Лондон преди една-две години

Усмихнах се и я прегърнах съвсем нежно.
-Недей. Не съжалявай. - Целунах я отново този път малко по нежно, но много по-дълбоко. Исках я. Исках я безумно много и нищо друго нямаше значение. Бутнах я леко назад и само след миг се осовах върху нея. Устните ми изледваха врата и, докато ръцете ми все по-силно притискаха тялото и към мен. Не можех да спра с това, вече беше късно и знаех, че няма връщане назад. Тя щеше да е с мен и това беше повече от ясно и за двама ни. Гледах как русата и коса се стели на камка около главата и и заплетох внимателно пръсти в нея. Беше толкова красива.
-Елизабет... Сигурна ли си? Това... Това е голяма крачка. - За нея. За нея беше голяма крачка, защото бях сигурен, че след пастрока и никога не е правила секс с друг мъж. А аз силно се съмнявах, че съм точния мъж. Не бях за нея. Като за начало и бях брат, освен това бях вампир и освен това тук едва ли беше мястото за нещо подобно. Погледнах я отново очаквайки отговор.

Всичко това дойде на Лизи доста неочаквано,но тя не се отдръпна.Остана в обятията на брат си след което той я премести под себе си.Тя пък обви ръце около вратът му като леко го притисна към себе си ,ако това въобще беше възможно защото телата им бяха залепени като с Ц200.Или поне тя така си мислеше тъй като "като с дъвка" просто не звучеше добре.Дъвката не беше толкова издръжлива.
- -Елизабет... Сигурна ли си? Това... Това е голяма крачка. - погледна го в очите.Замисли се.Искаше ли го?Да.Дали беше напълно сигурна?Предполагаше,че да.Тя кимна и го целуна страстно като езикът и се заигра с неговия за известно време...даже повече от колкото Лиз предполагаше,че чак въсдух започна да не и достигна и и се наложи да отдели устни от неговите.
- Да. - изрече след това леко задъхано поемайки въздух. - Ще е нещо като първи път за мен...предполагам.
Тя се усмихна и за миг си припомни всичко онова което правеше пастрока и с нея.Това помрачи усмивката и и я накара да потръпне.Усети се,че се беше загледала в далечината затова и тръсна глава уж да прогони тези ужасни мисли.
- Раян...само моля те бъди нежен...,ако откача съжалявам. - Лиз можеше да си признае,че изпитваше страх.След пастрока си не е била с друг и...това я притесняваше.Имаше чувство,че няма да се справи по някаква причина.Само се молеше да не откачи по средата на всичко или на най-хубавата по принцип част.

Виждах, че Лиз се притеснява, за това започнах изключително бавно да свалям дрехите и. Бях видял изражението и преди няколко секунди и усещах, че се е замислила за миналото си, а да мисли за това в този момент никак не беше добра идея. Само я плашеше допълнително. Спомените щяха да разбият на парчета този и без това толкова крехък момент за нея.
-Лиз, не се тревожи за нищо, ако поиска да спра... Или ако те нараня... Само кажи. Няма проблем. - Разбирах, че и е тежко и че трябва да бъда много внимателен така че е качих върху себе си и я оставих сама да преци кога и какво иска да направим. - Бъди спокойна, ако промениш решението си, ще спрем. - Нямаше какво много да сваля от нея и просто разкопчах сутиена и и го хвърлих настрани. Надявах се да не държи много на бикините си, защото заради позата нямаше как да ги махна нормално, но след едно по силно подръпване те се скъсаха.
-Съжалявам ако държеше на тях, Лиз.

Тя кимна и седна върху него като плъзгаше ръце по тялото му.Леко наведена напред целувайки го нежно тя се сбогува със сутиена си който Раян метна някъде наоколо.Тя се намърда малко по-удобно след като той разкъса бикините и.
- Е...ще ми купиш други. - смигна му закачливо и се остави изцяло на настоящия момент до колкото и беше възможно.Излегна се върху него продължавайки да го целува,а едната и ръка се плъзна по тялото му достигайки члена му.Беше минала през всякакви етапи на извратеността с пастрока си.Знаеше това онова...въпроса бе,че все той бе настоявал,а тук..трябваше да го направи по своя воля.Затова събираше и сили да се реши да го направи.Искаше да даде на Раян нещо...нещо което предполагаше,че ще му хареса.
След още няколко целувки тя се плъзна надолу по тялото на момчето и целуна члена му през боксерките.Без да поглежда брат си тя извади пениса му и започна да прокарва език по дължината му и го задържаше повече към главичката докато не го пое целия и чак тогава се реши да погледне Раян.

Отпуснах се назад, поглеждайки...сестра ми. Явно се бе отпуснала, защото действаше почти уверено. Това бе грешка, голяма грешка. Не бе редно... Погледът ми проследи на къде отива Лизи и преди да кажа каквото и да е, тя вече си играеше с мен. Затворих очи, отпускайки се още повече назад. Тялото ми се напрягаше при всяко докосване. Вече не ме интересуваше дали е грешка, или не, исках я. Всички рационални мисли се изпариха от главата ми, в момента съществуваше само тя. Това да бъда мил щеше да ми коства една стабилна част от волята ми. Не знаех дали изобщо мога да съм такъв с едно момиче. Досега сексуалните ми преживявания се свеждаха до груб секс без емоционално обвързване. Просто "за спорта"- както някои хора го наричаха.
При поредното близване, се върнах в реалността, грубо отскубнат от мислите си. Огънят, леещ се из вените ми вече напираше и трудно се въздържах да остана спокоен. След още няколко секунди не издържах и я придърпах към себе си. Целунах я, плъзгайки езика си между устните й. Ръцете ми шареха по гърба й, притискайки я към мен. Завъртях се, така че тя да е отдолу и отново започнах да я целувам. Спуснах се по врата й, насочвайки се бавно към гърдите й. Искрено се опитвах да действам бавно, да я накарам да се наслаждава. Зъбите ми минаха по зърната й, играейки си с тях, докато аз наблюдавах всяка една нейна реакция. Тихото изстенване бе ясен признак, че й харесва, а при последвалото леко засмукване, тя изви гръбнака си под мен. Усмихнах се леко, срещайки за миг погледа й. Бе невероятно красива, особено когато виждах молбата й да не спирам, отразяваща се в очите й.

Тялото на момичето се изви под това на Раян.Удоволствието което я заливаше беше направо неочаквано за нея.Не беше изпитвала такова преди.Стонове на удоволствие излизаха от наполовина отворената и уста.Ръцете му и устните му бяха така нежни сякаш някой я галеше с перо.Когато стисна едната и гърда тя изстена.Сладък звук който отекна из помещение.Очите и които бяха замъглени от възбудата срещнаха неговите.Желаеше го.Повече от всякога.Повече от каквото и да е на този свят.Искаше да се наслади изцяло на този мъг който можеше и никога повече да не се повтори.Тя се усмихна като с тази усмивка му позволяваше всичко.Да прави с нея каквото поиска.Тя му вярваше.Знаеше,че той няма да я нарани...или поне не умишлено.Просто се отпусна и се остави в ръцете му,а при всеки негов допир от устните и излизаше стон.Тялото и потръпваше при всяка целувка карайки я да моли за още и още.
- Раян... - изрече тя името му през стоновете.Тялото и отново се изви.Искаше да го усети колкото се може по-скоро макар и това донякъде да я плашеше.Знаеше,че е нередно и нямаше мисъл която да я успокои,но не я интересуваше кой знае колко.Искаше само едно.Мислеше само едно.Щеше да получи това нещо.От него.Сега.

Пп:Ох леле хД

Придърпах я отново плътно върху мен и започнах да я целувам спускайки ръка по кръста и и бавно продължавайки надолу. Не можех да спра... Исках я повече отколкото някога бях искал момиче. Ръцете ми отново премиха през косата и спряха на гърба и. Описах линия по гръбнака продължавайки отново надолу. Устните ми започнаха да се спускат мъчително бавно по врата и, гърдите и, корема и... Не бързах, с всяка секунда усещах как тя откача все повече в ръцете ми, а аз едва сега започвах. Харесваше ми да я изтезавам, но умът ми трудно преглъщапе всичко това да съм нежен и внимателен с нея. Аз просто не бях такъв, но искрено вярвах, че в нея може и да се получи този път. Само този път. Виждах, че Лиз иска да бъде с мен наистина, да съм в нея, но не беше толкова просто. С нея всичко трябваше да става бавно, а това беше трудно и различно от това, с което бях свикнал.

Ръцете на Раян се плъзгаха по тялото на момичето,а тя се потапяше все повече в удоволствието. Беше и приятно да е тук с него,отделени от всичко и всички. Устните му тъй сладки докосваха нежно кожата й карайки я да пламти. Всяко негово докосване беше дар за нея. Кожата и настръхваше,а от устата й започнаха да излизат леко стонове. Никога през живота си не се бе чувствала така. Беше невероятно усещане,мислеше си Елизабет.
Сред всичко това тя усещаше,че в Раян има някаква дилема. Нещо му пречеше да направи това което иска...движенията му хем бяха сигурни хем настоятелни - за нещо повече. Тя отвори очи и му се усмихна.
- Какво те измъчва? - попита го преди устните й докоснаха неговите.

Отръпнах се леко и я погледнах. Не можех да го направя, в крайна сметка тя ми беше сестра. Моята малка сестра. Да правя секс с нея беше повече от противоестествено, особено след всички ужасни неща, които тя беше преживяла с онзи изрод - пастрока и.
-Лиз... Не можем да направим това, не е редно... - Срещнах погледа и и се надявах да ме разбера. Да, исках го, исках го адски много, но разумът ми се съпротивляваше. Дръпнах се и седнах встрани. Може би беше грешка да я водя тук. Голяма грешка. Едно до какво водя необмислените ми решения. В къщата беше много по-лесно да се държа на разтояние, главно защото Роко се досещаше какво смятам да направя и внимателно следеше да се появява в най-неподходящия момент.
-Лиза, след всичко което си преживяла... Ти си ми полу-сестра. Противоестествено е.

Лиз застина.Погледна го как се отдръпва и нещо в нея се раздвижи.Просто не искаше да бъде така.Искаше го тук,сега и веднага.
- Раян.. - промълви,но той започна да изнася лекция как това е неправилно.Русокоската затвори очи.Сдържа се да не го удари. - О да...неправилно.Разбира се!И все пак ти бе приятно да ме целуваш нали?Да плъзгаш ръце по тялото ми....,а сега всичко ти е неправилно.
Гласът и бе леденостуден и режеше като стъкло.Определено се бе ядосала...мъничко.
Надигна се от земята и леко се прикри срещайки очите му.След миг обаче отново бе до него опряла ръце на гърдите му.
- Моля те... - изрече тя. - Дали ще си ти или някой друг след всичко това...
Е всъщност за нея имаше значение.Искаше него!
- Не ме разбирай погрешно,братко мой.Аз искам теб... - и плъзна леко ръката си по гърдите му и облиза устни.Не се държеше както обикновено,но за първи път желаеше да направи това нещо,а той...той се отдръпваше от нея сякаш е нещо противно и заразно.Та чак я заболя.

Мамка му. Самоконстрола ми се пропука в мига, в който я видях как прехапва устни. Майната му на всичко, може и да не беше толкова нередно. Спуснах се към нея и я притеглих в ръцете си. Вече нито една морална ценност нямаше значение, важно беше само, че я исках. Устните ми се спуснаха по нея и ръцете и бързо започнаха да свалят дрехите и. Зарових ръце в косата и.
-Невероятна си, знаеш ли... - Прошепнах в ухото и между целувките. - Надявам се да си сигурна. - Свалих останалите дрехи по нея и бавно я огледах. Не, не беше грешка. Трябваше да съм с нея, а и по-добре първия и път след онзи загубеняк да е с мен, а не с друг загубеняк.

Лиз се усмихна на Раян.Беше толкова щастлива и наистина го искаше,но ако трябваше да си признае...е да беше я леко страх.Но се опитва да се отпусне.Отново приближи устни до неговите след като дрехите и бяха извън играта.Беше притиснала тялото си към неговото - да,беше я и леко срам.До сега никой друг мъж не я бе виждал освен пастрока и.
- Раян...моля те бъди внимателен... - изрече тя и леко се изчерви. - Имам предвид...знам,че ще бъдеш такъв и все пак..
Прехапа отново устна след което вдигна ръце и хвана лицето му като приближи своето към неговото и пак го целуна,а после спусна устните си към вратът му и леко го ухапа,но знаеше,че нейното ухапваше е нищо и никакво сравнението с неговите...о как искаше всичко това.Искаше него.
- Желая те...повече от всичко.Сега... - изрече момичето с глас в който се четеше наслада и възбуда.