Дискотека "Дарк"

Момичето ми се представи и ме попита същия въпрос.
- Анахи - казах аз и се усмихнах.
Барманът ни донесе поръчката и аз жадно отпих една глътка от водката си.
- Кой курс си ? - попитах я. - Аз съм шести.

Никълъс отвори вратата на дискотеката с едно леко бутане и влезе. Той беше облечен с черна тениска и черни дънки, носеше и един сребърен гердан.
Тук беше доста шумно, много хора и много музика. Красиви момичета, облечени с доста къси поли или рокли танцуваха и се напиваха. Да, тук имаше предимно момичета. Точно за това и Ник обичаше да идва в тази дискотека, много свежа кръв.
Никълъс се усмихна на няколко момичета, които го загледаха и продължи пътя си към бара. Щеше да пие докато някоя не му се натресе, а ако той си харесаше някоя, щеше да стане обратното - той щеше да й се натресе.
Когато стигна до бара, той поздрави бармана. Познаваше го от преди.
- Донеси ми едно малко уиски, Джо. - След като си получи питието, Ник отпи от него.

Ник отпи още една глътка от уискито си. Огледа се отново. Нямаше никоя атрактивна, която да му се хареса. Поръча си още едно и докато говореше с Джо, видя как една красавица гледа бармана. "Уау! Няма как да е тук заради Джо! Има някаква друга причина и аз ще разбера каква е!" Ник изпи и второто си уиски и се приближи до нея. Огледа я още веднъж и седна до нея.
- Джо още две уискита! - Каза Ник след което се обърна плавно към красавицата и й се усмихна. - Аз черпя! Аз съм Ник! А ти си... - Най-баналния начин да се запознаеш с момиче. - И какво прави красавица като теб...тук...сама. - Ник наистина не очакваше да срещне толкова красива жена в дискотека. Красавиците попринцип не се шлаеха по дискотеки. Поне не сами.

- Мда, моя грешка. Явно си по-високомерна и от мен. Това е нещо ново в този град. Не мислех, че има такива хора, а може би наистина няма. - Ник се приближи до красавицата и й каза "Ако и ти си тук за кръв, махай се! Тук жертвите от твоя пол са много по-малко." След това Ник си седна на мястото и се усмихна все едно нищо не е казал.
- Джо, донеси още две! - Нямаше нищо по-хубаво от това да се заяждаш с високомерни същества. Те винаги обещаваха интересни събития. А ако предположенията му бяха верни, тази нощ щеше да е много интересна. - На колко си? 200-300?! - Това беше наистина обидно за човек, но Никълъс искаше да се увери в това което мислеше. - О, извини ме! Няма да кажеш годините си на непознат, нали?! Все пак кажи ми, какво трябва да направя за да науча името ти или поне прякора ти?!

- Мдаа. Не мога да се държа като теб. Не съм гадняр. - Ник отпи още веднъж от уискито си и я погледна. Видя как преди малко тя стисна юмрук, беше му ядосана. Поне за момент, после незнайно как се успокои. - Явно е, че много те дразня за това ще млъкна. Ако се сетиш нещо, каквото и да е, питай. Ще отговоря на всеки въпрос, какъвто и да е. - Ник усети, че най-добрия начин да се води разговор с нея е, тя да те заговори. Поръча си още едно уиски. Никълъс се загледа към входа. Гледаше кой влиза и кой излиза, сякаш търсеше някого.

Ник отпи още една глътка от уискито си, когато чу въпроса на красавицата. Наистина се изненада.
- Честно да ти кажа, не очаквах точно такъв въпрос. - Той я погледна и леко се усмихна.
- Ами да, попринцип мога, но едва ли ти се иска да те виждат с мен на дансинга. По-точно едва ли ти се танцува с непознат, но ти си решаваш. - Никълъс отпи още една глътка от уискито. Поредната чашка свърши. Музиката кънтеше в ушите му и той едва си чуваше мислите, но му харесваше.

- Всъщност докато ме дърпаше насам се уплаших. Наистина се уплаших от тоалета на онези двамцата там. - Каза Никълъс и се засмя, посочи една двойка, чиито тоалети бяха ужасни. - Плаших се първата година, тогава още се учех. Вече знам всичко, поне така си мисля. А ако не знам нещо, се надявам ти, като по-зряла от мен да ме научиш. - Каза Ник и продължи да се смее. Започваше да се отпуска, щом се смееше. - Е, ще танцуваме или какво... - Каза Ник и зачака отговора на красивата вампирка.

Ник се опитваше да танцува, но не му се получаваше много добре. Не го биваше по такива танци, предпочиташе хип-хоп танците, но какво толкова, сега имаше една красавица, която танцуваше доста добре. Дойде ред и на по-бавните танци - ненавиждаше ги, но сега му се налагаше. Той сложи ръце около кръста й и я приближи до себе си.
- Сега ще ми кажеш ли името си? - Наистина беше странно да танцува с момиче чието име незнаеше. Чак сега му се отдаваше възможност да опознае лицето на красавицата срещу себе си - беше много красива в лицето. Ник вече се отпусна и започна да прави щуротии. Той прекара пръст през лицето на момичето и после през косата - беше мека на допир. Косата беше мека като коприна.

Тялото й се триеше в монотонно поклащащите се хора, които определено харесваха блудкавия ритъм на поредния нов, поне за тази седмица, хит. Носеше се натрапчивия и до болка познат аромат на изветрял спирт, който успешно вече попиваше и се смесваше с парфюма й. Какво по-очарователно от това да смърдиш на джибра? Моля, не отговаряйте!
Рика си проправяше път, устремена към бара, защото в план графика за вечерта присъстваха поне няколко питиета и всеки момент смяташе да ги отметне от списъка. Местенцето беше доста по добро от обичайните, в които забиваше и отпускаше, но нов град-нова обстановка. Адски хубаво е никой да не те познава и адски досадно, когато си нямат едно на ум да странят от теб. Е, всичко с времето си. Сега от значение беше само сладникавата усмивка на бармана и това, което се нареждаше гордо зад него. На лицето на Казу изплува една от многото престорени усмивки тип дай-питие-давам-бакшиш.
-Какво ще бъде? – О, тя дори заслужи намигване. Как искаше да му размаже сваляческа мутра.
-Голяма водка. Ама наистина голяма и да не я разредиш с нещо.- Сега беше нейн ред да се усмихва сладко и да намига, а той да изглежда сякаш са го изритали в топките.
Студената чаша идеално пасна в дланта й, а банкнотата, която размахваше триумфално, подаде на мъжа пред себе си. Кой казва, че хората не се купуват? Плати му двойно и вади изражение на дете пред Коледа. Поне следващия път направо щеше да й сипва от хубавото или тя щеше да му сипе хубаво.

Мразех тези жалки същества хората. За нищо не стават освен за шутове. Е поне не бяха напълно безполезни. Е то това място поне си го биваше. Миризмата на секс, алкохол и цигари беше приятна и позната и винаги ме превестваше като добре дошла на подобни места.
Крачех бавно към бара между танцуващите хора. Токчетата ми не се чуваха от силната музика. Черните кожени панталони които бяха като изляти върху мен бяха доста провокатиращи и доста мъже се обръщаха погледите. Можех да ги усетя върху мен и да подуша възбудата им, а в комбинация и с корсета направо се надървяха. Само можеха да си мечтаят да видят какво има под тези дрехи.
Рядко се занимавах с хора. Те не ми бяха много интересни. Обичах повече свърхестественият секс.
Отидох бавно до бара и седнаэ до някакво момиче.
Бармана веднага притича до мен привлечен като пчела на мед. Усмихна ми се с онзаи чаровна усмивка, с която батковците примамват момичетата в леглата си.
- Кажи, кукло, какво ще искаш? Заведението черпи.
Засмях се тихо.
- Разбира се че заведението черпи, сладък. Забъркай нещо силно.
Той се усмихна и се обърна. Усмивката ми изчезна от лицето. Огледах дискотеката да видя дали ще намеря нещо интерсно днес... Алкохолът дойде и аз се обърнах към бара. На неговото лице още я имаше онази усмивка.
- Заповядай, сладурче.
Усмихнах се и отпих от питието беше силно, точно както поисках. Жалко че не можех да се напия.
- Точно каквто поисках. А и ако още един път ме наречеш, сладурче, кукло или нещо подобно ще ти изтръгна езикът.
Можех да добавя още няко е друго нещо, но реших да него плаша толкова много. Той се намръщи и се обърна. Отпих от питието. Той пак дойде насам, но не беше за мен, беше заради момичето до мен донеси й нещо и пак беше с онази усмивка бляк... Тя също го отрязана и той се разкара горкият.
Сега чак забелязах момичето. И не беше обикновенно момиче, а демон. Какъв късмет.
- Досадни са, нали? - казах на висок глас и тя се обърна към мен. Не я погледнах и продължих да говоря. - Направо жалки. Тези червеи - хората - стават само за шутове - извъртях очи я погледнах. - Впрочем аз съм Лирика.
Усмихнах се и отпих от питието си.

Момичето кимна поклащайки плавно високо вдигната си, покрай лицето, коса и бавно отпи голяма глътка довършвайки вече втората си чаша. Шепотът едва да откъсна от устните й, но не се съмняваше, че ще бъде чут само от когото трябва:
-Рика...- Усмивката й изплува едва издърпвайки устните й в лека дъга, оставяйки очите й неподвластни на веселието. На нея не и пукаше нито за хора, нито за всякакви други изроди. Сега не й пукаше много и за собственото си благоразположение, което си се вписваше за огромна рядкост и адски я забавляваше.
-Хей, барманчето! – Казу отново му намигна и с малко късмет можеше да си мине за чиста свалка, но едва се сдържаше да не избухне в див истеричен кикот. – Сипи ни по още едно. И дай една бира да си го прокарам.
Звучеше, като дърто пиянде, но само тя си знаеше колко е стара и как никак не й действа това мижаво количество алкохол. Извърна лице към седналата до нея девойка и изкара един от онези смразяващи кръвта погледи в комплект с подобие между усмивчица и озъбване.
-Виждала съм те някъде! Къде? – Нямаше представа от къде жената трябваше да има този отговор, но пък тя държеше да го получи. Не забравяше лица, а това го бе видяла скоро, което беше добре, адски добре. Ако беше старо познати лице вече да я беше лепнала на пода и да й съскаше в лицето. Казах ли, че Рика някога е била аристократка. Смейте се!
Момичето я гледаше странно, сякаш чакаше да направи първата крачка и тя също ще я фрасне.
-Споко, аз не хапя. Само не питай мъжете, с които съм спала. Те имат друго мнение по въпроса.
Ама тя наистина се шегуваше с непозната. Не си сваляй гарда, ако адски не ти се мре. Тъй, че дяволски странно. Девойката извърна лице от новата си позната и бясно зареди ругатни под носа. Пикантни, остри и бая перверзни словосъчетания, които добре си заслужаваше, но пък как да се обижда при такова его.

Демонът срещу мен (Рика). Каза че ме е виждала някъде и настоя дъ кажа къде. Какво? Тя съвсем си загубила ума някъде сред толкоз години. Да кажа къде? Божеее... аз дори не помня името на онази скапана вещица, че пък че знам от къде сам я виждала, а и аз не помна много много лица. После пък се пошегува с мен и накарая почна да псува. Горкото момиче.
- Сори Рика. Но не знам къде сме се виждали. Не умея да помня лица, имена, и такива. Тъй че нямам никаква представа - отипх от питието си и пак я погледнах. - Може в Ада... предполагам си ходила там или в някои друг бар и дискотека...
Вдигнах рамене и изпих пиетието си и щракнах с прасти на брмана. Той дойде и ми сипа още. Не знам какво ама беше хубаво. Направо изгаряше устата ми, а оз си падах малко или много мазохист.

По дяволите беше даскалка! Ето къде я беше виждала. Беше в скапания град от няма и една седмица, но много добре огледа всеки индивид, който трябваше да търпи в обсега си и особено на работното си място. Къде другаде можеше да я е виждала? В някой бардак при поредната поръчка или сред тъмните окаяни улички, в които причакваше заблудените кретени? Да бе!
-Искаш ли да се позабавляваме? – К’во пък! Можеше да поразпусне малко и след това да си намери нещо по-силно и да се направи на дроб. Интересен вид спорт е опита да си заличиш последните 200-300 години от паметта. Интересен и болезнен.
Извърна се към нея и внимателно прокара поглед по лицето, което отговори на въпроса й. Проследи чертите й докато пускаше изражение на много развеселено детенце, което рязко премина в хищно животно дебнещо за плячка. В нейния бизнес или си добър актьор или си мъртъв актьор, а тя доволно подтискаше няколко века зад гърба си.
Изправи се, придърпа късите кожени панталонки по бедрата си и бавно си запроправя път към дансинга без да откъсва поглед от жената на бара. Сега беше въплъщение на демонично изражение: перверзно, извратено, садистично и напълно безскрупулно. Само едни демон знаеше какви мисли се въртят в главата й. Един- тя самата.

Да се забавляваме ли ? Момиче аз съм родена за забавление. То това е второто ми име. Тя тръгна към дансинга, като не откъсваше поглед от мен. Перверзен, извратен, без никакви задръжки. Истниски демон. О да... Изпих питието си на екс. И тръгнах към нея.
Почнах да се движа в ритъмът на музиката. Обичах да танцувам, понякога имах чувстовот че изпадам в транс и не знам какво правя. Стигнах до демонката и я огледах. Харесвах облеклото й. Малко и лесно за сваляне. Лицето и беше нежно, с изтънчени черти като аристократка от 16 век.
Прокарах ръка по лицето й, надолу по вратът, тялото й от което виждах доста плът. Одръпнах ръката си. Нямаше за къде да бързаме имаше доста време.
Музиката не беше много скучна. Ставаше за танцуваме, а и ритъмът изискваше доста кълчене , което ми харесваше. Направих една крачка към Рика и сега телата ни леко се докосваха и тръкаха едно в друго, нещо което ме възбуждаше. Надявам се до сега сте разбрали лесбийските ми наклоности. Наведох се на пред и се зарових лице в косите й като вдишах дълбоко аромата й.
- Ухаеш на секс - казах с перверзен глас. Изправих си се наведох към другата 'и страна, като устните ми минаха на милиметри от нейните. Пак вдишах дълбоко. - Насилие и кръв.
Все неща които ме възбуждат.
Усмивката ми се разшири и се изправих, като оставих пак същата дистанция между нас.

-И представа си нямаш колко си права.- Гласа й прозвуча задавено и накъсано, но нежен топъл, плътен, като мед разстилащ се по нагорещена плът.
Върховете на почти млечно белите й пръсти нежно описаха извивката на шията на другата жена и внимателно си проправяха път към косите й, в които Рика смяташе да ги вплете. Нежността внимателно и премерено се губеше в онази страстна грубост, която винаги прерастваше в умерена жестокост в ръцете на младата жена. Тя си беше такава- безумно нежна или дяволски груба. Защо не и двете?
Лирика бе по-висока от Казу и подлудяваше сетивата й, които жадно искаха да доминират, да притискат, да контролират. Поне що се отнася до жени. Ръцете й се вкопчиха в меките коси и рязко придърпаха лицето на другата жена, полагайки погледите им вплетени един в друг. Върха на езика й леко навлажни меките й устни, а те намериха мястото си в чувствената извивка на врата й, проследявайки линията на челюстта и намирайки път към устните й.
-Казах ли, че не хапя? – Подигравката в гласа й завърши с извратена усмивка миг преди да впие устни в тези на Лирика.
Зъбите й леко одраха меката плът и инстинктивно тя засмука леко подпухналите о грубата целувка устни. Какво пък, играта започна?!

Обичх този вид флирт. Винаги беше греб и нежен едновременно. Беше опасен и извратен. Истинско придизвикателство. Нещо което само някои от старите времена може да направи. Като мен и Рика. Харесвах и този вид целувки. Мразех ги бавни и нежни като на девственици. Не мен ми трябавше нещо грубо, а Рика ми го даваше.
Едната ми ръка хвана коланът й и я дръпнах да се притисне още повече към мен. Другата ми ръка се плъзна по тялото изучавайки я. Впретох пръсти в меките коси.
Отделих се за малко от нея само за да покажа одобрението си с една перверзна усмивка и отново впих устни в нейните. Езикът ми се раигра с нейния в страстен танц. Одрусках езикът и засмуках малко. Колкото да вкуся малко от нея колкото да подразня сетивата си. Преместих устните си надолу по-челюстта й.
Хванах я за кръста и почнах да придърпвам към едно от сепаретата.
Седнах ме в едно сепаре и я придърпах, така че да седне в мен. Прокарах ръце по голите й бедра и обхвнах с ръце дупето й и я стиснах.
Отново я целунах и... Изведнъж нещо в мен се сви на топка и нещо в мен казваше "Бягай", а друго "Сега ще стане интересно." Усетх как очите ми обагриха в черно. С рика едновремнно се одръпнахме една от друга и се спогледахме. На лицето ми се появи мазохистична усмивка.
- Сега ще стане интересно.
Бутнах я да седна до мен и огледах дискотека и ги видях до входа. Група ангели оглеждащи помещението.
- Райски копелета - казах тихо.

O, по-дяволите! Тя стоеше и гледаше с големите си черни очи жената до нея и единственото, което й минаваше през разрошената глава беше:
„Хайде! Хайде, хайде, хайде де!”
На Рика грам не й пукаше за враждата между онези долу и онези горе. Дали едните ще ритат злобно задниците на другите или обратното й влизаше толкова в работата, колкото й това кой ще бие на олимпийските игри или следващото предаване по долнопробните кабеларки. И все пак защо пък не?
Погледа й отново обходи групичката, като се въртеше внимателно между нея и Лирика. Гледаше ги по онзи огнен начин, който направо крещи „Мой си!”. Въпросът: По кой от двата начина?
Казу прекрачи през нея и се измъкна, почти на колене от сепарето, повеждайки я напред към въпросната групичка. Можеше да стане горещо или напечено, не все някой щеше да се опари. Точно мисли от този тип се въртяха в главата й докато си проправяха път, а усмивката й ставаше толкова широка, че изглеждаше почти щастлива от мръсотиите, които се зараждаха в съзнанието й.
Е, щеше да ги устави да си правят кефа самички и да си намери друго занимание. Последователността в решенията й точно днес беше много слаба нейна страна.

Рика май въобще не й пукаше какво ще става... Това момиче ми допадаше. Тя излезе от сепарето и тръгна към ангелечтата с една голяма и извратена усмивка. Кой знае какво й се въртеше в главата на тва момиче. Станах и тръгнах след нея като огледах момчетата... Не бяха много 5-6 и няколко познати лица. Супер!
Едно ми беше чудно какво правеха тук. Нали бяха деца на бог бяха чисти не покварени не трябваха да стъпват на такива места нали?
Когато стигнах до един от тях... Даниел доста се познавахме с него. Приближих се и отърках тялото си в неговото.
- Данииии... - казах със съблазнителен гласец. Той веднага ме избута то себе си.
- Махай се адска курво.
- Ооо така ли?! - попитах й се усмихнах. - Не бях курва през онази октомврийска нощ... - бавно се приближих към него. - Кога беше през 15 век.
Бързо се озовах до стената с острие допряно до хълбоците. Изсмях се високо.
- Хайде Дани. Направи го! Знае школко харесвам блоката - той ме изгледа злобно. - ХАЙДЕ!
Предизвиках го аз.