Starbucks

Стела я погледна като все още държеше ръката и
-Глупости,няма такива неща.Ти красива и умна и няма значение дали си го правила или не,някои момчета харесват това.Честно казано и аз съм в същото положение но да ме виждаш да се тръшкам не изобщо а точно обратното.Бъди себе си и точното момче ще се появи .-каза тя на момичето.
След това отпи от напитката си и хапна малко и се огледа наоколо
-А колкото до до гадже или обожатели няма ги никакви за момента ,но не се тревожа особено всичко с времето си-каза тя и се и се усмихна има време за всичко помисли си тя и пак се огледа и се усмихна чаровно на две момчето които и отвърната и след това се блъснаха с някакъв господин.Стела се усмихна на това и се обърна към Маги
-Не бързай чули а избери внимателно за да съжаляваш после-отвърна тя и пак се усмихна
-Сестрите ти сигурно се радват да те видят-каза тя после

Усмихнах и се.Тя беше права.Надявам се...Усмивкат ми помръкна като спомена за сестрите ми.Поклатих глава.
- Ами...с Анабел не съм се виждала,а когато ме съживихя Клеър дойде на гробището,но дори не ме забеляза и едно "Здрасти" не каза... - въздъхнах.Беше си кофти собствената ти сестра да не те забелязва...Кофти?То си беше ужасно.
- А ти?Имаш ли братя или сестри? - попитах Стела.Искаше ми се да разбера повече за нея.Тя беше интересна личност.Допадаше ми.А и имаше вкус за мода и за всичко,а като смигна и на онова момче и на онези преди него...тя беше страхотна.

Тя погледна момичето и очите и пак се напълниха със сълзи
-Това е толкова тъжно-каза тя и за втори път изтри очите си
След това погледна чашата си и след това момичето
-Не нямам,родителите ми се разделиха преди няколко години.След това Баща ми щеше да се жени за противната графиня Касандра която го бе омагьосал тя имаше още по противната дъщеря -Химера.Двете бяха в съюз със зъл магьосник -Валтор който искаше да завладее цялото магическо измерение,но приятелките ми аз го спряхме попречихме на графинята да се ожени за баща ми.Накрая всичко свърши добре.Валтор бе победен и ние спасихме Магика отново,но това вече е друга история-каза тя и отпи от чашата си.
-Но ако бях на мястото ти бих искала да събера със сестрите си-каза тя и погледна момичето
-Защото няма нищо по важно от семейството-продължи тя
-Но стига сме говорили такива тъжни неща-каза тя и пак се усмихна весело

Стела май беше от чувствителните личности.Усмихнах се и стиснах ръката и.
- Да.Наистина.Нека сменим темата.. - усмихнах се.Въпроса беше на какво да я сменим...Нито тя нито аз искахме да е някаква сълзлива история.Ако го исках просто щях да си пусна "Дързост и Красота".Въздъхнах и погледнах настрани към хората.Бяха толкова обикновени...бяха хора.Като мен.Двете ми сестри бяха вампирки..исках да съм като тях...вампир.Вампирите бяха страхотни..идеални.
- Искаш ли после да отидем да гледмае кино?А обичаш ли животни? - усмихнах се.Аз винаги съм обожавала животните и мислех да си взема някое...кученце или котенце или нещо...Знам ли.Щеше да е труден избор тъйкато щях да искам да взема всички.
- Хей Стела..радвам се,че се запознахме.

Стела тъкмо си пиеше латето
-И аз се радвам че се запознахме-отвърна тя и се усмихна
-Всъщност да и има магически любимец казва се Джинджер-отвърна тя и показа снимка на любимеца си.
След това пи още малко и хапна малко мъфин
-Разбира се че дойда с теб на кино,какво предлагаш да гледаме-попита я тя
-Ако искаш може да си избереш някое животинче от сайта на магазина ни-продължи тя и щракна с пръсти и пред нея се появи един лаптоп отворен на сайта на "'Love & pet"
-Заповядай можеш да си избереш каквото животинче поиска,след това кликваш върху него и хоп то е при теб,цялата работа е заслуга на приятелката ми Техна-каза тя и бутна лаптопа пред момичето и продължи да пие от латето което вече бе до половина
-Какво ще кажеш-попита я после Стела и я погледна

Усмихнах се и почнах да разглеждам животинките.На Стела магическия любимец беше сладък,но аз исках нещо обикновенно.
- Ам аз си мислех просто за обикновен кокер... - усмихнах се сладко и невинно.Не исках да я обидя въпреки,че това беше супер което приятелкатта и беше направила.Сигорно имаше страхотни приятели...аз пък нямах този късмет.Ъх!Единствените хора които познавах бяха кака Анна и кака Талия..всъшност сега бях на годините на Анна и две,три години по-малка от Талия.Това "кака" май не беше на мястото си пред имената им.
- Иначе за киното...не знам.Може Палавата Класна.. - засмях се.

Стела си пиеше латето и я погледна с една леко сериозна физиономия
-Сериозно,това звучи някак мръснишки-отвърна тя и погледна момичето
След това се огледа наоколо като поогледа хората които минаваха отвън
-Какво ще кажеш за някоя комедия например "Love, Wedding, Marriage" или някой драма като "Отвлечен"-предложи на свой ред феята и се усмихна на Маги
Тя забеляза че момичето е леко тъжна
-Всичко наред ли е,Маги-попита я Стела и я погледна
-Махни това мрачно лице и се усмихни хубаво на онези момчета и също им помахай.Няма нищо по хубаво да бъдеш обожавана от момчетата-отвърна тя и се усмихна широко
В кафето започнаха да влизат повече хора някои от тях сядаха по свободните маси а други поръчваха,взимаха и излизаха от там.Двете момичета най спокойно си седяха и си пиеха без да им прави много впечатление.
-Е, какво ще е-попита тя момичето и я погледна със сините си очи и пак се усмихна.
Много трудно можеш да махнеш усмивката на Стела от лицето и дори в опасните моменти намира време да направи някоя остроумна шега или коментар.

- Да...всичко е наред... - побързах да успокоя Стела докато премятах вичко случило се през последните двадесет и четири часа в умът си.Толкова много неща.Бяха ме съживили,а после пораснах от пет годишно чак до осемнадесет.Какъв ден само...А сега си намерих и суперса приятелка която доста разбира от мода.
- Ааа!За Палавата Класна..ами не...много. - засмях се.Кой би предположил,че пет годишно ще е запознато с нещо такова.Еее сега не бях на пет,а на осемнадесет. - Иначе може "Дърти Хлапета" или "Писък четири" ,а може и "Мармадюк" може,може,може..."Хари Потър тази и даровете на смърта две" така ли беше?Или "Акула 3D" май така беше... - засмях се отново.Говорех твърде много.Изпих питието си.
- Тук има Макдоналдс нали? - попитах Стела.Сигорно нямаше да одобри това,че искам да се натъпча с вредна храна,но не бях яла нищо докато бях дух и сега бях гладна като вълк.Буквално!Бих изяла цял еднорог заедно с неговия рог....добре де не точно.Еднорозите са сладки...,а въобще съществуваха ли?

Стела я погледна учудено
-Макдоналдс знаеш ли колко калории има в това нещо да не казвам колко е мазно-отвърна тя и погледна момичето
След това пийна малко латето си и погледна момичето
-Едно време да,но сега е трудно да намериш,понеже са ги ловели,само като си помисля се ядосвам,кой би искал да нарани такова хубаво животинче.-отвърна тя и отхапа от мъфина си
-Вместо на кино искаш ли да отидем някъде да потанцуваме а и тъкмо ще си покажем новите дрехи,а и може да си харесаш някое момче-каза тя и погледна момичето и се усмихна широко
-Решено отиваме да се забавляваме-отвърна Стела докато си доизпиваше латето

Имах свободен ден и се чудех къде да го прекарам. Времето беше студено за разходки затова реших да се отбия до мола да си напазарувам някоя нова дрешка. Купих си няколко нови рокли, бельо, обувки ръцете ми бяха пълни със торбички всяка със различен цвят и марка, уморих се и затова се насочих към най близкото кафе. Влязох вътре и ме лъхна аромат на карамел и кафе. Обожавах този мирис. В кафето имаше доста хора и трябваше да чакам доста време за да ме обслужат. Накрая дойде и моя ред.
- Двойно лате със повече пяна и шоколадови пръчици. - казах на симпатичното русо момиче което ме обслужи доста бързо. Взех поръчката си и платих. Обърнах се за да изляза от редичката. Бях хванала кафето и покупките си с едната ръка а с другата се опитвах да прибера парите си. Внезапна някакъв мъж се блъсна в мен и кафето се разля по чисто новите ми обувки. Бясна от този акт вдигнах очи на горе и го погледнах на кръв.
- Хей! Внимавай къде ходиш! - скарах му се. Изглеждаше по-голям от мен с няколко години, той ме погледна и се усмихна иронично.

Поредния скучен ден .Реших да изляза с приятели.Имах оговорка за кафе.
Влязох в кафето докато чаках приятелите си реших да си порачам нещо .
Тръгнах да си поръчвам но имаше доста голяма опашка . Докато вървях се загледах в телефона сии и бездаискам се блъснах в едно красиво момиче.Кафето и се разля по обувките и. Не исках да става така.Опитах да и се извиня но тя ми се развика.Казах и че ако трябва ще платя обувките.Тя беше красива ,но и много нервна. ;д

Защо, за Бога, лицето ми грееше толкова щастливо при вида на Старбъкс? Вярно, обожавах напитките им, но чак толкова, това бе прекалено..
Та бях на обиколка в мола, колкото да се отпусна, пък и лятото наближаваше, трябваха ми летни дрехи. И първата спирка не бяха магазините, а Старбъкс. Поръчах си едно капучино със много сметана, и понеже ме познаваха, въобще не се наложи да казвам какво искам, а просто ми го предоставиха.
Много егоистично хванах чашата с топлата напитка. Всъщност, като се замисля, хич не беше така, та нали си беше моя, можех да правя каквото искам с нея. Отпих със затворени очи, това ми беше нещо като ритуал, след което заех единствената свободна маса, за да се насладя на останалото. Интересното беше, че пиех много бавно, а имах чувството, че отпивам адски големи глътки.
И все пак, времето си минаваше бавно, а аз пиех ли, пиех, а капучиното не искаше да свърши.

И аз толкова съсредоточено си пиех от капучиното, че не забелязах едно огромно момче.. не момче, мъж, да седи на крачка от мен и да ме пита, дали е свободно. От няколко дена не бях говорила с никой, или поне никой не искаше да говори с мен, затова беше странно да чуя въпрос, отправен към мен. Гледах го около минута ококорено и предполагам ме е сметнал за луда, но накрая просто тръснах глава и кимнах към стола пред мен. И за да не остана по-назад реших да се представя.
- Бка. - Прозвуча името ми. Не се казвах така, просто имах нещо заседнало в гърлото. Прокашлях се и направих нов опит. - Името ми е Ребека, но можеш да ме наричаш Бека. - Или Барби, помислих си. Така обичаха да ме наричат, заради кокетничеството ми и да не забравяме, русата коса.
Нещо в него беше различно. Усещах го с връхчетата на ноктите си. Сигурна бях, че е нещо свръхестествено, но още не бяхме минали урока за разпознаване по миризмата, а и да си призная, той ми миришеше съвсем нормално, може би направо не ми миришеше на нищо.
- А ти си? - Чух се да го подканям по едно време и го погледнах въпросително. Трудно се сближавах с хората, особено с момчета, просто беше някак.. различно. Не можех да започна разговора с нещо от типа "Кой гланц за устни използваш?", а трябваше да се съсредоточавам върху всичко, което ми каже, да го смеля и да отговоря подобаващо. Надявах се да се справя.

Таргериан. Преди. Значи беше нещо свръхестествено, както бях и решила. Той явно разпозна каква съм, защото не се притесни да сподели за възрастта си, ако мога така да се изразя.
Попита ме какво ме води тук. Водеха ме магазините и главно скука, но да отговоря това.. щях да загубя вниманието му.. Затова реших да увъртам, да съм мистериозна.
- Знам ли, излезнах от училището и се озовах тук. - Промълвих накрая. Нямах представа какво да добавя, затова го попитах с възможно най-спокоен глас - Ами теб? - И отново отпих от капучиното си.
Всъщност, ако се загледаш по-съсредоточено, Таргериан беше добре изглеждащ със коса, дълга до раменете. Честно да си призная, такива бях виждала само по филмите, затова не можех да отделя очите си от него и сигурно беше очевидно, но не мислех да престана. За очите му не бях особено сигурна.. Сини или кафяви, сега не ми се пресягаше през масата. Но беше видно, че обича да яде понички, защото за петте минути, в които седеше тук, изяде поне три, или може пък да са две.. Загубих им бройката отдавна.

Понички.. Хм. Честно да си призная и на мен ми се ядяха, но попринцип не беше хубаво по време на промяната да се храня със неща, съдържащи много захар. Не беше хубаво, това не значеше, че е забранено, но аз все пак отбягвах да го правя.. Знам ли, просто не исках да умирам.
Трябваше да го попитам какъв е, за мен това имаше значение, но просто.. Не знам, просто нещо не ми позволяваше да го напрая. Трябваше той сам да ми каже, но все пак по същата причина и аз трябваше да кажа на глас какво съм, макар че той знаеше.. Ох, наистина, толкова мислене на блондинките не ни се отдаваше. Разбирам от къде идват вицовете за нас.
На лицето ми цъфна една от усмивките, които предпочитах да пазя за приятелите си, но явно Таргериан щеше да стане свидетел на една от тях.
- Ти какво си? - Чух се да казвам изведнъж. Сепнах се. Защо, по Дяволите, го казах? Усмивката ми се стопи, но какво да се прави, трябваше все някога да видя с какво си имам работа, дали да бягам или да остана..