Боулинг

- Ммм, много си приличаме и аз не обичам да говоря за себе си... - Усмихнах му се любезно. Отпих от колата и погледнах през прозореца.
- Как вали само... иска ми се да съм навън, на дъжда, как капчиците нежно се стичат по косата ми... - Замечтах се.
- За съжаление, не е интересно, ако си сам... - Намръщих се недоволно и отново погледнах към Клеър... Тя ни беше видяла и ни се усмихна... Отвърнах и с помахане, придружено с самодоволна усмивка.
- Бих дала всичко да съм на някоя поляна в този дъжд ! - Промълвих тихо, почти недоловимо и отново отпих от колата, гледайки през прозореца, замечтано...

-Звучи хубаво.Понякога и аз искам.Хайде да приключваме с играта и да излезнем искаш ли?Може да отиде на луната поляна или да голяма поляна преди луната.-усмиханх и се.Наистина беше хубаво..капчиците на дъжда нежно стичащи се по тялото ти.
-Гръмотевиците са малък проблем,но..-не довърших тъйкато нямаше да ни пречат.Усмиханх се на Клеър която ни забеляза и ни се усмихна,а Елинор и помаха.

- Искаш ли ? - Усмихнах се сладко. Щеше да е много приятно...
- Ами добре... Да тръгваме. - "Клеър ние ще тръгваме. Чао и целувки, не че не ти стигат !" Намигнах й след което с Крис се запътихме към лунната поляна...

Клеър Монгомъри написа:

-Мил както винаги!Мерси.Ах колко си се променил.Станал си по-висок и красив.-намигнах му.-Аз..съм директорката на това..място.А ти?Да не си някой от новите учители които не съм виждала..-подсмихнах се.Напоследък не бях се свъртала на ендо място в училището,а бях чула,че имаме нови учители.Но с целия този алкохол който изпих не беше много добра идея да се прибирам.В мислите ми изплуваха спомени за мен Доминик.Колко хубави моменти сме имали.Как се спасявахме от наказания и бягахме от училище.Ех..спомени.

- Ами права си. И аз съм от новите, непознати учители, въпреки че не съм влизал в часовете си никога досега. - Огледах я отново. Не можех да повярвам колко се е променила. - Ти четеш ли училищния вестник? Защото там пишело...разни работи за мен. - Побързах да се "похваля" с това какво пише за мен, но исках да видя как ще реагира. - Та кое е това момче с теб?

Засмях се.
-Да чета го.И за мен имаше някои неприятни неща,но какво да се прави.Това е Ерик..и той беше намесен.-подсмихнах се.Погледнах Доминик в очите и в мислите ми нахлуха толкова спомени.

***
-Нова си нали?-гласът на някакво момче прекъсна мислите ми.
-Д..да.-измрънках под носа си.
-Аз съм Доминик.-каза момчето.
-Клеър.Приятно ми е.-подадох ръка и ние се здрависахме.Висока само 1.60 см.трябваше да вдигам глава нагоре за да видя лицето на тайнственото момче което се представи като Доминик.Той ме разведе из училището и ми разказа за себеси.Оказа се,че имаме само една година разлика,но изглеждаше,че бяха поне три.Бях доста срамежлива или по-точно уплашена точно в онзи ден-първия ми ден.

***
Първия ми ден в училището където преминах през промяната имна през главата ми,но за жалост без подробности.Доминик беше доста добър и се чудех как точно от всички нови се забърка с мен.

***
-Госпожице Монгомъри и господин Торето!Знете ли колко сте загазили?-гласът на директорката-госпожа Слайдър или както аз я наричах -дъртата вещица.
-Спестете ми го!-изкрънках аз,а строгото и изражение се изви в неприятна гримаса.
-Госпожице Монгомъри!Имате си достатачно проблеми за да си навличате още по-добре мълчете.-строгия и глас отекна в цялата стая.Никога ама никога не ми е пукало какво говори тя,но този път наистина реших да замълча.
-Аз съм виновен!-каза Доминик който проговори за пръв път от както се бяхме озовали в кабинета и.Метнах му състрадателен поглед и му пратих мисъл "Защо го правиш?".Тогава имах обвързване с него тъйкато ми трябваше кръв и той с най-добри намерение ми беше предложил своята.Той само поклати глава към мен тъйкато аз отоврих уста да възразя.Старата вещица посочи вратата.
-Този път ще ви се размине,но ако това се повтори още веднъж следва наказание!-ние излезнахме от кабинета и.И това се повтори много,много пъти.С Доминик не обичахме да седим на ендо място и често правехме доста бели.

***
-Помниш ли когато старата вещица ни сви алкохола и цигарите когато се напихме в онази малка стайчка.-леко се засмях.

***
-Виж какво имам!-каза Доминик и размаха две бутилки водка пред мен.И това не беше всичко в раницата която носише имаше още няколко бутилк ис най-различен алкохол и кути цигари.
-От къде ги взе?-попитах го и запалих една цигара.Бяхме се скрили в една от стаите които вече не се използваха и се бяхме настани на един от диваните.
-Хей!Всички си имаме свойте малки тайни!-намигна ми и отвори една от водките която доста бързо свърши.Двамата се напивахме трудно,но понякога наистина минавахме дори границата на напиването и..сутринта се будихме един до друг.Е не,че имах против.Алкохола беше на приключване както и цигарите.В този момент нахлу и старата вещица.Пфу!Провали ми плановете за вечера с Доминик.Взе последната останала бутилка която беше пълна до средата и останлите кути цигари които бяха три на брой.Е не бяхме закле пушачи,но пък си пушихме редовно.
-Какво мислите ,че правите?-гласът и прекъсна всичко хубаво.
-На какво ти прилича държа вещице?-понякога наистина ръсех глупости.Доминик ме потбутна леко за да се осъзная.След това бяхме отнов ов кабинета и.Получихме наказание,но не беше ново за нас.

***

Сетих се за дъртата вещица и се засмях. Погледнах я отново и в главата ми също нахлуха стари спомени.
***
Бяхме в час по история. Господин Картър както винаги се отклоняваше от урока и започваше да говори за взаимоотношенията между расите. Седях до Клеър в този, както и в повечето часове(стаите бяха с амфитеатрално направени чинове, като под чина не се виждаше нищо.).
- Гледай сега! - Трябваше да се измъкнем от скучните часове, следващи този. - Трябва само да изтърпиш малка болка. - Изпуснах химикала си нарочно и се наведох. Преобразувах се във вълк и ухапах леко Клеър, колкото да текне малко кръв. След като отново станах човек и седнах пак на мястото си. Тя се развика.
- Господин Картър!!!! Доминик ме ухапа. - Всички се засмяха. Никой от класа не знаеше, че съм зооморф освен Клеър. Учителят знаеше, че "имам" пристъпи на бяс и ни накара да излезем навън за да идем при сестра Мартинес. Дънките на Клеър имаха кърваво петно и когато другите от класа го видяха, спряха да се смеят. Излязохме от стаята.
- Добра игра Клеър!
- Мерси! Ами сега какво ще правим?
- Да идем в моята стая и нека да те "почистим". - Целунах я по устните и тръгнахме заедно към стаята ми.
***
Ех спомени. Толкова приятни и красиви спомени. Хубаво беше, че с Клеър бяхме в един клас.
- Ами тогава да не прекъсвам срещата ви а?!

-Не забога как можа да си го помислиш?!-усмихнах му се.Ерик беше изиграл своя ход и беше мой ред.Взех една топка и я пуснах по пътеката.
-Страйк!-казах и сендах на мястото си и отпих от колата си.

***
Часовете по социология винаги бяха тъпи за мен.Винаги правех всичко за да се измкъна или да ме изгонят.
-Госпожице Монгомъри напоснете часът!-изкрясна държата вещица и аз си излезнах.През връзката ми усетих,че Доминик още е в лелото и се запътих към мъжките общежития.Почуках на вратата му и чаках да ми отвори.Почти веднага той отоври сънено и беше само по боксерки.Е аз го предпочитах и без тях.
-Добро утро и на теб спяща красавице.-влезанх в стаята,а той затвори вратата.
-Имаш ли някакъв скътан алкохол?-попитах го.Понякога се чудех как си позволява да се успива почти всеки ден.Той ми подаде някаква бутилка и отнво осе върна в леглото.Отворих я и отпих от нея.Оставих я на един шкаф и се мушнах при него под завивките.

***
Мислите му си стигаха до мен съвсем случайно...е доста мисли си стигаха така до мен.Усмихнах се и му намигнах.
-Мисли си по-тихо.-засмях се аз.Е жалко,че отпечатъкът ни беше прекъснат одавна..за което си бях сама виновна.

***
Валеше силен дъжд,а старата стая на тавана на училището какво винаги беше празна.Аз и един от съучениците ми-Брандан Стоун решихме да отидем там.Тогава бях тръгнала с Доминик,но се бяхме скарали тъйкато той доста често си говорише с Ния Даниелс-блондинка със хубави сини очи,малко по-висока от мен,но с много по-малък бюст ,но дори и да е така ревнувах.Исках да си отмъстя.
-Клеър,Клеър не съм мислил някога,че ти ще решиш да го направиш точно с мен.-каза той и ме бутна на един диван.
-И аз не съм го мислила,но се пак няма да ми е за пръв път.-подсмихнах се.Брандан свали дрехите ми и проникна в мен.Беше приятно,но не колко с Доминик.Накрая беше и голямата ми грешка-аз пих от него и межно нас се получи обвързване.Не ми се мисли каква болка е изпитал Доминик тогава.Точно когято щяхме да се обличаме в стаята нахлу Доминик
-Какво си мислиш,че правиш?-попита ме той със студен глас и ме издърпа от дивана.Личеше си,че не му е повлияло ника кдобре счупения отпечтатък междо нас.
-Аз..пусни ме!-извиках му.Той помоли Брандан да напусне и да ни остави на саме.Щом Брандан излезна,Доминик ме пусна и аз паднах на дивана тъйкато се бях дърпала твърде дълго време.
-Не аз зяпах Ния по цели дни!-нацупих се.
-Това ли било?Ревнуваш?-той се засмях,но излеждаше,че никак не му беше до смях.Приближи се до мен и ме дръпна към себеси.Целуна ме нежно което беше доста страно тъйкато да разбереш,че гаджето ти преди минути е преспала с друг..и е прекъснала обвързването ви не е много хубава новина.

***

Ех спомени. Колко красиви бяха. Помнех всеки миг от училището.
Взех една топка и я хвърлих на съседната писта.
- На бас, че мога да ви бия общия резултат сам, самичък. Страйк за мен.

-Винаги си бил по-добър на боулинг!Няма какво да се опитваме.-подмисхнах се

***
Часовете по бойски изкуства никак не бяха силната ми страна от началото,но след като Доминик почна да ми помага станах доста добра.Овладях доста хватки и удари.
-Браво.Надобряваш!-казах ми той със самодоволна усмивка.
-Йей!-изшисках като малки дете и плеснах с ръце и се метнах на вратът му.След този час бяхме отишли на боулинг и още помня как ме разби.
-Как си толквоа добър?-питах го аз.
-Незнам просто ми се отдава.-той застан зад мен и хвнаа ръката ми в която държах една топка.Настрои тялото ми и ми каза как да се движа.
-Давай.-метнах топката и страйк!Надигнах се на пръсти и го целунах.Доста хора ни смятаха за старни тъйкато преди да ходим се натискахме и правихем секс както и след като скъсахме..което стана вечерта на онзи таван когато го направих с Брандан.

***
-Още помня как ме победи след часа по бойни изкуства.И още помня урока който ми преподаде.-намигнах му.Хванах ръката на Ерик така,че никой да не види и го погледнах.Той не беше продумал и дума.

След още около половин час игра, аз минах общия им резултат. Поръчах си една кола от бара до пистите. Изпих я.
- Е, аз ще тръгвам. - Казах на Клеър и Ерик след като си изпих колата. Намекнах нещо на Клеър, но исках да видя дали ще се усети. - Чао, Ерик, чао Клеър. - Доближих се до нея и й прошушнах "Ако ти трябвам, знаеш къде живея..." След което върнах обувките си за боулинг и си тръгнах.

Ако ти трябвам, знаеш къде живея... подшушна Доминик в ухото ми.Той си тръгна,а аз изпих колата си.
-Ерик късно е ще ходя да си легна,че след целия онзи алкохол.-в залата бяхме останали само аз и отй.Приближих се към него и го целунах.
-До утре.-преди да напусна залата му намихнах и му пратих въздушна целувка.Излезнах и се запътих към стаята си.

Азий седеше в стаята си и гледаше през прозореца. Беше много отегчена. Тя стана и реши да пойграе боулинг. Стигна в залата и си взе обувките. Бяха й малко големи но това не й пречеше.
Тя започна да играе и забеляза позната фигура. Запъти се към нея и ентусиазирано извика:
-Здрасти меган!-

Азий я погледна малко объркано но после се подсмихна.
- Вчера се блъснахме без да искаме...- каза тя малко засрамено.
-Но ти после ме разведе и ми показа стаята ти.- Тя отклони поглед - Ъм...Това е :Д-
след което я погледна с очакване. Почака още малко и изпуфтя...
-Никълбак? Азий никълбак.-
Стори й се че лицето на момичето грейна.

-Беше ми скучно и решех да поогледам, загубих се няколко пъти , но нищо добре че открих теб. А ти какво правиш тук? Сама ли си?- След което се усмихна чаровно и хвърли топката. Разбира се не уцели почти нищо но това не й пречеше защото бе открила меган.
След което се върна при приятелката си и зачака отовора й.

Хм...Много е добре! Искаш ли да се разходим? Имаш ли си приятел сладък ли е? на колко е? от тук ли е?
кой курс е? Или приятелка?
А може би си омъжена?-Тя се спря когато видя изражението на приятелката си и се засмя толкова силно че цялата зала започна да я гледа. Падна на земята и започна да се търкаля от смях.