Хотел "Delphin"

-Вярвам ти....-промълви тихо той,след което въздъхна. Но въздишката не беше обикновена,тя беше изпълнена с радост. Защото най-накрая бе открил човек,който го обичаше истински и такъв,какъвто е.
-И аз те обичам....повече от всичко на света.-каза той,като се беше навел до ухото й .
Облегна се на дивана и я остави да го целува. Галеше я по гърба,по бедрата. Обичаше да усеща допира и,да усеща дъха и. Сякаш отново се опияняваше от своя собствен наркотик...

-Така и не ми каза какво искаш за рождения си ден,любов моя...-каза Том между две от целувките.
Прочем,той също не можеше да се сети какво да и подари. Да и подарява вещи? Или бижута? За него не бе проблем,но това не беше вечно. А той искаше да и даде подарък,който да има за цял живот.....

-Сигурна ли си,че не искаш нищо? - попита Том и леко се засмя.
Всъщност,имаше идея за нещо....но още беше рано. Знаеше,че подаръка ще и хареса.
Изведнъж се сети за нещо и се засмя.
-Скъпа,знаеш ли,че една клюкарка пише за нас в един вестник?

Том издебна момента докато тя се обличаше за да нахлузи новият костюм,който бе взел за бала. Не беше много удобен,но можеше да го изтърпи. Щом го облече,сложи малко гел на косата си,за да я приглади назад.
Погледа му бе прикован от вида на любимата му . Стоеше със зяпнала уста около минута,след което бавно промълви:
-Ти си....ти си....божествена!
Не можеше да намери думи,за да опише красотата и. Не бе виждал по-красива жена.
-Момчетата на бала ще ми завиждат!-подхвърли Том и се засмя.
Отиде при нея и я подкани да тръгват.
-Хайде,отвън ще ни чака кола. Наел съм една маааааааалка глезотия.
Усмихна се. Трябваше да тръгват.

Отворих очи и определено не се намирах наземята.Лео се надигнах и премигнах няоло пъти.Намирах се в стая - определено не моята - на легло.И определено слава на Бого не бях в болница.Май бях в хотелса стая...,но чия?
Огледах се.Нормална стая - голямо удобно легло,телевизор,бюро,лека светлина която недразнеше очите...На пръв поглед тук наистина изглеждаше като глетка на обикновенна хотелска стая,но...знам ли.
Изправих се и леко залитнах,но успях да запазя равновесие.Излезнах с триста зора от стаята и в хола заварих Дмитрий.
- О! - изрекох и го погледнах учудено.Е точно него не очаквах да заваря тук...въпреки,че той беше там когато явно съм припаднала.Няма иначе кой друг да ме доведе до тук...Поне надявам се.Не мога да намеся Каспър в тази ситуация след като веднъж се видях с духовете от фамилията Морчанд.Александър Морчанд беше добър...сравнително.Освен,че искаше да му помогна да го пратя в отвъдното и аз го гледах като ударена с моър парцал,но Клариса и Мария...тези двете направо ми идеше да ги убия...Ирония - вече за мъртви.
Приближих се и седнах на дивана тъйкато имах чувство,че всеки момен ще падна на земята.Не знам какво ми ставаше,но след като бях прочела онези редове за баща ми и зареди излизането на Клара не знаех на кой свят се намирам.
- Извинявай...книгата...онази която държах...къде е? - попитах го.Изведнъж като се сетих за книгата и за Монгомъри се сетих и за моята Бела.
Бела!
Бързо се заозъртах търсейки телефон.Просто се молех в момента да има някой при нея...Съжалявах я,че сега трябва да е с някоя бавача,но понякога при нея ходеше и леля ми и сестра ми...,но знаех какво е да си гледан от някой друг,а не от родителите си...и не исках Изабела да се чувства по същия начин...да пролина родителите си - в този случей само мен - като порасне.
- Тук би трябвало да има телефон нали?!

Тъйкато не знаех къде е моя телефон щях да бъда принудена да ползвам неговия...не,че не исках,но просто при всякакви случей щеше да ми е неудобно,но Бела...Добре,че помнех телефони и то доста добре.
Взех телефона му и набрах номера след което чух звъненего.
Моля те,моля те...
Неспрях да се моля на ум.Ако Бела беше сама просто не знам....В момента беше в къщата ми тъйкато в училище нямаше май да и е доста приятно.В нас си беше доста по-добре.От другата страна чух женски познат глас.
- Девора.Слава на Бого! - изрекох. - Бела добре ли е?
- Да мис добре е.Сестра ви ми каза да отида при нея. - каза ми тя.
- Ох добре...благодаря ти.Не знам дали ще се прибера тази вечер.
- Добре няма проблем.
- Благодаря ти.Лека вечер.Целуни малката от мен. - след тези думи затворих.Благодарих на Дмитрий и му подадох телефона.Радвах се,че малкото ми момиченце е добре...

Взех телефона и го оставих на масата.
- Като поискате да се приберете, кажете. - все пак трябваше да отключа. И да кажа на охраната. Взех плика в който лежеше онова странно писмо. Добре значи, вече знаех от къде ми е толкова познато. Но! Какво имам от това? Само знам че го е писал някой от моето семейство или близък на семейството ми. Или някой е откраднал печата? Не, едва ли. Беше практически невъзможно. Нищо, нищо не се сещах.. хвърлих пликчето на масата. Изпуфтях и го погледнах, прокарах пръст по печата следейки очертанията му. Просто ей така, от скука.. Когато отдръпнах пръста се случи нещо странно. Този печат сякаш се отлепи от листа. Отново магия... Погледнах учудено и съвсем неразбрал нищо го взех. Огледах го и забелязах на страната с която бе залепен думата "lait" .
- Моля?! - изразих мислите си в слух. Какъв е смисълът да пишеш "Мляко" на другата страна на един печат?!?

Поклатих глава.Не мисля,че много исках да си тръгвам.Не ми се мърдаше,а и не знам колко щях да остана в съзнание когато се прибера.Отпих една глътка от водата и се загледах напред.Изведнъж чух ,че той изпротестира нещо.
- Какво има? - попитах и се надигнах от дивана като отидох до него.Печата се беше отделил от писмото и на него пишеше "lait"
Ооо!
Не знаех какво означава това,но не мисля,че и той знаеше особено като му гледах изрежението.Протегнах плахо ръка напред и докоснах печата който пак ме опари.Измънках тъйкато нямах сили да извикам от болка.
Повече няма да пипна това нещо!
Огледнах го отдалеч след което погледнах Дмитрий.
- Имате ли представа какво означава това? - доста мешахме ви,ти...накрая не знам на какво щяхме да говорим. - Може ли също така да преминем на "ти" ?

Ъмм...?!
Не знаех как да приема тези думи.Той след тях не каза нищо,а и не ми се ровеше в главата му за да разбера какво мисли.Просто го оставих и седнах на стола до неговия.След малко той стана и почна да търси нещо след което ме попита дали имам запалка или кибрит като остави една свещ на масата.
Би трябвало да имам...
Изправих се и отидох до спалнята.Там беше палтото ми.Чак сега се сетих,че беше там...Взех го и като отидох при него извадих и телефона и запалката си.И преди не пушех много,а сега въобще.След като бях забременяла с Бела бях отказала и цигарите и алкохола.Вече пиех по малко,а не като преди.Може да се каже,че Бела беше променила живота ми коренно.
- Да...ето. - подадох му запалката.Погледнах телефона си.Нямах никакви есемеси или пропуснати обаждания.Слава на Никс,че сестра ми се беше обадила на бавачката.Иначе не знам какво щях да правя.
Отново се настаних на стола до неговия и се загледах в масата като с пръст чертаех нещо....нямах си и на идея какво.Може би кръг с някакви завартулки,пентаграм...някаква глупост.Пентаграма не беше обаче глупост,но както и да е.
Зачудих се дали Дмитрий има жена и деца.Този въпрос изникна в главата ми от нищото.Учудих се,че дори мисля за подобни неща....и,че можех да мисля в това състояние тъйкато имах чувство,че главата ми ще гръмне всеки момент.Имах чувство,че някой я налага с чук и всеки удар е все по-силен и по-силен.Това обаче не беше Клара.Усещах,че тя си е спокойна - като никога - и не прави нищо.Двете имахме странна връзка която никой не можеше да опише.Не веднъж някой се беше опитвал да я премахне от мен.Не ставаше....тя ми беше "подарък" от Луцифер.Поне по неговите думи,но не мисля,че беше така...Бях изчела нещо,че може да е зареди различно мнение с вътрешното ми аз.Нещо странно....дори не можех да го изкажа с думи.
Изправих се и отново отидох до палтото си.Винаги в него имах хапчета.Против главоболие или болки в корема и още някакви.Взех тези против главоболие и си взех една таблетка като я изпих с водата.Не трябваше да ги взимам толкова начесто,но не ме е боляло така глава от....никога.
Телефона ми извъня и като видях номера ми стана още по-лошо и затворих.Беше за една важна среща където трябваше да отида утре....е нямаше да отида.Не ми се и говорише с прецедателя или какъвто беше там.Беше нещо за училището и някаква компания.Искаха да купят площа на училището.Колко пъти да им каже "не" човек за да разберът?
- Разбрахте ли нещо? - попитах Дмитрий.Дълго време не бях казала нищо.Малко се истрахувах да питам каквото и да е било за да не прекъсна работата му.Изведнъж прозореца се отвори сам и свеща изгасна.Когато понечих да я запаля запалката угасна.
Тук пак беше намесена магия
Помислих си и въздъхнах.Сигурно сега работата му се беше провалила...и без свещ...не знам какво щяхме да правим въпреки,че не знаех и за какво му трябва.
Я чакай!
На лицето ми се появи една двадесет и четири каратова усмивка.Приличах на някой идиот или на тукощо взел дозата си наркоман...Ами да...все пак аз бях Клеър.Какво можеше да се очаква от мен?Човек можеше да каже,че съм напълно луда,но аз не бях ли?Имах си "страхотно" раздвоение на личноста,бях спала с много мъже,преди бях маниячка на тема алкохол...Сега обаче всичко беше различно...почти.Раздвоението си беше тука,мъжете ги бях намалила..не знам от кога не бях правила секс и не беше чак толкова лошо.Алкохола и той беше малко...
О я млъкни!
Скастрих се аз за глупостите които мисля.Дори не можех да мисля трезво.Просто по-големи глупости не можеха да минат през главата ми...,а всъшност можеха.Избутах всичко това настрана.В дъното на съзнанието си в един шкаф.Набутах мислите си вътре и ги заключих.Поех си въздух и затоврих очи.
"Огън.Ти който ни топлиш през студените зимни вечери.Ела при мен."
След малко свеща пламна.
"Благодаря ти Огън.Вече може да си вървиш."

П.п:Хах!Аз по-голяма глупост не можах да измисля...нали?! хД

Телефона ми извъня още няколко пъти.Идеше ми да го метна по стената...Да се разпадне на парченца и да спре да звъни,но ако бавачката реши да ми звънне нещо за Бела трябваше да съм на линия.Въпреки,че и бях звъняла от телефона на Дмитрий,а не моя....Бях се отнесла леко загледаха в екрана на телефона докато все натисках червената слушалка когато телефона почваше да звънни.Мъжът поиска - по-точно попита - кой толкова м извъннни.Въздъхнах.
Да му кажа или не?!
Никой не знаеше за това освен мен.Просто нямаше защо и да знае...аз нямаше да позволя това което онези са си наумили да се случи!Училището беше на онова място доста преди дядовците на тези идиоти които неспираха да ми звънят да са се родили.
- Търговци.Искат да им продам площа на училището,но няма да им се отвори парашута.Не разбират обаче от дума. - казах му истината аз.Не веднъж бях говорила с тях,но не...те продължаваха да си знаят своето.Накрая щах да ползвам някоя друга дарба за да им затворя устата.Телефона пак извъня и аз накрая вдигнах.Изправих се и чух гласът на мъжът който говореше мило...
Не е истина как се подмазва...
Той почна да обеснява за какво им трябва площта.Искали да построят голяма фирма....и,че дори можели да ми дадът някое главно място ей така...Да на мен можеха да го дадът,но на децата какво щяха да дадът когато почнеха да умират?Те идваха тук по една или друга причина.За да не умрът и да осъваршенстват силите си.А къщата ми не беше толкова голяма,че да побере всички...А да ги натъпвам в тунелите няма шанс...Червените щяха да се намусят.
- Вие не разбирате ли от дума?!Казах ви вече - НЕ!Заврете си документите и всичко отзад!Ясно?! - изсъсках му.Той каза едно бързо "добре" и аз му затворих.Да се надяваме,че това щеше да ни е последния разговор...защото при следващия щях да отида в офиса му и лично със собствените си - голи - ръце щях да му прекърша вратът.И на него и на целия му екип и колеги... - Съжалявам,че трябваше да станете свидетел на този разговор.
Извиних се аз на хибрида и отново седнах на стола до него...Зачудих се между какво е хибрид,но мисля,че точно сега не беше много подходящ момент да питам.Той работеше върхо онова писмо,а преди малко беше метнал някакво друго писмо което му бяха донесли в кошчето...Беше ми интересно какво пише и в двете писма...да на белия лист трябваше да има нещо и ми беше интересно какво!От двете писма обаче повече исках да узная какво има на белия лист...

Пп:Ухх нещо го...оплетох хД

Въздъхнах.Загледах се към дивана с прзен поглед,а после някаква промяна в лицето на мъжът привлече вниманието ми.Той се взираше в листът който беше огрян от свеща.Текстат на листа беше на френски.Чак толкова френски знаех,че да мога да го прочета и да си го преведа.
Уау!
В писмото ставаше дума за...любов.Но защо за любов?!И защо по дяволите това писмо беше в моето училище?Защо от целия свят - особено като е на френски - това писмо е точно в Лондон?Погледнах Дмитрий,но той също гледшае листа с неразбиращ поглед.И той не разбираше нищо...На мен ми стана още по-странно,че писмото беше с печат...и този печат почвах да мисля,че ми е познат.Въздъхнах и телефона ми пак извъня.Беше бавачката.Вдигнах.
- Ще се прибирате ли тази вечер?Малката неспира да повтаря "мамо".
- Милата ми тя...за жалост няма да мога да се прибера.Изникна нещо.
- Добре.Ще се опитам да я успокоя.
- Златна си. - разговора приключи доста бързо.Ето още веднъж ми идеше да се пробуда с кол в сърцето защото оставях Бела на бавачки,а не се грижех аз за нея...Обичах дъщеря си.Зачудих се дали Дмитрий би се съгласил да се преместим в имението ми и да продължим с това занимание...,но то дори и да се прибера Бела ще е заспала.Трябваше да и обръщам внимание докато е будна.
- Извинете ме,че ви прекъсвам,но...в това писмо пише за любов...имате ли представа защо? - попитах го аз.

Засмях се леко.Ясно ми беше,че не ме държи в плен тук.То ако ме държеше в плен това щеше да е един от най-хубавите затвори.Настаних се на дивана,а той излезна от стаята и после пак влезна.Попита ме дали желая нещо за ядене или пиене.Исках кръв,но тук надали предлагаха сладки момчета които доброволно си даваха кръвта на отсядащи в хотела вампири.Засмях се на ум на тази си мисъл и погледнах мъжът в очите.Гледха го известно време,а после погледнах към телевизора.
- Тук надали предлагат кръв...значи...не знам.Колкото и да е странно ми се ядът спагети.Поръчайте това което на вас ви харесва.Ако сте гладен. - аз можех да издържа въпреки,че исках кръв и имах нужда от кръв.Трябваше да си наваксам доста с кръвта тъйкато преди няколко месеца при раждането на моята малка Бела бях изгубила доста кръв и едва не умрях.
Усмихнах се леко и смених канала на телевизора на някакъв филм.Погледнах към масата където беше писмото на което сега не се виждаше нищо.Беше просто един бял лист хартия.Захапах долната си устна и почнах да я дъвча.Отместих погледа си отново към телевизора.
Любов...
Не разбирах защо в това писмо се говореше за любов.Защо това писмо беше в моето училище?Защо аз не можеш да го докосна и всеки път щом се опитвах сякаш ток,огън и какво ли побиваше тялото ми.Защо,защо,защо толкова много въпроси без отговори.Спрях да дъвча устната си от която едва ли не скоро щеше да потече кръв и се загледах в телевизора,но нещо не ме свърташе на едно място.Имах странно чувство.Не разбирах нищо.Не знаех нищо,а исках да знам.Чувствах се като...човек който е в чужда страна и не знае езика?!Дори и това определение не ставаше за състоянието ми.
- Защо точно любов? - изрекох тихо без да гледам мъжът,но мисля,че той знаеше,че говоря на него.

В стаята се появи висок облечен в черно мъж.Ококорих очи при думите на Дмитрий.
Той да не очаква да пия кръв от тая ходеща сграда?
Огледах мъжът който също ме погледна.Щом щях да пия от него...така да бъде.Смигнах му и после с глава посочих мястото до себе си.Той седна на дивана като първо погледна господаря си и аз се преместих в скута му.Целунах го по вратът,а зъбите ми се увеличиха.Забих ги във кожата на вратът му и почнах да пия.Кръвта му беше вкусна и се разливаше по тялото ми...по вените ми.Чувствах,че ми става доста по-добре.Реших да спра и отдръпнах зъбите си от вратът на мъжът и облизах раната за да спре да кърви.Изправих се и отметнах коса назад като се оправих към банята и се измих.
Върнах се при Дмитрий и подчинения му.Подчинен,господар думи ми звучаха странно.Господар звучеше като човек който има домашен любимец,а подчинен..знам ли като някой роб.
- Благодаря ви. - благодарих на мъжът. - Благодаря и на вас.
Благодарих и на Дмитрий.Седнах пак на дивана и погледнах мъжът.Мислех върхо писмото.Защо,защо,защо.Толкова много въпроси без отговори.Защо това писмо беше в моето училище,защо не можех да го докосна...мислех само за едно и също и това ставаше банално вече.Искаше ми се да не мисля за нищо и да засмя и да се сабудя след около двеста години.Нямаше ли такава опция тоя живот?

Седнях на дивана,а на близкия стол се намести Дмитрий подавайки ми чаша с вино.Благодарих му и отпих от питието.Беше доста хубаво и навярно скъпо.Все пак толкова хубаво вино нямаше да е много ефтино.Но пък и тази хотелска стя беше доста хубава....Затворих очи за миг отпивайки още една глътка от виното,а в главата ми почнаха да се прехвърлят картини от 2007 година.Когато бях станала и вампир.Тъмните улички,непознатия който в последствие разбрах,че се казва Ерик Нортман...ухапването и леката болка от него,кръвта му в устата си и пукането от чупенето на вратът ми...и мрак.Мрак докато не се свестих съвсем различна...така де като вампир,а онзи проклетник ме остави там.Преди няколко месеца го бях видяла и той ми заяви,че винаги ме е наблюдавал.
Задник!
Винаги...винаги,а аз дори не съм знаела.Дали и сега ме наблюдаваше?При тази мисъл отворих очи и потръпнах.Всичко това в главата ми се развиваше за секунди,но дори сега с отворени очи в съзнанието ми се прехвърляха картини.Сестрите ми....как преди година Виктория беше дошла в това училище.Как родителите ми "са ми пратили мисло" и са ме известили за идването и - по нейни думи,но аз нищо не бях получавала.Тогава я бях развела наоколо и си бяхме говорили много.Бяхме оставили малката ни сестричка Маги при онези наши псевдородители,а около година по-късно тя се появи тук на осемнадесет години и разказа какво се е случило.Починала е докато е бил на пет,а после Талия е съживила тялото и.След това и направила медальонче което да и изпълнява желания.
Няма да е зле и аз да си поискам такова медальонче...
Бела...тези картини бяха мъчителни за мен донякъде.Онази нощ в парка...когато и всъшност бяхме направили моята малка Бела.Аз и Нейт.Ученик от пети курс който сега само Богинята сигурно знае къде е...Обичах този мъж и му го бях казала,а той също на мен,но...Всичко беше се променила.Толкова неща се случеха,а и онази нощ...на Коледното пари доста неща ми се губеха...не знам.
Тръснах глава да пропъдя всички тези мисли и пак отпих от виното което сякаш ме опиянаваше и връщаше назад във времето.Поне да ме връщаше в приятни спомени,а не...някви гадни!Не,че Ерик и сестрите ми бяха гаден спомен,но това за Нейт..сърцето ми се свиваше,а за Бела...толкова се мразех за това,че бях заета и,че не и обръщай внимание и бавачката се грижише за нея.Аз и сестрите ми бяхме отгледани от бавачки и определено не беше приятно.
Ти си си виновна!
Извика Клара в главата ми,а аз въздъхнах.Картини от нощта в която се бях "запознала" с нея навлязоха в главата ми.Бяхме аз и Шон - или беше Шейн...не Шон беше! - в бар "Night" и си разменяхме няколко безобидни целувки и се появи тогавашното ми гадже - Ерик Найт....беше бесен,че ме вижда с друг,а после ми стана лошо и се появи и Талия и оставихме Шон сам в бара и отидохме тримата в тоалетните,а аз неспрях да се извинявам на Ерик,а Талия ми каза,че имам раздвоение на личността,а моя милост дори не искаше да види огледалото.Не искаше да среща погледна на другото си аз...или още казано оная безмозъчна кучка Клара.
Тръснах пак глава.Не исках да мисля за нищо.Изпих остатъка в чашата и си налях още вино,а после погледнах мъжът.
- Не искам да Ви притеснявам,но искате ли да довършите работата си в имението ми.Тъйкато искам да ви помогна с това писмо защото все пак го намерихте в моето училище. - изрекох.Не знам колко бях сигурна в думите си.До една част исках да се прибера у нас,но не исках да съм сама,а исках да има някого...,а не знам кой щеше да е в имението сега.Просто се чувствах странно.Като развалина.Усмихнах се леко и отпих от тукощо налятото вино в чашата си.