Хотел "Delphin"

Страшно много се срамувах от видя си. Превързана кървяща ръка, мръсни дънки и сутиен - перфектно. Като влязохме в хотела всички, които бяха там ме погледнаха странно. Наведох засрамено глава и продължих напред. Тран се запъти към рецепцията, а аз реших да изчакам отстрани. След малко се качихме в асансьора. Беше много луксозен... Безшумен и с огледало. Като се погледнах се изплаших от себе си и бързо се обърнах с гръб към огледалото....

- На кой етаж е стаята ти? - попитах чичо си.
- На шестия! - отговори ми малко троснато.
- Ясно! Надявам се, че не ни лъжеш. Иначе в противен случай ще те убия с голи ръце! - изсъсках срещу него.
- Ще видим тая работа! - усмихна се той, сякаш бе намислил нещо.

Влязохме в стаята. Беше доста голяма и добре подредена. Тран отиде в спалнята на чичо ми и установи, че скелета наистина е в сака, който лежеше на леглото. Имаше и някакво куфарче, а в него - множество листя. Приближих се до Тран и поех куфарчето. Започнах да преглеждам нервно лист по лист, с надеждата, че ще намеря отговора на всичко това, което се случваше. След дълго време прелистване попаднах на някакви надписи.

- Тран, виж! - казах развълнувано аз - Това не са ли същите надписи, като тези на амулета ми? - погледнах го озадачено.

- Който какво? Казвай! - започнах да нервнича.

Джейсън се стъписа... Започна да се оглежда насам-натам:
- Бързо трябва да се покрием! - извика той - Те идват!

Погледнах стреснато към Тран, след което се обърнах към чичо си:
- Кои идват? Какво искат?
- Искат амулета и пръстена! Хайде по-бързо, нямаме време за губене! - извика Джейсън. Той тръгна напред и ние след него, внезапно...

Всичко стана толкова бързо... За част мига всичко се преобърна с главата надолу. Очаквах Джейсън да подаде пистолет и на мен, но явно нямаше. Трябваше да се крия зад леглото като някаква мишка. Вярно е, че се страхувах, кой не би се изплашил, но това не ми пречеше да им помогна с каквото мога. Реших поне за сега да кротувам... Гледах отстрани и имах чувството, че това е края...

Седях и гледах как Тран и Джейсън стрелят по маскираните мъже. "Какво да направя? Как да им помогна?" - виках наум. Още един падна мъртъв. Навсякъде около нас имаше кръв... Гледката бе ужасяваща.

- Хайде да се махаме! - извика Джейсън - По-бързо, хайде!

Изправих се и излязохме от стаята.

- А сега накъде? - паникьосано запитах.

Качихме се в един черен Фиат. Тран седна до Джейсън, а аз бях отзад. Чичо ми се опита да запали, но не успя. Идваха още и още маскирани мъже

- Хайде! По-бързо! - развиках се аз. Странниците откриха огън отново. Най-сетне Джейсън запали и потеглихме. С бясна скорост излязохме от паркинга.
- А сега накъде отиваме? - попитах.
- Не знам! - отговори нервно Джейсън. Облегнах се назад и замълчах...

Том влезе заедно с Теса в хотела. Стигнаха до рецепцията,където ги чакаше млад мъж,който бързо изтича и посрещна двамата с поклон.
-Г-н Бръкли,добър вечер! Добър вечер и на Вас г-жице. Радвам се да Ви видя,как сте?
-Отлично,Бен,благодаря.-каза Том тихо и се усмихна. -Стаята ми е готова,нали?
-Да,сър!-каза младичкият мъж,който Том бе нарекал Бен.
-Добре,ще вървим тогава.-каза Том и тръгна напред.
-Вие госпожице,имате ли нужжда от нещо?
Мъжът изглеждаше любезен не насила. Сякаш му доставяше удоволствие да помага на Том....

Том поседна на дивана докато я чакаше да излезе от банята. Беше приятно,апартамента бе огромен с всички удобства. Никакъв проблем за Том,доста често бе отсядал тук. Затова и персонала го познаваше. Замисли се за детето на Тран. Щеше толкова да се радва,ако види свое такова да припка около него и да го разпитва за всевъзможни неща. Да му помага с ученето,да го учи на разни неща. Идеалното бъдеще...
Видя как Теса излиза и се стресна. Надяваше се да не е проличало толкова много...прекъсна му мисълта. Погледна я,като се опита да вкара спокойствие в погледа си...дано успееше.

-Бях се замислил за детето на Тран.-каза тихо Том и се засмя. - Прииска ми се да си имам свое,което да припка около мен и да разпитва за всевъзможни глупости.
Думите на Том бяха сякаш меланхолични. Сякаш се рееше в бъдещето,но в същото време погледа му оставаше концентриран и гледаше Теса с някаква малка скрита надежда.
-Няма ли да е прекрасно? Едно малко,което да се разхожда и да си пее по цял ден. Пък и бременните жени са секси!-каза Том и намигна на Теса.
Може би избързваше....и той не знаеше. Но знаеше,че няма да има по-голямо щастие от това,да стане родител.

Том погали лицето и.
-И това ще бъде най-щастливия ден в моя живот.-каза тихо той и целуна Теса страстно.
-И тогава няма да има кой да ни преследва....и ще осигурим възможно най-добрия живот за него....
Но това беше Том...винаги в екшъна,винаги готов да се хвърли в тъмнината,за да помогне на друг....дори да знаеше,че може да не се върне. Щеше ли да е готов да го прави и след това? Щеше ли да е готов да остави живота,за който е мечтал,за да помогне на друг?

-Не,любов моя. Аз съм сигурен,че ще е момче!-каза Том и се засмя.
Отвърна на целувката й и както се бе навел над нея,усещаше че мислите му препускат все за хубави неща. За първата им среща,колкото и нелепа да беше тя. За първата им целувка,за игрите с водата в нейния апартамент. Ако сега го попитаха дали иска да промени нещо в своя живот,той би искал да я срещне по-рано. Да бъде с нея повече време,да има време да я опознае. Но беше доволен. Живот,за който можеха само да му завиждат.
-Съжаляваш ли за нещо в своя живот?

-Хората съжаляват,че са ме срещнали...-сподели тихо Том и погледна Теса.
Да,настина беше така. Някога,хората които беше смятал за свои приятели просто го бяха оставили....съжалявали,че са срещнали чудовище. Но Том го бе превъзмогнал. Беше свикнал с мнението на другите,въпреки че от скоро вече гледат с по-добро око на него.
Остави се на целувката на Теса. Тя сякаш махаше всички лоши мисли от него и го правеше щастлив. Хвана ръката й и я притисна до себе си,сякаш да се увери че е истинска,след това я целуна нежно.