Терасата с красивата гледка.

Поредния скучен, противен, бавно протакащ се ден. Вече дори беше започнала да се пропива в отчаянието си да разнообразява. Неуспешно разбира се. Така и така половината ги тресеше или нимфомания или първокласен алкохолизъм. Половината? Абе, да сме честни изключенията си бяха рядкост в това училище. На някои поне им беше забавно!
Преди да се усети се кискаше подпряла се отпусната на парапета. Тук наистина беше красиво. Можеше да останеш вечно само и единствено заради гледката. Всъщност самата тераса я караше да се чувства странно. Напомняше й за у дома. Старинните постройки, в които винаги оставаха недовършени спомени и толкова стари чувства. Точно като у дома.
Провеси се внимателно напред и извърна лице към вятъра. Поне едно приятно нещо, което никой не можеше да ти вземе или развали. Една малка капчица тупна върху устната й. Ето още един стар приятел. По ирония на съдбата винаги се чувстваше щастлива, когато вали. Винаги можеше да я измъкне от най-ужасната депресия, която всъщност рядко я навестяваше.
Качи се на парапета и разпери ръце срещу вече поройния дъжд. Водата се стичаше на тънки струйки по лицето й, проправяше си път пред косата и попиваше в бялата рокля. Кискаше се, облизваше капчиците по устните си и може би за миг забрави къде е.
Погледната от страни тя беше просто една луда, което не беше далеч от истината. Дори си беше право в целта. Само, че точно в този момент беше една луда, на която не й пукаше за нищо и никой. Само за един кратък миг.

След мокрото забавления при езерото се върнахме в училището.Поведох го към терасата която бях видяла.Е знаех едно място от хиляда.Луната грееше в плна сила тук.
-Тук е ами хубаво макар и терасата да не се подръжа много.Луната е доста красива.-казах и прокарха пръст по перилото на най-горната част на терасата.Беше прашно,но това на мен не ми пречише.Луната се виждаше от всички страни на терасата.Тук горе и по стълбите надоло.Беше голяма и красива.Осветяваше всичко.Виждах Тран идеално и под луната светлина беше направо великолепен.

Той ме прегърна и това ми хареса.Усмихнах се.
-Тук има нещо по-прекрасно от гледката.И това си ти.-казах тихо.Устните ми срещнаха неговите.Междо нас избухнаха най-различни чуства-любов,страст,желание,копнеж и много други.Или поне според мен.Обърнах се и погледнах луната.Така ръцете му обхващаха кръста ми,а аз бях с гръм към него.Той беше с една глава по-висок макар и с две години по-малък.Бях се облегнала върхо мусколестото му тяло което си беше доста нахално от моя страна.

-И аз не го очаквах.Мислех,че ще съм ами...поредното момиче в стил емо което мислят за отчаяно от живота не,че отричам че не бях..и ,че никой няма да иска дори да ме заговори,а момчетата ще ме искат само за едно-секс.Но виж ти.Съдбата ме сещна с теб.-казах тихо и бързо след което въздъхнах и се обърнах към него.Предпочитах да гледам него,а не луната.Той беше..ами по-красив.Надигнах се на пръсти и го целунах.Ех всички ли трябва да са по-високи от мен!

-Много смешно!-подметнах,но леко се засмях.
-Пък и аз попринцип не съм емо,а просто ме кефи стилът.Харесва ми стилът на обличане и прическите,но не си режа вените!-заявих му.Прокарах пръст по гърдите му.Имаше доста големи мусколи.Усмихнах се и плъзнах перверзно пръста си надоло докато не стигна издутината на дънките му.Намигнах му и задържах показалеца си та мизвестно време след което го махнах и се опрях на перилото на терасата с перврзна усмивка.Точно на никой,точно сега нямаше да му се иска да се рови в главата ми.

Почнах да се смея слд като той почна да ме гъделичка.
-Добре моля те спри!-казах му докато се смеех.Мразех да ме гъделичкат.Или по-точно не ми беше приятно,но той го правише нежно,приятно и с любов.Успях да се отърва от гъделичкането поне за сега. "Е ти ще ме гъделичкаш,а аз мога да правя други неща"-казах си и на лицето ми цъфна перверзната усмивка от преди малко.
-Хъм..разкажи ми за себе си...-изрекох преди да се усетя.Това пък какво общо имаше с мислите ми?

Ококорих очи.Уау!Това беше невероятно.
-Ти си бил човек?Това е..ами неверояно!Смисал..не одобрявам човешките същества,но се пак..да си бил един от тях и после да си станал един от нас.Мен до сега никога не са ме хапали и никой не ми е пил от кръвта.Само аз съм хапала и съм пила от на някой друг.-повдигнах рамене.
-Иначе моята история..майка ми Сандра е една от най-могищъте вещици,а баща ми Стивън е един от най-силните вампири.Двамата са се влюбили което обаче е било забранено.Две магически същества да имат дете или брак...оженили се независимо дали това било забранено или не след което ами правили секс без предпазни мерки и съм се получила аз.И тако тяхна потомна съм наследила доста от силите им.Повечето ми ДНК е вампирско.На 5 годинки получих вещерски си способности което не е нормално тъйкаот трябва на 12 да ги получа.-повдигнах рамене.
-И почнаха да ме пращат по най-различки училища..от където също ме гониха тъйкато за по-малко от месец обикалях всички готини момчета и млади даскали.А и зареди силите ми.Правех най-различни пакости..-разказвах историята си набързо.
-И така...сега съм тук.С надеждатана родителите ми да влезна в парвия път.Не,че ще стане,но..да не им убивам мечтите от сега..ще се правя на добро дете.-измрънках.
-Какво е да си бил човек?-попитах с любопитство.

Засмях се.
-Явно очакват да променя първо стилът си на обличане.После държанието си.Да спра да спя с който ми падне и да си изкарвма оценките със секс.Пък и бог знае още..-измрънках.
-Мойте родители са ами..страни.Винаги са твърдяли,че ме мразят.-повдигнах рамене.Мразех да говоря за себе си.
-Ох мразя да говоря за себе си.-казах и се усмихнах тъжно.Хъм..какво ли е да те ухапе някой.
-Извинявай за въпроса който ще задам,но ми е ами много любопитно.Какво е да те захапе някой и да пие от кръвта ти?-попитах го аз.

-Ох не познаваш мойте.И мразя когато няокй твърди,че ме обичат,а не е така.Познавам ги.Никога не им е пукало за мен.-въздъхнах.Мислите ми за болезнените нощи с Едуард нахлуа в главата ми,но побързах да ги разкарам.
-Да проверя?Боли ли?И ако ще ме хапеш..ами нека да не е тук!-казах му и оледах терасата.Може и да бяхме само ние двамата,но пак не му беше мястото тук.Се пак когато някой хапе и пие от някой изпитва секусално удоволствие..точно тук не беше мястото.

-В парка неискаш ли?-добавих след като спомена гората.Засмях се.
-Иначе стаите са най-доброто решение.Нека да се запътим към някоя от тях.Моята или твоята?-попитахи хванах ръката му.Приближих се към него и го целунах страстно.
-Освен ухапване може и нещо друго...да се случи.-прошепнах в ухото му палаво.

След като излезнах от стаята на Бони се телепортирах пред стаята на Силвия,но когато видях че в стаята и е светло...от това направих извод че тя трябва да е в стаята си и помислих да не и преча.Излезнах от общежитието на учителите.Така или иначе вече казах чао на Софи,така че нямаше смисъл да се връщам в стаята на Бони.А и и обещах че ще се видим.И за това се запътих нанякъде,озовах се тук.Луната беше хубава,но добре че не беше пълнолуние.

Времето беше прохладно и приятно. Бях на любимото ми място-терасата.
Гледката тук беше прекрасна. Взирах се милионите звезди,които
блещукаха и осветяваха небето. Не след дълго усетих друго присъствие,
обърнах се и видях симпатичен младеж,който стоеше на няколко метра от мен.
Явно той също видя,че не е сам или усети,че го гледам,защото се обърна към мен.
-Здрасти-поздравих го-скучаеш или чакаш някого?

-Здрасти.-поздравих момичето.
-Мисля че нито едно от двете.-отговорих и.Беше така не скучаех,мислих си...или поне до този момент.Не чах никого,така че нито едно от двете.Огледх момичето виждаше се че беше по малка от мен.
-Е,всичките с които днес се запознах са по малки от мен.Така че не е нещо ново.-помислих си и се засмях на ум.

Момчето беше любезно и разговорливо. Изглеждаше около двайсет годишен.
Бях се облегнала на перваза,но станах,за да го огледам по-добре. Не беше
вампир,но беше и човек. Беше върколак. Погледат ми веднага се стрелна към небето,за щастие не беше пълнолуние,а и може би той не беше опасен.
Продължавах да се взирам в него,преценявайки ситуацията и чувствата,които
идваха от него. Накрая наруших тишината.
-Добрее-казах без да искам на глас,облекчена,че въркола беше приятелски настроен.
-Аз съм Кейт-засмях се и му подадох ръка.

-Том.-усмихнах се,а ние се здрависахме.Неразбрах защо се смее.Погледнах луната,тя беше почти пълна.Което означаваше че след поне 2 дена или повече щеше да има пълнолуние.
-Поредното пълнолуние...-помислих си.Погледнах момичето и се усмихнах.Е още първи ден тук а вече с толкова същества се познавах...