Храма в гробището

тя май си мислеше, че нащата ще станат по-бързо. Е аз не се бавих много. Настина може би бързах повече от необходимото, но така ми харсеваше. След като получих това което исках намалих и накрая спрях. Отделихсе от нея. Тя се свлече на пода. Остнала без сили дъхъ. май беше забила нокти във врата защото от там се стичаха струйке кръв. Сранно ако беше кръвта нямаше да разбера. Обух си на ново дънките. И се облегнах на една стена чакайки да се обличе. Исках да направя още нещо...

Той се отедели от мен и се облече.Аз се бях свлякла на земята и една дишах.Опитах се да се изправя,но пак се строполих.Бях като някоя пияница след като се е напила,но нямах и грам алкохол в кръвта.След още един опит станах на крака и се приближих към дрехите си.Облякох се и се облегнах на стената.Имах чувство,че ще падна отново ако нямах упора.Ерик също се беше облегнах на стената.Е май щяхме сега да си играем на вълчи поглед.Повдигнха вежда в очакване на това което щеше да се случи.

Тя даста трудна се облече. Е ене я виня. повчето пъти така става. след като жените се правили секс със мен. Е аз бях нами сли да правя още нео с нея. което вече едва ли ще й хареса. Тя се беше подпряла на стената и едва така се крепеше. Бавно отидохдо нея и я взех на ръце. Това я изненада. оставих я да седна на един стол. Първо щях да съм добричък с нея и после щеше да дойде не приятноното.
- Искаш ли нещо? Вода нещо за ядене?

Ерик ме взе на реъце,а това доста ме изненада.Дойде ми като гръм от ясно небе.Остави ме да седна на един стол и ме попита дали искам вода,храна или нещо.Поклатих глава.
- Не.Не искам нищо. - изрекох загледана в земята,а после преместих погледа си върхо него.Той беше мил...и това ме караше да настръхвам.Беше намислил нещо.Загледах се в очите му,но не можех да разгадая това което се криеше в тях.
- Татенце..давай направо... - заявих му.

Поклетих глава с тъжна физиономия. Щом искаше напрово. този път аз исках да си поиграем повече, ама тямай не искаше. Е... внимавай какво си пожелаваш... тя дори не видя кога съм се приближил пък камоли кога съм оголил кучешките си зъби и зъбил в шията й= почнах бавно да поглъщам глътка по глътка. нямаше да я убия разбира се. Просто щях да пия от нея. Кръвта и беше все същата позната. Тя се разля в мен като енергийна напитка. Одръпнах се и облизах ранат на врата й. Беше доста замаяна. За това както напрвих при вървата ни среща ухапах китката си й дадох да пие. Само където този път нямаше да й чупя врата.

Преди да се усетя зъбите му пробиха плътта на вратът ми и той почна да поглъща жадно кръвта ми.Този път не излезна писък от устата ми,а стон.Обмяната на кръв или пиенето доставя сексуално удоволствие,а аз сега желаех Ерик макар преди малко да го бях получила.Той се отдръпна и облиза раната за да спре кръвта.И като при първата ни среща ми даде да пия от неговата кръв.Почнах да я поглъщам жадно.Отдръпнах уста от китката му въпреки,че исках още и още.
- Не си тръгвай.. - замолих го.Миналия път ми счупи вратът и си тръгна.Надявах се сега да не направи нито едно от двете.

- Спокойно миличка - казах със мил глас. - Пий спокойно... - поднесох китката й към устните й и тя продължи да пие. Беше толкова приятно... май трябваше де неправим това повреме на секса, но както и да е. Тя беше изтощена и по-добре да пие. Пиенето продължи доста дълго и усетих как се замайвах. Одръпнах леко китката си и я облизах. Вдигнвах Клеър колкото да седна и да я оставя да седна в мен. ръцете мия обгръщаха през кръста. и дори не ми тежеше вседно не беше в мен.
- Сега по-добре ли си?!
Мислех, че това да пия от нея няма да й се понрави, но май съм грешал.

Вече седях в скута му.Чувствах се като малко дете в сравнение с Ерик,но как ли няма да се чувствам.Той с неговите "скромни" близо два метра,а може и повече и аз с мойте метър и седемдесет.
- Само за да ме видиш ли дойде? - попитах тихичко като се сгуших в него.Човек може би ще каже,че сме идеалната двойка като ни види така.За миг се замислих как ли изглеждаме отстрани.Размърдах се неспокойно в скута на Ерик.
- Искаш..искаш ли да отидем в стаята ми? - предложих му.Топлата,уютна стая мисля,че щеше да е по-добре от стария,студен,прашен,мръсени потънал във влага храм...на горбището.

В началото не мислех да се застоявам или мислех само да я изчекам да пия кръв и да ме няма. Но сега когато се задържах не можех да устоя. А и да отидем в стаята й. Е сигурно е добро предложение. А и тъкмо може да поостана там за малко. Да видя живота й от по-близо. Целунах я по устните. И после по бузата. И на края доближих естни до ухото й.
- Намам против. - Казах със радосктан нотка в гла са си.

Съдейки по самодоволната усмивка на лицето на Хавиер, леко набръчканото чело, свъсените вежди и походката с която излезе от къщата, вероятно беше понеделник. Само в понеделник г-н Морчанд можеше да изглежда така потресаващо. Не че нещо във външния му вид беше толкова ужасяващо, че да сплаши някои от хората с които той се разминаваше, просто си личеше че е началото на седмицата. По лицето му я нямаше онази дяволите усмивка с пламенния поглед, която се появяваше в петък. В момента Хавиер беше с леко разрошена коса, с бяла риза чиято яка не беше оправена и черно палто, чийто копчета бяха закопчани накриво.
Нямаше да е лошо някой от минаващите покрай него същества да му направи забележка, но уви, не се намери такъв. Хавиер продължаваше да кръстосва улиците докато не стигна пред старата врата от ковано желязо на гробището. Замисли се за кога за последно бе идвал тук.. Вероятно на погребението на Камелия, онази дама с с прошарената коса, която в последните години преди смъртта си правеше всичко по силите си да къса нервите на Хавиер по начин по който само тя умееше. Не си мислете че го е тормозила чак толкова, просто беше заченала незнайно от кого и обвиняваше г-н Морчанд за което, и твърдеше че отрочето й, е негово. Та да се обратно в настоящето. Духът стоеше и се чудеше дали да мине през портата и да изглежда като герой от хорър филм.
Тогава Хавиер отмести погледа си, който незнайно защо до сега беше забит в изпопадалите листа на земята, и се спря върху някакъв силует с коса която беше убеден че на светлина, можеше да заслепи слънцето. Той отмести портата и пристъпи напред, под съпровода на звука който възпроизведоха несмазаните панти на портата.
Шума привлече вниманието на момичето което стоеше пред храма. Тя се обърна на секундата и впи сините си очи в Хавиер. Той естествено като най-големия кавалер който почти никога не беше се усмихна толкова широко че вероятно причини сърцебиене на блондинката. Какво можеше да направи не беше виновен че се бе родил с толкова много чар и особено голямата доза самочувствие, която доста често беше с покритие за наша жалост.
Морачнд запристъпва напред към момичето, чиято физиономия в момента той не можеше да разчето незнайно защо. Може би бе от малкото момичето, чийто той не можеше да разчита. Самият факт го натъжи но той продължи да се приближава към нея.
- Нали не ви изплаших? - попита Хавиер с перфектен френски акцент, след като бе на достатъчно близко разстояние за да може момичето да го чуе.

Двете със Селин слязохме от колата и седнахме една срещу друга на две гробищни плочи,точно пред параклиса.Щях да обясня всичко,което исках пък после тя да решава.
-Нека ти кажа някои неща-започнах аз.-От много години насам се шири една легенда,която не е съвсем вярна.Говоря за това,че моя вид е жесток,неподвластен и живее единствено,за да убива.Това не е точно така.Сега ти си повикана тук от Василиса точно заради това.Да изтребиш нас и да освободиш тях.В това не се съмнявам.Но днес истината е по-различна от тогава.Някога стригоите нямаха нито крал,нито кралица.Сега имат мен,аз съм тяхната кралица.Те започнаха да ме слушат,не е това което беше.Има все още една малка част,но скоро и тя ще бъде обособена.Аз не искам война с мороите.По-скоро искам мирно съжителство.Смятам,че трябва да вземеш предвид тези факти преди да се видиш с Василиса и да изслушаш нейната версия.Все пак ти решаваш.
Замълчах.Селин се гледаше съсреодоточено в мен и смилаше информацията,която й бях дала.Надявах се да не взима прибързани решения.

Започна да ми писва...Всеки си дърпаше в своя посока.Галина искаше да си опази вида и беше нормално да говори така.Но дали беше точно така щях да разбера сама.Погледнах към нея и й казах:
-Добре,приемам твоята версия,но трябва да се запозная и с другата.Изводите ще си направя сама.И не беше нужно да се опитваш да ме отвличаш.Можех да избия всички ви.Теб включително.
Тя ми се усмихна малко нагло и ми се искаше да й обясня нагледно и други неща,но се отказах.Нямаше смисъл сега,може би щях да имам тази възможност по-късно.
-Е,желая ти приятна вечер-казах аз и станах.-Пак ще се видиме.
Хванах сака си и прекосих гробището.Никой не се опита да ми попречи и по-добре.Предстоеше да се срещна с Василиса Драгомир.