Летището

- С пясък! - засмях се. - Ела ми тука палавницо.. - обвих талията и с ръце и я притиснах към мен.
- Ще имаш ли против да си вземем един душ, че във пясък малко.. - допрях устните си до нейните и ни пренесох в къщата ми. Само дето не в лежащо положение. Бях хванал Софи на ръце и стоях като не преставах да я целувам. Как живеех тези месеци без нея?

Дори не го очаквах и леко залитнах.
-Предупреждавай, бейби!
Отвърнах на страстните му целувки. Два месеца без него бяха истински кошмар...
-Да, нямам нищо портив един душ, защото някой реши, че няма нищо лошо в това да ме зарине с пясък!
Погледнах го леко обвинителон, а после се засмях.
-Нещо май не съм си пила хапчетата щото само се хиля! Заедно ли душ?-и погледнах лееекичко первезно.