Хотел "Sky"

Рийд беше наистина изненадан от реакцията на Мег. И от самият факт, че е направила цялата тази сцена за него. От одавна никой не се е старал толкова за да привлече вниманието му. Радваше се, че тя дойде до него в бар и за хубивят флирт, но вече се чудеше дали не беше грешка да й се обади втори път.
***
Рен стоеше пред хотела на Мег и разглеждаше сградата и попиваше всеки детайл, опитвайки се да си спечели още малко време, защото още не знаеше дали искаше да е бъде тук. В Мег иваше нещо притегателно, което не можеше да обясни.
Пиколото, което беше посрещнало Мег минала вечер, се приблежи и попита дали иска да парикара колата му. Рийд въздъхна и подаде ключовете на момчета влизайки мълчаливо вътре. Отиде до рецепцията и попита.
- В коя стоя е отседнала Мег? - попита той. Защо не беше питал Мег за фамалията й? Жената го огледа внимателно и попита.
- Вие ли сте Рийд? - той кимна. - Може ли личната ви карта? - Рен извади картата и я подаде. Жената й хвърли един поглед, провери нещо в компютърът и му я върна с усмивка. - Заповядайте господин Рен, госпожица Мег е в стая 710 - Рийд си взе личната карта и кимна отивайки към асансьора.
Качи се вътре и натисна кочето за 7 етаж. Асансьора беше целият в огледала дори вратите, а по ъглите беше разполежено диванче от тъмно лакирано дърво и червено кадифе. Чу звън и секунди по-късно вратите на асансьора се отвориха. Той излезе и с бърза кръчка отиде до стая 710. Затвори очи и вдиша и издиша дълбоко отвориг и вдигна ръка и почука на вратата.

Когато влезе в стаята Рийд видя първо видя обикновенното облекло на Мег и си помисли, че сигурно, ще останата тук. А и беше без грим, но пак беше също толкова красива. Погледна към терасата и видя масата със свещите. Сети се какво става тук още преди да чу думите на Мег и се усмихна. Хем беше хубаво и романтично, както Мег го искаше, но в същото време беше и по-обикновенно както Рийди го харесваше.
Той я погледна и се усмихна. Наведе се и положи нежна целувка върху бузата й и я поведе към масата. Дръпна столът от едната страна за да седне тя и после го бутна леко и тя седна. Вижаше, че тя се постарала и за това щеше да е добър.
Седна от своята старана масата, като набързо си пропомни основните правила при харенен, може да не харесваше официалностите, но познаваше добре етикетът. Първо беше салата, предястие, ястие и десерт. Пред него виждаше една салата цезар и чаша бяло вино. Принципно не пиеше бяло вино, но това отиваше на салатата.
- Много е хубаво тук горе - каза Рийд и погледна към градът надолу през балконът. 7 етаж си беше височко. - Надявам се не си избрала мястото за да можеш да ме изхвърлиш по-лесно, ако те ядосам - каза той шеговито. Въсщонст искрено се надяваше да не е това причинита, защото това сигурно монго си болеше. - Но принципно не пия бяло вино. Казвам го само информативно - каза той и взе вилицата си и си взе малко от салата. Беше хубава, свежа и лека. Погледна към Мег, която също вече си хапваше от салатата.

Той само кимна, когато му обясни, защо е избрала бяло вино. Е ако пиеше от него това нямаше да го убие. Взе си още една хапка от салатата и отпи от виното. Всъщност не беше чак толкова лошо, но пак си предпочиташе червеното.
Когато чу че подхвана темата за семейството му той я погледна после отново погледна салатата сякаш се надяваше тя да направи нещо, което да го спаси да не отговаря още. Това всъщност си беше доста болезнена тема когато говори с непознати за това. Никога не говореше за семейството си.
- Да - каза той почна да се рови в салата си с виличката си. - Женен съм - каза той и гледаше салатата все едно говореше на нея. Но после се оъсзна и вдигна глава. - Имам и 5 деца - за неговите 3000 години трябваше да се радва, че не са 300 деца. - Двамата ми по-големи сина са ми ядосани заради това, което сторих на сестрите им. Дъщерите ми, те са близначки, ме мразят, заради това, което направих -каза Рийд, но без съжаление в гласа. Не съжаляваше много заради това, което е сторил, но това, че го мразеха не му допадаше. - Те не живеят вече с нас, но най-малкият ми син е едва на 9 - каза той и отпи от виното. - Само той още не ме мрази - завърши той.
Колко хубаво семейство си имаше. Направо беше за чудо и приказ, но Рийд не съжаляваше за нищо, което е сторил. Той направи това, за да могат да се защитават те не бяха достатъчно силни. За това той ги направи.
- А ти, нямаш ли семейство, майка, баща, братя или сестри? - попита той като бързо прехвърли топката в нейни ръце. Не мислеше, че може да говори още за семейството си. Може би по-късно. След още някоя бутилка вино.

На Рийд този просто отговор не му се понрави много. Но още повече не му хареса шегата, която Мег си направи и той я изгледа студено и му се искаше да отвърне, че няма и кой да я обича, но това щеше да си бъде жестоко, за това просто си замълча и си взе още малко от салатата за да си запуши устата.
Понякога се чудеше дали щеше да му е по-добре без семейство. Честно казано те си имаха и хубави моменти заедно, но явно, когато плати на Кейлъб да превърне Алина и Алекса чашата е преляла. И тогава и те двете си заминаха доста бързо от вкъщи, а на всичкото от горе и Алекса не беше претърпяла промяната и беше умряла, отново. Сигурно сега го мразеше още повече. Беше я чул само един път за да й каже да укроти протежето си, но тя само му говореше хладно и професионално както той правеше. Преди тонът й беше много по-нежен от сега. А с останалите почти не се виждаше. Те непрекъснато се местеха насам натам, а той беше затрупан от работа. Нямаше представа какво става с тях само от време на време им пращаше някоя друга задача все едно бяха негови работници, а собствените му деца. Човек би казал, че той се чувства ужасно от това, но не беше така. Не съжаляваше за това че ги направи, това което са. Но скоро щеше да съжали наистина много, но Рен просто още не го беше разбрал.
Отпи нова глътка от виното си и погледна към Мег. Понякога се чудя как може да е да толкова жесток и в същото време толкова мил. Та вижте в какво превърна децата си, а вижте как се държи с едно непознато момиче, което също можеше да е една от дъщерите му. Някой хора биха казали, че той просто мрази децата си.
- А от къде имаш толкова много пари? - попита той директно. Все от някъде ги получава. Те не растяха по дърветата до колкото знаеше.

Ах ама него хич не го биваше в това нали? Еми не е бил на среща от... Не си спомняше последният път ако трябва да сме честни и въобще не знаеше какво точно трябва да се прави, а и тя май не беше от най-добре в това, но май ледът почваше да се разчупва благодарение на нея.
Когато почна да говори за виенските колела говореше все едно малко 6 годишно дете говори за това как иска да отиде в космоса. Това беше наистина интересна мечта. Честно казано той не си спомняше да е имал мечти или да е искал нещо, което по-късно не е получил. Винаги е имал всичко, което поиска и винаги си го е взимал рано или късно.
- Чувството е наистина уникално - започна той. - Когато се качих на първото виенско колело беше наистина страхотно. Не се движеше много бързо и постепенното изкачване до върхът беше наистина зрелищно - каза той нежно докато й описваше. Знаеше, че това не е много за нея, но все пак можеше да чуе от първа ръка за това. - Някой път може да отскочим до Лондон и да се качим на "Окото"- каза той накрая като вложи няколко етусиазирани нотки. Може би наистина трябваше да се по-отпусне.
Сега докато разказваше за първото си возене на колелото си спомни, че беше там с Ериса. Тя беше толкова развълнува колкото би била и майка й, неговата сестра. Изведнъж нещо в корема му се стегна, когато се сети колко много искаше в онзи момент малката му сестра също да е с него там. Щеше наистина много да й хареса.
Рийд прокара ръка през косата си сякаш се опитваше махне лошите спомени и се обърна към Мег с нежен поглед.
- Ако толкова много си искала да се возиш на виенско колело, защо твоя... настойник не те е завел до сега? - попита той нежно и с любопитство.

Рийд си помисли, че това може би е малко подтискащо да я държи. Все така да не излиза, но от тонът й разбра, че може би той наистина я обича и затова я държи така. Това го накра да се замисли за свойте дъщери. Та той дори не им се обаждаше да пита как са. Но той не го правеше, защото беше сигурен, че са добре, а и с техните характери всеки ден все някой ги вижда и се чува по нещо за тях, за това не му се налага да се обажда за да знае, че са добре.
Той кимаше с разбиране докато тя говореше и се чудеше още по какъв начина може да продължи разговорът им. Бяха тръгнали наистина добре трябваше да подържа тази искрица докато беше още жива.
- Значи обичаш да четеш - каза той припоняйки си, че тя каза, че само е четяла за виенските колела. Тя кимна и той продължи. - А имаш ли любим автор или жанр? - попита той подържайки разговорът жив.
Лично той нямаше любими. Той беше... маниак във ровенето и насам натам. Когато му скимнеше да потърси някоя информация беше като книжните плъхове. Можеше да седи със седмици из библиотеката докато не намери това, което търси, а после с години да не докосне книга. Но все пак беше чел много художествена литература, но пак нямаше любими автор или жанр. Той продпочиташе да вземе цигулката и да изсвири нещо. По негово време имаше лири не цигулки в по-късен етап се появиха те и той беше сменил наистина доста инструменти, но те винаги бяха струнни

Мег сигурна е забелязала блясъка на Рийд в очите му, когато тя почна така ентусиазирано да разказва за книгите. Явно е оцелил правилната тема за разговор, като гледаше как тя се радваше докато говореше за негова жалост много бързо спря. Обичаше да чува радостиян й глас независимо за какво говореше. Беше музика за ушите да я слуша.
Рийд веднага се съгласи, когато тя предложи да минат на основното. Когато видя апетитното пиле залято със сос и с гарнитура осъзна, че всъщонст наистина беше гладен. Чудеше се от кога ли не беше ял твърда и норламна храна. Година и малко повече.
Отряза си парче от пилето и го сложи в устата си то се разтопш като масло. Беше наистина хубаво сготвено. Докато слушаше въпросът на Мег той си отряза още малко от пилето и хапна
- Обичам да свиря - започна той след като сдъвка и преглътна. - На всякакви инструменти съм научен да свиря, но любимите ми са струнните, най-вече цигулката - каза той. Не говореше толкова ентусиазирано, като Мег, но все пак и тонът ме не беше студен. - По мое време нямаше цигулки, а лири и съм сменил наистина доста инструменти, но струнните са... - спря за малко опитвайки се да намери думи. - Най-изящни и звуковата гама е наистина богата - каза той накрая. Всъщност беше и написал няколко свой сонати, но те бяха от скука преди време и не ги беше показвал на никого.
- Ти все пак на колко си точно? - попита накрая с любопитство. Не беше старо същества, но все пак му бе любопитно да узнае.

Рийд поне това знаеше, че не се пита дама за годините, но беше наистина любопитен и за това не се стърпя да пита. Хареса закачливата й усмивка и за това й отвърна. Годините й всъщност никак не го притесниха, но може би беше по-добре да не казва свойте.
Надигна чашата си и отпи от виното, всъщност като се замисли на Мег това й беше трета чаша, но тя не изглеждаше да й прави впечетление, за това и нищо не каза. Гребна си малко от зеленчуците. Принципно не обичаше много много зеленчуци, но ако бяха само гарнитура ги приемаше добре. Отряза си още малко от месото и сложи хпаката, която отново почна да се топи в устатат му.
Докато сдъвкваше и преглъщаше хапката си Рийд се зачуди за какво да почне да говори.
- Къде винаги си искала да отидеш? - попита той накрая. Реши, че може би и за това би се зарадвала да говори. Любимият й град или държава. Хората обиха да говорят за себе си, особенно жените. А той обичаше да слуша Мег да говори. За това сигурно щеше да продължава да я пита тъпи въпроси само и само за да слуша как говори. Наистина звучеше тъпо, но си беше така. Харесваше сладкият и мил глас на Мег наистина много.
Докато чакаше отговорът й си отряза още едно парченце от месото и хапна от него. Изведнъж се сети за десерта и се зачуди какъв е той. После щеше да я попита, но сега първо щеше да изчака отговорът на въпросът й.

Явно Рийд беше уцелил точната тема за разговор, защото със Мег не спряха да говорят повече от половин час. Тя беше чела за толкова много места по света, а за нейно щастие той беше ходил навсякъде и имаше купища истории, които можеше да й разказва. А и той беше много щастлив да й разказва особенно като гледаше колко щастлива беше да слуша всички описания и разкази за любимите си места. Той дори не усети кога е минало времето и кога вечерята беше свършила, а той беше изпил три чаши бяло вино, като да не повярваш, но като се заговориха той не забелязваше много неща освен щастливото й лице.
Когато Мег почна да прибира чинийте и той беше в края на разказа се сети за десерта. Цяло чудо е, че го беше забравил. Явно наистина се беше овлякъл доста във разказите и си, а и във гласът на Мег и във замечтаното й говорене да местата къде иска да иде.
Когата видя, че е време за десерта Рийд млъкна и погледна към количката, но там имаше само един поднос покрит с капак. Дано десерта беше по-голям иначе щеше да се разсърди, обаче когато тя надигва капака видя как една голяма купа беше препълнена с изключително голямо количество сметана и имаше от онези коктейлни черешки, които бяха много сладки. Той облиза устни, докато гледаше към Мег.
Тя отиде зад него и го обгърна с ръце. Загребна от сметана с пръстче и го поднесе към устните му и той с нетърпение бавно го засмука. Ооо ако така смятаха да изядат сметана той нямаше нищо против, но когато тя се запъти към леглото той се сети за още хиляда неприлични начина да изядат сметаната.
Отиде до нея на леглото и събу обувките сядайки до нея. Взе една от черешките от купата и загреба малко сметанка с нея и я поднесе съм устните на Мег гледайки я палаво.

Рийд му харесваше това как се беше развеселила Мег и как палаво си играеше. Явно алкохолът й действаше наистина отпускащо. Той нямаше против да й дава черешки така както се беше излегнала, но тя явно имаше други планове. След като я събу тя се изправи и долепи устни до неговите. Задържа ги така сякаш искаше да се наслади само на устните му и после задълбочи целувката.
Бутна го назад и той не отказа, тя бавно го възседна и той положи ръце на хълбоците й и бавно опазнаваше езичето й със своето. Устните й бяха толкова меки и топли. Но той имаше чувството, че всичко това беше само от алкохола.
- Мег - каза той и я спря за малко. - Сигурна ли си? Не искам... - той не успя да продължи, защото тя го прекъсна, като отново го целуна задълбочено и той реши, че няма проблем.
Ръцете му се спуснаха от хълбоците й към дупето и леко го стисна и бавно ги обърна, така че вече тя беше отдолу. Едната му ръка остана до главата й за да се подпира, а другата бавно почваше да минава под платта на горнището й. Рийд дръпна купата със сметана и гребна с два пръста и се отдели от Мег само толкова колкото да може да й поднесе сметаната. Тя го погледна после бавно засмука пръстите му и той усети как членът му почна да се втвърдява.
- Надявам се, че можеш и други неща така да смучеш - каза той с копнеж и утърка леко членът си между краката й.
Той пъхна и двете си ръце под тениската й и вдигна нагоре. Тя веднага разбра какво иска да направи и тениската бързо беше аут от играта. Той спря поглед за малко на хубавото й тяло за да се полюбува и продължи да я целува по вратът, като леко я захапваше. А ръцете му бавно шареха по тялото й докосвайки всеки сантиметър. Накрая Рийд реши, че му писнало от панталоните й и бързо разкопча копчето й ципа с една ръка. Стана от леглото и дръпна панталоните докрай оставяки ги да паднат на пода. Застоя се още няколко секунди гледайки тялото на Мег и облиза устни. Отново легна върху нея и вече едната му ръка се спусна и бавно почна да масажира сърцевината й през тънкият плат на бельото му. Отново пусна нишки от енергия, които се спускаха по нея от ръката му между крачетата й, но този пък по-бавно се разпростираха и я остави първо да свикне.

Когато Мег му каза "Трябва да ти кажа нещо" това искрено го стресна. Ако кажеше, че е девствена това щеше адски много да го смути, но и беше възбуждащо. За щастие и нещастие тя каза, че всъщонст е била само с един мъж и това го накара да се успокои малко. Той и се усмихна нежно и положи нежна целувка на устните й и продължи отново да я масажира, като спускаше бавно нишки енергия по тялото й надявайки се това да й хареса.
Целувките му се преместиха от вратът надолу до ключицата и той пъхна едната си ръка под тялото на Мег и откопча сутиенът й и го махна. Той не веднага почна да я целува по гърдите колкото и да му се искаше. Устните му отново намериха нейните, а ръка му почна да масажира едната й гърда. Беше толкова мека и приятна за докосване, че той не се стърпя много и устните му бързо се спуснаха към нея и той бавно захапа зърното и го засмука. Зърната й бяха възбуждащо набъбнали и все повече усещаше как се втърдява. Мина бавно на другата гърда и повтори всичко отначало.
Вече усещаше под пръстите си как плътта на гащичките й вече беше почнал да се навлажнява и той се сети за сметаната. Събу гащичките й гребна от купата сметана с два пръста и ги прокара по сърцевината и после демонстративно ги облиза гледайки я с кпонеж. Наистина нямаше търпение да усети вкусът й. Обаче Рийд искаше да направи нещата колкото се може по-бавно и да се наслади максималн, за това първо почна да целува бедрото й от вътрешната страна и къде минеха устните му се разпространяваха нишки енергия, който внимателно се разпростираха по тялото й, но избягваха интимните й части. Направи така и с другото бедро и през цялото време я гледаше докато я обсипваше със ласки.
Накрая се настани удобно между краката й и езикът му бавно мина по сърцевината й обирайки цялата сметана. Беше като песен за езика. Вкусът на соковете й смесен със сметана беше страхотен. Рийд продължи да вкусва Мег и да я опознава все по-надълбоко.

Рийд искрено се наслаждаваше на Мег. Вкусът й беше прекрасен, буквално, като нектар. Амброзия за душата и езикът. И все повече се навлажняваше и знаеше, че колкото повече дава толкова повече и ще получи. За това не спираше да й доставя удоволствие с език и устни.
По някое време реши, че иска да я усети още по-надълбоко и бавно вкара езичето си в нея и го задвижи опипвайки стените й и докосвайки нектарът й. Беше толкова хубаво и като я гледаше как се разтърсва и стене от всичко това, пенисът му имаше опасност да разкъса дънките му и да излезе навън, но той искаше още малко да я вкуси. И когато усети, че е към края нямаше нищо против, когато тя го притисна към сърцевината си докато свършваше, но малко го засегна това, че тя се отдръпна доста бързо, но все пак я остави да се успокой.
Стоеше и я наблюдаваше докато облизваше устни преглъщайки последните капки от прекрасният нектар на Мег.
Когато тя се изправи и на колене и той застана пред нея, чак сега се усети, че той е още напълно облечен, но искаше да остави това удоволствие на Мег. Изведнъж тя го нападна със страсни целувки и го тръшна на леглото. Боже, тя наистина беше силна. Сега беше нейн ред да прави какво поиска с него и Рийд не се съпротивляваше, а с удоволствие я остави да го съблече. Най-много му хареса, обаче как тя събу боксерките му и го освободи.
Рен беше на седмото небе, когато усети езичето й върху членът си и след малко и устните й които го обгръщаха и засмукваха. Това дразнеше всичките му възможни рецептори и това го побъркваше. Дишането му беше учестено и ханшът му се движеше в бавен, но не натрапчив, ритъм с нейните устни. Докато гледаше как тя движи устните си надолу нагоре по членът му усещаше и колко много се втвърдява. Рийд вплете пръсти в гъстите и меки коси на Мег, без да я насилва да прави нищо. Така му харесваше. Тя можеше да прави каквото иска с него в момента и нямаше да има нищо против, ако включи и сметаната.