Изоставената планинска хижа

Изведнъж се събудих ставайки от леглото почти в седнало положение. Сякаш се ббудиш от кошмар, само че аз не сънувах нищо. Странно, нали, често ми се случва. След подобно събуждане винаги се чувствам гладна, а точно сега, умирах от глад. Станах от леглото си и облякох някакъв халат с който се запътих към кухнята. Потърсих банка с кръв, и след като аз с това се хранех, сметнах че ще е някъде тук. Май бях права и скоро си върнах част от силите.
Но сега не те ме притесняваха. Имах странното чувство че не съм направила нешо, което просто е трябвало да направя. Тръгнах към стаята си с идеята че по пътя ще се сетя, като преди да ме усени идеята, се намерих пред вратата на стаята на Далия. За миг се поколебах дали да почукам, но скоро реших чче в това няма смисъл и бавно бутнах вратата. Пристъпих напред и се вгледах в мрака настанил се в стаята и скоро погледа ми падна върху Далия.

След като бях почистила гнусотиите на Саманта и бях минала през стаята на Верона се оттеглих.Взех си душ,за да сваля напрежението и умората и се отпуснах в леглото си.Бях доволна,че не изпаднах в немилост,макър че Верона ме предупреди занапред.Вампирката беше много твърдоглава,но щях да се справя и с нея.Нищо не ми се беше опирало.За това щях да мисля утре.Сукубата излезе да се разходи в ноща и аз бях сигурна,че няма да се случи нищо обезпокоително.За всеки случай пъхнах агиела под възглавницата и се обърнах на една страна.Умората от тежкия ден си каза думата и скоро заспах.
Изведнъж чух как вратат на стята ми се отваря и някой влиза.Спря.Нямаше съмнение,че това беше Саманта.

Мисля че я събудих и най-вероятно вече бе будна, така че реших че просто да стоя и да гледам не би било особено удачно в момента. Приближих се съвсем малко, без да отделям погледа си от нея.
-Спиш ли?Знам че не спиш..-проговорих тихо, сякаш да не събудя никой, но с енергията която излъчваше Верона, бях сигурна че сме сами в хижата. За миг се почудих защо стоях в стаята на тази морещица, която едва не ме уби долу. И все пак, изпитвах силното желание да постоя именно тук при нея. Може би разговорите с нея не бяха толкова неприятни, и да си призная въпреки всички неща които наговорих и въпреки че ми харесаха ужасно много, беше ми приятно да се държа мило. Може би ми бе приятна комбинацията от смяната на настроенията, но определено нямаше да спра.
-Исках да се извиня за онова.."Потър", май те ядосах, а?-усмихнах се някак наивно, макар да нямах и понятие от това чувство, просто още една маска, която дори не разбирах в орегинала й...

Дори не помръднах.Не мисля,че беше нужно,а и тя знаеше,че не спя.Какво правеше тук?Защо изобщо се опитваше да лицемерничи?
- Не,не спя-отговорих.-От теб изобщо може ли да се спи?И не си длъжна да се извиняваш.Станалото,станало.По-важно е да внимаваме за в бъдеще.Възстановяваш се бързо,това ще се хареса на Верона.
Гледах в стената и очаквах реакцията й.Имаше два варянта.Или ще опита нещо или ще се омете.За предпочитане беше втория,поне за нея.На мен лично не ми пукаше.Щом си просеше сама проблемите,няма проблем.Въпреки всичко станало до момента,тя още май не вярваше,че мога да я прекарам през всички кръгове на Ада."Верона,тя е тук",помислих си аз."Не я убивай,идвам веднага",получих отговор веднага.
- Е,какво искаш?Друго има ли?-попитах аз вампирката и се обърнах към нея.

М..дали исках друго, може би. Всъщност, сама не знаех какво исках. Просто имах нужда да кажа нещо...да кажа нещо точно на нея. Нямах представа какво следва сега, дали да си отида в стаята или да остана. Завъртях се към прозореца и пристъпих напред, навеждайки се леко и погледнах навън. Небето бе ясно и звездите бяха толкова красиви и сякаш толкова близо. На лицето ми се появи несъзнателна усмивка, която изчезна в момента в който я усетих и без да се завъртам към нея, проговорих:
-Звездите са красиви, нали? Когато за малко да ме убиеш, имах чувството че почти виждах звезди в очите...-помълчах за момент, а после се засмях някак неловко и продължих- но тогава за малко да умра, така че най-вероятно бих могла да видя и еднорог, който ми намига.
Отново се засмях и бавно се извъртях към леглото й, където тя беше. Изглеждаше..красива...

Проседих я до прозореца.Тя се наведе навън и се вгледа в ноща.Без да се усетя,аз се вгледах в извивките на тялото й.Проследих раменете и гърба й,погледа ми се спря на дупето й.Чух я да мърмори някакви глупости за звездите и отместих бързо погледа си.И пак натякването...,че съм щяла да я убия.
- Не съм искала да те убивам-казах аз.-Не знам какво стана,просто ме вбеси.Забрави за това повече няма да се случи.
Тя се усмихна и се приближи до леглото.Гърдите й попадаха в свтлина и виждах как се повдигат.За момент ми стана неловко,но бързо се овладях.Усещах,че май опитваше да ме съблазни или Бог знае какво.Надявах се Верона да не се забави.Не знаех какво да очаквам от Саманта.В последния момент си дадох сметка,че завивката ми се е смъкнала малко надолу и гърдите ми са открити.Погледа на вампирката беше насочен точно там.

Погледа ми се бе насочил към плътта разкрила се пред мен, докато тя ми обясняваше за случилото се в мазето. Да си призная, след това не ме интересуваше, но имах други планове за нея и нямаше да се поддам на желанието си, което нарастваше с всяка секунда в която погледа ми не се отделяше от гърдите й.
На лицето ми се появи усмивка и направих крачка напред вдиигайки поглед към лицето й. Ръката ми хвана челюстта й и повдигнах леко лицето й към своето.
-Кожата ти отива...но не тази с която си през деня.-отново се усмихнах и се дръпнах назад скръствайки ръце пред гърдите си. Мисля че сега бе най подходящият момент в който да си тръгна.
-Сладки сънища, красавице.-последен поглед към нея и се отправих към вратата, връщайки се в стаята си за да си почина. Мисля че ми стигаше за днес, сега ме очакваше малко сън.

Забелязах изпиващия поглед на вампирката.Вероятността да направи някоя глупост беше голяма.Плъзнах ръка под възглавницата и докоснах агиела.Ако беше решила да ме напада или да ми навреди по някакъв начин щеше да си изпати.Тя се приближи към мен и докосна лицето ми.Стегнах се и бях готова да я зашеметя,но се оказа съвсем излишно.След като измърка,че кожата ми отивала и бла-бла,напусна стаята ми.Отпуснах се обратно в леглото и извадих ръка изпод възглавницата.Замислих се.Саманта,май се опитваше да играе някаква игра,но каква точно?Беше ми ясно,че всичко е фарс,и че тя изобщо не храни други чувства,освен презрение към мен.Толкова по-зле за нея.Нищо ново под слънцето,както се казва.Поех си въздух и издишах.Затворих очи и малко преди да заспя отново,усетих завръщането на Верона,което ме успокой напълно.Знаех,че когато сукубата е тук,вампирката мислеше,даже като си поемаше въздух.Унесох се в сън.

Влязох в стаята си и бързо отново се потопих в спокойствието на съня си. Дари ме с множество сили, които бях сигурна, че ще ми трябват за следващият ден. Вече мисля, че Боунс ми липсва, предпочитах да ме кара да бягам, вместо отново да докосвам с кожата си агиела на Далия.
Скоро вече усетих слънчевите лъчи по лицето си, влизащи през отворения прозорец. Очите ми бавно се отвориха и за няколко минути просто гледах към изкрящата светлина, която дразнеше очите ми. Накрая станах от леглото си и влязох в банята, след което се облякох и се насочих към кухнята. Не бях особено гладна, но реших че няма да е зле да приготвя закуска. Направих гофрети и украсих всичко с малко сладко, шоколад и доста цветя. Подредих всичко на една масичка навън и отново се върнах в хижата, където се насочих към стаята на Верона, а след нейната и към тази на Далия.
Почуках на вратите и без да влизам навътре само казах че закуската е навън и отново се върнах при масата.Седнах на един стол и зачаках двете дами да пристигнат.

Първа се появи Верона и ме поздрави, като ме попита как съм спала. Опитах се да опиша всичко само с една дума, но след като не намерих такава просто отвърнах "добре".
Сега вниманието ми бе погълнато от закуската, която не ми бе толкова важна, след като дори не усещах да съм гладна. И все пак, знаех че не би било..подходящо да я пропусна. Накрая оставих всичко настрани и погледнах Верона. Определено имаше някои въпроси, които исках да й задам, но просто не знаех от къде да започна.
-Верона..колко време ще прекарам тук, преди Боунс да върне?-най-сетне образувах смислен въпрос в съзнанието си и побързах да й го кажа. Всъщност, не бе толкова лош, бе важно да знам колко време ще съм тук, за да разбера колко от глупостите си трябва да си спестя.
Колкото и да се държах като глупачка, не бях, напълно осъзнавах какво търся тук..е не напълно, но знаех че трябва да съм, и най важното, да си тръгна с нещо от тук. Не трябваше да си пропилявам времето с глупости, като снощната ми визита при Далия, макар да бе толкова зле.
Погледа ми не се местеше от този на Верона и се опитвах да внимавам възможно най много, за да разбера правилно думите й, които най вероятно нямаше да ми разкрият точно определената информация която търсех.

Събуди ме почукване на вратата.Вампирката отново.Погледнах към вратата,очкавайки да се отвори.Чух обаче,че стъпките й излязоха навън.Усещах,че и Верона е тук и си поех дълбоко въздух.Новият ден започваше.Облякох се и излязох от стаята си.Минах през коридора и излязох на верандата.Там ме очакваше поредната изненада,Верона и Саманта седяха и ядяха заедно,дори се смееха.От кога пък такава близост?"Няма лошо"казах си,все пак вампирката беше поверена на Верона.Заобиколих масата и седнах на един от столовете.
-Добро утро-казах аз и се наведох към Верона леко.
Тя прикриваше устата си с ръка и гледаше към гората.Обърна се към мен и леко ме целуна по челото.Аз се усмихнах и си взех от гофретите в средата на масата.
-Какво пропуснах?-погледнах въпросително.

Предложението на Верона за "разходка" ми се стори интересно и реших че няма да е лошо да се възползвам. Вече и Далия бе седнала при нас и закусваше и след като нито аз нито Верона знаеше кога ще се върне Боунс, реших че днес може би няма да е толкова тежък ден както вчера и може би ще намерим малко време за нещо по интересно.
-Искам да отида до града. И ако позволиш, искам да отида заедно с Далия.-усмихнах се леко, мислех че малко уважение в думите ми няма да ми е излишно. Не ми беше работа да се карам или пък да се държа арогантно с Верона, докато бях добро момиче, щях да получа това което искам. Нали бешетака: дръж се прилично и всичките ти желания ще се сбъднат. Само не трябваше да прибързвам, всичко с времето си. Дори сега да не ме оставеше сама с Далия, не можех да очаквам една закуска да спечели доверието й.
-Стига Далия да е съгласна, разбира се.-поредната усмивка, но сега тя бе насочена към русокосата която май не ме харесваше особено. Не знам как точно щях да я накарам да го промени, но просто щях.
Отново върнах погледа си на Верона и зачаках отговора й, днес определено не ми се стоеше тук..трябваше ми малко почивка, макар да бях едва от ден в хижата.

Ето какво било,вампирката искала в града.Това добре,но определено ме изненада молбата й да е само с мен.Пак ли задни мисли?Какво искаше в края на краищата това нагло същество?Започна да ми писва сериозно от нея и нямах намерение да й понасям глупостите повече.Тъкмо се канех да й отговоря подобаващо,когато чух гласа на Верона в главата си."Кажи й,че си съгласна,искам да видя какво е решила да прави".Хвърлих поглед към нея.Тя седеше спокойно и се усмихваше кротко.О,само да знаеше тази вампирка колко опасна беше подобна усмивка.Или май по-добре,че не знаеше.
-Стига,Верона да няма нищо против съм съгласна-казах аз.
Двете погледнахме към демонката и тя даде съгласието си без излишни думи.Нямах намерение да се преобличам,така че бях готова.Извърнах се към Саманта с думите:
-Къде мислиш да отидеме?Имаш някакви потебности или е изненада?

Къде исках да отида? Нямах никаква представа, исках просто да се поразходим и може би да пийна малко свежа кръв? Никак не си падах по банките с такава, чувтсвото да пиеш директно от някой е толкова...просто е хубаво. Може би ако сега кажех какво точно ми се въртеше в главата нямаше да му се порадвам, така че по-добре да си замълча..за сега.
-Всъщност нищо конкретно. Просто искам да се разходим в града. Може да пийнем нещо..-погледа ми проследи една птичка,която прелетя близо до нас и забравих за какво говорех, но мисля че нямаше нужда от повече пояснения. Все пак бе казала да..нямаше какво повече да говорим по тази тема.
-Ако си готова може да тръгнем още сега...стига да няма проблем, разбира се. Може да продължим и с тренировките и след това да посетим града но...-отново огледах дърветата, сякаш в тях имаше нещо толкова интересно и...някак тайнствено. Цялото това място ми изглеждаше сякаш криеше милион тайни. А в града бе по-...просто не толкова спокойно. А понякога тази тишина и спокойствие ме изнервяха.

Станах и се приготвих да тръгваме.Изобщо не ми изнасяше,че Верона няма да е плътно до мен,но какво можех да направя.Просто имах нужда да я усещам до себе си.Действаше ми успокояващо и ме караше да вярвам,че мога да се справя с всичко.Искаше ми се да вярвам,че вампирката няма да ме въвлече в някоя глупост,но в мен се таеше съмнение,относно това.Повече или по-малко трупове след мен не беше проблем.Усмихнах се на тази мисъл.Нееднократно бях поставяла на колене какви ли не същества.В случай,че вампирката ме беше подценила и смяташе да ме вкара в някакъв капан щеше да остане много разочарована.Все пак и Верона щеше да е наблизо.Нямаше какво да се обърка.В най-лошия случай щях да си имам вампирска глава над леглото за украшение.Главата на Саманта Такър.Усмивката ми стана още по-голяма.Обърнах се към нея с думите:
-Готова ли си да тръгваме вече?-Изгледах я приветливо.-Да не забравяме все пак,че има и други неща,които те очакват днес.За всичко има време,така че да вървим.

Алдур, както сте наясно прекарваше голяма част от времето си, от свободното си време в планината, далеч от шума на големия град. И заради това в момента облечен в тъмно сини панталони и дънково яке в същия тъмно син цвят вървеше между дърветата. От време на време се навеждаше или клякаше за малко и после пак се изправяше. Сигурно се чудите се чудите, какво правеше?. Ами просто беше решил да се възползва и си събере известно количество от някои билки, от които после да си направи чай и сладко да си го пие. А той впрочем пиеше чая си топъл и го предпочиташе с мед и лимон, медът разбъркан, а лимона не. Докато се разхождаше и береше видя сред дърветата сграда. Бе идвал и преди и знаеше, че е изоставена хижа. Реши да отиде до нея. Е, днес май не беше съвсем изоставена, понеже до вратата й завари някакво момиче.