Джакузи

Мег усети как Рийд я притисна силно към себе си и веднага осъзна, че нещо не беше наред, но реши да си замълчи. Бе на мнение, че думите на вършат много работа в подобен момент, поне не и както нежната прегръдка, която му даде, секунди преди той да се отдръпне от нея. Но за щастие не бе за толкова дълго, колкото си мислеше. Да, беше се вманиачила по него и не искаше да я пуска дори и за секунда, което започваше да я плаши, но какво да се прави при свършен факт. Очевидно наистина не беше толкова силна, колкото си мислеше. Както всяко друго същество на този свят, така и тя отчаяно се нуждаеше от малко любов.
- Така ще заспя – каза с усмивка червенокосата, като отново отпусна глава на рамото му.
Беше го предупредила, така че спокойно можеше да го обвини, ако това наистина се случеше. А съдейки по бързото затваряне на очите й, май обвинението нямаше да закъснее. Музиката я караше да се отпусне напълно, като нежната мелодия покори бързо съзнанието й. Това, че бе уморена бе просто допълнение към всичко останало. Но какво значение имаше, след като се намираше в сигурни ръце? Знаеше, че Рен нямаше да позволи нищо лошо да й се случи, въпреки действията му от по-рано. Усещаше го и този път предпочиташе да се отдаде на усета си.

Мег простена недоволно и се прозя сънено, като сложи ръчичката си пред устата. Не стига, че до сега я беше мъчил, ми и й се подиграваше за състоянието й. Лесно му беше на него, с тази енергия, която течеше във вените му вместо кръв. Можеше да прави каквото си поиска, когато си поиска, а на нея й се налагаше да си губи една трета от деня в спане. И то какво спане само – непрекъснато кошмари, въртене във всички посоки и скимтене като куче, докато тялото й не се отпусне. И все пак това бе по-добрия вариант. Имаше моменти, в които просто лежеше по гръб, гледаше тавана и цяла вечер дори не можеше да мигне, камо ли да заспи.
- Извини ме, но ние по-простите същества имаме нужда от почивка от време на време – каза тя закачливо и се засмя, като го докосна с устни.
Отдръпна се бързо от него, преди да е успял да отговори на целувката или на думите й, като се потопи под водата и се отпусна колко се можеше по-надолу. Но това не бе така лесно, както с ваната, тъй като балончетата излизаха точно от дъното на джакузито. Разбиваха се силно в тялото й, ставайки още повече и още по-малки, като се опитваха да го заобиколят и все пак стигаха до повърхността. Толкова просто, а на Мег й се виждаше така невероятно, че седеше вече близо пет минути под водата с отворени очи, гледайки ги как се разпадат на повърхността.
Виждаше и силуета на Рийд, но за жалост всичкия този въздух й пречеше да се наслади на красивите черти на лицето му. Но това не беше чак толкова страшно. Червенокосата бе запомнила всеки детайл от него, като на първо място бяха сладките му устни, после и топлите кафяви очи, които толкова много обичаше да гледа. Тази така перфектна брадичка, наподобяваща катинарче, която хем го правеше да изглежда някак изискан, хем и закачливо сладък. Ами нослето? Това хубаво малко остро носленце, което тя толкова много харесваше.
Мег затвори очите си, като спря да се напряга, опитвайки се да види Рен. Можеше просто да си го представи и това й беше достатъчно, тъй като бе наясно с всеки перфектен детайл от лицето му. Ако и Даниел не съществуваше, може би щеше да го обяви за най-перфектния човек на земята, но единственото несъвършенство, което тя виждаше в момента, бе че всичко щеше да стигне до своя край … рано или късно.