Лондон преди една-две години

Денят беше доста горещ.Едва ли не заврях по време на урока си по езда.Но важното е,че премина добре като цяло...макар и да изтърваха една кобила..и после да трябваше да я хващат...,а тя си е ами...просто буйна..и като изключим,че един новак едва не се блъсна в мен...,но това са малки незначителни подробности.
Базата се намираше в покрайнините на Лондон и до там имаше няколко варианта да стигне човек - с кола,с автобус който не беше особено начесто..с кон..,но надали си го гледа в задния двор...пеша..,но надали някой би тръгнал пеша...е аз обаче щях да се прибера днес с една приятелка.Двете яздехме заедно от...ами от години.
Оставиха ме точно пред нашата къща...къщата която от няколко години насам беше се превърнала в мой дом.Още щом влезнах Роко - нашия домашен любимец...по-скоро на Раян - ме посрещна.Погалих голямата котка и се качих в стаята си за да се преоблека.Е в крайна сметка облякох просто една по-дълга тениска...жегата не се търпеше...и слязох в хола като се настаних на дивана през телевизора.

Пп:По-голяма боза сякаш не можах да напиша..;х

Прибрах се вкъщи и искам ли не, усетих колко е горещо. Не усещах топлината, но бях предупредил прислугата да пуска климатиците заради Елизабет. Завъртях недоволно очи и тръгнах към хола, за да реша проблема, но заварих малката си сестричка вече седнала там и изпържваща се в жегата. Беше само по дълга теника и изглеждаше наистина уморена. Ако си спомнях правилно беше била на езда, така че я разбирах. Парещите лъчи на слънцето ми пречеха, но тя сигурно беше останала без сили - все пак беше просто човек. Усмихнах и се и седнах при нея, с което явно и изкарах акъла. Не ме беше забелязала, когато влязох в стаята.
-Как си хлапе? - Разроших леко русата и коса и и се усмихнах. - Защо се пържиш тук, а не си пусна климатика? Или защо не си казала на някой да ти го пусне? - Беше толкова срамежлива, че чак се дразнех. Пресегнах се и взех дистанционното, за да наглася климатика, не исках да я оставя да се свари жива. Беше прекалено миловидна, за да вечерям с нея.

Жегата беше непоносима.Направо ми идеше да си взема студен душ...или да поплувам в басейн с много студена вода...оо да щеше да е прекрасно.
Изведнъж обаче тея ми мисли бяха прекъснати от нещо до мен.Раян се беше настанил най-спокойно на дивана,но на мен ми изкара ангелите...въобще не го бях усетила,че се е прибрал.Сложих ръка на сърцето си и ококорих очи.
- Ама...в другите семейства някой като се прибере обикновено вика "Прибрах се" или нещо такова...,а не се вмъква като крадец...,че и по-тихо. - след това се засмях и се пресегнах да прегърна брат си...е по-скоро пуло брат. - А и от къде толкова акъл за климатика?Аз си мечтаех за студен душ или басейн със студена вода....климатика въобще не ми се е явявал като спасение в съзнанието.
Подсмихнах се и смених канала...всъщност почнах да сменям каналите търсейки нещо интересно,но истината беше,че не виждах какво дават...просто гледах Раян с периферното си зрение,а напред се взирах с пазен поглед.
- Ти как си? - попитах. - Оо и да знаеш какво стана днес на ездата...един новак едва не се блъсна в мен пък и изтърваха Алиса...малко трудно я хванаха после,но както и да е.Някой път трябва да яздим заедно...скоро...ще е хубаво!Моля те...

Ухилих се и я погледнах меко.
-Ами... Аз обичам да стряскам хората. Забавно е. - Отдадох се на сладки спомени как се промъквам зад гърба на разни момичета и просто казвам "бау" и се ухилих. Когато спомена за езда и осъзнах, че наистина не бях ходил да яздя с нея. Поне, когато беше с мен и да изпуснеше някой кон няма да има проблем, Роко умееше много бързо да ги прибира обратно в конюшните.
-Винаги можем да идем да пояздим заедно, само кажи кога. - Разроших отново косата и и се ухилих. Беше такова хлапе и все още бе толкова странно да има още някой вкъщи... И то някой, който не е прислугата или вечно умисления ми баща. Някой, с който мога да се шегувам и някой, на който мога да правя номера и да го тормозя... Щом последното изречение мина през главата ми ми хрумна поредния пъклен план, можех доста да се позабавлявам. Изправих се рязко на крака и я погледнах.
-Е, Лиз... Много се радвам, че имам по-малка сестра... - Провлачих края на изречението и след миг добавих. - Която мога да тормозя. - Грабнах я на ръце и само след секунди бяхме в другия край на къщата и я метнах в басейна, така както беше с дрехите.

Лизи повдигна вежда когато той провлачи изречението.Изглежда си беше наумил нещо и това се потвърди от следващите му думи и действия.Да я тормози?!Какво му ставаше на този човек питаше се блондинката докато срещаше сблъскаха с водата в басейна.Излезе на повърхността и си пое въздух като го погледна накриво.
- Сериозно? - намуси се за кратко,но после се усмихна и започна да го плиска с вода.Е...да деня беше топъл и малко разхлаждане в басейна нямаше да бъде лоша идея.Само и Раян да си дотъртеше задника при нея вътре. - Хайде влизай...или трябва сама да те накарам по някакъв начин?А посмъртно няма да мога да те поместя.
Момичето наклони глава на една страна след което започна да плува по гръб наоколо и понякога се спираше за да намокри брат си.Наистина се радваше,че има по-голям брат,който беше така мил с нея,че да я метне в басейна...е като изключим последното наистина се радваше ,че познава Раян.

Размях се гръмко и изритах обувките си. Свалих бързо и дънките, но реших, че тениската няма да ми пречи чак толкова, а и се тревожех, че Лиз ще откачи ако остана само по боксерки пред нея. С един скок се озовах във водата. Тя наистина нямаше шанс да ме помръдне дори сантиметър, камо ли да ме бутне в басейна. Още със скока си се постарах здравата да я изпъскам.
-Е хлапе, как е? Малко си мокра, а? - Ухилих се отново и усетих, че тениската прилепнала по мен ми пречи изключително много. Издърпах я през главата си и я метнах към шезлонзите. Сега определено беше много по добре. Погледнах сестра си и видях как руменица плъзна по страните и.
-Стига де Лиз, ние сме семейство, никога ли не си виждала полу-гол мъж. А дори и напълно гол да бях, не е голяма работа, както казах - ние сме семейство. - Направих един кръг около нея и се гмурнах лекичко. Спрях на дъното на басейна и хванах глезените и. Знаех, че очаква просто да я дръпна надолу, но аз всъщност я избутах нагоре като бавно се изправях. Накрая тя бе изцяло извън водата и с леко плуване отидох до най-дълбоката част на басейна, която беше около десет метра. За миг съжалих, че не съм в хвърлил във външния басейн, там определено щеше да е много по интересно. Спрях да се движа и просто изпънах ръцете си нагоре така, че Лиз беше стъпила върху дланите ми. Само миг по късно вече я бях пуснал и тя се приземи с плясък обратно във водата.

Раян се присъедини към нея като остави върху себе си само боксерките си и тениската...която обаче съвсем скоро махна.Лиз леко се изчерви,но това не трая дълго зареди думите му...и действията.От единия край на басейна те скоро се оказаха в другия където тя отново летеше към водата "благодарение" на него.Отново излезе на повърхността и отметна русите си коси назад поемайки си въздух.Погледна Раян и заплува към него.Придърпа го към себе си като обви ръце около вратът му.
- И много добре знаеш,че съм виждала гол мъж. - прошепна тя след което се опита да го избута...сравнително и се получи,но тя политна назад доста повече.Засмя се и се завъртя разплисквайки водата около себе си. - Е това му е хубавото да имаш брат вампир...понеже не всички мъже могат това...,а и не ми е нужен трамплин или нещо такова,че да скачам във водата от високо...шанс.
Тя замахна с ръце към него за да го намокри и му смигна закачливо след което отново пое по гръб.Нямаше как да му прави номера...освен,ако смъкването на боксерките се броеше за номер като тези които той и правеше.Но тя посмъртно нямаше да го дръпне надолу..по-скоро даже щеше да тръгне с него,ако реши той да се помести.А да го държи във въздуха въобще да не говорим.
Лиз разкара дългата си тениска която вече беше тотално подгизнала и остана само по сутиен и бикини,но за разлика от нея брат и нямаше да се изчерви когато я види.Тя просто беше наясно с това...поне такова чувство имаше.

Отново избухнах в смях, когато тя се опита да ме помръдне.
-Я стига Лиз, наистина ли мислиш, че можеш да ме поместиш? - Ухилих и се и я погледнах. Не можех да отрека, че макар и само на 16 тя вече изглеждаше доста добре за възраста си... Може би ако не ми беше сестра... Тръснах глава, за да прогоня налудничевата мисъл и се гмурнах леко надолу и изплъвах до нея.
-Можеш да ме преименуваш на "личен трамплин"... А всъщност трябваше да ти покажа външния басейн, там май не си влизала все още? - Погледнах я въпросително но продължих. - Дълбок е адски много, има направени подводни пещери, които накрая завършват с сухо пространство... Просто е невероятно красиво. В началото, там беше градина, но накарах баща ми да го направим на басейн. Имаш чувството, че плуваш в огромно езеро - Напомних си да си отбележа някъде, че трябва да я заведа там, но докато мислено си го записвах от някъде се чу глухо ръмжене и видях Роко, който ни наблюдаваше от ръба на басейна. Леопарда ни погледна и си спомних, че му бях обещал едно продължително чесане и той явно не беше забравил.

Външен басейн?!Толкова голям?!Лизи го гледаше с възхищение.Не само зареди думите които говореше ,а и зареди самия него,но мамка му той и беше брат затова можеше да се удари през лицето с цел да накара мислите си да вървят в друга посока.Е Роко обаче привлече вниманието и с леко ръмжене и на момичето вече не му се налагаше да изиграва някакво раздвоение на личността или нещо такова.
- Хей Роко. - поздрави тя "котето" .После погледна Раян и заплува около него след което му се метна на врата или нещо такова.По-скоро обви ръце около вратът му и крака около кръста му.Дари го с една целувка по бузата. - Заведи ме там...
Пусна го и се озова пред него.Очите и грееха.Беше като малко дете и се държеше като такова,а не като шестнадесет годишна....,но това си беше тя.Тотално откачена меняща настроенията си,държанието си,мненията си като...ами както се качват хората в автобуса.Примерно.
- Искам да видя всичко това...моля те Раян..моля..много. - тя го гледаше с кучешки умолителен поглед. - Ще си вземем какво ли не...и знам ли...просто искам да го видя.Дори не предполагах,че има външен басейн.Това място е толкова голямо,че...първата година едва намирах стаята си.Сега поне съм запомнила пътя до там..от всички части на това място които знам.

Стреснах се леко, когато Лиз скочи в ръцете ми, но успях да я задържа без особени проблеми. Беше като малка порцеланова кукла, а също и като малко детенце, което иска да му купя нова кукла.
-Стига Лиз, сериозно ли не си се оказвала там? Та басейна е само на триста метра южно навътре е градината. - Замълчах за миг. Всъщност градината също беше огромна, така че наистина бе възможно просто да не беше поемала по тази алея. - Хлапе, късно е... След час-два ще се стъмни, а и съм обещал на Роко едно дълго чесане зад ушите... - Леопарда изръмж в знак на съгласие и явно все още ми беше ядосан, че съм забравил, но бързо щеше да му мине. Е вероятно дори ако Лиз го помолеше щеше да отстъпи и да отложим чесането за по-късно, но за момента беше прекалено кисел, за да го моля аз. Дръпнах леко Елизабет към мен и я качих на раменете си. Опитвах се да игнорирам мръсните мисли, които се завъртяха в главата ми докато я вдигах. Излязох от басейна и побързах да я сваля преди да съм сътворил някоя по-голяма глупост.
-Е, Лиз разбери се с Роко и кажи какво искаш да си вземем за там. Ако се пребориш с него и той ти отстъпи реда му за чесане - ще те заведа там.

Още с напускането на басейна Лиз отметна коса назад и опръска всичко наколо включително донякъде и Роко който май наистина искаше това което му дължеше Раян.Елизабет се засмя и погали леопарда по главата.
- Хей слънчице...остави ми Раян за тази нощ пък ще получиш и от мен едно дълго чесане. - тя срещна очите на голямата котка. - Няма да го нараня много,много...обещавам ти,че ръцете ще са му здрави за да ти дарява ласки...
Погали отново Роко след което се изправи и взе една кърпа от тези които винаги бяха там за всеки случай...като този.Започна да суши косата си докато следеше Роко.С голямо котка наоколо никога не беше безопасно макар,че този леопард беше много по-различен от другите.А пък и за разлика от събратята си той се разхождаше свободно наоколо.
Лиз видя,че той тръгна на някъде.Явно беше спечелила разходка с брат си...и ставаше длъжница на Роко.
- Супер...мой си.Кога тръгваме? - обърна се тя и погледна Раян.Не се стърпя и плъзна поглед по тялото му.От главата до петите.Известно време се спря на мускулите му,стегнатия му корем...и после надолу.Спря и поглед на члена му като се надяваше той да не забележи обстойния и оглед.Обърна бързо гръб на Раян и позволи на руменината да завладее лицето и.Не беше истина какви мисли се въртяха из главата и.

Завъртях очи и погледнах Роко, който бавно се отдалечаваше. Просто не можех да повярвам, че се беше предал толкова лесно. Върнах погледа си върху Елизабет, но нейния обикаляше тялото ми изключително бавно и се спря на няколко ключови места. Явно не само в моята глава се въртяха мисли, който никак не бяха подходящи за брат и сестра. Тя се завъртя с гръб към мен, но ми беше ясно, че го прави само. за да скрие факта, че се е изчервила. Ухилих се и хванах раменете и, така че да я завъртя към себе си.
-Само трябва да ти кажа, че Роко има слонска памет. Няма да забрави какво си му обещала, а ти си навлече страхотен проблем с това обещание. Той е много ината котка. - За миг се отдадох на спомени от преди няколко години, когато бях спасил леопарда от онези бракониери. Ако изключим това, което направих с бащата на Лиз, спасяването на Роко беше едно от малкото ми добри дела. Върнах погледа си на блондинката и едва сега осъзнах колко близо до мен всъщност съм я придърпал. В главата ми отново нахлуха идеи какво щях да направя с нея ако не ми беше сестра и, за да прогоня тези мисли отговорих на въпроса и.
-Ами... Тръгваме... Веднага? Или искаш да вземем нещо преди това?

Раян привлече Лизи до себе си.Дъхът и секна от това.Но той обаче се осъзна и я пусна.Отне и минутка да се съвземе и да тръсне глава.Само тя ли беше откачена или?Но за бога..той и беше брат.Е наполовина и все пак.
- Да вземе нещо... - изрече тя и посочи входа към къщата. - Ти вземи нещо за ядене и пиене,а аз ще взема големи кърпи и....да.
Влезе в къщата и се качи към стаята си.Нямаше да се преоблича понеже излизаше,че така или иначе ще се намокри.Взе няколко големи кърпи от гардероба си и се зачуди какво още да си вземе.Нямаше и идея.Взе една голяма чанта и там сложи кърпите.Слезе в кухнята при брат си.
- Само да сложим храната и пиенето и можем да тръгваме. - гледаше да избягва погледа му защото имаше чувство,че той е наясно как тя го оглеждаше.Даже вече се чудеше дали и се ходи на тази разходка с него,но накрая просто си каза,че просто един оглед който сигурно и при други се е срещало...които не са израснали заедно и не са изцяло чистокръвни роднини се среща.Все пак...това беше един поглед.Нищо повече.

Изтичах набързо в кухнята и се огледах чудейки се какво да взема. Накрая се спрях на два сока и две бутилки бири. На тема храна беше малко по-сложно и взех няколко пакетирани сандвича и една от готовите салати. Мислите ми постоянно се стрелкаха към Елизабет и това колко точно секси е тя и какви неща бих искал да направя с нея. Ако за малко забравех, че ми е сестра, това, което си мислех, не беше толкова лоша. А и в крайна сметка съдейки по начина, по който Лиз ме огледа преди малко, тя също имаше такива мисли за мен. Докато се чудех къде да прибера всички неща сестра ми взеле при мен с една чанта в ръка и ме погледна.
- Само да сложим храната и пиенето и можем да тръгваме.
Нямаше как да не забележа, че тя старателно избягва погледа ми и накрая изкушението надделя и аз си позволих да прочета за миг мислите и. След миг излязох от главата и и се ухилих.
-Само един огледа, а Лиз? - Нямаше как да се сдържа особено когато знаех, че тя ще се притесни и ще започне да се изчервява.

Елизабет замръзна.Той и беше прочел мислите.Ненавиждаше това.Идеше и да го убие,но знаеше ,че по-скоро така ще погуби себе си.Вече определено не и се ходеше никъде...е добре де една малка част от нея искаше да излезе...дори с Раян.
- Мразя да ми четеш мислите. - каза тя,а гласът и беше ледено студен и режеше като нож.Направи се сякаш не е чула какво точно обаче е прочел и сложи нещата в чантата.Продължаваше да не го гледа защото имаше чувство,че погледне ли го ще му забие някой шамар.Ненавиждаше това четене на мисли...и особено когато мислеше нещо такова.
- Да вървим. - заяви и чак тогава се осмели да го погледне в очите.
Тя тръгна напред преметнала раницата през едното си рамо,а Раян беше зад нея.Вървяха към предната част на къщата и тя се спря за да види на къде ще поеме брат и.Вървеше леко зад него и внимаваше какво си мисли за да не и прочете случайно той мислите.Обаче просто нямаше как да не се изкуши и да не загледа по-дълго хубавия му задник...и да не си помисли за него.Това просто беше грях.Независимо дали той и беше брат или не.Имаше хубав задник момчето и точка по въпроса.
- Колко още остава? - гласът и се беше смекчил.Раздразнението и леко беше преминало,но още му беше ядосана...макар,че не можеше да му се сърди много.Тя му дължеше живота си на практика.

Усетих, че съм направил гаф в мига в който ме погледна. Докато вървяхме просто я оставих малко на тишина и спокойствие и и давах шанс тя да реши кога пак ще иска да говори с мен. Изкушението да се разровя в главата и беше огромно, но полагах неимоверни усилия да не го правя. Винаги съм знаел, че това я дразни и по принцип се въздържах.
-Още малко Лиз. - Спрях се и се завъртях към нея. - Извинявай за преди малко хлапе. Няма да се ровя повече в главата ти... Не исках да те дразня, просто ми стана любопитно... А и видях как ме оглеждаш. - Не се стърпях да кажа последното изречение. В крайна сметка и аз я оглеждах, но за разлика от нея умеех да го правя тайно и така, че да не ме забележи. Прегърнах я леко и почти веднага съжалих. Тялото и, притиснато в моето, никак не помагаше да се разсея от неподходящите мисли, които имах. Дръпнах се бързо и взех чантата от нея. Само след наколко минути вървене бяхме до басейна и погледнах Лиз.
-Надявам се, че можеш да плуваш. - Аз имах задачата да опазя чантата суха, но за мен не беше проблем. Първо, защото можех да задържам дъха си колкото си искам и втото, защото не ми пречеше да плувам докато държа едната си ръка над водата. След отговора на Лиз скочих леко и я поведох към подводната пещера.

Тя просто кимна на думите му.Знаеше,че ако почне да говори няма да спре и ще изтърси някоя глупост,а дори можеше да има голям шанс да се разплаче като малко дете.А тя не го искаше.Просто кимна и се остави той да я прегърне което наведе на най-различни мисли в главата и...за това,ако той не и беше брат...,но ако не и беше тя все още щеше да е с онзи кретен пастрока и..и никога нямаше да познава Раян.Тъкмо когато мислеше да отвърне леко на прегръдката му той се отдръпна като попарен и тръгна напред като само и зададе един единствен въпрос.Дали може да плува.
- Да. - след тези думи тя влезе във водата след него.Първо не беше дълбоко и тя докосваше дъното ,но после вече трябваше да движи ръцете и крака си за да не потъне...мястото имаше странен вид,но някак приятен.Изглеждаше така сякаш почти никой не идва тук което беше малко странно като се има предвид колко чиста беше водата и прочее.Лиз на няколко пъти се гмурна надолу за да огледа.Страхотна декорация си имаше...,а и как приличаше всичко на пещера.Общо взето нямаше думи как да опише всичко.Отмятайки мократа си коса назад тя погледна брат си.
- Раян...и аз съжалявам. - каза тя като доплува до него. - Че те огледах...не трябваше...и ,че така се намусих,но просто знаеш,че мразя да ми четеш мислите,а и ми стана неудобно.Както и да е...
Дори не знаеше защо казва всичко това.Просто имаше проклетото чувство,че трябва да го каже колкото и тъпо да звучеше...като някоя реч от...миналия век или Бог знае какво.

Излязох на камъка, който служеше за под на пещерата. Никой от нас не се беше сетил да вземе одеало, така че простна една от по-дебелите хавлиени кърпи на камъка и наредих храната и напитките отгоре. Аз можех да стоя на камъка и нямаше да ми е проблем, но Лиз трябваше да седне на нещо по мего. Огледах се и отидох до водата, за да помогна на Лиз. В крайна сметка тя беше просто дете и вероятно щеше да има проблем да се набере на камъка, особено, когато няма опора от която да се отласне. Когато я видях да изплува и подадох ръка и и помогнах да се изправи върху камъка. Тя ме погледна и проговори бавно.
- Раян...и аз съжалявам. Че те огледах...не трябваше...и ,че така се намусих,но просто знаеш,че мразя да ми четеш мислите,а и ми стана неудобно.Както и да е...
-Лиз.. - Дръпнах я отново към себе си и я прегърнах силно. - Стига хлапе, не се извинявай. Гледай колкото си искаш, в крайна сметка освен пастрока ти едва ли си виждала друг полу-гол мъж, а и аз си изглеждам доста добре, а? - Ухилих се и искрено се надявах да разведря малко обстановката. Мислите ми отново се отклониха в грешната посока, но голата и мократа и кожа долепени до моята бяха крайно неподходящия начин да мисля за нея като за малкта ми сестра.

Елизабет разбра защо изглежда така сякаш никой не идва тук и май наистина беше така.До една страна пътя беше приятен,но да се стигне до тази суха част беше малко по-трудно.Е поне за нея.За Раян не изглеждаше никакъв проблем....така,че освен,че пренесе чантата суха и невредима помогна и на Лиз да се "пренесе" достатъчно мокра и цяла на сухото.Раян я придърпа към себе си в една хубава прегръдка на която тя отвърна.Малко не и бяха много,много успокоителни думите му,но тя се усмихна.
- Да,определено изглеждаш добре и си най-вече скромен,ако мога да отбележа. - засмя се тя и след малко се зае да постила кърпите.Сложи две по-дълги на земята и легна върху едната като шумно пое въздух.После се надигна и огледа мястото.Биваше си го. - Наистина тук е хубаво.Някой въобще знае ли за това място освен теб?Просто някак си..имам чувство,че тук не идва никой друг...
Тя повдигна рамене и погледна Раян.Искаше да отклони темата на разговора и вече да не мисли за голото му тяло и как капките вода се стичаха по него..както в момента,но не можеше.Изкушаваше се да се приближи и да го докосне,но нямаше да го направи.Тя не беше такава...или поне тя така си мислеше.

Отново виждах как погледа и ме изпива и се ухилих. Дори нямаше нужда да се ровя в главата и, за да знам какво си мисли, всичко беше изписано на лицето и. Вече бях сигурен, тя си мислеше същите неща, които и аз. За да разсея и двама ни се върнах на въпроса, който ми зададе.
-Е, всъщност и баща ми знае за това място... Той просто мрази плуването. И водата. Не би влязал в басейн за нищо на света. Още от дете ги мрази. Но, когато го убедих в тази част на градината да направим такъв басейн той не издържа на непрестанното ми мрънка и накрая се съгласи. По принцип това си е моето място. Никой не идва тук. Като дете се криех тук, когато бях ядосан или тъжен... Сега идвам, когато имам нужда да помисля и да остана малко на тишина, където никой да не ме безпокои. - Погледна и колкото и упорито да се опитвах да мисля за други неща, очите ми постоянно се спираха на гърдите и. Накрая просто не издържа и се пресегнах, за да си взема бира, като оставих ръката ми да се плъзнае по гърдите и. Действието изглеждаше съвсем неволно и най-спокойно можех да отрека, че съм го направил нарочно.

Това което каза Раян изглеждаше интересно.Сигурно беше страхотно човек да си има едно такова приказно местенце което да си е само негово.Лиз не знаеше...тя винаги беше деляла и никога не е могла да избяга някъде където да може да се усамоти...най-вероятно,ако имаше такова място тя щеше да се изнесе да живее там.Е или поне това щеше да направи,ако още живееше с онази свиня.
Раян се пресегна към чантата зад нея за бутилка бира както и стана ясно след минутка.Това което обаче стана междувременно беше,че неговата ръка докосна едната и гърда.Всичко изглеждаше толкова случайно,сякаш без да иска го е направил ,но това предизвика емоции у Лиз.Тялото и потръпна и тя усети лека,но приятна болка в слабините си.Само този лек жест я възбуди ,а не би трябвало да е така.Излизаше извън контрол и това не беше добре.Тя въздъхна и леко се дръпна назад като извади един от соковете и отпи голямата глътка.Защо...защо Раян умееше така добре да се прикрива и тя никога да не разбира какво точно си мисли той...какви точно емоции изпитва.Независимо,че и беше брат тя не можеше да разбере нищо.
- Раян..как успяваш да контролираш емоциите и чувствата си...и тялото си.Имам предвид..точно в момента дори не мога да разбера за какво мислиш.Как го правиш?

Въпроса и ме изненада, но не можех да отрека, че се почуствах поласкан.
-Еми не е трудно всъщност... От малък винаги съм бил доста потаен, някакси ми идва от вътре. - Ухилих се и добавих. - А и честно казано се радвам, че не можеш да разбереш какво точно си мисля. Макар че... Може би ще ти бъде интересно. - Категорично отказах да кажа повече от това, но се надявах тя да е схванала достатъчно ясно намека. Наблюдавах внимателно изражението и, но накрая просто не се сдържах и просто я целунах. Само за миг. Дръпнах се също толкова рязко колкото и бях започнал целувката и я погледнах.
-Е, извинявай за това... - Отпих още една голяма глътка от бутилката с бира и се дръпнах още малко от нея. - Лиз... Съжалявам, не знам какво ми стана. Искаш ли да се връщаме в имението?

Лиз повдигна вежда.Напротив...много искаше да знае какво си мисли той в момента.Но за жалост тя не четеше мисли като него.Последните му думи обаче бяха намек.Тя го усети.Опита се да разгадае изражението му,но не успя.Точно когато мислеше да произнесе името му неговите устни докоснаха нейните.За един много,много кратък миг устните им бяха едно цяло...,но Ели не можа да се наслади на това.Той се отдръпна толкова бързо колкото се беше и приближим.Извини се след което се отдръпна още повече сякаш тя беше някакво дяволско изчадие до което,ако се докосне ще умре.
- Раян... - изрече тя едва,едва,но не довърши.Той дори попита за връщане в имението.Нямаше да стане така обаче.Май имаха доста да си говорят,а имението определено не би било идеалното място за това.Там дори и стените имаха уши.Лиз се надигна и приближи към Раян като седна пред него.По-скоро беше седнала на крака си като ги беше свила,но това беше отделен въпрос.Приближи се към Раян и допря устни до неговите.Сега беше някак си по-спокойна...сякаш знаеше какво точно си мисли той.Сега можеше да се наслади на момента който също беше кратък,но някак си хубав.Отдръпна се леко усмихната.
- Не искам да се прибирам...тук е хубаво.

Придърпах по близо до себе си и прошепнах срещу устните и.
-Ти си ми сестра. - Целунах я отнво сякаш на пук на това, което бях казал и се усмихнах. Както винаги тя бе невероятно красива и исках да продължа да я целува... Отново... И отново. Устните ни продължиха да се сливат докато целувките ставаха все по страсни и главата ми бучеше все по-силно. Всяка рационална мисъл беше изпепелена и исках само да съм с нея, това че ми беше сестра вече нямаше никакво значение. Беше с мен. Това беше по важно. Издърпах я, така че сега беше седнала в скута ми и я притиснах силно към себе си. Отделих устни от нейните и я погледнах в очите.
-Лиз... Ти си дете, при това си ми сестра... Това... Това е грешка. Не можем... Не трябва. - Загледах се във водата и в главата ми избухнаха спомените на всичко, което тя беше преживяла, не можех да си позволя да направя това с нея. Един откачен и беше напълно достатъчен в живота и. Погледнах я малко по твърдо. - Не можем Лиз.

Елизабет се остави изцяло в ръцете на брат си който я придърпа в скута си.Тя отвръщаше на целувките му които ставах все по-настоятелни и от нейна и негова страна.На няколко пъти той каза това което тя не искаше да чува "Ти си моя сестра" .Точно в момента не искаше да е негова сестра...не желаеше това.С мъка откъсна устни от неговите и го погледна в очите.Приготви се за речта му.Знаеше,че не трябва...и все пак.
- Знам Раян,знам. - изрече тя и кимна. - Аз просто...исках да опитам това с някого...с теб.Исках поне веднъж да те целуна и...забрави.Знам,че е грешно,че не трябва...
Не можеше да си сформира мислите в едно нормално изречение,но може би причината бе в това,че тя мислеше съвсем обратното.Или по-скоро една част от нея.Разумната част крещеше с всичка сила "Той е твой брат!" докато другата част от нея която тя не знаеше как да нарече крещеше "Целуни го още веднъж".Но Лиз знаеше,че няма да издържи с това да го целуне само още веднъж...,но щеше да опита.Приближи се към него като обви лицето му с ръце и доближи устните си до неговите.Сладка,нежна и сравнително настоятелна целувка.Като за последно.Защото тя имаше чувство,че е за последно.Защото думите му бяха изречени с настоятелен и сериозен тон като беше увеличил и тона.Затова щеше да се наслади на този...последен миг.Отдръпна се от него като гледаше да изглежда ведра,но се чувстваше тъжна.Не, си беше позволявала това с никое момче от няколко години на сега колкото и странно да звучеше.Избягваше тези неща.Беше я страх,че пак ще бъде наранена и този път дори може да е по-лошо.
- Съжалявам...