Бар "Black"

Том също се засмя.
-Само оглеждам,нищо повече. Това тук са момичета за една нощ. Такива не са по моя вкус.
Опита се да си представи себе си с една от тези,но някакси не успяваше. Ясен знак,че не са за него. Изгълта и останалата си водка,след което махна към Крис.
-Хайде,да се поразкършим. Може да ни е за последно!
Засмя се. Знаеше,че няма да е така,но какво пък. Защо да не се повесели?

Том пусна ръка по корема и. Сега,когато знаеше за двете сестри,усещаше минималните разлики. Ръката му,която беше на корема и,усещаше едновременно огромната прилика между двете близначки и същевременно разликата. Теся сякаш се държеше малко по-свито,докато Крис нямаше задръжки. Тя искаше да е в центъра на купона с цената на всичко. Хвана я през кръста и я завъртя,като я повдигна от земята. Няколко момичета гледаха странно,сякаш щяха да ударят Крис,за да се доберат до Том. Вместо това,той бутна неговото момиче между тях и се засмя.

Том следваше бавно такта на музиката. Усещаше как пръстите на Крис ту се появяваха по гърдите му,ту изчезваха,когато минеха през някой голям белег. Започна бавно да разкопчава ризата си по такта нна музиката. На затъмнената светлина белезите му лъщяха сякаш бяха намазани с неонова боя. Първо едното копче,после следващото. Около него и Крис се насъбра тълпа - само жени и тук-там някое момче. Такта се забави и Том обви ръце около Крис. Усещаше с тях плавните чупки в кръста,които тя правеше,докато уж ръката му се спусна надолу по дупето и бедрото и.
Чуха се силни възгласи от тълпата...

Том изтръпна,когато усети ръцете и върху дупето си. За момент в съзнанието му преминаха милион мръсни картини,но те бързо изчезнаха,щом усети дъха и. Беше толкова близо...
Том я целуна по врата,след което бавно слезе надолу и зарови лице в гърдите и. Нови възгласи от тълпата. Ръцете му,бавно се качиха от дупето и до кръста и хванаха краищата на потничето. Рязко го вдигна нагоре и то се изхлузи. Щом видя коремчето и,Том веднага сътвори следващия си план. Повдигна Крис и я сложи да легне на близкото сепаре. Бутилка с текила беше донесена от едно от момичетата,което въпреки опитите си да остане при Том,беше придърпано от останалата част от тълпата. Бутиилката бе отворена и Том посипа малко по коремчето и,след което бавно започна да обикаля с устни и да поема алкохола,нежно събирайки го с езиче.

Тълпата побесня. Одобрителни викове от малкото мъже и доста разярени викове от женската част. Том усещаше ръцете и,които разкопчаваха колана му. Той се откачи и Том усети как го изнизаха. Капка кръв от устната му капна на дясната и гърда и Том вдигна Крис,за да я почисти с език. Ръцете му бавно запълзяха към качката на сутиена и.

Том взе бутилката и отпи голяма глътка. Подаде и на Крис,като уж без да иска я напръска.
-Какво,голямата Крис се срамува?
Засмя се , а докато се смееше в гласа му се усещаше нотка на удоволствие. Ръцете му бавно се спуснаха към нейния колан,а на очите му се наби едно ключе,висящо над бара за няколкото стаи отгоре.
-Да се махнем?

Качиха се по малки стълбички до стаите горе. Том отключи вратата и бутна Крис вътре. Затвори,без да си прави труда да заключва. Бутна Крис на леглото в средата на стаята и се хвърли до нея,като веднага пое устните и. Обви ръце около кръста и и изведнъж се озова под нея. Това му харесваше....

Трябваше да се осъзнае. Това не беше Теса,това беше сестра и. Не трябваше да продължава,но насладата бе огромна. Сякаш водено от нея,тялото му отказваше да спре. Целуна я по врата,като леко я одра със зъби. Капчицата кръв,която се стече изглеждаше толкова секси. Остави я да се стича надолу по тялото и,докато стигна до ръката му на кръста и. Ръцете му отново се спуанаха към колана и...

Какъв глупак беше. Как беше успял да стигне до тук? Защо не бе спрял? Срамуваше се от себе си....срамуваше се,защото знаеше,че можеше да спре. Но не пожела.
-Аз....благодаря....
Не знаеше какво да каже. Как щеше да я погледне в очите сега? Ами Теса? Тя щеше да разбере...да,със сигурност щеше.
Опъна ръцете си. Още бяха заключени. Крис беше станала.
-Ооо,само не ме оставяй така!

Бях станала от Том и седнах на едно столче, близо до леглото гледайки го. Сестра ми дори не осъзнаваше каква късметлийка е.
- О, да. Разбира се. - засмях се и отново се върнах до Том,за да махна белезниците от него.
- Скоро ще се стъмни. - казах гледайки го.
Макар всичко станало, не бях забравила за Кармен. Сега тя беше главната ми цел. Не знаеше какво я чака. Първо щях да я подлудя, използвайки дарбата , която си даде срещу нея, а после я чакаше бавна и мъчителна смърт.

-Може би трябва да се подготвяме за тръгване.-каза Том,докато закопчаваше колана си и обличаше нова риза.
-Ти водиш,аз не знам къде да я намеря. Но след като я намеря....
Телефонът звънна. Отново онова звънене...Ван Дам.
-Слушам!-рече Том
-Целта долу ли е?-попита гласът на Ван Дам
-В момента пътуваме натам,имахме малки затруднения...
-Затруднения в баровете! Не забравяй,Бръкли,че с мен не бива да си правиш шега....
-Майната ти!-извика Том и удари телефона в стената.
Той щеше да е следващата мишена. Том не го бе закачал всичките тези години,но вече беше време да пенсионира това старче....на 2 метра под земята.

-Знаеш защо се обади.-рече Том и погледна злобно.
Не можеше да разбере защо трябваше и сестрата да бъде елиминирана. Какво му пречеше тя?
-Страхува се от дарбата ти. Страхува се,че може да я използваш срещу него.
-Знаеш ли защо умът му е силен? Не от тренировки като нашите - той няма мозък. Или поне вече няма...киборг. В остатъците от нещото,наречено мозък са имплантирали милиони чипове,които да го поддържат жив. Затова се пази от електричество....затова и ще умре.

Том също се засмя. Наистина,какви глупости правеха хората...
-Трябва да изчистим света от хора като тях. Освен да накарат някой друг да полудее покрай тях...
Чу се силен удар. Биг Бен даваше сигнал,че е точно осем часът.
-Време е.
Том потърка ръцете си. Скоро щеше да убие някого...