Петокурсници

Мисля че съм готов ;

Одобрен

Оголеми външният вид и си и одобрена.

Мисля,че така вече е добре...

добре одобрена ^^

Одобрена

- Добре,какво искаш от мен. Дадох си всичките си пари,остава да вземеш дрехите от гърба ми и те признавам.
- Не ме изкушавай. Сега ще дойдеш с мен...
- Къде?
- В хотел,нали не искаш да го направим на улицата,макар че ще е точно в твой стил.
- Може всички да ме мислят за лека жена, но никоганяма да съм с теб,запомни го.
Леа се обърна и тръгна надолу по улицата,чувствайки се омърсена. Трябваше да предприеме нещо. Изведнъж усети как някой се прокрадва зад нея. Опита се да се държи нормално. Някой се затича,забивайки остър предмет в тила `и. Момичето бавно се свлече на земята,затваряйки очи.


Леа Лана Бенет

- Помня те. - изкрещя Леа,като се огледа. Намираше се в просторна стая,в която нахално нахлуваха веселите слънчеви лъчи. Миришеше на болница,но плазмата срещу леглото,подсказваше на седемнадесет годишната госпожица,че не се намираше в болница.
Момчето(На около 16)се обърна към нея.
- Моля?!?
- Познавам те...или поне си мисля,че те познавам. Ти си онзи,който ме спаси...мъртва ли съм,защото това тук,прилича на Рая.
- Не си мъртва... - засмя се той с тихият си смях.
- Както и да е,кой си ти? - попита го тя,опитвайки се да се изправи.
- Мартин,и по - добре не ставай,ще е болезнено.
- Добре. - тя се намести,а след това отново огледа стаята. - Да не си някаква медицинска сестра или доктор? - попита тя без капка срам,може би защото си беше такава.
- Ами не. - отсече той и побърза да излезе от стаята.
Лана се поизправи,но болката в тила `и я накара да се върне в предишната си поза.
- Хей,ти...Мартин,върни се.
Лана не получи отговор,затова реши да се откаже и да си почине.



- Кое те кара да мислиш,че ще мога да го направя. Все пак съм вампир от няколко дни. Не е по силите ми.
- Не се тревожи,всичко ще е наред. Просто затвори очите си и си представи точно онова,което ти казах. Виждаш ли ножа. Прокарай пръстите си по него.
- Всъщност действа. - засмя се Лана. - Да,наистина действа. - тя отвори очите си. В ръцете `и спокойно лежеше добре направена кама,на която беше написано нейното име.
- Нали ти казах,чиста магия. - усмихна се Мартин,а след това се изправи и застана до пейката.
Лана се разтревожи,затова и тя се изправи. Дори след пет месеца,тя отново чувстваше малки болки. Парка беше в границите на сградата,така че двамата можеха да ходят където си искат.
- Какво има? - попита го тя,приближавайки се бавно към него.
- Изписват ме.
- Моля,кога...?!?
- Утре
- И разбирам чак сега? - Лана видимо се ядоса,затова се приближи към него и го погледна със сърдит поглед. - Не искам да заминаваш. Какво ще правя тук сама?
- Щом те изпишат отиваш в училище за същества като теб!
- Няма да стане,оставам с теб.



- Не искам да отивам в курс за напреднали. Тук ми е добре. - Лана се караше с жената,която решаваше къде ще учи тя.
- Вие сте много надарена млада госпожица.
- Не ми дреме,бабке...не искам да ме местите.
Колкото и да се дърпаше,Лана беше преместена при петокурсниците. Вървеше бавно по - коридорите с тежки стъпки. Усещаше как `и прилошава. Новината, съобщена `и преди половин година,все още я мъчеше.
"Той е в лудница" - мислеше си тя. "Не мога да повярвам,че Мартин е в лудница"
Свлече се на пода и се подпря на една от стените,вдигна глава и бавно започна да плаче.
" Трябва да го измъкна,ще убия всички в това проклето училище,но ще го измъкна от лудницата,и тогава ще сме заедно"
Тя напипа пистолета в раницата си.
- Хей,спокойно...с времето гласа в главата ти намалява,и става по - добре. - нечий глас се разнесе из коридора.
Лана се огледа.
- Кой е там? - попита тихо тя.
- Съдбата. - отговори гласа. - Или още познат като Мартин.

Одобрена ^.^ добре дошла!

Одобрена си ^.^ Добре дошла!

Име на героя :
Мелинда Антония Хира Камарго

Прякор :
Мел, Мери, Тон, Тони, Мели, Хира, Ками

Личността която използвате за лик :
Erin Heatherton


Години :
18

Дата на раждане :
18.06.1994 год.

Зодия :
близнаци

Вид :
Вещица

Дарба :
Контролира въздушната и огнената стихия, телепортация, хипноза, телекинеза

Ментор :
Клеър Монгомъри

Семейство :
Майка- Пам Андрюс
Баща- Антоан Камарго
Брат- Дейвид Камарго

Талисман :
Има гривна, подарък от майка й за 5-тият си рожден ден. Колкото и глупаво да е да се подари едно толкова скъпо бижу на дете, Пам е знаела какво прави. Заради произхода и силите на Мел, жената е знаела, че ще успее да я опази. Малко по-късно г-жа Камарго е починала и това е единственото, което все още напомня на момичето за майка й. Не ходи никъде без тази гривна.

Допълнително :
Котка, на име Лусинда, но вещицата я нарича Луси. Въпреки миловидният си вид, животното проявява изключителен скептицизъм и злоба към непознатите, а горко им на тези, които успеят да я ядосат. Своенравният характер на котета обаче не се проявява пред Мери, то обича стопанката си повече от собственият си живот и около нея винаги е мило и добричко. От там идва и заблудата, че Луси е добро коте. Вярна до гроб, типична черта за една египетска мау.

Външен вид:
Дълга руса коса с естествени кестеняви кичури. Много момичета биха си мечтали за подобен външен вид. Със стройната си висока 1.73 фигура, Мел лесно може да бъде сбъркана с модел. Кожата й има съвсем лек, едва забележим слънчев загар, идеално пасващ си с очите й. Самите те наподобяват разтопено злато или кехлибар. Дългите гъсти ресници само подчертават цвета им, отваряйки лицето й. Още при първия поглед може да се усети, че тя е откровен човек, на моменти дори болезнено откровен. Чертите й са нежни и изваяни, но въпреки красотата и женствеността, си личи, че това е една доста могъща вещица.

Характер :
Мелинда има различен характер за всяка ситуация. Настроението и се мени, както се менят облаците- постоянно. Не е от най-търпеливите хора на планетата, но за сметка на това е инат. На моменти е избухлива, саркастична е и обожава да предизвиква хората да правят неразумни и необмислени неща. Никога не премисля действията си два пъти, спонтанна е. Често играе игрички, оставяйки събеседника си в недоумение. Ако иска нещо, го получава и мрази да губи. Не признава страховете си, смята, че това е признак на слабост. Не плаче, или ако това стане пред някого, то това означава, че му се доверява с живота си. Мрази лицемерите и лъжците, ако някой я е предал му се дава още само един шанс и то в случай, че си го заслужава. Справедлива е и доста често си представя, че някой ден ще стане адвокат. Атеист е, не вярва в нищо освен в собствените си сили и ако нещо трябва да се свърши, предпочита да го направи лично тя, рядко поема рискове за истински важните неща...

История :
Родена е в малко провинциално градче на средата на...нищото. Къщата им е била просторна, но отделена от цивилизацията: високо в планината, където е студено и туристи не идват. Природата е била дива, неопитомена и всичко е било само за себе си. като малка не е ходила нито на детска градина, нито на училище, ала щом навършва 16 настоява да замине в гимназия. Родителите й са против, ала това не я спира. Една вечер Мел заминава тайно, бягайки от вкъщи. Семейството е било заможно и тя никога не е лишавана от нищо, ала никога не е била глезена. При бягството си взима достатъчно пари, за да покрие разходите си за колеж, ала все пак й с налага да работи. Не е знаела какво е, но все пак през целият си живот нещо я е глождило, не е била като другите. Винаги е имало нещо различно в нея, което донякъде я е плашило, но въпреки това е искала да знае. И е било права да се тревожи, една 16- годишна вещица с още неразкрити сили насред големия град и то сама? Един ден след като тя пристига в колежа, майка й се появява на входната врата, настоявайки да я отведе обратно. Момичето отказва и още същият ден г-жа Камарго е блъсната от кола. Умира на място без да има възможността да обясни на дъщеря си защо е различна. Баща й е обикновен човек без понятие за това какво става, както и брат й. Ала след този случай, Мери постепенно започва да осъзнава какво е, докато един ден не разкрива цялата истина чрез едно писмо от майка й. Листчето хартия било оставено в едно от чекмеджетата на бюрото не жената, но под изкуственото дъно. От тогава нищо не е същото за Мел...

Снимки:
Мел
Мери

Одобрена добре дошла!

Одобрен.

https://magic-world.catsboard.com/t7-topic - Менторите

Одобрена ^^

Моля те увеличи външния вид,характера и историята си

Готово

Одобрена.