Терасата с красивата гледка.

-Не съм те виждала тук преди-казах на Том.
Или беше по-голям и не сме се засичали,или не съм обърнала внимание.
Капки дъжд започнаха да падат,постепено дъжда ставаше все по-силен.
Добре,че терасата имаше навес,не обичах дъжда.
-Май ще има буря-отбелязах.
Появи се силен вятър,светкавиците сякаш разделяха небето.

-Нямаше как,днес пристигнах.-Казах и се засмях леко.Започнада вали протегнах ръка и няколко капки попаднаха на ръката ми.
-Можеби...-казах тихо,нямаше да се учудя ако Кейт не ме беше чула.Можеби щеше да има буря можеби не.На мен не ми пукаше много.Появи се и вятър.Такъв студен,тъкмо какъвто харесвах...вятърът докосваше лицето ми,а аз се наслаждавах на това.Настана тишина,неказвахме нищо.Трябваше да измисля някаква тема,все пак трябваше да си говорим за нещо.Но не се сещах за нищо интересно.

Настана тишина,чуваше се само поройния дъжд и гръмотевиците.
По принцип говорех много,но все пак се съобразявах пред непознати.
Не исках да отегчавам никого,а и в бях изморена за да говоря непрекъснато.
Прокашлях се,за да наруша тишината.
-Е,ще учиш тук,или си учител?-може би започвах да му досаждам с въпросите си,но просто не можех да мълча,когато има и друг човек край мен.

Засмях се.
-Пак,нито едно от двете.-поклатих с глава и се усмихнах.
-Няма да уча,вече съм го минал това.И не съм учител.-добавих към казаното преди малко.
-Значи на всички знаят това че съм пазител на Силв.,тогава Софи от къде знае.Е,тя каквато е необикновенна,сигурно ще знае всичко.-помислих си и се засмях на ум.
-Ти нова ли си тук или не?-питах,исках да разбера....
-Или само Софи знаеше...или го знае целото училище без новите.-помислих си и погледнах Кейт.

Май започваше да се завързва някакъв разговор.
-Ти нова ли си тук или не?-попита ме Том.
-Ами,почти година съм тук. Не се чувставм от новите-добавих и се усмихнах.
Том беше доста приятен и привлекателен младеж.
-Добре,Том разкажи ми нещо за себе си,много съм любопитна-поясних.
Даа,определено прекалявах с въпросите,но Том не изглеждаше отегчен или раздразнен...

Намръщих се.
-Не обичам да говоря за себеси.-махнах това странно изражени е от лицето си.Усмихнах се обърнах се към Кейт и я погледнах умолително сякаш казвах "моляте не и тази тема."Необичах да говоря за себеси за това и не распитвах другите,кой знае може да има такъв като мен...
-Ако малко...-казах и показах колко малко...Малко,показах го с пръсти.-...то може.-усмихнах се.-Питай какво те интересува,а аз ще ти отговарям.

-Ясно,не обичаш да говориш за себе си?-предположих.
Том кимна отвърдително.
-Питай какво те интересува,а аз ще ти отговарям.-предложи Том.
-Добре,но ако не искаш да отговоряш на някои въпрос може просто да се направиш,че не си го чул.-казах и се усмихнах.
Замислих се какво да го попитам най-напред...
-На колко години си,имаш ли някакви хобита и интереси,какви са?
Изтрелях въпросите си бързо,не бяха много лични и се надявах,че ще ми отговори.

-На 21,мисля че нямам хоби,а интереси ъм...под "интереси" какво имаш предвид?-отговорих и на въпросите и зададох въпрос.Докато ми отговаряше се замислих за казаното от Кейт преди малко.
-Ако е от година тук,занчи и тя би трябвало да е на ясно...Все пак Софи каза "всички" или пък...-помислих си и се засмях на ум.-Та Софи нали тогава...-знаех си какво беше тогава така че не си продължих мисълта.Погледнах Кейт и се усмихнах.

Значи не бях сгрешила като му дадох 20 години.
-а интереси ъм...под "интереси" какво имаш предвид?-попита ме Том.
-Ами,например...какво обичаш да правиш най-много,през свободното си време.
Такива неща.
Седнах и се облегнах на стената,замислих се за времето ми прекарано тук и как нямах почти никакви познати тук. Изтласках тези мисли от главата си и погледнах към Том,очквайки отговора му.

-Винаги различно.Слушам музика,расхождам се с приятели..Сега дори да имам свободно време няма да е много.-Казах...Пак стана тихо.Леденият полъх на вятъра докосваше лицето ми.Сигурно беше хладно,но аз не го усещах това.Свикнал съм със студа,все пак едната ми дарба е такава.Протегнах ръката си не много,но достатъчно на дъжда да ми достигне ръката.Няколко капки паднаха върху пръстите ми.Дигнах лекичко ръката си и капките се стякоха надолу.Колко интересно беше да наблюдаваш природата.Избърсах капките.Изведнъж усетих някакво много странно чуство.Хванах се за главата защото заболя много и чух гласа на Софи.Едвам го чувах но успях да разбера някои думи.Софи и Бони бяха в опастност...
-Кейт.-обърнах се към нея.-извинявай,ще трябва да те оставя за малко.Ще изчакаш нали?-питах но без да дочакам отговор се втурнах на долу по стълбите.Трябваше да намеря момичетата а къде бяха тези тъмни улички...незнаех.Все още чувах думите на Софи в главата си и така успявах да се ориентирам,тичах,тичах...

п.п.-Сори че не писах толкова дълго.

Нощта се беше спуснала и Крис правеше обичайното.Не,не беше с някоя мацка.И не,не пиеше.Каква изненада за него!И двете бяха поради причината,че искаше да намери Викс и,защото просто това момиче му беше влязло под кожата.
Всичко диво и красиво в нея,направо го караше да си тряска главата в някоя дебела стена.За предпочитане бетонна.Тази любов скоро щеше да го убие.Буквално.
Нортфилд се скиташе по една алея около училището.Тази съборетина беше доста противна,когато си самм,без компания,и непиян.Рядко се случваше на нашия герой да я вижда по този начин,така че си правете изводите.Ненаситник беше Кристиян,ама и кой го винеше с такова изобилие от красива и сексапилна плът наоколо.Направо си беше прегрешение да стоиш настрана.А той не искаше да бъде лош ,нали.
Само заради Викс в момента търпеше присъствието си на това място и защото искаше да я намери и да я види,да я целуне и да бъде с нея.
Той вървеше и се оглеждаше в различните групички хора,доколкото в магическо забутано и тъпо училище хората са толкова и хора де,които правеха най-различни неща.От напушване,натискане до просто някви обикновени разговори между тях.Всичко беше така скучно,банално и неинтересно.Затова не се и застояваше в училището ,просто можеш да умреш преждевременно от скука и еднаквост.
Сери се за брат си ,който също беше прекарал тук много време.Ама и колко известен беше станал."Защото чукаше Висшата жрица" -помисли си той.И продължи да върни.Започна да се движи със своята супер мощта и бърза скорост. И ей го след няколко секунди стоеше под една тераса и гледаше нагоре.Викс беше легнала на перваза чакаща само и перце да я бутне и да се изтърси на задника си долу,на земята.
Крис реши да й направи номер.Той скочи нагоре пак със своята супер мощ ,хвана я за секунда през кръста и отново скочи надолу към земята като се приземи безшумно на крака и се ухили идиотски.
-Здравей,вълчице.-той продължи да й пуска усмивки,ама този път беше крива,приканваща и секси.-Скучаеше там горе,а?Без мен.

-Хм,значи мислиш че съм красавец,така ли?-той й се ухили закачливо отново и започна да се поклаща на пети.- Ромео накрая се е самоубил заради Жулиета,така че ..
Крис изцъцка с уста и прокара пръст покрай шията си - Мила моя ,убий ме още сега та мъките ми да свършат.
Изхили се и отново я погледа.Изглеждаше много секси,както обикновено,с черните си дънки и някаква тениска.Не се бяха виждали доста отдавна.Но нашия герой беше установил,че с колкото и момичета да беше преспал и напил,нищо не му идваше отвътре към тях.Беше нещо механично и еднотипно.Скучно.Точно като това училище.Но вълчичаца отпред беше друго.
Искаше да я целуне и да усети мекия й и топъл език в него.Така че отново скочи нагоре,дръпна я за ръката и тя литна към него.Кристиян му идваше да изпадне в дебилно смях след като Викс изпищя ,или изви,не се знае,като някоя 5 годишна малка принцеса.Той я хвана през кръста и стъпи здраво на земята заедно с нея.
-И ето я пред нас Световната победителка по истерично и уплашено пищене .-Крис отново й се усмихна.Боже,тая вечер само се хилеше и усмихваше.Как му влияеше Найтшейд не е истина.
Крис я прегърна и целуна страстно по усните като задълбочи целувката и спусна ръцете си надолу към сочните й задни части.И ги остави там.
-Липсваше ми.-каза той като отдели устни от нейните,но секунди по-късно пак ги допря и жадно я целуна.Искаше да я изпие,да вземе възможно повече от нея,от ярома й,от същността й и да я има за себе си.Тя беше страхотна и подлудяваща.

-Тук и там по света-отвърна Крис на брюнетката и прокара ръка през косата си.
Найтшейд седна на една пейка и зазяпа Кристиян.Леко потрепери,но не каза нищо а стоеше.Не се беше променила никак за няколкото месеца.
Всъщност къде беше Крис се загубил.Ами..не знае човек,всеки ден на различно място.Беше посетил скъпите си родители и им беше теглил една майна,след тва отново тук да изследва баровете и женската плът.Цяла наука си беше тя.Сложно нещо.
Доктор Кристиан Нортфилд,бр,звучеше някак си много учено и професорски.А тези прилагателни определено не бяха в топ 20 прилагателни асоцииращи се с неговото име като се каже.Например секси,готин,забавен да,ама тея..Че и най-вече скромен.
-Всъщност,принцеске,имам среща...-заяви той.Беше облечен със сива тениска,която описваше издутините на ръцете и корема му ,дънки в много,много тъмно синьо и яке отгоре.Нищо кой знае какво,но и това стигаше за чара му.
Кристиян съблече якето си и го метна на Викс.По нейното лице за части от секундата премина някакво странно изражение,което нашия герой не можеше да разбере.Тоест то се появи веднага след като каза за срещата.Но то толкова бързо изчезна и тя стана нормална.
-С теб.-довърши той и се ухили.-Кво ти става,Найтшейд?Мислех,че си забавна и купонджийка,а ми стоиш по пейките.Добре,че Спасителя Крис е тук да те отърве от този скучен живот и бъдеще на дърта бабичка с 1 тон котки.А това бял косъм ли е ?
Нортфилд се наведе напред театралнически и посочи един кичур коса и погледна предизвикателно момичето пред себе си.


п.п. ужас е

-Знам аз как действам на жените..после идват да иска още и още.-засмя се лукаво Крис,-Не могат да му устоят просто.
Той пак се засмя и я дръпна през кръста като я допря до неговото тяло.Беше толкова малка и крехка.Тялото на Викс беше топло и ухаеше невероятно.Той я притисна по-силно ,след което рязко я обърна с лице към него,целуна я за част от секундата и я дигна да го прекрачи през кръста.В това време беше изтичал разстоянието то най-близкото дърво и както го беше яхнала,подпря гърба й до ствола на дървото.
Впи устни в нейните и бързо ги разтвори като искаше да усети цялата страст,която бликаше от нея,а и да я почувства колкото се може по-близко до него.Той започна жадно да я целува,животинско и яростно.Смъкна се към врата й и я целуваше жадно и там.Подлудяваше я с всичките си целувки и докосвания.Устните на Крис засмукаха кожата й на врата като и леко захапваше и я дразнеше.
- Какво викаше,монахиня ли искаш да станеш?-каза Крис като най-накрая се отдели от нея за малко.През това време тя си беше затиснала още повече краката около него и ръцете й се бяха забили в гърба му.
-Скъпа ми ,Найтшейд, ..-той отново я целуна страстно и след като отдели устни продължи-мислиш ли ,че ще изтраем до стаята ти или бар?
Нортфилд се изсмя и дори не й даде шан с за отговор като пак я целуна и потъна в тази целувка.