Сладкарница

Сладкарница или бонбонен рай не се знае,но едно е сигорно почти всички ученици идваха тук за да похапнат нещо сладко.






Малката сладка сладкарничка обаче бе разделена на 2 части..едната е сладкарницата,а другата магазинът за бонбони.

Наминах през сладкарницата, за да си взема нещо сладко. Разглеждах, разглеждах и на края се спрях на пастичките и бонбоните. Закупих ги и бързо се прибрах,за да им се насладя.

Изнесох се от стаята ми толкова бързо, да се чуди човек за къде бързам. Всъщност и аз незнаех исках просто малко да се разходя. Влязох в сладкарницата.Да точно от това имам нужда, от нещо сладко и естествено едно кафе. Поръчах си и седнах на масата, както обикновенно всичко беше тихо(все още). Няма ли ранобудници като мен да дойдат и да пият кафе? Зададох си въпроса макар и да не можех да си отговоря.

Знаех, че е време да спя, но ми се ядеше нещо Сладко и реших да отида до сладкарницата да си взема неква тортичка (най-добре шоколадова). Взех си слънчевите очила не бяха много тъмни, но щях да си купя по-тъмни засега ща издържа. Тръгнах към сладкарничката навън беше много красиво. И ден и нош да е пак ще е приказно. Направих няколко снимки щях да ги пратя на майка си и баща си. Да видят колко е красиво.
Когато влязох в книжарницата видях Менторката си Наташа Фицрой. Колко е интересно, че сме с еднакви имена. Усмихнах се и я поздравих.
- Здравейте, г-жице Фицрой. Как сте?

Отпих глътка от кафето си когато врата на сладкарницата се отвори вътре влезе една от ученичките.
- Здравейте, г-жице Фицрой. Как сте? - каза тя и се усмихна
- Оо здравй Наташа!! добре съм, а ти ? - усмихнах се дружелюбно и я поканих да седне на моята маса.Тя се поколеба за мик, но после седна и се усмихна ,отново.

- Оо здравй Наташа!! добре съм, а ти ?
Поколебах се мик, но после седнах и се усмихнах ,отново.
- Добре съм. Какво правите тук?

- Исках да пиина нещо топло като кафе.- засмях се аз
- А ти защо не спиш ? не е ли рано? - повдигнах едната си вежда в знак на въпрос и все така усмихната я гледах.
Тя се намести на стола и отговори...

- Незнам вече се обърках кое трябва да е ден кое нощ. И незнам вече - казах и и се усмихнах глупаво. - А вие знаетели , че сте ми менторо?

- Незнам вече се обърках кое трябва да е ден кое нощ. И незнам вече - каза тя и се усмихна глупаво. - А вие знаетели , че сте ми ментор?
А се засмях !!
- Разбира се, че знам - отпих една глътка от кафето. - и искам да ти кажа да ме възприемаш като приятел а не като учител който те следи. - отново се засмях и оставих чашата в чинииката.Погледнах я...

Тя ме погледна. Разбирасе знаеше че ми е ментор.
- А, Наташа можели да ви наричем Наташа...

Засмях се...
- Разбира се че можеш.
- Как върви с училището? - може да и е писнало от това училище, но трябваше да попитам.

- Добре предметите са много интересни. Тук е супер много ми харесва. Всичко е толкова приказно, че още мисля че сънумам. Дори се кандидатирах за Дъщерите и синовете на мрака - усмихнах се и леко се изчервих :oops: .

- Да тук наистина е много приказно, от както се помня съм тук и това ми е неще кото дом а вие сте моето семейство.- усмихнах и се аз. Нещеш ли телефона ми звънна.
- Изинявай ! - казах аз и вдигнах телефона. След минутка затворих.
- Съжелявам мила,но Клеър ме вика в учителската столова. - засмях се. - незнам защо, но смятам да ида ако нямаш нищо против. Може пак да се засечем някъде и да си побъбрим повечко. - усмихнах си и и намигнах. Станах и тръгнах а на изхода се обърнах и се усмихнах.
- Чао. - казах аз и излязох.

Телефонът на Наташа звънна и тя се обади. След минута затвори и каза, че Висшата жрица я вика стана и тръгна.
- Чао - каза тя
- Чао.
Поръчах си една шоколадова торта. Изядох я бавно като се наслаждавах на вкуса. Като свърших реших да се разходя до гората и да разгледам.

Влязох в сладкарницата с цел да намеря Наташа и това стана. - Здравей. - Без дори да попитам седнах. - Не се тревожи няма да те нараня... Искам само да ти кажа, че няма да лъжеш просто ще премълчиш. Ще е по-добре за теб. - След тези думи станах и бързо излязох от сладкарницата, без дори да изслушам мнението й.

Влязох в сладкарницата и видях Наташа да седи на една от масите.
- Здрасти.-казах и аз и се приближих леко и внимателно до нея.
- Мога ли да седна до теб? - попитах и посочих стола до нея. Тя като че ли се стресна,но после кимна. Настаних се удобно на стола и я погледнах с мили очи. Нямаше да я наранявам просто щяхме да си поговорим като две приятелки....

Малко след като Хера дойде и си тръгна дойде и Наташа поздрави ме. И се дна до мен беше ме погледнала мило и учолително явно искаше да говорим.
- Казах те ли на Весшата жрица за убийствата попитах?-само щях да чуя отговора и щях да си тръгна не ме интересуваше друго в момента.

- Да...казахме и - казах тъжно аз и отново я погледнах
- Надявам се че не сме те уплашили или нещо такова.

- Хубаво само това ме интересуваше. Чао Нат ще се видим пак.
Станах и си тръгнах.

Тукмо щях да кажа нещо.но тя ме прекъсна
- Хубаво само това ме интересуваше. Чао Нат ще се видим пак.
Стана Наташа и си тръгна. Останах в сладкарницата още малко и си тръгнах.

Влязох в сладкарницата като преди това се огледах.Имаше ученици , но не исках да сядам до тях и да им преча.Затова отидох на маса по -д алеч от тях като преди това си взех едно парче торта.Припомнях си събитията от преди малко и не можех да сдържа усмиваката си.Бавно похапвах тортата като чаках някой от учителите да дойде...

Разхождай ки се по улиците на града случайно минах през една сладкарница и през прозореца видях Ан да седи сама и се зарадвах с много широка усмивка.
Влязох въртре и отидох при Ан:
-Здравеееей!! - казах аз целувайки я но се опасявах някой да не ни види.
-Май пак се срещаме а?-попитах аз гледайки в нейното красиво...много красиво лице в което се влюбих.