Затвора

God Брой мнения : 417

Най-силно охраняваният затвор из целия свят. Но не обикновенен а за магични същества. Тук съдържаха най-ужасните престъпници.

God Брой мнения : 417

- Вечеря дами. - Чу се от вън. Една след една започнаха да се отварят килиите с вече познато за всички стържене. След малко се отвори желязната врата и пред Майкъл.
- Ръцете. - каза огромният мъж стоящ пред вратата. Майкъл извъртя очи, но послушно постави ръцете си зад гърба. Започваше да става досадно, та той беше неразделна част от това здание, нямаше човек който да не го познава тук. И нямаше част тук която Майкъл да не познава. Това здание беше по младо от него.
В лицето на Майкъл удари ярка светлина, столовата беше осветена по-добре от килиите и нямаше нито едно тъмно ъгълче, всичко се виждаше прекрасно. На всякъде тук се носеше мириса на храната. Можеш точно да определиш какво са сготвили днес. Затворника се подсмихна и тръгна напред сякаш си беше в къщи. Е, не че не беше така. Той взе порцията си и се настани на масата която винаги беше празна, защото той седеше там.. Взе вилицата и набоде едно парче месо върху нея. Гледайки в чинията си Майк забеляза някой да се доближава и да сяда до него. Някой май не знаеше правилата тук..
- Разкарай си задника от тук.. - Майкъл сви едната си ръка в юмрук така че кокалчетата му изпукаха и я тропна на чина заплашително, но и така че да не привлича много внимание. Макар че нямаше против да се сбие с някого не му беше ден днеска. След малко усети отново празното пространство покрай себе си. Подсмихна се, нови.. На Майк не му пукаше ако нямаше вече места, малко уважение. Та той седеше тук по дълго от колкото доста от хората тук са живяли вобще. Той задъвка ново парче месо.

Graduates Брой мнения : 381

Стив лежеше на жалкото подобие на легло в килията си...честно можеше да нарече това място и клетка.Дори животните в зоопарка получаваха много по-добри условия за живот от тези тук.Той гледаше тавана и мълчеше.Нещо днес не му беше ден.Бяха го преместили за малко..или поне така му казаха в друга килия.И той не знаеше защо.Глупости на търкалета.Да им има правилата и на шибания затвор.
Чу дразнещия глас който оповестяваше вечерята.Оле не думай!Тук човек не само можеше да брои дните по стените,а с годините се научаваше и времето...организма му сякаш вече беше привикнал за всяка секунда какво ставаше.
Смит се изправи с пъшкане и след обикновените глупави процедури отиде в столовата.Ярката светлина заслепи очите му.Кретени.Това беше като сякаш да си прекарал един месец в пещера и после да излезеш на ярко слънце и да гледаш точно срещу него като някой пълен идиот.
Мъжът се приближи към познатата за него маса...от известно време насам.Направо се строполи на пейката и погледна мъжът срещу себе си.Може би най-силното същество на тази земя...,но този затвор спираше силите им,но това не беше проблем.С времето те всички се научаваха да бъдат смъртоносни и без дарбите си.
- Ще ми направиш ли една услуга? - подшушна Стивън като с периферното си зрение гледаше наоколо като главно следеше охранителите. - Трябва да се сбием.Тук и сега.

God Брой мнения : 417

Усмихнах се, ето защо го харесвах този направо ми четеше мислите. Кимнах леко, така че да види че съм съгласен. Но първо храната, че ще трябва да чакаме чак до утре а за него - Майкъл, това би било цяла трагедия. Да пропусне някое от храненията. Тъй като жени тук нямаше, оставаше само с храната да се утешава. За него тя беше като свещенна, преди да се довърши никакъв бой.
След като от храната не остана нищо освен последното парче месо което Майкъл бавно дъвчеше, наслаждавайки се на последната хапка за днес, той се протегна и кокалчетата на ръцете му пак изпукаха. Е,ако питате него той би изял още но естественно никой не го питаше. Изправи се светкавично бързо така че събори пейката на която седеше.
- Повтори, как ме нарече?!? - извика ядосано готов да събори и масата след пейката Стовари юмрук в лицето на единственният мъж тук с когото можеше нормално да поговори.

Graduates Брой мнения : 381

Хубаво беше това,че Майкъл се съгласи...естествено преди боя за него винаги имаше две по-важни неща.Храната и жените.И понеже второто липсваше той се наслаждаваше колкото се може повече на първото.
Стивън търпеливо чакаше и за да не изглежда твърде странно хапна няколко хапки от днешното ядене.Това обаче не отне вниманието му.Той беше напълно съсредоточен и наблюдаваше всяко едно движение.
Видя,че Майкъл беше приключил с храната си.Затова го погледна и тогава той избухна.Надигна се като обърна пейката и се развика.Смит не му остана длъжен и на свой ред се надигна като се подпря на масата с ръце.
- Нима не ме чу?Или искаш да го повторя?Приятно ти е да го чуваш? - изрече той със спокоен тон,но си личеше заяждането което се прокрадна между думите.На практика Стиврън се подиграваше на Майкъл,но така изглеждаше за пред околните.Мъжът стовари юмрука си в лицето на Стивън и така той полетя назад.Стив обърса кръвта от устата си и налетя на Майкъл.Двата се сбиха,а охраната веднага се втурна да ги задържа.Е Стив леко се беше погрижил като беше казал на други двама-трима да ги задържат с глупави оправдания и прочее.
Стив беше седнал върху Майкъл и го налагаше в лицето...после ролите се смениха.Всичко наоколо се опръска с кръв особено след като Майкъл взе вилицата от масата и наръга Стивън в крака.Смит изсъска от болка и тогава охранителите ги разделиха.
- Внимавай копеле!Внимавай тая вилица да не ти прободе сърцето докато спиш. - изкрещя Стивън докато се мъчеше да се изправи.

God Брой мнения : 417

Да не повярваш, на какво беше готов Майкъл заради другарчето си. Например : Да го наръга с вилица. Е не беше ли най-милото същество на света? И само да сте посмяли да си помислите "не". В това затворено пространство, с друго нямаш какво да се забавляваш освен да измисляш как убиваш някой който най-много те нерви. А ето че аз до някъде осъществих тези мечти, е не ме нервеше той и все пак беше нещо. Направо го смятай за парти това.
След като охраната го грабна, Майкъл още дълго упорито се дърпаше и веднъж даже успя да замахне срещу Стивън но безуспешно. Той бешевече прекалено далеч.
- Ооо, повярвай ми момченце твоята смърт ще е много по мъчителна. - Озъби се той, продължавайки да се дърпа но сега вече не толкова упорито.
- Майкъл! Стивън! Само да се видите и пак се заяждате, като кучета сте. - след тези думи в помещението се възцари тишина, никой не смееше да обели и дума в присъствието на главният тук.
- Шевче, знаеш ме само му върнах забележката която не беше много на място. - Майк се подсмихна и прокара злобен поглед по Смит. Наистина си бяха добри актьори, малко театър.
- Заведете тея кучки при лекарката. - Каза Шефа след като старателно огледа Майкъл и Стивън. - А вас двамата ви прдупреждавам, още една такава изцепка и ще седите месец без да излизате на вън, вместо това ще ми изпълнявате ролята на чистачки. А ти.. - той се обърна към Майкъл. - специално ще останеш без закуска. - Той се обърна и закрачи на там от където беше дошъл.
- Мда, единственото в което те бива са заплахите. - Майк се провикна след него и веднага получи един хубав ритник та да замълчи. Охраната ги повлачи към лекарката..

Graduates Брой мнения : 381

Стив и Майк бяха разделени и повлечени към лекарката.Майк изяде един ритник зареди голямата си устица и щеше да остане без закуска.Милия...отнемаха му втората му любов на този свят.Горкичкия.Е Стив щеше да му дава от своята закуска най-вероятно,ако въобще им позволяха да се съберат отново след този пореден техен бой.
Смит едва-едва се придвижваше с помощта на охранителите които го прикрепяха.Малко зад тях други двама здравеняци водеха Майкъл.Това обаче означаваше,че те щяха да стоят заедно с тях двамцата в лекарския кабинет...освен,ако Дженифър не им каже да излязат зареди прочутата "лекарска тайна".А дано...
- Ей задник..доволен ли си..виж до къде ни докара? - подвикна Стив и охранителите нарочно го пуснаха на земята и той политна и падна.Не можеше да се държи на краката си...или поне на единия.
- Млъквай Смит!И ставай! - извика единия.
- Бе ти нормален ли си?Не на теб ти забиха вилица в крака нали? - изрепчи се затворника и се подпря на стената за да се изправи.Закукуца напред и те веднага го уловиха. - Тука баси и до тоалетната човек не може да отиде сам...поне е добре,че мога да разчитам на вас да ме придържате..със същия късмет мисля,че ще оживея след скачане от самолет без парашут.

Пп:Пълни глупости...музата рано сутрин...я няма.

Graduates Брой мнения : 9

От вън, някъде зад вратата на кабинета на Джен, дочух стъпки и не след дълго време някой започна да се кара а друг да се възмущава. Намръщих се, какво пак беше станало? Само да не е нещо немероятно ужасно, днес имах наистина важна работа. Боже та цял ден бях в напрежение, макар че и само от вътре. Отворих вратата на кабинета ми и на сърцето ми олекна когато видях кой беше. Точно единият от тези двама затворници ми беше нужен.
Огледах ги, имаха синини по лицето разбити устни и какво ли още не. Нищо ново, това го виждах поне всяка седмица. Но този път имаше нещо по-интересно, някой имаше доста добра фантазия. Затворника който се казваше Стивън имаше рана на крака.
- Този го оставете тук. - Казах посочвайки с глава кешутката, като имах предвид Стивън. - А другия там. - Сега вече говорих за Майкъл и този път посочих една пейка до стената. - Мерси момчета, повече нужда от вас няма. - кимнах на охраната да излизат.
- Мисля че ще е по-добре да постоим тук, ако пак се сбият..
- Пречите ми да си върша работата. - Прекъснах единият от мъжете аз и скръстих недоволно ръце пред гърдите ми. - Ако нямаше да мога да се справя с тях нямаше да идвам тук, нали? Така че хайде, хайде излизайте.. - подканих ги затваряйки вратата си след тях. Обърнах се към Стивън. Навих крачола на окървавената му дреха и започнах да промивам раната. След като кръвта спря се различиха четири дупчици. Четири малки дупчити по време на вечеря..
- Вилица, сериозно? - повдигнах вежди и погледнах към Майкъл все пак едва ли Стив би се пробол сам. Не беше засегнато нищо, така че залепих само една лепенка. Така сега лицето, взех нова кърпичка и започнах да обработвам раните по лицето на Мйкъл. Наведох се повече към него сякаш за да огледам раните. Макар че всъщност беше друго..
- Хей, днеска ще те извадим от тук... - казах тихо.

Graduates Брой мнения : 381

Стивън се приближи и седна на кушетката,а Дженифър се зае да преглежда раната му.Първоначално охраната не искаше да излиза,но Джени ги изгони.Наистина затворниците се държаха доста по-добре тук.Или поне Стивън и Майкъл.Докато тя промиваше раните на лицето на Стив му каза,че днес ще го измъкнат от тук.Това го шокира.Какво по дяволите говореше тая жена?!
- Какво? - сбърчи вежди туй. - Да нямаш температура?Мисля,че знаеш,че това е най-добре охранявания затвор...който може би съществува.Пък и не знам дали ви е ясно,че аз не мърдам от тук без тоя задник.
Той посочи с поглед Майк който се беше изтегнал на една пейка.
- Пък и по-добре с вилица от колкото с нож... - каза после Стив сякаш да смени темата.Не му се вярваше,че след сто години накрая ще види света и то не през решетка.Щеше обаче да е трудно,ако това което му говореше Уайлс беше вярно. - Джени...сигурна ли си в това което говориш?
Попита той тихичко.Майк още май не беше наясно с плана им...или по-скоро за нейния план защото той не знаеше абсолютно нищо за това бягство от затвора.Поклати глава.Как пък щяха да го измъкнат?!
- И какъв е плана?Кой ще помага?Въобще ме съмнява,че това ще проработи...

Пп:Имаш късмет,че не съм късопаметен..

God Брой мнения : 417

Майкъл се тупна на пейката която му беше посочена. Разтърка ръцете си, може би не нанасяше най-силните си удари но и не най-лекичките все пак трябваше да изглежда реално сбиване.
Майк вдигна поглед от ръцете си към Стивън. И какво да забележи Лекарката Дженифър се беше навела към Стив и нещо си шушукаха.
- Ей, гълъбчета. - Повдигна вежди той. - Ще ме просветлите ли или може би да ви оставя да се уедините? - Намуси се Майкъл. Дженифър беше единственната жена из цялото огромно съоръжение и ако между тези двамата ставаше нещо, да Майкъл ревнуваше. Колкото и странно да звучи, та той не беше правил секс повече от няколко века, не беше ли игоист? Само да не си помислите че този момент на ревност беше нещо голямо, не. Просто той не обичаше да остава на заден план.
Следващите думи които улови Майк бяха "тоя задник" и определено се говореше за него.
- Задник? Хм, може да се каже. - Подсмихнха се затворника. До някъде тази дума го описваше идеално.

ПП. Пълни глупости

Graduates Брой мнения : 9

Стивън сякаш не повярва на Джени.Това донякъде я натъжи.Наистина ли и нямаше доверие?!Господи..
- Стив... - той я прекъсна на няколко пъти.Това я изнервяше.Тъкмо готова да каже още нещо и Майкъл я прекъсна.Бог и е свидетел,че ако попаднеха още веднъж в нейния кабинет или на нея като лекар въобще нямаше да бъде внимателна.Щеше да прави всичко възможно да ги боли колкото се може повече. - Добре...
Тя се обърна и издърпа един стол като седна между пейката и кушетката.Погледна първо Стив и после Майк.Тези двамата често се биеха и всичко завършваше тук.По принцип се водеха съкилийници,но често бяха разделени.Понякога и бе чудно защо се биеха толкова често...пък да не говорим,че Стив беше решил да вземе Майк със себе си.
- Добре...това което казах на Стив е,че днес ще го измъкнем от тук.Той обаче не тръгва без теб...това означава,че и ти трябва да си наясно с плана.Довечера когато бъдете на двора двама от вашия сектор ще се сбият.Това ще отвлече вниманието на охраната и вие ще тръгнете към кабинета ми.От там ще се измъкнете през вентилационните шахти като имате предварително начертана карта.Това е най-сигурния път.Въпроса е,че няма само вие да тръгнете да бягате...другите ще използват изходите към централния вход.Общо взето ще е бунт...,но най-сигурния начин е отгоре. - тя посочи тавана като имаше предвид шахтите. - После ще минете през гората.Стив ще ти дам телефон за да държим връзка...както да държите връзка и с човека който ще ви вземе.Предполага се,че ще стои някъде в края на гората при магистралата.Ще знаете само вие къде е.Ясно?
Надяваше се и двамата да са разбрали защото нямаха особено много време.Знаеше,че довечера ще е хаос с този бунт,но на онези двамата беше платено и присъдата им беше намалена което си беше доста добра оферта за тях.Щяха да получат парите си когато излязат от тук.Някак си обаче новината се беше разчула и някой болен мозък беше решил да се направи бунт който според Джени нямаше да успее.

God Брой мнения : 417

- Ще има представление.. - Майкъл се усмихна доволно и разтърка ръцете си една в друга. Като по детските филмчета когато някой иска да направи нещо лошо.
- Оценявам приятелският ти настрой към мен Стив, но няма шанс да ти дам от закуската си, да знаеш. И пу картата е за мен! - Каза той оживено и някак си по радостно. - Има само едно нюансче. След като се сбихме, да се надяваме че ще ни пуснат на разходка. - Изцъка с език. Шефчето тук можеше и това да направи имаше един такъв много лош навик, да се опитва да научи мъжаги на над 100 години как трябва да се държат. Естественно опитите му не са особенно успешни. Поне колкото се отнася за Майкъл.
Интересно и защо една лекарка е решила да помогне на затворник от сектора на най-ужасните престъпници да избяга? Между тях определено имаше нещо. Сериозно ли след толкова векове седене тук, Майкъл най-накрая ще излезне? Не, тук трябваше да има нещо.. Не може да мине всичко прекалено гладко, щеше да се случи нещо задължително. За това трябваше да се подготвят за всичко което се сетят.

Graduates Брой мнения : 9

Извъртях недоволно с очи, ох боже тези мъже.
- Нямам му особенно много доверие, но ако ти вярваш в него добре. - Кимнах. Говорех на Стивън за Майкъл. За Стив поне знаех че е невиновен и си беше доста странно това че той седеше в такова отделение тук, пък за Майкъл да е невиновен да седи от толкова дълго тук и да е невиновен? Не беше лесно да се повярва в това съвсем. А на мен не ми се иска особенно да пускам престъпници на свобода, преди срока. Все пак би трябвало да седят за това което са залужили.
Лицето на Стив вече беше измито, но синините хубавко си личаха. Толкова ли им харесваше да се бият? Като ги гледам не бяха особенно отегчени и преди да им раскажа за бягството.
- Трябва да се привлече вниманието на колкото се може повече охрана, предполагам разбирате че трябва да се измъкнете максимално не забелязано. - Говорех тихо, докато залепвах няколко лепенки, така че да ме чуват само те двамата дори и ако влезне някой. Естественно беше че знаеха какво и как да правят, но аз предпочитах да се подсигуря. Сега беше ред на Майкъл. Започнах да измивам кръвта от лицето му.
- Ще ви чакам тук. - казах когато свърших. - Късмет. - Кимнах към вратата, вече можеха да излизат.

Graduates Брой мнения : 381

Сбиване на двора,измъкване през шахтите,бунт в затвора.Всичко се завъртя в главицата на Стив и яко го замая.Как щеше да стане всичко това?Пък и щяха да разберат,че Стивън и Майкъл липсват.Без тях това местенце щеше да е доста тихо.Други две неща отвлякоха вниманието му обаче.
- Ами ти? - попита той. - Тук ли ще останеш?И...нали няма да има начин да те свържат с бягството ни?
Притесняваше се за Джени.Единствения човек за когото му пукаше...е донякъде му пукаше и за задника Майкъл,но само донякъде.Съзнанието му беше обсебено от Дженифър.Нямаше как да я остави тук да промива раните на затворниците.Просто нямаше как.
- Ще се видим тук.Късмет. - това беше единственото което им каза тя.Очите му срещнаха нейните,но за кратко.Тогава влезнаха и охранителите.
- Приключихте ли? - намусиха се те.Всъщност не дочакаха отговор,а просто хванаха момчетата и ги завлякоха към килиите им.По-скоро към тяхната килия,ако въобще ги пуснеха заедно.Един Бог знае. - Наредиха ни да ви сложим в една килия...,ако не се сбиете до довечера ще ви пуснат и на двора.Но ,ако се сбиете било то в килията или на двора няма дави разтървем.Просто се е видяло,че единия трябва да умре.
- Ама как си решавате проблемите вие. - измънка Стив и кимна едва забележимо на Майкъл.Днес щяха да избягат от тук и това е.

God Брой мнения : 417

- Скъпа, гледай да не умреш ти. - Каза Майкъл и намигна на охранника който до сега говореше. Той бутна двамата затворника в килията и затвори металната врата след тях. Би било хубаво да го научат на маниери преди да им кажат чао, но по-добре без излишни инциденти, ако си тръгват то по-добре да го направят тихо.
Майкъл се просна на леглото си и се загледа в тавана. Така ли щеше да свърши всичко? След толкова време чакане, най-накрая свобода? Майкъл се замисли за това как беше се оказал тук. Спомни си първите мисли които му дойдоха щом пред него за пръв път се затвори желязната врата на тази килия: " Библията ни учи да обичаме близките си и враговете си, ами ако те са едни и същи?" От доста години на сам, Майк живееше по правила заради които най-вероятно на масата му и не сядаше никой, заради които той нямаше приятели и за друго освен да се заяждаш с него не можеш да поговориш. А правилата му бяха простички "Не се страхувай от никого.. Дишай, както си поискаш. Търси, търси смисъл в живота. За да разбереш, за какво съществуваш. Хората.., Животните.. За тях всичките си плячка още от първия ден. Повярваш ли им и никога няма да се качиш. Започнеш ли да обичаш и те ще те предадат. Има си правила и те трябва да се спазват. Не прави Бог никого освен себе си. Не се кланяй пред никого. Не убивай, ако си нахранен. Не говори, ако можеш да си мълчиш. Не чакай никого! Ти си един, и вървиш един.." Но преди няколко години, Майкъл започна да нарушава тези свои правила. И какво в крайна сметка това му помогна. Той се обърна и погледна към Стивън. Може-би трябваше да преосмисли правилата си?

ПП. Много филосовско го ударих ;x

Graduates Брой мнения : 381

Смит и другаря му бяха метнати в килията си точно както се захвърля ненужна вещ...е те обаче запазиха равновесие и останаха на краката си.Майкъл се просна на леглото си и се заблея в тавана.Стив на свой ред погледа известно време през жалкото нещо което за тях представляваше прозорец.По-скоро беше избита дупка в стената с решетки.Че кой ще плаща за стъкла?Тука и без това всичко се чупеше толкова лесно...почти всичко.Повечето неща сякаш бяха от преди три века...някои като Майкъл бяха на повече от три века.Но той учудващо още не се беше разпаднал.
Стивън също легна на леглото си и взе една книга.Поне им даваха книги и списания...повече книги.Стига да искаха.Тази книга я беше чел и препрочел над хиляда пъти както и другите малко налични такива,но беше по-добре от нищо.Те имаха определена програма.От колко до колко са на двора,от колко до колко ядът и така.През по-голямата част от времето бяха в килиите си,а там беше скучно...макар,че единствената забава тук е някое сбиване.Затова и бяха толкова често срещани такива.
Стив тъкмо приключи книгата когато чу да се известява за следобедната разходка на двора.
- Хайде дами. - чу се гласът на охранителя стоящ пред килията им.Той се беше ухилил злобно.Боже...Стив имаше чувство,че това го учеха всички до един.Заедно с противната реплика "хайде дами" и гадния тон който я придружаваше.Пхх.Смит се надигна и се приближи към решетката която се отвори със скърцане.

God Брой мнения : 417

Майкъл огледа хората. Сини точки на сиво-зелен фон.. Едните играеха карти, хазарта си беше хазарт и се промъкваше на всякъде. Други които просто седяха по пейките и си говориха, някаква групичка оживено решаваше някакъв спор. Още едни играеха футбол а други вдигаха някои тежести, фитнес общо взето. Майк с удоволствие мълчаливо би се присъединил към някой от последните два пункта, но не и този път. Затворника побутна Стивън и му посочи с глава тези които седяха по пейките. Майк имаше няколко познати там. Е колко познати помагали си взаимно няколко пъти. И все пак с всички трябваше да се сбогуваш по свой си начин, защото върнеш ли се тук няма да е много приятно ако приятелите ти станат врагове ей така само защото не си им казал "чао" или когато излезнат на свобода и те намерят. E, не бяха ли странна двойка Майк и Стив, ту се бият ту се разхождат като първи дружки.
Когато стигнаха до пейките, Майк седна на едната от тях до един мъж.
- Ще има представление. - Той говореше така че да го чуват само той и този до когото седеше. След това се обърна към Смит.
- Знаеш къде ще се чакаме. - Майкъл се усмихна и стана. Все пак и Стивън би трябвало да има с кого да се сбогува. Пък и трябваше някой да поеме онези с картите.
Затворника стана и тръгна към футболистите, просто се сля с тълпата и знаейки точно кого, кога и как бутна единият от играчите. Той естественно падна, след като стана започна бой в който Майкъл не участваше. Успя да излезне сух от водата. За това бяха хубави боевете на куп лесно е да излезнеш без да те заподозрят дори. След това мъжа тръгна към тези които вдигаха тежести. Застана до един и те пак започнаха да си говорят нещо. Общо взето всичко се заключаваше в това да има бунт, Стивън и Майкъл като обикновенни пешки трябваше да минат заедно със всички но вместо да продължат на пред щяха мъничко да завият. И преди бе имало бунтове в които доста са се опитвали да излезнат, но сегатези двамцата знаеха точно как да постъпят.

Graduates Брой мнения : 381

Двора беше както винаги оживен от различните групи затворници.Този път обаче атмосферата беше различна.Усещаше се напрежението във въздуха.Това обаче можеше да го знае само човек живял с тези мъже.А охраната не се интересуваше от тях...така,че за охранителите беше един обикновен ден.
Майкъл седна на една пейка да се сбогува с няколко дружи.Общо взето всичко сега се въртеше около бунта,но беше дискретно.Стивън кимна на другаря си и се огледа.Отиде при тези с картите.
- Как я карате? - огледа картите на всички и почна да прави физиономии.Беше играл няколко пъти с тях и общо взето можеха да се нарекат дружки. - Интересно.
- Терас разкарай си задника от тук.Отиди зад Демона и ми кажи неговите карти. - намуси се един от мъжете.Да...добре,че ги познаваше и то добре иначе до сега вече да е на път за кабинета на Джени. - Е момчета...знаем си работата нали.
Те кимнаха.Той огледа картите на Демона и кимна утвърдително на Андреас.
- Смит! - намуси се Демона. - Ти си непоправим.
- Знам. - Стив се раздели с тях и мина към тея дето вдигаха тежести. - Оля.
Покрай тея типове беше научил две-три испански думи.
- Ронко,амиго... - заговори единия.Приличаше досущ на испански мафиот с един такъв мустак...ама беше пич.
- Амиго знаеш какво следва нали?
- Си. - кимна той като остави една от гирите които вдигаше. - Е ще се види какво ще стане.Късмет.
- И на вас момчета.И на вас.Адиос.- той ги отмина и седна на една пейка.Беше сигурен,че само те с Майкъл ще се измъкнат,а му се искаше да вземе още двама-трима пичове ама к'во да се прави. - Майк...готов ли си?
Попита той Синът като го видя.

Пп:Възможно най-тъпия ми пост..евър..О.о пич..кви са тея глупости..сбогувания ала бала ..;х

God Брой мнения : 417

Майкъл вече беше в вентилационната система. Та тук неможеш да се обърнеш дори.
- Не можаха ли да я направят маалко по голяма? Та да има свободно пространство, а? Не са ли помислили че някой ден от тук някой може да бяга? Ужас! Ще се оплаквам!. - Започна да мърмори той разгръщайки лисчето което беше дала лекарката. Колко онези двамата го чуваше не се знае. Майкъл тръгна да се изкачва първи оставяйки гълъбчетата да седят там. Така че най вероятно бяха някъде под него.. Интересно какво щеше да стане ако това него издържи и пропадне? От днеска на татък Майкъл е решил да е къртица, да защо не? Само че бетонна къртица а не подземна. А картата е за да не се обърка на къде да рови. Не, определено му трябваше лекар. Майк започваше да полудява, малко по малко. Или вече беше луд, най вероятно.
- Стивън, там ли си? - Попита Майкъл и се опита да погледне назад. Друг път, наистина не можеха ли да го направят още по малко? Продължаваше да пълзи напред гледайки ту пътя ту картата. - Добре, тук има няколко изхода към покривите. На дясно. Ще излезнем на покрива от страната най-близо до стените.

Пп. Аз де да те знам с кого и защо си решил да се сбогуваш xD

Graduates Брой мнения : 381

След малко почна боя.Двама се сбиха и всички охранители тръгнаха да ги разтървават.Майк и Стив тръгнаха към кабинета на Джени.До тук добре.Всички направо само те на страни....за което Стив получи изстрел в крака,но успя да продължи.Сега щеше да стане страшно,но за другите.Те двамата щяха да се измъкнат.
Влязоха в кабинета,а Дженифър им даде картата и няколко други неща.Майк се промъкна с шахтата,но Стив остана.Джени започна да преглежда бързо раната му.Салва Бого не беше нищо сериозно и щеше да се измъкне най-вероятно.След като го превърза той я притегли към себе си и я целуна.Тя си беше наумила да остане тук.Е нямаше да бъде така завинаги.
- Ще се видим скоро. - каза той и се вмъкна след оплакващия се Майкъл в шахтите.Задника само мрънкаше отпред и въртеше картата на всички страни. - Еми те не искат никой да избяга..цяло чудо,че въобще има вентилационни шахти тъй,че трай там.А като те гледам как я въртиш тая карта...преди докосвал ли си въобще карта?Дай я тука!
При други случай Стив нямаше да чака Майкъл да му дава картата,а щеше да си я вземе сам,но тук беше тясно,а и не особено стабилно.Нямаше да е хубаво да паднат върху някой охранител нали?!

Пп:Сега като светиш черно...много се оплакваш хД

God Брой мнения : 417

- Не подценявай възможностите ми. Прав си не съм докосвал карта, аз съм нея. Няма да намериш никой който зане местата тук по-добре от мен. И, няма да ти я дам просто се опитвам да разбера дали я гледам правилно. Ще ти се наложи да ми гледаш сексавото дупе сори. - Майкъл се изсмя и продължи да пълзи след като зави на ляво, на ляво, на дясно.
Някой път докато пълзяха се чуваха шумове и ругатни,определено от другите които се опитваха да избягат. Така поне беше по-лесно да се ориентираш. Две-три минути и Стивън и Майкъл стигнаха там където трябваше. Майкъл се изправи тъй като сега тръбата отиваше на горе. Протегна се и махна решетката. Секунди и той вече беше на вън на покрива. Веднага седна колкото се може по на долу за да не го видят случайно.
- Давай. - Каза когато се убеди че никой от охраната не гледа към тях. Всичко пеше насочено към противоположната страна, там където беше пунта. Да се надяваме че всичко щеше да мине тихо. Е, поне до момента когато щяха да разберат че ги няма.

П.п. Не завиждай ;p

Graduates Брой мнения : 381

Майкъл не даде картата на Стив,а просто продължи да се тътри пред него въртейки парчето хартия навсякъде.Определено щеше да се скара на Джени ,че е дала картата на задника пред него.
- Карта бил той... - мърмореше като стара свекърва Смит и накрая едва не се заби в задника на Майкъл. - Ало...предупреждавай като ще спираш бе!Нямам намерение да ти целувам задника...нямам намерени и да го докосвам.Да ти приличам на мацка?
Майк се изправи и махна някаква решетка.Или поне така помисли Стив зареди шума който чу.След малко и той излезе на бял свят и легна на земята.Припълзя към ръба на сградата.Трябваше да минат през гората.
- Аз ще се спусна ти си след мен? - попита.Не дочака обаче отговор.Взе едно камъче и го метна долу на земята.То си издаде достатъчно шум,но никой не се появи.Тогава и Смит скочи.Леко се стовари на земята като направи едно колело и накрая си се озова на крака.Никой.Прикри се в сенките на сградата чакайки Майкъл.Все пак трябваше общо взето заедно да се изнижат,а не по отделно. - Побързай.
Изсъска тихо.Все пак нямаше как да минат оградата много лесно...при положение,че беше от гадна бодлива теб.Бяха превъзмогнали това да тече ток по нея.Слава на Бого.

Пп:Бе завиждам хД гъза ти завижда.

God Брой мнения : 417

- Ти нещо против задника ми ли имаш? - Попита недоволно Майкъл след като се изправи на крака. Беше скочил след Стивън, доста адреналин щяха да си набавят за днес. - Имай в предвид преди да си исказваш мнението против него, та той е най сексавия сваляч на вселенната, знаеш ли колко мацки е свалял? Никой през живота си не е виждал толкова! - Майкъл театрално се завъртя. Едната от причините за примерите които даваше беше че Майкъл живееше повече от доста същества. Но това беше излишна подробност нали така?
- Деца тези трикове се правят от истински затворници, не се опитвайте да го повторите в къщи. - Майкъл си пое въздух и го издиша със свистене. Огледа се, нямаше никой и никой не гледаше на сам. Бунта си вършеше наистина хубава работа. Той започна да се изкачва по оградата преценявайки и внимавайки във всяко свое следващо движение. Изкачи се най нагоре по оградата но се опитваше да се държи колкото се може по ниско, едно неправилно движение и се връщат обратно или техният хепи енд ще е в моргата.
- Ще можеш ли да се качиш? - Майкъл погледна към Стивън, кой знае все пак той беше прострелян и няколко часа преди това наръган с вилица. С няколко хубаво преценени движения Майкъл се озова от другата страна на оградата. И когато реши да скача на долу осъзна че движенията не му бяха чак толкова хубави. Беше се закачил. Спокойно време има, проблема беше че така с закачен крачол не беше никак удобно и ако тръгне да пада затворническите му панталони ще останат на оградата. Да се развяват като флаг. Интересна гледка ще е.. Мъж по боксерки плюс затворническа риза тича из гората. Не се вижда всеки ден. Той в крайна сметка се откачи и скочи на земята. Сега трябваше да заобиколят едно здание и .. Имаха огромен проблем. Още една ограда но този път каменна.

П.п. Спокойно, точно моят гъз на никого не завижда а за твоя не съм сигурен Абе при мен това бягство минава много плавно трябва и мен някой случаайно да ме простреля.

Graduates Брой мнения : 381

Стивън погледна Майкъл който си седеше горе на ограда и зададе тъпия въпрос "Ще можеш ли да се качиш?" . Вярно бе ,че това беше от учтивост,но Смит се намуси и направи гримаса.
- Млъквай. - сряза той Майкъл. - И стига си ме гледал там от високо.
След малко приятеля му се преметна от другата страна и Стивън го последва макар и не чак толкова "грациозно". След още няколко крачки в които те гледаха да не се бият на очи което според Стивън беше леко ... безнадеждно те стигнаха до една огромна каменна ограда.
- Мамка му! - изруга Смит. - Джени случайно да ни е оставила подсказка? Силите ни действат ли тук?
Стив огледа оградата.Не виждаше наоколо да има някакъв изход..някаква врата или някакво издадено място по което да могат да се покатерят. Намуси се още повече. Удари по стената и погледна Майкъл.
- Ще те вдигна и ти ще се покатериш отгоре след което ще ме издърпаш? - откачено,но факт. Пък и нямаха особено много време. Сигурно скоро щяха да укротят другите затворници и да претърсят килиите им. - Ако силите ни действаха щях да се трансформирам в нещо и да ни пренеса...,но не знам колко е сигурно. Сигурно ще забележат,ако слон язден от мъж в оранжево им разбие стената. Ти как мислиш?

God Брой мнения : 417

- Мисля че един огромен хамелеон ще извърши по-добра работа. Но пък ако вече можехме да се въсползваме от дарбите си, нямаше да има нужда и да бягаме. - Подсмихна се Майк. Да, наистина нямаше, тъй като с дарбите му нямаше шанс дори да ги приближат, не че да ги докоснат.
Майк нямаше как да не се съглъси със съкамерника си Стивън, тъй като друг начин за "преодоляване" на тази стена нямаше. С помоща на Стив, Майк се опита някак си да се добере до ръба на бетонната ограда, но тя беше прекалено висока.
- Нестава. - Вкрайна сметка каза Майк. А нервите започваха да не издържат. Тъй като всеки момент можеха да ги открият, и това означавеше поне още двадесет години повече затвор, колко забавно. Нямаше как да се върнат, ако не успеят да се качат сега, така че вариънт отстъпление нямаше. Но пък това покатерване изхаби силите и на двамата достатъчно.
Затворника започна да се оглежда, за да се опита да намери друг начин за преодоляване на ограда и май го намери.
- Виж, ако се качим върху онази сграда, от покрива и ще е по лесно да се качим на оградата. - Предложи Майк. Покрива на сградата беше достатъчно близо за да могат да се качат на бетонната ограда, а върху къщичката можеха да се качат по оградата която бяха прескочили току що. Имаше само един, не два проблема. Първият че тази "къщичка" служеше като штаб квартира на пазачите. Тоест в нея те бяха най-много време. А втората че от покрива на къщата тях можеха лесно да ги забележат. И все пак все тая дали ще ги забележат тук, или на покрива годините ще са еднакви нали?
Щом двамата затворника се приближиха към сградата. Майк погледна в прозореца на къщата, добре че не бяха цял рояк вътре, имаше трима. От които един гледаше телевизия и пишеше кафе, а другите двама спореха за нещо. Останалите най-вероятно тръгнаха да усмиряват бунта. Оставаше само една проблема, на покрива. Малко по малко двамата се качиха на покрива, след малко вече бяха върху бетонната ограда и дори успяха съвсем спокойно да я преодолеят.
Когато Майкъл стъпи на земята от другата страна на бетонната ограда, той усети ужасен прилив на сили, енергия и адреналин. Беше вън от това проклето място, най-накрая! Но тогава той видя фарове от коля. Патрул, мамка му. В тези оранжеви роби, нямаше как да не ги видят.

» Бягство от затвора / Prison Break