Бар "Black"

- Хм, честно казано аз не му вярвам много, много - прошепнах - но може поне да се правим, че му имаме доверие... Джейсън се обърна и ни изгледа странно. Бара бе доста претъпкан. Всички ме оглеждаха така, сякаш не бяха виждали момиче. Може би ме мислеха за някаква проститутка и нищо чудно. Опитах се да прикрия възможно най-голяма част от полу - голото си тяло, като скръстих ръце пред гърдите си. След малко достигнахме до някакво странично помещение. Пред нас имаше врата. Джейсън влезе вътре и ние с Тран останахме отвън.

- Това не ми харесва. - подхвърли предпазливо Тран.
- На мен също... на мен също - промълвих тихичко - Надявам се всичко да е наред - обърнах се към Тран и нежно го целунах по бузата.

Вратата се отвори, точно когато щах да целуна Тран.

- Влезте! Бързо! - каза Джейсън. Влязох първа, а след мен бе Тран. Стаята не бе много голяма. Точно по средата имаше маса и наредени 5 стола около нея. На един от тях седеше плешив мъж.

- Седнете. - каза с твърд гърлен глас. - Трябва да поговорим.
- За доста неща. - допълни Джейсън. Бавно се приближих, издърпах един от столовете, погледнах към Тран плахо и седнах.

- Не се страхувай момиче, не хапя - каза плешивия - отпусни се - лека усмивка. Погледнах го с пронизващ поглед, който казваше "Остави ме намира!", след което сведох глава. Джейсън се приближи до мен, наведе се и тихо прошепна в ухото ми:
- Не се страхувай Ейми, няма да боли.

Не знаех какво има предвид, но когато понечих да изкрещя към Тран да се маха усетих как Джейсън опря пистолета си в гърба ми...
- Шшт... Нали не искаш да те нараня? - каза тихо той. Кимнах с глава в знак на съгласие...

Погледнах към плешивия и зачаках отговора му.

- Я виж ти - изсмя се той - Добре ще ти отговоря, хлапе! Казвам се Робърт. Надявам се, че си доволен! Сведох поглед.
- Чакам да ми дадете пръстена! - каза той. Погледнах към Тран, след което се обърнах към плешивия чичко:
- Няма да ти дам нищо! - изсъсках - Надявам се, че това бе всичко! - станах, оставих стола на място и се отправих към вратата...

Рязко се обърнах към Джейсън и изкрещях в лицето му:

- Хайде, застреляй ме! Нека видим дали ти стиска!

Погледнах към Тран:
- Остави го да видим какво ще направи!
Джейсън се изсмя и допълни:
- Чу я хлапе, пусни пистолета - вдигна ръка и насочи дулото на оръжието към главата ми. Наведох се и зачаках куршума...

Джейсън вдигна заплашително ръка и ме удари през лицето.

- Заслужи си го! - ядосано каза той. Аз се наведох след удара и видях лежащия на земята пистолет. Явно бяха забравили за него. Протегнах бързо ръка, взех го и го насочих срещу Джейсън.

- Ами сега!? - изсмях се. Погледнах към плешивия и казах:
- Хвърли оръжието на земята и го плъзни към Тран, в противен случай ще се сбогуваш с довереното си куче!

Уби го! Робърт уби Джейсън... Чичо ми се строполи на земята, а около него се образува локва кръв, която растеше все повече и повече. Колкото и да го мразех изпитвах тъга... Робърт насочи револвера си към нас и каза злобно:

- Няма нужда от сбогуване! - посочи пистолета ми - Сега ти го хвърли или ще стрелям.

Погледнах към Тран, след което погледнах към мъртвия си роднина... Нямах друг избор. Хвърлих пистолета на земята и се загледах в плешивия.

- Доволен ли си сега?

Той се усмихна леко и каза:

- Сега ми дай амулета и пръстена иначе ще ви убия!

Погледнах към Тран и бавно закрачих към Робърт. Свалих амулета от шията си и го погледнах, след което бръкнах в джоба си и извадих пръстена.

- Хайде по-бързо! Нямам намерение да те чакам! - извика той.

Протегнах ръка, за да му подам бижутата, а той започна да колабира. Бързо дръпнах ръката си назад. До плешивеца имаше звънец. С доста усилия успя да се добере до него и да го натисне. Включи се някаква аларма. "Сега остава някой да нахълта" - рекох си аз. Без да се замисля бавно се обърнах и втурнах към Тран:
- Хайде! Сега е момента да избягаме! - извиках. Бързо отворих вратата и излязохме от стаята, в която се намирахме.

Изхода бе препречен от двама доста яки мъже. Въртях главата си на всички страни и оглеждах за изход, но нищо не виждах, защото бе препълнено с хора.

- От тук! - извика Тран. Без да се замислям се втурнах след него. Спряхме се пред един от прозорците.

- Искаш да скоча? - запитах. Вярно е, че бяхме на първия етаж и че беше не повече от метър високо, но от малка имах страх от височините.

"Нямаме друг избор!" беше прав. Трабваше да преглътна страха си и да рискувам. Пръв беше Тран, а почти веднага след него бях аз. Озовах се върху него.

- Извинявай! - прошепнах, след което го целунах доста страстно. След целувката бавно се изправих, огледах си облеклото и се изсмях:
- Изглеждам ужасно! - погледнах го и отново го целунах, но този път целувката бе по-продължителна.

Настаних се удобно в таксито. Понечих да упътя шофьора накъде да ни закара, но пред мен изникна образа на Бони, Тран и... "О, Боже!" - бебе. Бони чака дете от Тран! Защо не ми е казал? запитах се аз. Обляха ме горещи вълни. Цялата настръхнах. Не знаех какво да направя. Започнах бързо да въртя глава, за да премахна това видение..., след което се обърнах към Тран и с треперещ глас казах:

- Аз имам още малко работа тук. Ти върви, Бони те чака - целунах го по бузата и излязох от колата.

"Не бива да се разделяме..." напротив - трябва. Не искам да заставам между тях. Детето е голяма отговорност и трябва да израстне с баща... Обърнах се и погледнах Тран с насълзени очи. "Обичам те!" - промълвих тихичко и вдигнах ръка за сбогом. Продължих към паркинга, където бях паркирала колата на Джейсън. Бавно се промъкнах до нея, извадих ключовете от джоба си и отворих вратата. Настаних се удобно и запалих двигателя.

Том влезе в помещението. Беше огромно и слабо осветено. Големия дансинг,пълен с танцуващи хора още от сега,препречваше пътя към самия бар. Том кимна на Крис и двамата тръгнаха натам. По пътя,две момичета се блъснаха с него,като едната изруга жестоко. Том се направи,че не я е чул,но по физиономията на Крис изглеждаше,че за нея това не е така.
-Оо,Крис,майната и,хайде!
Том само можеше да се надява,че тук няма да има никакви проблеми....

-Голяма водка за мен.-каза Том и се огледа.
Всички момичета бяха облечени леко....толкова леко,че гърдите им едва не изпадаха през огромните деколтета,дупетата им се виждаха от късите поли....
На Том това му харесваше.Както всеки мъж,и той обичаше да се заглежда по младите момичета,които току-що са завършили училище или са студентки.
Сякаш изведнъж се осъзна,той се сепна и се обърна към Крис. Не успя да разчете какво се изписваше на лицето и,затова взе донесения му алкохол и удари голяма глътка.