Лондонското око

Мег се хвана за каквото намери, тъй като Рийд май наистина щеше да я разтърси днес. Беше полудял и я клатеше цялата кола, което създаваше допълнително напрежение, отразяващо се наистина добре на секса им. Червенокосата имаше чувството, че ако можеше целия щеше да влезе в нея, но за неин късмет това беше невъзможно. Не че се съмняваше в него … просто не бе видяла още най-откачената му страна, макар че си го харесваше точно такъв. И все пак, имаше много хора, които не го харесваха, затова доста бързо стигна до заключението, че може би беше още по-секси, когато е бесен.
Самодивата не знаеше къде се намира от удоволствие и за момент съжали за това, че го накара да остане с дрехите, защото искаше да докосне кожата му. Но не беше нужно да го съблича, затова просто го раздърпа, докато не извади ризата от панталона му. Откопча няколко копчета, като остави най-горните закопчани, за да не пречат на вратовръзката му и започна да го опипва. Ръцете й преминаваха по прекрасните му гърди и се спускаха надолу към стегнатия му корем, който й напомняше за мозайка … бе така релефен.
Мег се разтопи от думите му, но всъщност действията бяха това, което я побъркваше. Тя усещаше пръстите му там долу, които я стимулираха допълнително и щяха да доведат до доста ранен край, което хич не й допадаше. Искаше й се да я клати цял ден и цяла вечер и да му е толкова хубаво, че да не я остави, ходейки по задължения. Не можеше ли просто да й се наслаждава и да не мисли за нищо друго … толкова много ли искаше момичето? Очевидно да, защото нито Даниел, нито Рийд бе готов да се откаже от подобно нещо, за да прекара няколко незабравими дена с нея. Мъже …
И точно в този момент червенокосата усети силна вибрация между краката си, а после познатата мелодия, запазена марка на телефоните Нокиа. Бързо разбра, че някой му звънеше, а това успя да разсея и нещо, но щом погледите им се засякоха, Мег го погледна сериозно и настоятелно. Усети, че Рен не можеше да се съсредоточи и мислеше за телефона си точно в момента и за какво го търсеха, затова и я накара да стане лоша.
- Ако спреш сега, ще те обеся не колелото и ще се въртиш цяла вечер там, преди някой да те забележи – каза ядосано тя и го целуна собственически.

Мег го погледна наистина недоволно, когато вдигна телефона и й се прииска да го убие. Възбудата й намаля рязко, но след като Рийд хвърли телефона на една страна, тя реши да си затвори очите. Но секунди преди да го направи и в буквалния смисъл, видя захвърления телефон и с ехидна усмивка забеляза, че сладурчето й не бе уцелил червеното копче. Всичко се чуваше от другата страна и червенокосата реши да се възползва, преди да са затворили.
Започна да стене все по-силно, като това стимулира Рен и не след дълго стенанията й станаха отново искрени. Тя не спираше да хвърля по някой поглед на телефона, като виждаше, че екрана все още светеше и който и да беше та, определено ги чуваше. Но това просто не й се видя достатъчно наказание за нейния Мецанчо. Нещо лошо се въртеше в главата й, но поне това щеше да му даде урок и да знае повече да не вдига, докато прави секс с нея. Можеше и да са сгънати на четири в колата и да го правят по средата на паркинга, но това не означаваше, че можеше да си води личните разговори, докато я клати.
- Оооо ДА! – изкрещя тя с пълно гърло, като доста преигра, но важното беше да се чуе, затова продължи смело – Рийд, напляскай ме! – каза тя похотливо и видя изненада в погледа му, но след малко усети как ръката му се залепи със засилка за бялото й дупе, оставяйки червена следа и този път изненадата беше в нейните очи – Оооо бях много лошо момиче.
Тона й беше доста фалшив и най-вероятно бе стреснала Рен, но той очевидно щеше да направи всичко за нея … освен да си изключи телефона. Това бе единственото, което не можеше да направи, а тъй като Мег си беше максималист, искаше абсолютно всичко и знаеше как да го получи. Бе сигурна, че след като разбереше какво е станало, никога повече нямаше да приеме разговор, докато го правеха … а може би никога повече нямаше да прави секс с нея. Но червенокосата не се предаваше така лесно. Щом се налагаше, щеше да го дресира, а сега беше време и да го накара да осъзнае, че това беше неговото наказание.
- Ооо господин Рен, искам да изпразните пълнителя си в мен – изкрещя накрая тя и просто не можа да сдържи истеричния си смях, а потресения му поглед беше просто безценен, затова реши да продължи, с надеждата да удължи момента – Но може би е по-добре първо да си приключите разговора – каза надменно тя и кимна към пода, като водя как той най-накрая се осъзна.

Мег остана с отворена уста и не можеше да повярва, че той беше този, който се сърдеше в момента. Нима си мислеше, че можеше да си води разговорите докато я оправяше? Защо наистина да не я наемеше … щеше да му прави свирки по време на събиранията и всички щяха да са доволни. Можеше и да е постъпила детски, но нямаше да остави така нещата, затова се наведе и сложи роклята си по най-бързия начин.
- Не мисля, че имат нужда от подобно нещо – каза тя весело и го погледна за момент – Най-накрая ще ти се наложи да оправиш някой от тях.
Червенокосата се фръцна недоволно и вирна носле към тавана, като не му обърна повече внимание. Сложи си елечето и се разрови в чантата си, като след малко извади огледалце от там и започна да се оправя, сякаш Рийд въобще не беше до нея. Сложи си червило, прокара пръсти през косата си, опитвайки се да я направи не чак толкова сплескана и рошава, колкото й се виждаше точно в момента и най-накрая погледна към очите си. Бяха се зачервили леко, но въпреки това тя продължи да стиска зъби, все едно нищо не беше станало и най-демонстративно се премести на предната седалка, като дори си сложи колана, показвайки му че искаше да си ходи вече. Е … сега оставаше само да й каже да си хване такси и просто щеше да е върха … най-голямата й мечта се сбъдна и бе последвана от нещо отвратително.