(+18) Апартамента на Доминик Торето

Влязох в банята и затворих вратата след себе си.Пуснах топлата вода и след около 15 мин бях готова.Учих се с една от кърпите и слезнах при Доминикв хола.Не беше трудно да открия стаята.
- Готин хол - казах и видях електронния часовник.Вече беше вечер.Какво?Стъписах се.
- Виж аз трябва да тръгвам , съжалявам - тръгнах към стаята му и започнах да събирам дерехите си.Набъззо се облякох и отидох да му кажа чао.
- Съжалявам , но наистина трябва да тръгвам.Чао - той изглеждаше мног объркан , но не дочаках да чуя какво ще каже.Излязох с бясна скорост от стаята....

Качих се в стаята си. Реших да се поразходя малко. Отворих гардероба си и го прегледах. Чудих се какво да облека. Сетих се, че когато Сандра излизаше, полъха студен вятър отвън. Облякох белия си потник и черното си кожено яке. Бях и с кожените дънки. Типичен рокер. Излязох навън...

Прибрах се вкъщи и веднага се качих в стаята си. Отворих гардероба и оставих якето си на закачалка, а очилата на едно от шкафчетата. Сложих си черен потник, черни дънки и черни кецове (обичаен тоалет за вкъщи) след което извадих среброто оформено като кръст и то изпъкна на фона на черното ми облекло. Слязох долу и си пуснах телевизора.

След като излезнах от стаята си стигнах тази на Доминик.Почуках на вратата и се облегнах на стената докато той отвори.Спомних си колко често посещавах стаята му когато бяхме деца.

***
Отидох пред стаята на Доминик и почнах да бплъскам и тропам по вратата докато виках.
-Отвори!Ще те убия заклевам!-крещях като луда.Той ми отвори вратата и както и подозирах в леглото му лежеше самата Ния.Изгледах го кръвнишки и нахлух вътре.
-Какво си мислиш,че правиш?-извиках му бутайки пръст в гърдите му.Нямаше как да го бутка,но бях доста яодсана.Той хвна ръката ми.
-Успокой се Клеър!-извика ми,но аз продължавах да се дърпам и да ругая.
-Аз ще тръгвам.-изрече Ния и стана от леглото като се облече.Щом напусна стаята му се развиках със всички сили.
-Ти,ти..идиот,кучи син..какво си възнамеряваш,че правиш?Какви ги вършиш с тази долна кучка?Как може да спиш с нея?-виках му,а той изглеждаше спокоен както винаги.Единственото което направи е да сложи пръст на усмите ми.Лошото беше,че когато един вампир се ядоса става опасно.Е тогава не бях точно вампир,но все пак..всички знаеха,че си падам по Доминик или поне по-голямата част от училището и знаеха,че той си пада по мен.Е сега след тази сцена бог знае какво ще стане.И какво ли стана-тръгнаха слухове,че съм пила от кръвта му за да му промия мозъка и сякакви други неща за да забрави Ния.

***

Отворих вратата и както очаквах беше Клеър.
- А, Клеър! Какво правиш тук? - Поканих я да влезе и се засмях. Знаех си, че ще дойде.
***
- Кроуър?! Как така са го уволнили?! - Разкрещях се на Клеър, когато ми съобщи новината.
- Ник, почакай...
- Няма какво да чакам! - Бях ядосан, защото най-големият наивник сега го нямаше. Така де, трудно се свикваше с мисълта, че нямаше да има повече удобства в училището. Ударих я през лицето и излязох от стаята си. Същата вечер преспах с Ния, защото знаех, че Клеър я ненавижда.
***
След като тя влезе в дома ми, заключих вратата и метнах ключа през прозореца. Нямаше да й позволя да избяга като Сандра и Ериса.

-Да не си полудял?-попитах го когато метна ключа през прозореца.Настаних се на леглото му.
-Хъм..интересен спомен се върти в главата ти.Онази нощ когато преспа с тази кучка Ния.-намусих се.Същия спомен беше изплувал и в моята глава,но само дето той мислеше по-раната част когато ме беше ударил.Въздъхнах.

***
-Доминик!-извиках.
-Какво?-от самият му тон ме забполя.
-Какво ти става?-попитах го.
-Знаеш ли?Остави ме!-изрече той.Валеше порой,а той излезан навън.
-Доминик!-извиках,но той изчезна в мрака.Тръгнах след него,но не се случи нищо добро.Той беше излезнал извън училището,а тогава върколаците бяха наострили зъби да ме намерят тъйкато бях убила два,трима или по-точно десетима от техните.Напуснах училището и тръгнах да го търся.
-Я виж ти кой е тук!-чу се дразнеш глас за мен.Обърнах се и се сблъсках с цяла глудница върколаци.Заостъпвах назад,но се оказах в капан.Бях в улица без изход.Единия понечи да ме нападне,но Доминик се появи като от нищото и ме защити.Около мен беше пълно с вълци тъйкато Доминик като зооморф се превръщаше във вълк.След като направи връколаците на нищо отново придоби човешката си форума.Не ме погледна,а само изрече студено.
-Прибирай се!И ме остави..не искам да те виждам повече!-след тез инегови думи ме заболя толквоа много,че и аз нежелаех да го виждам.Това беше и последната ин среща.

***
-Последната ни среща не беше много хубава.Онази вечер..с върколаците.-натъжих се и усмивката ми помръкна.

- Нека забравим лошите спомени. - Телата ни се долепиха едно до друго и зазвуча бавна музика. Затанцувахме един от скучните танци, след което легнах на леглото си. - Какво ти се прави? Хапване?! Пийване!? - Нямаше да се потретя. Щях да я накарам, тя да направи първата крачка. Можеше отново да се получи както преди шест години. Когато бях близо до нея, усещах кръвта й по зъбите си, по вълчите си зъби. Чувството бе и приятно и неприятно. Приятно беше, защото си спомнях всички хубави моменти с Клеър. Беше и неприятно, защото заради един скучен даскал бях направил рана върху красивото тяло на Клеър.

-Някой скътан алкохол имаш ли?-подсмихнах се.Както едно време.Той се приближи до мен и усните ми срещнаха неговите.Ръката му се плъзна по тялото ми.И стигна до краката ми.До мястоот където едно време ме беше ухапал.Дъхът ми секна.Той се отдръпна леко.Придърпах го отново към себеси и свалих блузата му.Доста често бях пила от него преди и сега забелязах един от белезите.Прекарах пръст по белега.Той свали блузата ми и обгърна тялото ми с ръце.
-Доминик..последния път..когато ми каза,че неискаш да ме виждаш повече..наистна ли го мислише?-попитах го аз.Този споме нзавинаги остана запечат в съзнанието ми и месеци наред плачех като малко дете.

- Имам. - Този алкохол винаги прекъсваше романтичните моменти и убиваше романтиката у мен. Слязох до долу, взех една бутилка коняк и отново се качих горе. Бях взел и купичка лед. Целунах я и неусетно ледчето в устата ми, премина в нейната. Докато я целувах, взех едно кубче лед и започнах да го търкалям по гърба й. Тя настръхна и от студ се сгуши в мен. Продължавах да я целувам.

Засмях се.
-Хей попитах те нещо..онази нощ наистина ли го мислеше?-настоях за отговор.Мисълта за онази нощ в която спаспи живота ми,но и разби сърцето ми отново навлезна в главата ми,но побързах да я разкарам.Усмиханх му се и отново почнах да го целувам.Взех едно ледче което след малко беше в неговата уста.Той сипа коняк в две чаши,а аз бързо пресоших моята.Винаги съм си падала по алкохола,но първите опити да държа на алкохол бяха напълно провалени.След толкова провалени опити най-сетне се научих и сега напиването ми се отдаван трудно.
-Нямаш ли руска водка?-оплаках се аз докато той целуваше вратът ми.

- Ще се задоволиш и с коняк. - Бутнах я на леглото и взех шишето. Сложих няколко кубчета лед върху тялото й, и разлях коняка върху него. - Неее! Нали не си мислиш, че бих искал да зарежа най-красивото момиче в училище?! - Повдигнах едната си вежда и започнах да облизвам алкохола от тялото й.
***
- Шоколад, ванилия, ягоди. Трите най-романтични храни.
Прошепнах на Клеър в ухото й преди поредната ни вечер заедно. Тя влезе във ваната, пълна със шоколад и после легна на белите чаршафи. Изсипах цял флакон ванилия върху нея и поставих три ягоди, на най-красивите места от тялото й...
***

Усмиханх му се.Той почна да облизна алкохола от тялото ми.Ах винаги е правил големи лудори.
-Дори след всичките тези години правиш големи лудори!-казах докато стеенх от удоволстиве.Езикът му обождаше тялото ми,а ледът се топеше по мен.

***
Звънеца би и ние закъсняхме за час.
-Десен минути не стигат за нищо!-протестирах преди да влезне мв стаята.Доминик ме избута към стената и почна да ме целува.
-Съгласен съм!Онова което правихме не ми сеигна.-каза той.Избутнах го колкото и да не ми се искаше и влезанхме в час.
-Както винаги комбината закъснява!-каза учителя и посочи местата ни.Обърна се да си пише урока,а аз се преместих в скута на Доминик.Страсните целувки се задълбочаваха все повече и повече.

***

***
Обичахме да изнервяме учителите.
- На бас, че ще имаме свободен час.
- Няма да стане. Обзалагаме се на една седмица, ако загубиш, няма да ме докосваш и целуваш до другия петък. Ясно?!
- Ясно. Но ако спечеля, ще те имам по всяко време на деня!
- Съгласна. - Преобразих лицето си и изръмжах леко. Учителят се обърна, но видя само как Клеър седи в скута ми. Продължи да пише урока. Пак изръмжах и пак същото. Когато това се потрети излаях така силно, че той тичешком излезе от стаята.
- Така, така. - Казах като отидох на мястото на учителя. - Ще имаме свободни два часа. Всеки да прави каквото си иска. - След което, Клеър дойде при мен, хванах я за ръце и най-тържествено излязохме от кабинета. - Сега вече си моя.
***
- Ами някои неща никога не се променят. - Казах на Клеър. Продължавах да облизвам алкохола. Събух дънките си и останах само по боксерки. Тя впи ноктите си в мен за да ме доближи до себе си. И двамата усетихме вече изхабеният студ на кубчетата лед.

-Така е!-кубчетата лед се топяха върхо тялото ми,а той облизваше олкохола.После щеше да ми е нужен доста обилен душ за да се отърва от този мирис и всичко останало.В главата ми нахлу спомен.Спомен,но не с Доминик,а с Ерик.Ерик,Ерик.Вечерта в стаята му когато се целувахме.

***
-Клеър,виж това е много сложно.Аз.Ти.Незнам дали ме разбираш.-каза Ерик.
-Ох..давйа направо.Нека да позная..ти късаш с мен..или по-точно неискаш междо нас да има нищо.Ясно..разбирам.-казах набързо.
-Не,непозна.Харесваш ли ме,или си пияна??-попита ме рой.
-О забога Ерик.Харесвам те!Но ако не беше алкохола нямаше да ти го кажа!Ами ти мен?Или го правиш защото мислиш,че съм пияна..наполовина съм изтрезняла.-след тези думи го целунах.
-Аз те харесвам.Виж ти си първата която харесвам и за мен това чуство не ми е много познато-той взе ръката ми и я постави върхо сърцето си.
-Ерик..
***
Мисълта ми беше прекъсната.Ерик!О боже!Доминик ме беше целунал пред него..как ли се е почуствам.
-Доминик..-тръгвам да казвам,но той долепи устни до мойте.Ръцете му обгърнаха тялото ми.Намести ме на леглото,а аз бях опиянена от него.Дали беше защото беше голямата ми любов преди една,две години?Незнам.Едната му ръка се плъзна межо краката ми.Отново се сетих за Ерик и исках да протестирам към Доминик,но от устата ми излезна само стон.Той проникна в мен преди да се усетя.Това беше!Сега вече бях в "неговия капан" .Засилваше с всеки тласън на тялот оси все повече и повече.Виках,охках и стенех от удоволстиве.Всички мисли напуснаха главата ми.Само обвинението остана "Какви ги вършиш?Ти си с Ерик непомниш ли?Момчето те харесва,а ти му изневеряваш с бившата си най-голяма любов!" скастри ме вътрешния ми глас.След като Доминик свърши в мен почна да "изучава" тялото ми с език.Освен стон на удоволствие нищо друго не излизаше от устата ми.След всичко това бях като пияна.Доминик се приближи към мен.Усетих пулсиращата кръв във вените му.Затаих дъх.Той се приближи до мен и почна да целува вратът ми.С едно елегантно,ловко и бързо движение се оказах върхо него и забих зъби във вратът му.Той не се дърпаше тъйкато почти веднага ендорфилите го заляха.Пих известно време,но не чак толкова колкото да имаме отпечатък и да не го убия.Стана хот леглото и посегнах към дрехите си,но Доминик ме хвана и блъсна на леглото.
-Доминик аз...трябва да тргъвам!-казха му,но той сложи пръст на устните ми.Спомних си,че беше метнал ключът през прозореца.Ами хубава работа!Сега щях да си седя тук с бившия докато гаджето ми е някъде..и ме видя да се целувам с друг!Може ли да стане по лошо?Естествено,че може!Знаех,че винаги има резервен ключ,но къде.
-Доминик моляте!-казах му,но той продължи да целува вратът ми.Не отричах,че не ми е риятно,но Ерик...Избутах Доминик от себеси.
-Стига!Това беше за днес!-извиках му.В главата ми влеза спомена когато се хванах с него на онзи бас,че ще имаме свободен час и после бях негова за цяла седмица.Не,не сега нямах време за спомени.Прогоних мисълта от главата си.И взех дрехите си.Щях да се изкъпя в моята стая ако въобще напуснех неговата.
-Сега дай резервния ключ!-казах му и поставих ръка на кръста си.Е май имаше един начин да си го взема..е бяха два,но определено да се бия с него..нищо нямаше да сполуча.Той винаги е бил по-добър от мен,а и е с една ако не и две глави по висок.Върна хсе на леглото и почна ха го целувам страстно.Пръстат ми шареше по гърдите му,а неговият по гърбът ми.След минути той ме избута леко и ми подаде резервния ключ.Целунах го и се оптавих към вратата.Докато въвях се сетих за хиляди спомени.

***
-Клеър,Клеър...както винаги действаш преди да мислиш!-каза Доминик.
-Не е вярно!-протестирах мигновено.Озовах се в прегръдките му след по-малко от секунда.И той беше прав!Действах преди да мисля!Долепих устни до неговите пред "гаджето" си.Което също беше във залата по бойски изкуства.Точно тогава бях решила а се отварям на Ния-кучка с която Доминик говореше доста често.
-Хей!-извика тъй нареченото ми гадже Джеси.-Какво си мислиш,че правиш?-попита той и ме изтръгна от прегръдката на Доминик.Заболя ме и Доминик разбра това.Почна обаче да ме дърпа към себеси.Чуствах се като някакво малко мече за което се бият две три годишни хлапета.
-Пусни я!-извика Доминик,но Джеси отказа.Двамата си разменяха всякакви ругатни.Накрая търпението на Доминик се пропука и той избута Джеси който се одари в стената.Е да Доминик си беше доста силен!Двамата избягахме от часа почти веднага.Иначе той шеше да си навлече неприятности.

***
Застанах до вратата преди да я отворя.Обърнах се и намигнах на Доминик като му пратих и въздушна целувка.Отворих вратата на стаята и тя изкърца.Той стана от леглото и се облече.Слезнахме по стълбите и той ме изпрати до долната врата.Преди да излезна ме бутна към стената и отново ме целуна.
-За доброто,старо време!-казах задъхано и след това той ме пусна.Излезнах от стаята му и се запътих към моята.

Доста бързах към стаята на Доминик.Тук определено беше гривната ми.Леко се притесних.Кой знае какво ще си помисли като почукам на вратата му.Какви ги мислех.Никога не се притеснявах какво мислят другите за мен , но сега.Не знам защо така се чувствах.Леко несигурно почуках на вратата.Махнах качулката си и мокри кичури се разпиляха по рамената ми.Бях вир вода заради дъжда , но преди да дойда съвсем бях забравила за вероятността да му изцапам килима.Въздъхнах.Бях водена от това да намеря гривната си.Тя ми беше подарък от майка ми и баща ми и аз много я ценях.както бях потънала в мисли вратата се отвори.Там беше Доминик и ме гледаше леко изненадано.
- Здрасти - започнах леко несигурно , но после това се промени. - Виж последният път като бях съм изпуснала гривната си или по-скоро тя е паднала от ръката ми.Нали няма да има проблем да вляза и да си я потърся.Няма да отнеме много.

- Не, няма. - Казах й безразлично и продължих да гледам телевизия. Все още си мислех за Клеър. Ах, спомени, спомени. Тази вечер караше спомените да нахлуват в главата ми.
***
Лежах си най-спокойно, пропускайки първия час, фехтовка. Защо ми е, като си имам двете ръце и двата крака като оръжие. Докато лехаж, чух леко потропване на вратата. Разбрах, че е Клеър, защото с нея имахме нещо като парола.
- Влез, мила. - Казах й, без дори да се мърдам от леглото. Тя бе облечена с бял къс потник и бял анцунг, прилепнал по тялото й. - Много си...
- ...секси. Знам. Всеки път ми го казваш. - Каза ми тя и влезе под завивките при мен.
***

Доминик изглеждаше замислен.Гледаше телевизия и аз тръгнах към спалнята му.Леко потръпнах на вратата.Сетих се за онзи нощ.Поех си дълбоко въздух и тръгнах към леглото.Спрях се и огледах помещението.Замислих се."Ако е паднала , то то е било , докато сме били в леглото, което значи ,че е в този участък.Приближих към страната , която аз спах и започнах да изследвам сантиметър по сантиметър.Никъде не виждах бяла гривна.Продължих към шкафовете и там нямаше нищо.Накрая реших да видя по леглото.Наведох се и се промуших ръка отдолу.Напипах нещо метално и го извадих.Не беше гривната , а някакви ключове. Сложих ги настрани.Отново промуших ръка и напипах друго метално нещо.Почувствах надежда.Дано беше тя.Извадих металното нещо и ..тя беше.Зарадвах се.Закопчалката беше счупена , но можеше да се поправи.
- Намерих я - провикнах се радостно.Станах на крака като вдигнах намерените ключове със себе си.Оправих си мокрото яке и слезнах в хола.Доминик още гледаше телевизия.
- Намерих я и освен нея намерих и някакви ключове.Ето - приближих се към него и оставих ключовете на масата.

- Добре, а сега си тръгвай. - Продължих да прелиствам каналите и продължих да си мисля за Клеър. Чак сега осъзнавах, колко ми липсват годините в училище. Много ги дразнех - учителите. Винаги си тръгваха изпотени от часовете в които решавах да присъствам. Винаги ги посрещах пред кабинета им за да ги гледам как изтръпват при вида ми. След като си бях махнал опашката, даскалите ми се смяха, но им показах, че пак съм си аз.

Повдигнах рамене и се насочих към вратата.Зачудих дали въобще помни името ми.За него сигурно бях поредната.Малко ме хвана яд.Доста грубо ме отряза преди малко.Стиснах гривната си и хванах бравата.Тръгнах да отварям вратата , когато се сетих за липсата на нещо.Затворих отново врата и го попитах:
- Имаш ли клещи?

- Не, Сандра, нямам! Сега не досаждай и си тръгвай.
***
- Хайде влизай. - Казах й и я побутнах леко към кабинета. Застанах пред кабинета и зачаках. След малко учителя дойде, а аз само му махнах. Тръгнах си от часа най-тържествено.
***
- Какво е станало с косата ти? - Изумена, говореше Клеър. Тя я харесваше, защото много обичаше да ми я дърпа.
- Ами знаеш, че господина ми каза да избера, или косата, или момичетата. Как ми стои?
- Честно казано, добре. Пак си секси.
***
- Сандра, още ли си тук? Или да те наричам момиче номер 1?!

Изпуснах гривната на земята.Бях шокирана и едновременно ядосана.Вдигнах гривната от земята, насочих се към него и му ударих един шамар с всичка сила.После още един по другата буза.
- Помисли следващия път , когато ще ме наречеш момиче номер 1 - след тези думи тръгнах към врата и на излизане я праснах с всичка сила.Току виж съм я повредила, не че ме интересуваше...

Както преди години, бях облечен изцяло в бяло. Излязох.