Джакузи

Джакузито някак не се върза с мръснишката й фантазия, но въпреки това не каза нищо и го остави да направи нещата така, както на него му харесваха. Беше неговата почивка и щеше да се погрижи всичко да е точно така, както на него му се искаше. Но още в момента, в който свали тениската си, тя зяпна сякаш за пръв път виждаше гол мъж и се кълнеше, че ако продължеше така, от почивка щяха да минат на луда секс тренировка. И въпреки, че белезите му малко я изплашиха, успяха да я възбудят още повече.
Мег остави Рийд да се спусне надолу, макар че той очевидно имаше други намерение за това какво да прави там. Малко се изчерви, когато осъзна, че той беше този, който мислеше трезво, а тя искаше да прави какво ли не с него. И въпреки това не се сдържа и облиза палаво устните си, а щом най-накрая крачетата й бяха боси, тя крачи едното си на рамото му. Прехапа долната си устна, като погледна към лицето му с онзи възбуден поглед и видя как той бързо си припомни, че тя не носеше никакво бельо.
Рен набра леко роклята на червенокосата, но не я вдигна чак до кръста й, а я остави до средата на стегнатото й дупе. Погледна я за пореден път, преди да се доближи, сякаш искаше да се увери, че това беше желанието й. И щом видя красивите й очи, чиито зеници се бяха разширили от възбуда, погледна отново напред и се приближи към нежното й цвете. Зарови лице между краката й, като започна да я обсипва със страстни целувки, наслаждавайки се на тихите й стенания.
Мег се опита да се задържи права максимално дълго, но удоволствието беше толкова силно, че крачетата й просто омекнаха. Всичко случило се в колата й припомни бързо до къде бяха стигнали и ако Рийд продължеше още малко, щеше да я докара до луд оргазъм. Но тя не беше готова да се предаде, затова след малко се отдръпна от него и му подаде ръце, приканвайки го да се изправи. Но още преди да му позволи да я целуне, червенокосата за пръв път падна на колене пред него.
Разкопча бавно панталона му, докато го гледаше невинно в очите, сякаш беше някое непорочно момиченце. И всичката непорочност се изпари от гледката, когато пред лицето й се появи възбудения му член. Тя дори не се замисли и бързо се заигра с него, използвайки само езика си. Надяваше се и при него възбудата да се върне все така бързо, както при нея, защото не само му дължеше това, което си беше намислила в колата, но и едно огромно извинение. Затова и щеше да продължи така, решена че щеше да го докара до самия край, та ако трябваше цяла вечер да стои така.

Мег поемаше старателно члена му, като през цялото време не спираше да върти езика си по главичката му, надявайки се това да го побърка. Невероятно много й се искаше да свърши и макар за много жени да звучеше отблъскващо, на не й се искаше да свърши точно в този момент. Искаше да дразни главичката му с език и да го засмуква, докато не получеше силен оргазъм, а това май нямаше да е толкова далеч. След като започна да стене името й се разбра, че нямаше да издържи още много, а когато и сам си призна, че ще свърши, червенокосата удвои работата си.
Но идеята май не се хареса на Рийд, защото той не само я спря, но се отдръпна и застана на колене пред нея. Обясни й, че за малко е щял да свърши, сякаш е нещо толкова лошо и май въобще не разбираше колко много й харесваше това. Да, беше прекрасно да го усеща между краката си, но да вижда как го побърква, докато е коленичила пред него като някоя робиня … ето това беше неината страст. А и бе наясно, че въпреки тя да беше долу, така поставяше мъжете в краката си. Подобен момент не се забравяше лесно, а Мег не мислеше и да му позволи да го забрави, затова го погледна сериозно, дори до някъде ядосано.
- Още съм бясна за това, което направи – каза тя и видя изненадата в очите му, но вместо да продължи да го гледа в тях се приближи към него и започна да му шепне на ушенце – Затова спри да ми се противиш и се изправи, защото искам да усетя как челна ти пулсира върху езичето ми секунди преди да свършиш, за да мога след това да го поема максимално и да усетя как ще се излееш в мен, докато получаваш един от най-хубавите си оргазми.
Самодивата се отдръпна с похотлива усмивка, а по изражението на лицето му разбра, че мръсните думички го възбуждаха. О тя обичаше да говори по време на секс и определено щеше да се възползва от това, но точно сега предпочиташе устата й да е заета с нещо друго. Затова кимна към тавана, напомняйки му какво точно искаше и изчака търпеливо да се изправи, за да продължи със заниманието си. Може би в такъв момент наистина не приличаше на подходяща за такъв мъж жена, но Мег се водеше според любимото си правило – Навън се дръж като дама, а в леглото като уличница.

Мег се стараеше толкова много, че ако не му беше казал истината още първия път, когато го направиха, най-вероятно би я взел за курва. Уменията й бяха уникални и тя нямаше нужда да го чуе от Рийд, тъй като всичко това се усещаше от прекрасните звуци, които издаваше. А и ръката му, която често се свиваше и леко я поскубваваше й даваше да разбере, че се справяше повече от просто добре. Не й беше за пръв път, но в момента го правеше с такова желание, че ако беше готов да издържи до сутринта, тя нямаше да спре. Щеше да направи всичко възможно, за да го докара до края, който май беше прекалено близо.
Усети как члена му започна да пулсира силно между устните й, затова се настърви толкова много, а и тези две най-обикновени думи /не спирай/ просто я побъркаха. Започна да го поема максимално, като вече не можеше да движи езичето си по него, тъй като го усещаше чак в гърлото си, но това май не го разочарова – едното за сметка на другото. И не след дълго усети как Рен се изля в гърлото й, а горещата течност се стече надолу, оставяйки по-приятно усещане и от уиски. Мег се отдръпна леко и облиза старателно члена му, опитвайки се да не остави и капчица по него, но май беше пропуснала една а устните си.
Засмука палаво пръстчето му, тъй като все още й се искаше да усеща нещо между устните си, но май не само на нея. Бързо се озова гола и легнала на земята, а заповедта на Рийд й се видя доста трудна за изпълнение. Самодивата едва не бе свършила преди малко и беше напълно сигурна, че щеше да се разтресе след не повече от две три минути. Но все пак си замълча и го остави да се наслади на сладкото й цвете, което веднага започна да праща сигнали на мозъка й, молейки го за позволение да свърши.
Червенокосата наистина не издържа дълго. Разтрепери се в ръцете му, но Рен я хвана здраво и въобще не спре. Наслади се на всеки неин стон и най-вече на това как красивото й тяло се извиваше непокорно. Жалко само, че не можеше да види как Мег бе заровила пръсти в косата си и ги свиваше, скубейки се силно. Удоволствието й беше толкова силно, че тази болка в момента й се виждаше прекалено сладка.
- Трябва да спреш! – каза тя с дрезгав глас и продължи да се извива, тъй като в момента бе възможно най-чувствителна.

Дългите й крачета се опитваха отчаяно да се съберат, в опит да предпази венереното си хълмче от похотливия му език, но Рийд просто не й позволи. Притискаше я силно към земята и я дразнеше само с върха на езика си, като спираше в най-силните моменти. Точно сега й се предпочиташе да е вързана в библиотеката и той да я измъчва, отколкото да правеше това с нея. Е … знаеше, че убийствата и насилието също му носят наслада, но със сигурност това бе един много по-приятен и ефикасен начин за разпит. Мег се чувстваше като жертва и всеки, който я гледаше отстрани, щеше да я съжали.
- Мразя те – извика тя през зъби и се изви отново, доколкото й позволяваше натиска му.
Пръстите му в нея засилиха удоволствието, но все пак езика му беше това, което я подлудяваше. Толкова много, че й се искаше да го накълца на парченца. Така щеше да продължи да я задоволява, докато члена му я изпълва докрай. И въпреки, че мислите й бяха донякъде ужасни, Мег успя да се съсредоточи и да си представи какво щеше да бъде, ако не бяха сами. Във фантазията й Рийд беше навлязъл в нея, докато другия … за нейна също приличащ на г-н Рен, въртеше езичето си по най-чувствителната част от тялото й.
Това възбуди допълнително самодивата, която отново имаше усещането, че скоро щеше да свърши, но този път сама се спря. Задържа го, защото знаеше, че той щеше да спре, само за да я подразни, а самия факт я побъркваше още повече. Но след мислите си и това, което правеше, просто не се сдържа и се отпусна. А пък и Рийд не бе спирал дълго време, затова реши, че имаше шанс. Но веднага щом тялото й претръпна, той спря и предизвика доста агресия в нея. Мег изкрещя с цяло гърло, сякаш се бе засилила към някой и се канеше да му отсече главата. Тресна силно своята в пода и въздъхна тежко няколко пъти, но това май само зарадва мъжа, който изчака още малко, преди да продължи.

Мег бе на път да откачи, но все още не беше готова да се предаде. Чу много добре думите на Рийд и това сякаш я амбицира да не се отказва, макар и да знаеше, че нямаше да издържи още дълго. Искаше й се просто да го хване за косата и да го притисне там долу, без да се интересува дали можеше да диша или не. Толкова много й се искаше да я докара до края, но очевидно моленето не бе приемливо за нея. Нямаше навик да моли за нищо, а той се бе убедил сам, че нямаше навик да моли дори за внимание. Правеше и невъзможното, за да получи точно това, което искаше, затова и когато той слезе там, тя каза двете вълшебни думички през зъби.
- Майната ти!
Усети, че това му хареса, но на кой не би? Беше я побъркал и вече й личеше, а тя продължаваше да се превива мъчително, като усещаше как всеки път удоволствието идваше още по-хубаво, но Рен не се интересуваше от това. Май не тя го мразеше, а по-скоро той нея. Причиняваше й нещото, което в момента й се виждаше възможно най-мъчително и в същото време толкова прекрасно. Липсваше само малко насилие и всичко щеше да бъде перфектно. Е … ако броеше случилото се във всекидневната или каквото там беше, май вече беше стигнал до перфектния момент, но не и тя. Тъкмо щеше да се разтърси от удоволствие, когато той отново спря и предизвика поредния животински рев.
- Ти … ти си … – започна тя изнервено, като въртеше главата си, опитвайки се да стигне до точните думи – Ти си най-ужасния идеален мъж, който съществува – изкрещя накрая Мег и отново зарови пръсти в косата си.
Бе го казала спонтанно и доста искрено, като за момент бе забравила за Даниел, но не беше нужно да мисли сега за него. Рийд го изместваше малко по малко, превръщайки го просто в спомен и макар, че самодивата щеше да се почувства много виновна, когато по-късно се сети за думите си, нейния Мецанчо щеше да я накара да забрави всичко. Въпроса беше, дали и Озера щеше да я остави да забрави или щеше да направи нещо по въпроса. Червенокосата все повече се убеждаваше, че ако тръгне да я губи, нямаше да положи особени усили я да си я върне. Е … може би щеше да направи нужното, за да си я върне, но не и да я спечели отново … сякаш любовта й вече не значеше нищо за него.

Още малко и щеше да я разплаче, но очевидно не и да я накара да каже нужното. Не, че не можеше … просто знаейки какво точно искаше, нямаше никакво желание да му го казва просто така. Искаше той да го заслужи, макар че се справяше доста добре и може би беше време да почеше егото му, но щеше да издържи още малко. Сега се съсредоточи отново на целувките му, като осмука палаво езичето му, по което усещаше сладкия си вкус. Гризна го леко, но съвсем съвсем леко, без да му причинява никаква болка.
Мег усети как тръпката отново пропълзя по гръбнака й и я накара нея да затрепери, а Рийд да спре. Червенокосата стисна ядосано учите си и щом ги отвори, видя широката усмивка на гаджето си, което искрено се наслаждаваше на случващото се. Беше я направил толкова чувствителна, че само с едно докосване можеше да я доведе до края и точно заради това не мърдаше въобще. Седеше спокойно и я гледаше нагло, като чакаше сладките й устни да се разтворят и да му дадат желаното. Самодивата осъзна, че нямаше друго решение и се стъжни, но погледа й остана все така възбуден.
- Двете думички? – попита тя и видя как той кимна, а това я накара да се усмихне дяволито. Приближи се към него и облиза врата му, като стигна до ушенцето му, засмука го палаво, а накрая го хвана между зъбките си и зашепна без да го пуска – Изчукай ме!
Знаеше, че това бе малко вулгарно за нейната сладка устичка, но до такива неща я водеше случващото се. Караше я да забравя коя е и как трябваше да се държи. Мислеше единствено за големия пулсиращ член на Рийд и палавия му език, който я караше да откача. Затова и го погледна отново, надявайки се той да се предаде преди нея, но нямаше как да бъде сигурна, че това щеше да подейства. Всъщност бе почти сигурна, че нямаше, но въпреки това бе и наясно, че той я харесваше точно такава – хаплива и непокорна. А и мъченията просто му бяха в кръвта. Точно това я привличаше толкова силно в момента.

Мег се изненада от желанието му, дори се изплаши малко, но все пак реши да му се довери. Не знаеше какво я чака и точно заради това не искаше да отхвърля предложението му, затова се съгласи с него и изчака заповедите, които не закъсняха. Застана леко притеснено пред него, като не знаеше какво да очаква, но нежните му целувки я успокоиха. Пръстите му й носеха удоволствие, но щом усети езика му на едно място, където не бе усещала нищо подобно до сега, простена нежно и приведе глава. Усещането беше съвсем различно и ново, като хем й носеше наслада, хем известно притеснение.
Самодивата започна да се отпуска все повече, като най-накрая се отпусна на земята, все още коленичила пред него. Ръцете, гърдите и лицето й бяха притиснати към пода, а сладкото й стегнато дупе остана вирнато нагоре, наслаждавайки се на ласките му. Тялото й се поуспокои малко, като силната възбуда не изчезна, просто вълнението от новото я измести на заден план. Да, беше все така приятно да я гали там с езика си, но беше някак различно и Мег все още не знаеше как да го приеме. Беше наслада, примесена с леко притеснение, а и … там някак си усещаше по-различно влажното му езиче.
Въпреки това продължи да стене тихо и въобще не се преструваше. Беше й все така приятно, независимо къде щеше да я докосва и целува, затова остана мирна и покорна, надявайки се това да продължи. Но друга част от нея искаше вече да се свършва. Нямаше търпение да разбере какво я чакаше, затова се надяваше Рийд да се насити по-бързо на стегнатото й дупе и да започне със сериозната част. Но реши да не му казва нищо. Той бе много по-опитен от него и както му бе казала преди малко – вярваше му.
Бе чувала, че първоначалната болка е доста голяма, но какво пък, вече беше губила девствеността си и имаше бегъл спомен. Едва ли това щеше да бъде по-болезнено, а и не вярваше Рийд да направи нещо в подобен момент, което няма да й хареса. Знаеше, че не е от мъжете, които просто щяха да я навият, защото на тях ще им хареса повече, въпреки че момичето може да стиска зъби от болка и да се чуди как да сдържи сълзите си.

Рийд започна отново да я стимулира отпред, което бързо върна възбудата й, а когато я дръпна за косата, я накара да простене доста по-силно и доволно. Не искаше да го свиква да упражнява насилие върху нея, но какво да се прави, като толкова много й харесваше някой да дърпа гъстата й червена косичка. А и когато той смеси всичките тези удоволствия до сега, Мег отпусна главата си назад, полагайки я на рамото му и го остави отблизо да следи как устните й се разтваряха леко, сякаш щяха да поемат нещо, но вместо това от там излизаха трудно сдържани стенания.
Самодивата затвори очите си, като се отпусна в ръцете му и усещаше как скоро отново щеше да приближи края си, но може би Рен отново нямаше да й позволи да свърши. Но и тя не бе сигурна вече, че точно това искаше. В момента мислеше за нещо съвсем различно, което просто не й даваше спокойствие, затова най-накрая се отвори очи и завъртя лицето си така, че започна да обсипва врата му с влажни целувки. Езичето й се разхождаше по него, а когато най-накрая се надигна, потърси и неговото между устните му. Но не се задържа дълго там, защото това беше само началото. Погледна го с онзи невинен поглед, като му се усмихна сладко и заговори тихо.
- Няма да ти се моля, защото вече не искам да ми позволяваш да свърша, не и сега. Искам … – понечи да каже тя с огромно притеснение и преглътна шумно – Искам да го направим! Искам ти да си първия. Искам да си единствения, който ще бъде така с мен.
Думите й звучаха така нежно, че нямаше как да не го разчувстват, но това пък не означаваше, че щеше да се съгласи. Можеше да реши, че иска да я измъчи и по този начин, но нищо не им пречеше да се слеят и да продължи да я секва. Можеше просто да спира, а когато я подлудяваше отново, пръстчетата му да заиграваха по венереното й хълмче, докато се движи в нея. Да, не бе много наясно и все пак бе чувала, че за някои жени това е най-доброто усещане. Мег бе не просто любопитна … тя знаеше, че Рийд можеше да й донесе най-сладките тръпки, затова и бе готова да му се отдаде изцяло.

Понякога наистина й се искаше да го стисне за врата и просто да не го пусне. Точно както и в този момент. Искаше й се да прояви малко милост и да я задоволи, но той бе твърдо решил, че няма да задоволи дори и себе си, докато тя не направи това, което толкова много желаеше. Но не, поради същата причина Мег нямаше да си отвори сладки устни, за да говори подобни неща. Тя щеше да чака Рийд да се предаде, защото знаеше, че желанието в един от двамата щеше да надделее рано или късно. Въпроса беше в кой? Да, може би тя щеше да се предаде, но какво й пречеше да се бори до край.
- Вече официално си в черния ми списък – каза тя уж строго, но гласа й беше просто силно възбуден.
И чак тогава усети пръстчето му, което съвсем малко навлезе в нея и в началото й създаде едно неприятно болезнено чувство, най-вече когато навлезе докрай, но щом ръцете му отпред отново задействаха, я накараха да се отпусне и дори да изпита наслада. Беше нещо ново и неописуемо, като тя нямаше и на представа как да го опише, но това влудяващо усещане й причиняваше световъртеж. Имаше чувството, че краката й омекнаха о всеки момент щеше да се свлече на пода, но ръката му отпред просто не й позволяваше да се предаде. Този път възбудата нарасна много бързо и тъкмо щеше да свърши, когато той отново спря.
- Някой ден ще ти го върна – каза тя задъхано, като усещаше как пръста му се движеше бавно отзад, но не й стигаше, за да свърши … искаше ръката му отново да се намеси отпред.
Но тя отдели малко време, замисляйки се за това, което се случваше отзад. Пръстът му й доставяше такова удоволствие, а я бе заболяло съвсем само и то само за няколко секунди. Дори не можеше да си представи какво щеше да бъде, ако проникнеше там с члена си. Всъщност успя да си го представи и може би не беше това, което щеше да е реално, но във фантазиите й беше толкова възбуждащо. И Рен веднага го осъзна, като я докосна отново отдолу и имаше чувството, че още малко и соковете й щяха да започнат да капят. Беше се възбудила толкова много, че просто не можеше да ги побере между устните си, а само при първото докосване, се разтрепери и простена, което не само го изненада, но и май му хареса.

Мег затвори очи и се опита да се съсредоточи. Чуваше думите му, но мислеше за нещо съвсем различно и се надяваше, че ако се отдаде изцяло на удоволствието, щеше да свърши без да я усети, макар и не толкова силно, както той можеше да я накара. Въпреки това притаи дъх и застави тялото си да не я издава, като едвам се сдържаше, но просто не успя – тялото й се изви издайнически и след като Рийд спря действията си. Тя отново изръмжа и бързо спусна ръката си надолу, но мъжа се усети веднага и хвана грубо ръката й. В никакъв случай нямаше да й позволи да стигне сама до края.
- Мъчиш повече себе си – каза тя през зъби, но той веднага долови лъжата.
И двамата виждаха, че тя нямаше да издържи още дълго и въпреки, че Рен беше невероятно възбуден, все още не се бе докоснал. Чакаше молбата й, като тя не бе съвсем сигурна, дали щеше да я довърши с пъргавите си пръсти или щеше да проникне рязко й грубо в нея, показвайки й кой командва парада. Ако трябваше да избира, то със сигурност би предпочела второто, но нали там беше тръпката – когато се правеше на жертва. Точно и заради това не искаше да се съгласява. Искаше й да продължи да казва „Не” на всичко, което поиска от нея тази вечер, но когато отново усети пръстите му там долу, просто се отказа.
- Добре, добре! – извика тя силно и Рийд спря всяко движение, като я погледна с неприкрито удоволствие – Г-н Рен, – започна Мег тихо, използвайки перверзното си гласче – искрено ви се моля да проникнете в мен и да не спирате, докато не припадна.
Червенокосата изви леко вратлето си и го погледна тъжно в очите, надявайки се да изпълни молбата й. Макар че не можеше да отрече, че когато му се помоли така миличко и невинно, изпита силна възбуда. Искаше да го усети в себе си, като не би отказала и на езичето му, но това тук … не предполагаше, че ще й подейства така. Нима това бе причината Даниел да я покорява така лесно – защото обичаше да я измъчват и да се моли за удоволствие. Може би и заради това тичаше след Рийд – защото бе свикнала да прави и какво ли не за внимание. Сега обаче не й пукаше чак толкова. Искаше своето и щеше да го получи по един или друг начин.

Мег не очакваше да реагира така бързо, но очевидно и той не се държеше вече лесно. Затова я обърна, притискайки я към земята, като бяха минали едва няколко секунди, откакто го беше помолила и вече беше в нея. Рязкото му и грубо проникване я накара да простене силно, а когато се задвижи в нея, тя просто не може да се успокои. Удоволствието бе хиляди пъти по-хубаво и точно в момента имаше чувството, че щеше да се пръсне, но въпреки това сдържа оргазма в тялото си и се самоизмъчи в името на голямото удоволствие. Знаеше, че колкото по-късно го усети, толкова по-силен щеше да бъде.
Тялото й обаче не беше съгласно с нея и бързо започна да се привива, карайки я да усети как всичко се покачва по тялото й. Заби отчаяно нокти в гърба му, но очевидно това му хареса и не просто, че не спря, ами дори засили всичко. Ето това бе една от причините, поради които тя щеше да тича след него и цял живот ако трябва. Той бе един от единствените двама мъже, които можеха да я накарат да се почувства така, но за разлика от другия, този тук бе готов да й даде много повече, включително и свободата, от която се нуждаеше.
Мег продължи да извива тялото си и най-накрая се отказа, като освободи напрежението и простена дълбоко. Сви се максимално отдолу, като усети как Рийд свърши с нея и това сякаш засили усещането, макар и да беше в своята кулминация. Червенокосата усети как движенията му се забавиха, но тя все още не можеше да се укроти. Отначало не разбра какво точно се случваше, но въпреки това се отдаде на удоволствието и почти цяла минута се извиваше в ръцете му, стенейки силно. Не помнеше някога да е имала толкова продължителен оргазъм, но това определено беше най-хубавото нещо в живота й.
- Много тя мразя – каза задъхано тя, като тежко се отпусна назад и за пореден път удари главата си в пода, но не обърна особено внимание.
Удоволствието все още я тресеше и не й позволяваше да изпита абсолютно никаква болка и не само това – сякаш я превръщаше в удоволствие. Но Мег не можа да задържи дълго мислите си над това. Като цяло не можеше да ги задържи над каквото й да е било, освен пулсиращия член на Рийд, който все още беше в нея. Още не можеше да повярва, че нещо толкова … познато, можеше да й донесе такава невероятна наслада, за която никога и не бе мечтала.

Ако не я беше вдигнал, със сигурност щеше да заспи на пода, но това едва ли щеше да го изненада. Проживяването беше доста бурно и всяко момиче би се предало на мястото й, но Рийд не й позволи. Погрижи се за нея, което накара сърчицето й да откачи от щастие, но и да изсмучи и последните й сили. Но сякаш всичко се върна, когато влязоха в топлата вода. Самодивата се усмихна и остана в ръцете на любимия си, като отвърна нежно и отдадено на целувката му. Имаше чувството, че онова малко нещо в гърдите й биеше само за него … поне в този момент.
Целувката продължи доста по-дълго, отколкото бе очаквала, но и не се оплака. Отдаде се изцяло, като дори зарови пръстите си в косата му и го придържа по-дълго близо до себе си. А щом най-накрая се отделиха един от друг, той видя нежната й усмивка, в която се четяха онези две сладникави думички, които Мег си обеща, че няма да каже. Страхуваше се от тях, повече отколкото се страхуваше дори и от Озера. Бе наясно с опустошителната им сила и това, което можеха да ти причинят, ако не получеха същия отговор. Затова вместо за тях, малката красавица започна да говори за джакузито.
- Знаеш ли, че никога не съм влизала в подобно нещо – каза тя тихо и видимо изморено – дори не съм виждала на живо.
Силна руменина се плъзна по лицето й, когато осъзна колко глупаво беше прозвучала. Една дама не се обясняваше по този начин, камо ли за подобни неща. Все едно да му каже, че никога не е виждала вана – срам и позор. Затова побърза да зарови личицето си във врата му, криейки виновния си поглед. Беше луда по него и искаше само да го впечатлява, а не да го кара да се чуди от коя пещера е изпълзяла. Да … точно така се чувстваше в момента, а й се искаше да знае толкова много неща, просто за да го впечатли. И без това бяха задминали културното държание, с което го бе изненадала. Точно в момента се държеше като лека жена, но какво да прави, като той беше мъж с толкова тежка дума.