Стаята на Ейми Джонсънс и Ванеса Паркър

- Забранено ли е? - изсмях се - Хайде, ела и си вземи хавлията, ако можеш. Седях на плочките и чаках да "нападне". Бавно се изправих и се подпрях на студената стена.
- Студено, студено - започнах да подскачам. Отдалечих се и се опитах да избягам отново. Хавлията ми отново падна, но не успях навреме да я взема.

Ами сега накъде?
- Не е честно! - изсмях се. Водата се стичаше по голото ми тяло. Тран се приближи и ме притисна до себе си.
- Няма да бягам! Обещавам! - усмихнах се леко и му налетях на целувки.
Реших да се позакачам още малко и нежно захапах долната му устна. Погледнах го и подло му се усмихнах
- 1:0 за мен! Сега какво ще направиш? - погледнах го предизвикателно и прехапах устната си.

- Добре, предавам се! - вдигнах ръце - Мм, не, не ме е страх от теб - усмихнах се и го целунах, след което отново го захапах. Отпуснах глава на плочките и се загледах в сините му очи.
- Имаш прекрасни очи - промълвих и започнах да го целувам по шията.
- А теб страх ли те е? - попитах, макар че нямаше от какво да се страхува...

- Не ме е страх! - казах отново. Тран стана сериозен.

- Ейми, Бони ми прати съобщение. Съжалявам, но трябва да вървя. Ела и ти ако искаш... - Тези думи се забиха като нож в сърцето ми...
- Аз.. - избутах го леко, взех си хавлията и се увих - аз, какво да правя там? Тя едва ли би се зарадвала като ме види? - наведох глава - Но, добре... Надявам се, че Морган е при нея. Много ми липсва! - не знаех какво друго оправдание да измисля. От една страна исках да отида, но от друга не... Как щях да погледна Бони в очите? Ами ако разбере за мен и Тран?
Започнаха да навлизат най-различни мисли в главата ми. Протегнах ръка и спрях течащата вода. Отидох до стаята си бавно започнах да се обличам, мислейки за това, което щеше да се случи...

Тичешком стигнах до стаята си. Бързо отключих вратата, влязох и я затворих след себе си. Изтичах до спалнята и се хвърлих на леглото. Започнах да плача с глас и да крещя като изтеричка.

- Защо все на мен? Защо? - крещях - Не мога издържам повече тук!! Защо не загинах при проклетата катастрофа? Защо?

Станах от леглото, извадих сака от гардероба си и нахвърлях няколко дрешлета в него. Изтрих сълзите си и се пооправих малко. Тръгнах за към вратата и видях сака на Тран. Очите ми се изпълниха отново със сълзи.

- Защо трябва всичко да е толкова трудно? Защо трябва да те обичам толкова много? Защо, защо, защо?... - започнах да удрям в стената с всичка сила, докато не си разкървавих ръката. Няколко капри алена кръв паднаха до багажа на Тран. Изправих и отидох да си измия ръката. Взех химикалка и лист хартия и написах:

" Няма ме и не се знае дали изобщо някога ще се върна!"

Ейми

Поставих бележката на вратата и тръгнах към летището...

Стигнах стаята на Ейми и видях някакъв лист на вратата.

" Няма ме и не се знае дали изобщо някога ще се върна!"
Ейми

-Оооо Ейми.. какво си намислила?!?

Влязох в стаята и отворих гардероба и.Намерих няколко по-удобни дрехи и обувки.Взех някаква голяма раница и наслагах тези дрехи в нея.Реших да се върна до стаята на Бони, за да я накарам да ми даде нейната кола, но се отказах,защото Тран щеше да тръгне с мен.Реших просто да я взема без да забележат, но щях да оставя бележка.

Отидох до банята на Ейми и си взех един бърз душ.Облякох анцук и някакви кецове и излязох.Тръгнах към стаята на Бони за да взема кола и.

Пътуването бе доста уморително. Реших да стигна пеша до стаята си. По пътя на няколко пъти ме спираха някакви пияници. Един трябваше да го наритам, за да ме остави на мира. Най-сетне стигнах общежитията. Изкачих се по стълбите и се приближих до вратата. В съзнанието ми нахлуха спомените с Тран... Отключих я и влязох вътре. Захвърлих багажа настрани и открих, че сака му го няма. "Кога е успял да го вземе?" - запитах се и се запътих към кухнята. Взех едно шише студена вода и го изпих на един дъх. Бях толкова жадна, че си взех още едно. Наполовина изпито го оставих на масата, върнах се да заключа вратата и да взема багажа си. След това отидох до спалнята. Приближих се до прозореца, отметнах завесите и го отворих. Отидох до леглото си и се съблякох. Увих тялото си с хавлия и се запътих към банята с дрехите в ръка. Мушнах ги в пералнята и я пуснах. Влязох под душа и усетих как горещата вода облива тялото ми. След 15 мин. излязох от банята. Доизпих водата в шишето, което по-рано бях оставила на масата в кухнята и влязох отново в стаята. Обялкох се и се тръшнах на леглото. Загледана в тавана, мислех как да продължа живота си по нататък. Реших като за начало да си купя кученце, с което да си общувам като лудите, но бях прекалено уморена, за да отида до някой зоомагазин и реших да поспя...