Летището

Пътят от Лас Вегас беше наистина дълъг и изморителен. Не разбрах кога съм заспала и съм засънувала сладки сънища. Чудех се дали Том ще дойде да ме посрещне на летището. Бяхме прекарали два месеца без да се виждаме. Чувахме се само по телефона. Ами, ако си имаше нова мацка?! Ох, ох! Никога повече на дълги пътешествия. През половината път си измислях всякакви щуротии за Том и тайнсвената мацка, която си бях въобразила. О,да! Щях да я...
И скоро съм заспала.
-Госпожице, пристигнахме! Кацнахме!
-О, благодаря!
Слязох от самолета на родна земя. О, колко беше хубаво! Абе, аз трябва да стана поетеса! Взех си багажа и се чекирах. Още един изгубен час. Излязох и...
Видях най-сексавият мъж на света! ТОМ! Хвърлих багажа и се затичах към него. Хвърлих се върху него и го прегърнах здраво. Разцелувах го! Устните ни сами се намериха и езиците ни се вплетоха в палава игра.
-Ти си тук?!? Тук?!?
Огледах се. Никаква руса мацка и големи бомби... Ноуп.. Погледнах го подозрително. Взех багажа си и шеговито попитах:
-И за два месеца не си си намерил ново момиче?
Гледах го невинно, но той познаваше този поглед...

Чаках Софи на летището. Колко дълго го чаках този ден и ето че той настъпи, два дълги и мъчителни месеца са минали от както не съм я виждал. От усещането че ще видя единственната любима за мен жена неможех да стоя на място. Разхождах се натам-насам с един букет в ръка които станаха на нищо докато я чаках Софи. Щом чух че самолета е кацнал застанах като статую и не свалях поглед от вратата от която трябваше да излезне. И ето че тя се появи из тълпата, из тълпата но аз виждах само нея и никой друг. Прекрасните и руси коси, безупречното и тяло и прекрасното и лице..
- Помислих че би искала да да ме видиш след толкова дълга раздяла. Ама кой те знае, може да си срещнала някой очарователен принц? - Прегърнах я и се засмях на въпросът и за момичета.
- Докато те нямаше, доста мацки ме сваляха..ама нито една дори близко не е стояла до теб. - целунах я.
- Това е за теб междо другото, малко са се посмачкали докато те чаках но пък можем да минем през някой цветарски магазин и ще ти взема друг букет, който си харесаш ти. - усмихнъх се отхвърляйки няколко от кичурите на косата и назад. Взех багажа и. - Да не си посмяла, това го нося аз..

-Ахах! Значи да се радвам, че съм се ордила тоолкова прекрасна!-смигнах му развеселено.
-Нямаше нужда от букет... Но за багажа може да се поспори.
Усмихнах се. Тръгнахме към изхода.
-Сметката за тела ще я плащаш ти. Имам поне триста лева само то разговори с теб.
Нежно го целунах и разроших косата му. Все същия сексав принц както преди.
-Да оставим багажа вкъщи и после може да излезем навън.
Прибрахме се в къщата на Том, в която се бях нанесла. Набързо се преоблякох с къси панталонки и потник. Взех букета и го натопих във вода.
-Може и да се съживят.-казах аз.-Но и така за красиви. Да излизаме.
Докато вървяхме към вратата, аз скочих на гърба му.
-Кончее!-засмях се весело.-Тежа ли?

Имитирах че падам, но гледах да не падне тя.
- Какво си яла днес ее.. - заключих къщата. - И къде ще ходим мило мое принцесо? Ти тук за това ли дойде да те возя на конче? - засмях се.
- Е, тъй като не сме се виждали ужасно дълго. Днес е ден на изпълнените желнаия. Всичко само за теб.. Офертата важи само днес..Казвай къде и веднага отиваме. - Държейки Софи вървях из градината на къщата ми към кулата, то зависи къде щяхме да отидем. Но на мен беше все тая къде, само да съм с нея.

-Ами, няколко зелени салати. Нищо повече! Направо си ужасен,Тоом!-леко го сръчках и се ухилих.
-Ами, разхожда ми се по плажа. Може и нощно къпане.
Докато вървяхме натам си купихме сладолед. Луната изгря и аз нежно се сгуших до Том на пясъка.
-Адски много ми липсваше, съкровище!
Целунах го.
-Да ти се влиза в морето?
Погледнах го ангелски. След това скочих и се затичах. Влязох във водата и леко потръпнах. Беше хладничка.
-Идваш лии?!?

Въздъхнах. Какво да се прави? Нали обещах, дори и да не исках да се къпя сега много.. Съблякох си блузката и събух обувките. Преместих се точно към Софи вдигнах я на ръце.
- Нали знаеш колко те обичам.. - целунах я и съвсем "случайно" я пуснах в водата..- Упс! - казах когато падна в водата..
- Стана случайно.. - зказах в оправданието си но издържах и се замях. Ох, колко ми липсваше този си мой малчо.

-Нещо май си загубил форма като ме изпусна.-ухилих се.
Напърсках го с вода и казах:
-Опа! Отметна ми се ръката.
засмях се и побягнах под дъжд от водни капки.
-Май трябваше да си взема бански?!?-казах аз и съблякох чисто мокрите ми дрехи.
След това пак влязох във водата. Гмурнах се и съборих Том.
-Опаа...
Липсваха ми тези моменти с него...

Засмях се. Дръпнах Софи към мен и я целунах. Притиснах я към мен и прокарах пръсти в косата си.
- Казвал ли съм ти че си голяма сладурана? - не спирах да я целувам. Сложих другата си ръка на талията и притискайки я по силно към мен ако вобще беше възможно.
- Нямаш си представа колко ми липсва.. - целувах я така сякаш утре отново можех да не я виидя, макар че хич не ми се искаше. - Какво ще кажеш да ходим нататък в морето? - попитах гледайки към хоризонта на морето.

Когато най-сетне се отлепихме, задъхано прошепнах:
-Малко по нежно, злато! И ти много ми липсваше! Мхм..Казвал си.. А аз казвала ли съм ти колко си секси?!?
-И как нататък в морето?!? Става дълбоко и ако се удвами ти си виновен.
Тръгнахме заедно хванати за ръка.
-Да не го взе от някой от сапунените сериали по телевизията?!? Онези, романтичните?
Засмях се. Леко се стъписах когато изведнъж стана по-дълбоко, но се задържах ва повърхността ,като буквално щях да извадя ръката на Том.
-О! Извинявай, миличко!

- Аз сериали не гледам. Вобще телевизията в къщата ми стои за украса. Вобще не я включвам. - засмях се, предпочитах да проведа вечер тичайки в някой парк от колкото на дивана пред телевизора. Е освен ако не беше с Софи..
- Спокойно, до теб съм.. предпочитам да се удавя аз от колкото ти. Макар че това ще стане сложно все пак съм върколак, не плувам толкова зле. - намигнах и и прокарах ръката си по лицето и.- Готова ли си? - усихнах се и се телепортирах малко по на дъблоко в морето но не много далече от Софи. - Хайде чакам те.. - не свалях поглед от нея и я чаках да доплува при мен..

-Ти наистина си лоош!-проплаках аз лигаво.
Струваше ми се прекалено далеч. Изобщо не ми се плуваше.
-А какво ще кажеш да се връщаме на брега?-попитах аз невинно, но видях категоричиня му поглед.
-Ако настина-ти си виновен.
И заплувах към него. Стигнах и го прегърнах.
-Никъде няма да мърдаш без мен.
Обвих крака около кръстта му и увиснах както малките маймунки върху своите маминки.
-Ти си моята мама-маймуна!
Целунах го нежно, а след това сложих глава на рамото му. Тихичко прошепнах:
-Обичам те!

Хванах я така че да и е по удобно и се опитвах да направя така че да не потънем случайно..
-Супер де, сега пък и мама.. - засмях се. - целунах я по рамото, това беше единствето място което можех да достигна сега.
- И аз те обичам.. - усмихнах се и зарових пръстите на ръката си в косата и. Притиснах я леко към мен.
- Немога да повярвам че си с мен, тук.. - въздъхнах.

Усмихнах се и дигнах глава. Погледнах го в очите.
-И на мен ми е трудно, но вече ще прекарваме много време заедно! Обещавам.. А днес може да бъде най-бурната нощ в живота ни.
Смигнах и го погледнах лего первезно. Засмях се.
-Сещаш ли се как се запознахме? При мен беше любов от пръв поглед.
Замълчах и се вгледах в него.
-Чудно защо ли?-разхилих се отново.-Днес май не съм си пила хапчетата!
Дарих го с целувка. Нежно завъртях език. След малко се отдръпнах. Очите и на двамата блестяха с едно щастливо пламъче от замайване.

Засмях се.
- Ооо да, как ще го забравя? Първият ми ден в това училище и още тогава се загубих. Чукам на вратата и ми отваря някакво ужасно сладко момиче което определно не е е Силвия. Викам а тва беше край, изгубих се тотлано. Но пък това изгубване си струваше. Все пак ако щях да познавам територията на училището ви може би пък нямаше и да се видим..
- Каква си била палава пък ти.. - засмях се след целувката.

-Аз и палава?!? Ние вървим ръка за ръка. Но теб май рядко те посещава това чувство. Мхм.. Тази Силвия.... И заради нея се скарахме също така. А сещаш ли се при Бони?!?
Реших да събудя заспалото му чувство за первезсност като леко плъзнах ръка по гърдите му, а после и по-надолу. После също така бързо обвих ръце около врата му.
-Какво ще кажеш да се връщаме на пясъка или те е страх?
Смигнах весело.

- Силвия не е зле, честно. Ама хайде не сега за това.. - усмихнах се. Хванах нежно ръката и която се плъзгаше натам-насам по тялото ми. Подсмихнах се и я целунах.
- Да , знаеш ли колко се страхувам от пясъчния човек.. - да не ни изяде случайно. - нмигнах и. Обвих и с двете ръзе талията и. Но пък ако искаш да си тръгваме, ще си тръгнем. Днес е ден на изпълняване на желания. Намигнах и и пак я целунах.

-Всякакви лии?-попитах палаво.
-Мхм...Пясъчния човек е едно от най-страшните същества на тази земя. Тръпки ме побиват от него. Не искам да ме изплъска и да свършва в корема му.
Засмях се и се сгуших в Том.
-Ох, хайде, на брега, че замръзвам!
Телепортирахме се.
-Както и очаквах дрехите са си все така мокри.
С малко магия лумна хубав огън на пясъка. Седнах.
-Хайде, де.
Потупах леко пясъка до мен.
-Нямам търпение да ми изпълниш желанията.-засмях се развеселено.- Но, май ще е по-добре ти да си първи.

Въздъхнах и седнах на пясъка с мокрите си дрехи. Единственното което ненавиждах на плажа че като излезнеш пясъка полепва по теб и докато не изсъхнеш си оставаш така. Сложих ръката си на талията и и леко бутнах Софи към мен, не издържах да съм отеделен от нея.
- Нали се сещаш че пясъчният човек сега може да дойде и да ни се скара че разпалихме огън? - подсмихнах се и без много да ми пука се излегнах на пясъка.

Легнах върху Том и уплашено казах:
-Ох, да, тотално забравих! Ужас! Ще ни изплюска за вечерна закуска! Ти ще ме пазиш нали?
Помълчахме.
-Никога повече няма да ходя задълго някъде! Ужасно беше да съм далеч от теб!
-Е? Как е сестра ти?

- Винаги ще те пазя. - усмихнах се и прокарах ръка по мокрите и дрехи.
- Да, надявам се.. - подсмихнах се и я целунах. - Не сериозно какво си яла днес? - оставих главата си на пясъха и почнах да се смея. Незнам защо но ужасно обичах да я закачам, вакар че и без да мисля за последствия.
- Добре е, вече. - въздъхнах, тези истории не бяха за този ден. Не и сега да и расказвам за това което се случи, предпочитах да проведем този ден само за нас си. Притиснах я към мен и започнах да я целувам. Колко ми липсваше..

-А ти защо си спрял да тренираш?!?-погледнах го леко обидено, но после се засмях.
Ммм.. Вече?!? Но после щеше да разказва. Когато най-сетне се отдръпнахме и двамата бяхме задъхани.
-По-спокойно! Ще ме задушиш!
Превъртях се и легнах на пясъка.
-Оообичам зезвдите! Трябва да кръстя някоя на мен...
Засмях се.
-И една на теб!

- Спрял съм да тренирам ли? Не е вярно, ставам към 6 часа и по час - два тичам в някой парк, зависи колко време имам. - намигнах и. Поддържам се в форма постоянно. Кой знае какво изведнъж може да се случи.
- Аха, и съзвездието ще се казва : Том и Софи.. - засмях се. Чак звезди не са кръщавали на някой защото просто го е поискал, и вобще дори и да не го искал не са кръщавали. Май, хич ме нямаше в астрономия. Тъй че нямах съвсем честно някаква представа, как кога защо и на гоко кръщават звездите.

-Не ти вярвам! Не можеш да ме издържиш, а аз тежа по-малко от 55 килограма! Мхм...
-Хайде да намерим нашите звезди!-засмях се развеселено. Знаех, че никога нямаше да имаме наши звезди, но си беше забавно да си въобразяваме глупости.
-Смятам да прекръстя Зорница на Софи. А пък ти си избирай звезда! Аз вече си имам!
Засмях се и го целунах.
-Хайде, да правим нещо, че ми е скучно!

Засмях се.
- Ти неможеш да се сравниш с никою звезда, ти си една единственна и най светещата звезда за мен.. - прегърнах Софи и я целунах по врата.
- Скучно ли ти е? - поодсмихнах се. - Хайде тогава да те заровим в пясъка. Станах бързо и тръгнах да я посипвам с пясък като се заливах от смях.

Развиках се.
-Ау, ау! Ужасен сии...
Цялата бях в пясък. Скочих, като лекичко го блъснах. Наведох се и също го напръсках. Скочих върху него и двамата със смях паднахме на пясъка. Възседнах го ;д и казах:
-Падна ли ми лапите? Много, много си лоош!-поклатих глава.-Ще трябва да те накажем.
Взех шепа пясък и започнах да го посипвам по гърдите му. След малко изписах "Софи".
-Я! Татуирал си си името ми.
Засмях се и нежно го целунах.