Езерото

Мястото изглеждаше приказно,но беше опасно.Когато някой влизаше в пределите му подухваще леден вятър..леден като водите на езерото.Легендите разказват,че доста ученици ходили там за да останат на саме с мислите си,но повечето не се връщали.Красотата на това място е зловеща,плащеша,мрачна...учениците минаваха покрай него потръквайно,но имаше и такива които го гледаха и се възхищаваха...

Бях бесен.След като "изгорих" Тайлър и излезнах от залата за хранене реших да дойда тук.На това място почти никой не идваше и можех да остана сам.Как можеше тази..да си мисли,че се гордея с родителите си убийци.Кой би се гордял?Мразех ги!Зареди дях имах 2,3 приятели и никое момиче не ме искаше..тъйкато всички ме избягваха за да не ги убия.Всички мислят,че ще стана като тях..защо?Задавам си винаги тези въпроси като остана сам.Тези и двете бяха доста надути.Нашата и Саманта..бях чувал за тях,но не очаквах да са точно такива.Саманта знаех,че е бунтарка и гаднярка,но за Наташа бях чувал съвсем различни неща.

-Зздравей и на теб-казах без да се обръщам
-Испусна забавлението в столовата-гледах езерото и говорен на Наташа която се беше покачила на едно дърво.Ах нямаше да мога да остана сам то се е видяло,но сега ми се искаше компания.Което е страно.Подухна лек ветрец и раздвижи водата на езерото.Клоните на дърветата също се помръднаха.Докоснах ледената вода.След което се облегнах на едно дърво за да погледам езерото.

-Незнам защо,но искам компания.Хайде слез няма да те изям.-засмях се
-Или може да те изям се пак се фукам с ордителите си-казах тъжно и забих поглед в езерото.Сетих се за Тайър който се мяташе и пищеше.Хубав спомен!Хубава гледка!

-Да това съм чувал.Един съвет:излез от водата.Ледена е пък и онези легенди-засмях се.
-Но ти го казва чоек от рода Озера и то човек който се фука с родителите си така,че може и да не ме слушаш-Гледах Наташа,но после преместих погледа си на един прелитащ гарван и после на една паяжина.

Тя скочи от водата изплашена.
-Какво видя-попитах я аз.Беше изплашена.Погледанх към водата,но там нямаше нищо.Насочих пръста си към водата и от нея почна да се издига пара.Погледах Наташа която излеглеждаше доста изплашена.

-От много време идвам тук и не съм виждал нищо такова.-погледнах Наташа
-Добре ли си?Само да проверя нещо и се махаме.Става ли?-тя кимна и аз докоснах водата.Тя се задвижи.След малко видях червените очи.
-Махай се от тук бързо!-изкрещях на Наташа.

Видях очите да светят хванах го и го дръпнах оттам той б(малко се очуди на силата ми. Тръгнах на зад като го теглех.
- Айде да се махаме от тук!!!
Затичахме към училището. Беше малко по-бърз от мен, но успявах да му смогна. Сряхме като бяхме пред момечшкото обжитие.

Бях нов тук е незнаех къде да отида. Лутах се и накрая попаднах на някакво езеро. Беше хубаво. Седнах под едно дърво и зачаках. Какво точно и аз незнаех...

Падналия ангел ме отряза и сега вървях по-ядосано и от преди.Май бях някъде близо до езеро, защото чувах вълничките причинени от лекия повей на вятъра.Вървях към езерото, когато усетих нечий пулс.Отново не на човек, по дяволите, харесвах храната ми да се съпротивлява, но не и да ми бяга.
-Здрасти!-извиках аз, не знаех кой е там, но смятах да разбера скоро.

Чух женски глас. Станах и малко по нататък видях едно... Момиче което беше доста ядосано.
- Добре ли си? - я попитах

-Супер съм, направо супер!-казах аз и май излезе по-ядосано от колкото си мислех че е.
Стигнах до момчето и го разгледах добре.Беше на моята възраст...май.
-И пак, здравей.-троснато казах аз и седнах на земята, като загледах водата.Подухваше лек ветрец които още повече изостряше апетита ми.Но като гледах, май и този нямаше да ми даде току така да пия от него.Но вече нямаше да питам, щях да си поуча своето или по-точно неговата кръв.

Тя започна да ме гледа по връта... Усетих какво иска но нямаше да стане.
- Не си и го помисляй! - казах заповеднически. Никога нямаше да позволя на непозната да пие кръвта ми! Е, и да я познавах пак нямаше да й позволя освен ако не ми беше много близка.

-По дяволите няма да те нараня, спокойно.Защо всички си пазите толкова много кръвта.-казах аз и разбрах, че в главата ми изречението звучеше по-логично.
-Добре де, няма да пия...за сега.-захилих се станах.Приближих се до него и плъзнах ръце по раменете му.Усмихнах се арогантно и приближих лице до врата му.
-Само малко.-едва изрекох и забих зъбите си в плътта му, но май нямаше да се насладя на момента достатъчно.

- Пусни ме! - казах и я бутнах толкова силно че тя падна на земята.
- Не си позволявай повече такива неща - казах и застанах пред нея. Тя беше паднала силно но не ми пукаше. Бях я предупредил. Зачаках да видя какво ще направи...

Засмях се, какво толкова се палеше?!?Изправих се бавно като не спирах да го гледам.Устните ми за пореден път се извиха в самодоволна усмивка и аз започнах:
-Признай си че ти хареса.-облизах устни аз и направих крачка напред.
-И ти искаш.Знам го, искаш ме.-изкисках се но все повече се приближавах до него докато не застанах точно до тялото му.Ръцете ми се плъзнаха по тялото му и накривих главата си, така че по-лесно да може да ме захапе.
-Хайде, не се стеснявай.

- Виж нещо си в грешка. Аз умея да се въздържам. - казах и се отдръпнах. Боже какви бяха тези момичета тук?!? Искал съм да й пия кръвта? Нее в никакъв случай.
- И не не те искам. Изобщо! - викнах за да ме чуе добре.

Не ме иска ли?!?Ще го науча аз!
-Стига си се дърпал!-викнах и аз и го ударих силно по гърдите, но по скоро бе просто шамарче.След това го придърпах към мен и го целунах страстно като накрая захапах езика му и отново засмучах от кръвта бликнала в устата му.

Пфф тази нещо не беше в ред. Тръгнала да ме целува? Не исках да я наранявам. Бутнах я отново но този път по леко.
- Остави ме на мира ясно? Не искам да те нараня

-Ти?!Мен?!-изкисках се отново аз, той какво си мислеше по дяволите?
-Май тук е мястото където трябва да кажа..Бягай!-изкрещях аз и го повалих на земята като седнах върху него.Отново се усмихнах и притиснах ръцете му към земята.
-Сега не ми пречи!-заповядах му аз и отново забих зъби във врата му.Усещах енергията му и чувството ми хареса.Определено нямаше да го пусна скоро.