Лондонското око

Мег гледаше с възхищение нагоре, като още не можеше да повярва, че беше тук. За момент се замисли дали да не се върне в колата … ами ако мечтата й не беше толкова хубава, колкото бе очаквала? Всичко щеше да се развали. Бе така развълнувана, учудена, щастлива и изплашена, че дори не обърна внимание на шегата му, която по принцип би предизвикала някой злобен или поне недоволен поглед. Бе обсебена от гледката и въобще не можеше да го слуша, камо ли да го разбира в момента.
И въпреки това се качи, като плахо пристъпи и се залепи за една от стъклените стени на кабинката. Усети как след малко вратата се затвори и заключи отвън, а това огромно чудо се задвижи бавно и червенокосата издаде някакъв странен звук, защото се беше стреснала. Бързо обаче усети ръцете на Рийд, които се увиха около кръста й и след като положи брадичката си на рамото й, двамата се вгледаха в пейзажа. Бяха се вдигнали едва на около седем осем метра, а вече бе започнало да става красиво. Мег нямаше търпение да разбере какво е да си горе, но и все още бе уплашена.
Двамата дълго не говореха, но вече действията на самодивата започнаха да говорят вместо нея. Тя сложи ръцете си върху неговите, като преплете пръстите на дясната си ръка с неговата лява и обратното. Но сякаш с всеки метър захвата й ставаше все по-силен, а когато стигнаха едва до половината, тя стискаше сякаш щеше да ражда. Сърцето й биеше толкова силно, че още малко и Рийд щеше да го чуе. Затова и най-накрая се реши да прекъсне тишината, която се бе застояла заради перфектния им момент и я попита дали е добре.
- Страх ме е от високото – каза Мег и се засмя нежно, но не се отдръпна, а просто го стисна по-силно – Винаги съм го усещала, но никога не съм била толкова високо. И да гледам надолу е просто … ужасяващо и прелестно в един и същ момент – сподели тя шепнейки, вперила поглед в най-ниската точка – И все пак … като те усещам тук до мен, знам че няма защо да се притеснявам – довърши накрая срамежливо, като усети как тежестта от рамото й изчезна и извъртя глава назад, за да види какво става, но преди да го фокусира, усети устните му върху своите.

Мег се отдаде изцяло на целувката, която продължи толкова дълго, че дори не усети кога бяха стигнали върха. Не искаше да прекъсва целувката им, но нямаше никакво желание да чака цялото това чудо да се завърти още веднъж, за да види всичко. Затова и с огромно затруднение отдели устните си от неговите и ахна едновременно от възхита и уплаха. Мозъка й сигнализираше на краката й, карайки я да отстъпи назад, но самодивата бе стиснала силно зъби, както и ръцете на Рийд. Не мърдаше от мястото си и си повтаряше думите му, които и звучаха толкова величествено в този момент.
- Лошо ли е, че го искам? – попита тя тихо и извъртя отново поглед към него – Лошо ли е да искам всичко? И да желая всеки да бъде в краката ми? Чувствам се като Хитлер!
Двамата се засмяха на последните й думи, а тя се обърна отново и продължи да гледа как всичко се въртеше. Нямаше никаква представа дали щяха да слязат сега или всичко щеше да започне от начало, но не я и интересуваше. Беше благодарна на Рен за незабравимия спомен, който й бе подарил. Нямаше нищо по-красиво от това, а знаейки че той е до нея, просто правеше всичко още по-красиво. Имаше чувството, че сърцето й не можеше да понесе това и всеки момент щеше да се пръсне.
- С какво се занимаваш? – попита неочаквано тя и прекъсна съвършената тишина.
Знаеше единствено, че е зает по цял ден, а понякога и по цяла вечер, но това не й стигаше. Искаше да знае нещо повече и съдейки по парите, които бе дочула че има, най-вероятно беше нещо доста скучно или нещо уникално. От нормалните и забавни работи не се получаваше толкова много пари, но все пак не побърза да си прави заключения, тъй като не знаеше чак толкова за него, колкото й се искаше. Май беше време да се разрови в живота му. Не че тръпката от неизвестното не й харесваше … просто обичаше да е информирана.

Още в началото на разказа си, Мег настръхна цялата и не беше защото я остави да седи сама до страшната стъклена стена. Кабинката им се бе спуснала доста надолу и въпреки, че при изкачването тази височина я плашеше, след като стигнаха върха, се почувства малко по-спокойна. И все пак се обърна към него, защото предпочиташе да го гледа в очите, докато й говореше. Опитваше се да сдържи емоциите си и въпреки това не можеше да повярва, че Даниел я бе пратил с вързани очи при един от най-опасните хора на земята. Сериозно започваше да се замисля, дали не му бе омръзнала и просто искаше да се отърва от нея, но понеже сърце не му даваше да го направи, бе пробутал мръсната работа на Рийд.
Но нещото, което най-много я изненада, бе с каква лекота и спокойствие той й разказа всичко. Та тя живееше вече двадесет години с Озера и все още не бе успяла да измъкне тази информация от него. Не й се искаше да го казва, но май Рен бе прекалено доверчив, дори може би малко наивен спрямо нея, но тя нямаше никакво намерение да го наранява … поне не за сега. Щеше да си свърши работата и ако тя не включваше да го убие, в което вече не бе напълно сигурна, че щеше да успее, след като разбра точно кой е, щеше да го остави на спокойствие. Едва ли вампира щеше да прати точно нея да свърши тази работа. Да, тя бе едно от най-добрите му оръжия, но той бе доста по-силен от нея.
- Звучи завладяващо – бе единствения й отговор и хладнокръвието й май успя да изненада мъжа, но тя побърза да се настани до него и продължи да говори – Знам, че е нахално, но … ако трябва да съм честна, не ми пука особено, че ще съм нахална. Искам да ме наемеш – изтърси накрая сериозно, като очакваше това да пробуди смеха му, но вместо да изчака и да види, продължи да говори – Има много неща, за които мога да бъда полезна! – завърши твърдо тя, говорейки все така сериозно и донякъде делово.

Мег се намръщи недоволно, но все пак не го прекъсна, а го остави да довърши великия си отказа, чието оправдание беше смешно, а това я подсети за глупостта с книгата, която бе измислила тя. Май и двамата не ги биваше в подобни лъжи, но не бяха свикнали да лъжат … хора с такава гордост нямаха срам от нищо. И все пак, ако казваше истината, това беше глупаво правило. Винаги можеше да направи изключение, най-вече за нея, но това което най-много я подразни, е факта че той може би не вярваше в нея. Искаше му се да извие отново ръката му, но запази хладнокръвие и продължи да говори все така сериозно.
- Принципи? И аз бих помислила, че женен мъж ги има, но очевидно не е така – каза тя недоволно, като го удари в първото слабо място, за което се сети, но после реши да спре с хапливите коментари и да мине направо на въпроса, който я интересуваше – Защо не ми кажеш направо причината, поради която не искаш. И не ми излизай с тези глупости, не съм малка. А и съм сигурна, че мога да свърша по-добра работа поне от един от тези трима. Просто няма нужда да ме лъжеш.
Да, от далече си личеше, че се бе засегнала, въпреки спокойния й тон. Имаше онова неприятно чувство, че той я мислеше за прекалено слаба или че искаше да я защити, защото беше неговото момиче, но бе получила прекалено много от тези глупости от Даниел. Нямаше нужда някой да й пробутва същите номера, макар че не бе сигурна, че той бе видял всичко, което прекрасната му приятелка можеше. Бе сигурна, че Озера щеше да я наеме на момента, стига само да не бе обсебен от това да я скрие от света.
И все пак не искаше да се кара с него, така че продължи да го гледа строго, но ако все пак решеше да й откаже отново, щеше да си замълчи, без да се цупи или нещо подобно. Искаше да прекара едни прекрасни два часа с него, затова щеше да се направи, че не са говорили нищо и щеше да се заеме с това по-късно. Може би в някой по-удобен момент, когато Рийд й изглежда по-податлив. А и ако наистина беше само заради тази прословута бройка, значи може би наистина щеше да има шанс.

Точно както бе предположила, той не очакваше тя да се справи и това я подразни, не обичаше да се съмняват в нея. Но въпреки това не каза нищо, а просто се приближи към него и сложи ръцете си върху неговите и кимна одобрително. Не искаше да си развалят и малкото им оставащо време в спорове, макар че нашето момиче бе абсолютно сигурна, че можеше да се справи с всичко, стига само Рийд да й даде шанс. Но предпочете да му го покаже, отколкото да му пили цял ден на главата и той не само да не й повярва, но дори и да съжали за това, че бе решил да прекара почивката си с нея.
Мег се приближи максимално към него, като положи глава на рамото му и въздъхна тежко. Всъщност нямаше да се откаже така лесно, ако не беше говорил толкова много за Озера. Не й се слушаше нищо за него в момента, защото се чувстваше предадена от най-близкия си човек, но за щастие Рен беше до нея и това някак я успокояваше. По-късно щеше да се обади на Даниел и да се заяжда с него. И без това нямаше какво да прави по цяла вечер, затова реши сега да се наслади на малкото им останало време.
Двамата мълчаха доста дълго, но не бе нито неприятна, нито напрегната тишината между тях. Бяха се отдали един на друг по доста странен начин и въпреки това никой не смееше да наруши това спокойствие. Мег се беше заслушала в спокойното му дишане, което я караше да се чувства повече от добре, а Рийд … кой го знае. Най-вероятно правеше същото като нея или поне се наслаждаваше на сладкия аромат от парфюма, с който почти се беше изкъпала. И всичко беше толкова красиво, докато изведнъж колелото не спря рязко, а тя бяха някъде горе.
- Заседнахме – изкрещя Мег и веднага се изправи, като усети как паниката надделяваше – Ще си останем тук. Няма как да ни свалят. Прекалено високо е за кран …
Тя говореше и говореше и говореше и изглеждаше сякаш всеки момент щеше да припадне, а Рен просто погледна надолу и видя, че хората от една от кабинките просто слизаха. Червенокосата проследи погледа му и се почувства толкова глупаво, че й идеше да се засили към стъклената стена и да я разбие, надявайки се падането да я убие и поне да сложи край на срама й.
- Май наистина ме е страх от високото – каза тя с виновна усмивка и се върна при Рийд.

Мег се отпусна в ръцете му и реши като цяло да не говори повече. Знаеше, че ако си отвори устата, рано или късно щеше да подхване темата и това щеше да доведе до нещо неприятно и за двамата. Затова го остави да я придърпа, като му се усмихна съвсем нежно, вгледа се в красивите му очи. Бяха тъмни, но топли. Напомняха й за горещ шоколад, а само мисълта за това накара устата й да се напълни със слюнка. Червенокосата прокара бавно език между устните си и се приближи към него Рийд, като го целуна нежно, използвайки повечко езика си.
Не обърна внимание на думите му за отпуск, защото така или иначе не й харесваха, а не искаше да си намира още един повод за караница. Вместо това се отдаде на нежните му целувки, като се притисна в него и усети как ръцете му се събраха на кръста й. Колелото не спираше да се върти, но точно в момента това нито я притесняваше, нито въобще отвличаше вниманието й. Бе решила да го даде цялото на любимия си и затова се вкопчила в него като малко меченце и не го пускаше.
Започна да заравя пръстите си в косата му, като го притискаше все по-силно към себе си и в един момент нежната им целувка се превърна в нещо страстно. Тя едва успяваше да си поеме дъх, но нито се отдръпваше, за да го направи, нито му позволяваше и на него. Беше й толкова хубаво, а съдейки по движенията на ръцете на Рен, на него му беше още по-добре. Ако продължаваха така, още малко и щяха да останат без дрехи, а с тези стъклени стени, това едва ли беше добра идея.
- Трябваше да останем в хотела – каза задъхано тя, като се отдръпна леко от него, гледайки го с онзи възбуден поглед, при който очите й направо блестяха – Трябва някой ден пак да си направим вечеря на терасата.
Мег не бе спряла да мисли за онази вечер последните няколко дена. Когато й станеше самотно просто си пускаше клипчетата, които Рийд й беше пратил или направо му се обаждаше, за да го пита с какво е облечен. Но сега й се искаше направо да се настани в скута му и да си припомни точно какво беше там, а не просто да фантазира.

Мег се почувства малко неудобно от това, че нещата отново отиваха на там и то сама ги бе предизвикала. Не искаше Рийд да я мисли за лесна, но нека погледне нещата както си бяха – червенокосата не бе и никак трудна, най-вече за него. Преспаха заедно едва два дни след като се запознаха и сега, след като не се бяха виждали толкова време, вместо да се порадват един на друг, те отново щяха да го направят. И не, определено не изглеждаше така, сякаш скоро щяха да спрат, тъй като вече преминаха на отъркване един в друг, показвайки силната си възбуда.
Самодивата се замисли сериозно и си обеща, че повече нямаше да му се натиска толкова много, но сега вече не можеше да се спре. Разбира се, обещанието едва ли щеше да бъде спазено, но не от това се интересуваше в момента тя. Бе толкова възбудена, че не можеше да мисли за нищо друго, затова докато той се любуваше на гърдите й, тя хвана колана му и го дръпна рязко, гледай го право в очите. След няколко секунди го бе разкопчала и вече се бе заела и с ципа му, като се усмихваше нагло на изненадата в очите му.
- Така не мога да видя добре – каза тя с похотлива усмивка и Рен усети ръката й в боксерките си – Оууу … сега те разбирам – довърши тя шепнейки и го придърпа максимално към себе си.
Устните им отново се сляха, като сега бяха доста по-настойчиви и агресивни. И все пак бяха на обществено място, където не един човек щеше да ги види, затова Мег реши да ги ограничи до целувки … и още нещо. Тя извади внимателно атрибута от панталона му, като доста й се прииска да коленичи пред него и да го накара отново да стене името й, но както казахме преди малко – хора. Затова и просто го отърка между краката си, като след няколко секунди кавалера й установи, че нежното му цвете не бе сложило никакво бельо.
Добре де … беше решила да не изключва възможността за секс навън, затова и бе излязла така. Но сега остави решението изцяло в негови ръце и то буквално. Пусна члена му, който си остана подпрян на влажната й пещеричка и просто уви ръцете си около врата му, като се отдаде на целувката й. Беше го оставила да реши какво ще направят, като му даде възможност да проникне още сега в нея, ако това желаеше.

Мег наистина се почувства зле,когато Рийд се отдръпна от нея и това дори я накара да се изчерви. Искаше да го възбуди, не да го отблъсне по някакъв начин, но очевидно точно това бе успяла да направил, с държанието си на лека жена. Кавалера й просто искаше да слезе и въпреки, че я беше притиснал към себе си, тя не се чувстваше така спокойна. Може би не искаше да го правя тук … така де, беше очевидно, че не искаше да го правят точно тук, но тя бе поискала и сега се срамуваше от това. Имаше нужда да върне времето назад и да се спре, преди да е направила тази глупост.
Усети го някак груб, когато слязоха и тръгнаха така бързо към колата. Червенокосата започна да се притеснява и не знаеше какво да очаква, но когато най-накрая видя как Рен отвори вратата на задната седалка, успя да преглътне заседналата в гърлото си буца. Усмихна му се похотливо и по погледа му разбра, че двамата си мислеха за едно и също нещо, затова веднага влезе вътре и нямаше време дори да реагира. Той я нападна страстно и настоятелно, като я принуди да легне и започна да си играе с всяка част от тялото й, използвайки само език и устни. И както винаги, реши да покори и най-слабото й местенце, карайки я да стене от удоволствие.
- Не мога повече – каза тя задъхано и го хвана за вратовръзката, която той отново си беше сложил, като го задърпа към себе си, сякаш беше на каишка – Казах ли ти колко си секси с костюм?
Вида му наистина я възбуждаше и едва ли Рийд го беше пропуснал, затова и въпроса се прие като реторичен. Сложиха край на разговора с една страстна целувка, докато Мег правеше същото с панталона му, което бе направила и там горе. Сега обаче беше различно – щом извади члена му от панталона, не само го постави на правилното място, ами и заби агресивно токчето си в стегнатата буза на мъжа, което го накара да се извие и рязко да навлезе в нея. Двамата простенаха силно в един глас, като със сигурност това се беше чуло и извън колата, но не му обърнаха внимание, а просто продължиха смело напред.
Мег не му позволи да свали нищо от себе си, въпреки че тя беше чисто гола, най-вече след като свали напълно роклята си и я пусна на земята. Останаха единствено красивите й обувки, но на Рен не му бе позволена тази свобода. Както му беше казала, точно в момента беше невероятно секси и нямаше да му позволи да развали мръсната й фантазия. А ако се държеше като добро момче, щеше да получи така желания подарък – устните й на едно определено място. Е да, тя не почна с това, но бе решила, че заслужава много повече, затова и щеше да свърши така … или ако трябваше да сме по-точни, той щеше да свърши тогава.