Стаята по История и Философия преди една седмица.

Teachers Брой мнения : 159

- Знам - невъзмутимо отвърна върколакът, на думите й, че е невероятен. Вътрешният му глас пак се обади карайки го да е малко по-скромен. Но пък той макар и без излишна самоувереност нямаше и такава скромност.
- Може ли по-леко с ноктите - предложи.
Всъщност като се размисли малко, реши, че няма кой знае какъв повод да се оплаква. Белезите, ако въобще се получиха такива щяха да изчезнат. Пък и за един мъж белезите по тялото му, е не точно такива, са повод за гордост.
Целуна я още няколко пъти, слизайки с устни надолу и в момента, в който смучеше зърното й, дясното по - точно свърши. Остана така няколко секунди и се надигна излизайки от момичето.

Students Брой мнения : 437

Отпуснах хватката си щом ме помоли за това. Придърпах краката си към мен и се надигнах щом свърши. Тръснах с глава и се огледах грабвайки ризата си веднага щом я видях, за да си я облека. Правих секс с учителя си, боже. Захапах долната си устна и се загледах в Константин. Беше ми интересно какво щеше да направи, щеше да ми каже нещо или просто щеше да ми посочи вратата? Или и двете, посочването на вратата плюс думите от типа на "Време е да си ходиш"? Седях на една маса полуоблечена и не свалях очи от него. Щеше да ми посочи вратата и аз просто щях да си излезна. И скоро дори няма да си спомняме за това, нали?

Teachers Брой мнения : 159

Константин също започна да се облича, като сложи първо бельото си. През ума му мина една мисъл. Че до сега не беше правил секс със своя ученичка. С бивши такива да, на няколко пъти, но не и с някоя на, която преподаваше в момента. Сигурно се питате дали се разкайваше или съжаляваше за случилото се преди малко. Абсолютно не. Хареса ли му? Да. Дали би го повторил? Може би, но би предпочел да е след завършването й. Последното, т.е времето не е много сигурно.
- От днес ще изисквам повече от теб в час или за домашно - той пръв наруши мълчанието в стаята. - Сега обаче е време да си ходим - подчерта множественото число. А навън вече, помните, че беше последен час, се беше стъмнило.
- Да те черпя едно какао

Students Брой мнения : 437

Тръснах с глава. В час? за домашно? Намръщих се.
- Не обещавам да съм отличничка.. - историята не ми беше силна страна колкото и да я уча. Когато каза че трябва вече да си тръгваме го погледнах учудено, добре беше логично, всички трябваше да напуснат зданието със стаите. Кимнах и се дооблякох. Следващото му изречение ме обърка, какво.. Какао? Той наистина си беше доста странен. Не трябваше ли тези които бяха невероятно уверени в себе си да им е все тая за другите? Макар че аз бях ангел макар и паднал само от 17 години, или по скоро толкова помнех, и беше напълно възможно да греша. Така или иначе за мен той си беше странен, интересно странен. Като се имат в предвид всичките хубави смисли на думата "странен".
- Добре.. - казах малко неуверенно и все пак се усмихнах, не очаквах съвсем да каже това.

Teachers Брой мнения : 159

- Днес отговори добре - отбеляза Константин в отговор на думите й, че не обещава да е отличничка. Напомням, че беше отговорила за петица.
- Продължавай все така..И може още малко - допълни
Довършиха си обличането и излязоха от стаята. Професорът затвори вратата този път от външната страна.
- Как го пиеш? - попита я той

Students Брой мнения : 437

Повдигнах рамене само на казаното от него за това че днес отговорих добре. Аз не се оценявах за петица, незнам защо. И все пак е по добре да ти пишат оценка по голяма от колкото по ниска на това какво знаеш. Е както и да е, може би наистина трябваше да напредна повече че да не слезна и по на долу.
- Ами със захар..много захар. - казах някак си замислено. Беше странно сега да отиваме някъде, дори си нямах представа как трябваше да му викам сега на вие или на ти. На вие не можех, пък и на ти беше странно.

Teachers Брой мнения : 159

Максим отвърна, че пие какаото си с много захар.
- Аз пък го предпочитам с малко или направо натурално - Константин на свой ред си каза как пие своето. В същото време довърши обличането си.
Вече готови излязоха от стаята
- Ако се чудиш как да се обръщаш към мен - каза той докато заключваше - може и на ти, когато сме насаме. Но в час на вие

Students Брой мнения : 437

Повдигнах рамене, е всички си имаха свой вкус. Аз обожавах сладкото, направо неможех да живея без да изям нещо сладко за цял ден. Е, не прекалявах но и денят ми без парченце шоколад не минаваше.
- Няма ли да е малко..странно? - повдигнах вежди. На мен ми се струваше някак си нередно ли, макар че си беше логично да стане така. За пред хора на вие а в неутрална обстановка на ти. И все пак се чуствах гадно, не беше редно това за мен. Или само на "ти" или само на "вие".. Но и двете едновременно. Ох, Константин поне не трябваше да се мъчи неговото обръщение към мен на всякъде ще е едно и също..

» Преди една седмица,градът ;д
» Преди една седмица в града.
» Преди една седмица в дома на Харпър
» Кафе "Оcean" преди седмица
» Парк '' St. James '' преди около седмица