледа радостно.Не знам на какво се дължеше това.Нищо нямаше да `и направя!
-Защо ме гледаш презрително?
Спрях и се обърнах изцяло към нея.Тя дълго време бави отговора си и започнах да си мисля,че няма да ми отговори.
-А..иначе даскалото е готино,само дето е тъпо като всяко друго!
Реших да и отговоря на въпроса,за да не си мисли още нещо гадно за мен.Тя наистина ме гледаше с един ужасен поглед,се едно щеше всеки момент да ме убие и да избяга.

Ама нали аз щях да водя?
Адам тръгна на някъде,а аз го последвах.Той вървеше и вървеше,а аз имах чувство,че се въртим в кръг.Навсякъде имаше дървета и бяха толкова еднакви,че лошо ми ставаше.Гледах го намусено и той най-накрая го забелязя и спря.Искаше отговор който се чудех дали да му дам.
- Нищо...просто така си гледам.... - изрекох нацупено и го подминах.Минах покрай още няколко дървета и стигнах едно езеро.Водата беше мръсна,по дърветата имаше паяжини,навсякъде имаше изпопадали клони,че дори цели дънери.Духаше студен вятър който усещах чак до костите си.Все още не бях вампир или чак толкова напреднала в промяната,че да не ми е студено или нещо такова..усещах студът.
Приближих се към водата и я докоснах с пръст.Получиха се вълнички които проследих с поглед.Водата беше студена...ледено студена...Балончета малко по-надалеч привлекоха вниманието ми.
Невъзможно е тук да живее нещо.Толкова е студено и мръсно.
- Адам...

Двамата стигнахме до едно странно езеро.Още като го видях започнах да си мисля,че в тези води може да живее нещо страшно..но после размислих.Али докосна водата и се образуваха вълнички,а по-навътре в езерото се появиха балончета.
-Кажи?
Питах я със студен и спокоен глас.Седнах на тревата до нея и се вгледах във водата на това изолирано езеро.
-Мислиш ли,че може нещо да живее в тези води?
Този път гласът ми бе леко разтревожен.Не знаех защо е така,но просто изпитвах някакво чувство и то не беше страх.Може би се тревожех за Али,че нещо може да и се случи.Тя ми беше почти непозната,но просто си бях загрижен към нея.

Погледнах го и после пак погледнах водата.
- Аз... - изрекох тихичко.Ако кажеш "Да" щеше да ме помисли за луда,а ако кажех "Не" щеше да е лъжа и...просто щеше да е лъжа.Най-спокойно можех да си кжа това "Не"...Погледнах го отново и прехапах долната си устна...Друго обаче привлече вниманието ми.Нещо червено и светещо във водата.
Изпищях и се дръпнах назад като се блъснах в Адам.
- Да..тук определено има нещо.... - казах,а гласт ми се разтрепери.Дори и да нямаше нищо - а това не ми се вярваше - не трябваше да сме тук.

Както стоях и гледах към езерото чух Али да крещи и след малко се блъсна в мен.Без да я успокоя,аз просто я попитах със студен глас:
-Какво става?
Дълго време седеше близо до мен и гледаше уплашено към водата.Се едно бе видяла призрак или нещо друго.
-Спокойно!
За първи път се опитвах да успокоя някой.Придърпах я към себе си и я прегърнах.Погледнах я в очите и видях колко се бе изплашила.

Той ме прегърна,а аз не си направих труда и да го отблъсна.Не исках да го отблъсквам....
- Знам,че ти се струва глупаво,но... - думите излезли от устата ми бяха тихи.Аз наистин имах чувство,че там вътре живее нещо...макар и с тази мръсотия наоколо,а водата беше направо ужасяваща.
Просто една мутирала риба...като онези в Скубиду...или онова друго детско Ким Суперплюс...онзи със слуста..просто мутирали риби.
Почнах да си изреждам на ум най-различни детски филмчета с мотирали риби,но всъшност това не ми помагаше особено...даже не знаех защо го правя...
Отдръпнах се от Адам и отново се приближих към водата.
- Хайде да проверим дали там наистина живее нещо!

Момичето просто се отдръпна от мен и се запъти към водата.До преди малко се страхуваше от езерото,а сега искаше да проверим дали има нещо в него..Странно момиче!!Погледнах я учудено и отидох до водата.
-Е,ще плуваме ли навътре или ще гледаме от брега какво ще се случи?
Питах Али без да я поглеждам.Дълго време седяхме на брега и не си говорехме.Това мълчание не ми харесваше и реших да кажа нещо.
-Сега да не те достраша?
Този път завъртях главата си към Рен и се усмихнах,преди да се засмея.

Погледнах го и повдигнах вежда.
Мен?Страх?Няма начин!
Направих една недоволна физиономия и го бутнах във водата и той пада.Засмях се.Просеше си го.Сега когато онези червени очи се озоват до него да видим кой ще го е страх...определено не мен.Може би.
- Как е водата?А и аз не мисля да плувам,а да ходя,но ти май си си наумил да плуваш...и без това си достатъчно мокър... - смигнах му и пак се засмях.Нямаше нужда да го питам за водата защото тази вода беше мръсна и ледено студена.И посмъртно нямаше да плувам вътре.Щях да ходя като войниците по филмите когато трябва да прекосят някоя река.
Иуу!

Погледнах я сърдито и заплувах навътре,като от време на време поглеждах брега,за да видя дали не се е загубила някъде по пътя.Беше ми леко смешна,защото докато ходеше през тези дърва и листа,тя залиташе и дори за малко да падне във водата.
-Ей,пешеходеца..Как си там?
Извиках силно и после последва силен смях.Като я гледах хем ми беше смешно,но и хем се притеснявах да не и се случи нещо.Никога преди не ме е било грижа за някое момиче,но тя просто беше различна.Имаше прекрасни кафяви очи и лъчезарна усмивка,а смехът и бе заразителен.Просто беше много по-красива от другите.
-Айде идвай във водата при мен! Тук няма нищо !
Извиках я,но тя като че ли се направи,че не е чела.Затова отидох до брега,излязох от водата и `и се усмихнах.След това я вдигнах и я понесох към водата.
-Не се съпротивлявай..По-силен съм от теб!
Усмивката ми не слизаше от лицето.Когато нагазих във водата я хвърлих леко и тя падна като перце,но водата около нея стана на капки,които летяха във въздуха.

Не,не,не!
Колкото и да се опитвах да се освободя от него не можех.Наистина той беше по-силен,а аз след по-малко от минута вече бях във мръсната вода.Изпищях.Въобще не исках тази вода да се докосва до кожата ми.Беше мръсна...и тук имаше нещо което не ми харесваше.
Изправих се и скръстих ръце пред гърдите си като се намусих.
- Ти! - една струя вода го удари - сравнително леко - и той цопна във водата.Стоя под вода известно време и леко сее притесних.Нямаше шанс да съм го убила...След малко Адам се показа на повърхноста,а аз усетих,че нещо докосна ръката ми която се намираше под водата.
Изпищях и отскочих в страни.Нещо червено проблясна под повърхноста на водата и аз почнах бавно да отстъпвам назад към адам гледайки мястото където бях до сега.
- Адам да се махаме! - изрекох тихо.Дори не бях сигурна,че думите бяха излезли от устата ми.

Беше ми забавно да гледам реакцията на Али.Тя беше толкова намусена от факта,че се бе докоснала до водата,че даже ме удари с една струя вода.Аз паднах,а като излязох разтърсих главата си и видях,че Али отстъпва бавно назад.
-Какво става?Да не би да видя нещо?
С леко разтревожен глас я попитах и надникнах през рамото `и,за да видя в какво толкова се беше втренчила.Там наистина светеше нещо червено,но то не мърдаше.Искаше ми се да отида до него и да видя какво за бога е това,но все пак реших да не рискувам да бъда изяден от нещо с червени очи.
-Айде да излизаме !
Предложих аз и хванах едната ръка на Рен.Дръпнах я силно и скоро двамата бяхме стъпали на твърда и сигурна земя.Когато отново погледнах към водата видях,че това нещо беше изчезнало.

Това,че бяхме вече на сушата не ме успокояваше.Все още бяхме близо до езерото,а това което беше вътре...не знам.Не знам какво беше и не искам да знам.Видях,че Адам гледа на там когато и аз погледнах към мястото вече не се виждаше нищо.Само няколко балончета излезнаха към повърхноста.Товя трябваше да е знак,че там има нещо...което диша.
- Да отидем друга де.Моля те. - никога не съм била по-уплашена от сег.Седнах на един дънер и обвих ръце около тялото си.Тук беше толкова студено,а ние бяхме мокри.Може да бях вампир,но усещах студът чак до костите си...точно на това място,точно при това езеро...там имаше нещо! - Да отидем някъде...далеч от тук.Където и да е.

Али беше права.Трябваше да се махнем от това място докато можехме,а и беше доста студено,а ние бяхме мокри.Отидох до нея,подадох и ръка,за да стане и тръгнахме обратно към училището.По пътя усещах как кожата ми настръхва и как започвах да треперя.Студът проникваше навътре в мен и имах чувството,че вече беше обгърнал цялото ми тяло.
-Предлагам да отидем да си преоблечем,защото е адски студено навън!
Даже и тя да не бе съгласна,аз пак щях да отида да си облека нещо друго,защото макар и да бяхме вампири,на нас пак ни беше студено.Вече почти бяхме стигнали до училището.Двамата ходехме сгушени един в друг,с цел да се постоплим поне малко.