Изоставената планинска хижа

Огромното на пръв вид возило спря пред една отдалечена хижа, която грабна вниманието ми по две причини.
Първо-струваше ми се доста интересна сграда, определено имаше история със себе си.И втори-явно тук щях да прекарам известно време...не че бе лоша идеята, все пак пещарата на Боунс не бе толкова хубава колкото една хижа можеше да бъде, нали...да се надяваме да бях права, защото хич не ми стоеше в такава изолираност и на такова място ако нямаше някои удобства...
Слязох от колата, а след мен Верона също позволи на земята честта да погали краката й...ха, имах чувството че тя наистина не бе толкова обикновена, а някак по-...специална.Все тая, нямах представа каква е, но не ми вдъхваше особено доверие...Не че Боунс бе по-различен, все пак никога нямах в живота си някой на който да се доверя напълно, но пък той ми спаси живота...трябваше поне да не го лъжа нали...?А това да казваш винаги истината не си ли бе направо истинско доверие?Е..може би по скоро по задължение, но това бяха просто подробности.
Огледах хижата, отвън не изглеждаше зле..след момент просто преместих без изразния си поглед на Верона и когато срещнах нейния, го отместих с нежелание.
-Влизаме ли?-попитах аз и продължих да се взирам в хижата пред нас...

На вратата ни чакаше друга жена, която имаше също доста силна енергия, но също така доста непозната.Предтсви се като Далия, е, да, Верона ни запозна и следователно тя каза как се казва момичето, но това бяха подробности...
Погледа ми се плъзна по лицето на непознатата..тоест вече позната Далия и след секунда протегнах ръката си напред за да се здрависаме, но преди да посегне към мен дръпнах назад ръката си и просто се усмихнах леко, а тя се отмести назад за да влезем с Верона.Хижата наистина си я биваше, но не тя бе най интересното насред тази пустош.Двете ми се струваха странни, а в същото време толкова интересни, че вниманието ми бе приковано в тях , дори да не го показвах толова явно..Сякаш имаше някаква неописуема енргия, която бе толкова привлекателна, колкото и опасна.Е, мисля че вече е станало ясно какво любопитсво притежавах...
-Познате ли се с Боунс?-попитах аз без да се обръщам към Далия, но пък внимавах доста в отговора й, който ме засягаше и интересуваше доста.

Огледах момичето още на прага.Новата ми жертва.Изглеждаше слабичка,но това съвсем не означаваше,че не е жилава.Много исках да се окаже жилава.Имах нужда да правя нещо,а от доста време скучаех.Когато,Верона ми се обади и ми каза да намеря усамотено място за известно време,знаех че ми е намерила нещо.Не губих никакво време,за да пристигна в хижата и да я приспособя за живеене.Почистих основно навсякъде,от подземните изби до таванските помещения.Най-голямо внимание обърнах на спалнята на Верона.За там набавих сатен,балдахин и други неща,които да я накрат да се чувства добре.Знаех,че тя ще оцени старанието ми,а повече не ми беше нужно.
Влязохме в хижата и ги поведох по коридора.Имаше стая и за момичето,но без екстри.Просто стандартна,а колко време щеше да прекара там е отделен въпрос.За себе си бях приспособила голяма изба в която щях да провеждам основните занимания със вампирката.А да,Саманта-казваше се Саманта.Минах пред тях и отворих стаята на Верона,докато чух въпроса на Саманта.Обърнах се към нея.
-Не,не се познаваме с Боунс,но той знае за мен-леко извих крайчеца на устните си.-Скоро и ти ще разбереш доста за мен.
Верона,хвърли поглед в стаята си и се усмихна.Смеха й звънна,като хиляди камбанки,развяни от вятъра и погали слуха ми.Потръпнах.Толкова силно влияние имаше тя над мен.
-Можеш да си починеш или каквото прецениш-казах аз на Верона.-Надявам се ти допада стаята.
-Чудесна е,благодаря ти-отвърна тя и ме целуна по устните.Облегна се на касата на вратата и додаде,-всичко е страхотно.
Кимнах с глава и отново се обърнах към Саманта.Хванах я за ръката и я поведох по коридора.Малко по-надолу от противоположната страна на коридора отворих вратата на нейната стая.
-Ти ще си тук-казах аз,посочвайки с глава към стаята.-Тук сме само трите,така че,ако имаш нужда от нещо аз ще съм наблизо.Чувствай се като у дома си.

Хижата изглеждаше добре, най малкото беше чиста. Успях да надникна в стаята на Верона, не много, но достатъчно че да разбера колко красива и уютна бе. Някой май се бе постарал, а?
Моята стая от друга страна, не изглеждаше като тази на Верона. Не бе нищо особено, най обикновена стая, която да си призная ме разочарова. Не ми се понрави особено, но скоро си дадох сметка че това бе така може би заради нивата ни. Смисъл Верона тук бе дооста по-...почитана от мен. Тази жена-Далия, тя явно имаше нещо общо с Верона. Е, фактът че Верона ме доведе точно тук говрореше точно това, но аз по-скоро имах предвид, че те двете имаха някаква връзка. Нещо сякаш ги свързваше и това също бе част от онези интересни неща обвили ги като в дебели пъшкули и чакащи ме да ги осъзная и разбера. Нямаше да е лесно, имайки се в предвид колко трудно бе това да схвана сложните им взаимоотношения. Важното бе че един ден щях да успея...да се надяваме.
Далия ми каза, че сме единствените в хижата и че ако имам нужда от нещо, трябва да потърся нея. Това не ми прозвуча толкова като "добре дошла" аа по-скоро нещо от сорта на "внимавай какво правиш, всичко трябва да минава през мен". Това изглеждаше странно, както и всичко наоколо. Да си призная искаше ми се да не бях тук, но все пак Боунс не бе тук, а на тези двете и да мрънках, мисля че нямаше да има голям ефект.
-Благодаря.-усмихнах се и тръгнах към леглото в стаята си, но скоро се завъртях отново към жената в коридора и реших че малко допълнителна информация няма да ми навреди.
-Каза че не познаваш Боунс...тогава защо той би ме поверил на теб?
Да си призная това май прозвуча доста самовлюбено, но знаех че Боунс не би ме оставил просто ей така. Ако не му пукаше, нямашеда ме спаси от онзи мъж...Но май сега връзката на Далия с Боунс не бе толкова важна, колкото това да разбера малко или много за нея. Каза че съм щяла да я опозная, надявах се да започне с говоренето от сега...освен ако не смяташе да я опознавам по друг начин...

Рязко се извъртях към вампирката.Освен,че бях принудена да търпя киселите й физиономии за стаята,която явно не й хареса,сега се налагаше да й говоря.Мислено въздъхнах.Тя не беше виновна.Не знаеше каква съм аз,не знаеше какво правя и за какво живея.Не знаеше нищо.Мислеше си,че нейният Боунс ще долети на вълшебно килимче и ще я вземе.Само че,нещата не стояха така.И скоро щеше да разбере,но за сега реших да й отговоря,въпреки изкушението да й покажа как действа агиел.Погледнах към Верона,която все още беше на прага на стаята си.
- Не сега - каза тя и влезе в стаята си.
Погледнах към Саманта и отговорих кротко :
- Боунс не те е поверил на мен.Той те е поверил на Верона с точно определени препоръки.Достатъчно запозната съм с положението и миналото ти,за да знам какво се иска от мен.Мога да ти кажа,че не си в опасност.Оттук няма шанс да излезеш без да те изведа лично аз или Верона.Разбери това.В момента ти си в нейна власт.Поне за това,Боунс може да е спокоен - в безопасност си.За да не ти е скучно,можеш да говориш с мен,а мисля да ти подаря скоро и домашен любимец.
Погледа ми проследи емоциите по лицето й.Колкото и да се преструваше на смела,личеше че е притеснена.Сега,може би повече.Е,беше време да свиква,защото от утре щеше да разбере не само защо е тук,но и всички измерения на болката.

Такам, Далия май не ми бе особено голям фен. Май бе недоволна че я заговорих, но предчувствайки всички неща които щеше да ми причини, осъзнах, че май няма да е зле да я потормозя. Каза че ако ми трябва нещо, да поискам от нея. Така да бъде...
-Ей, Далия...-подвикнах за да привлека вниманието й и на лицето ми се покачи усмивка. Отчасти арогантна, отчасти иронична, пристъоих леко напред и спрях на известно разстояние от жената.
-Какво ще кажеш да направиш по едно кафе и да си поговорим. Май има много неща които да уча от теб.-отново се усмихнах нагло. Бях доволна от това което й показвах в момента, а именно че няма да я оставя на мира. Бях убедена, че ще ми го върне или по скоро сега аз й го връщах...предварително. Както и да е, все някой щеше да го върне на другия.
Тя го каза, ще съм в безопасност. Явно Верона нямаше да й позволи да стигне далеч. Е май ще се позабавлявам. Нека да видим до къде мога да стигна с нея, кога ще й писне толкова че да ми даде да разбера че не аз дърпам конците?
-Може да ми разкажеш и за този домашен любимец...не знам до колко си наясно, но не си падам по животните. И все пак нека видим какво си измислила.-отново се усмихнах на жената пред мен и скоро отместих погледа си, оглеждайки хижата. Не беше толкова зле, дори да си призная, по необяснима за мен причина, това място ми харесваше. Надявах се само да ми харесва още дълго време...

Вампирката притежаваше две много дразнещи качества и установих това много бързо.Първото беше дързостта й,а второто,безочието й.Дали пък не си мислеше,че е на почивка тук в очакване на любимия си вампир?Благодарение на многото тренировки в миналото ми,мускулче не трепна по лицето ми.Нямаше да доставя удоволствие на това същество,показвайки му раздразнението си.За капак на всичко,Верона каза да не я започвам веднага и това леко ме разочарова.Каква функция трябваше да имам сега?Домакиня?Прислужница?Секс играчка?При мисълта за последното,леко се усмихнах.Да пречупя нимфоманския нагон на Саманта Такър беше в основните ми задължения,само дето тя още не знаеше.Реших за момента да проявя малко човещина,ако не за друго,то поне,за да се почувства малко по-добре.Това,че бях жестока,не означаваше,че не мога да мисля.Не винаги,но понякога.
- Добре-казах аз.-Ще отида да приготвя кафето ти,а междувременно можеш да седнеш и да ме почакаш.Би било добре за теб да се отпуснеш и да не си блъскаш главата над прекалено много въпроси.На някои от тях ще получиш отговор,на други не.Зависи точно какво те интересува.Домашния ти любимец ще е временен и няма да седи при теб повече от ден.
Запътих се към кухнята,като се усмихвах жестоко.Тя остана за малко на вратата и хлътна в стаята.Май започваше да се държи по-добре. "Далия,опитай да бъдеш мила с нея поне днес.",чух гласа на Верона в главата си."По природа,Саманта не е лоша,просто характера й е малко кофти.Мисля,че ще се справиш с това,нали...".Смехът й звънна в главата ми и краката ми омекнаха веднага.Малка част от силата й мина през мен и настръхнах до мозъка на костите си.За момента ми оставаше да направя кафе и да бъда поне малко мила.Заредих кафе машината и се замислих какво ли щеше да се случи в близко бъдеще.

Тя се съгласи и може би малко ме разочарова, че толкова лесно склони да изпълни желанието ми. Явно днес нямаше да влизаме в спорове, не че това бе толкова лошо. Може би щях да науча нещо интересно за нея, струваше ми се добра тема за разговор, макар че се съмнявах да ми разкаже много за себе си.
Като за начало може би, трябваше да започнем с това каква точно беше тя. Не бе вампир, но определено имаше силна енергия. Ако трябваше да отбележа това, цялата хижа бе обгърната от силна енергия. Не осъзнавах точно каква бе тази на Далия, но ми бе доста интересна.
След като тръгна към кухнята, за да направи кафето, аз влязох в стаята си, за да разгледам къде щях да прекарам близките дни. Не бе толкова лошо, но бих предпочела спалня като тази на Верона. Е и да съжалявах, нямаше да стане. Както казах преди, навярно само тя се ползваше с подобен лукс. Бях убедена, че Далия спи в същата стая като моята. В интерес на истината бих приела да прекарам една две нощи в нейната спалня. Харесваше ми, малко ме притесняваше факта че между нея и Верона имаше нещо, но бях сигурна че това няма да ми попречи да получа това което исках.
Не след дълго в стаята ми влезе Далия, която носеше кафето и двете се настанихме до прозореца, който преди това бях отворила за да влезе малко чист въздух. Аромата бе приятен, особено в комбинация с този на кафето. Седнахме една срещу друга, на малка масичка и се загледах в лицето й. Беше ми толкова интересно каква е...май нямаше да ми каже сама, така че бях принудена да я попитам.
-Е, Далия..поздравления, нямам представа какво си. Може би ще ми направиш услугата да и обясниш?-усмихнах се широко и отпих от каафето си.

Както и очаквах,Саманта зададе първия логичен въпрос.Какво съм аз.Можех да й отговоря - машина за убиване,но реших да съм малко по-подробна,за да добие представа.Оставих чашата в страни и леко се усмихнах.
- Щом искаш да знаеш,слушай тогава.Аз съм Морещица.Морещиците са специално обучавани жени от ранна детска възраст за убийци.Създадени сме в древността,за да защитаваме различни владетели.В днешно време това е малко променено и не са останали много от нас.Обучението,което преминаваме,не мога да ти опиша.Ще кажа само,че е нечовешко..В изпълнение на целта да станем Морещици,бива затривано бавно и по особено жесток начин собственото семейство на избраната.Самите бъдещи морещици също участват в това мъчение,защото по специален начин били изтезавани без да се позволява смъртта им.Нарича се пречупване.Това е концепцията за нашата особена жестокост и неумолимост в последствие.Надявам се ти дадох доста изчерпателен отговор.
Взех чашата си и кротко отпих от кафето,гледайки вампирката в очите без да мигна.

Е добре, това не го бях чувала. Определено бе малко странна, но това бе повече отколкото очаквах. Е, какво пък, може би тази Море...щица щеше да бъде нещо различно и интересно. Да си призная историята й беше добра. Смърт на цялото семейство и мъчения водещи до пречупване на...волята? Може би беше забавно, всъщност, така си беше. Не й е скучно на нея. Явно имаше какво да прави в свободното си време...да виси окована във вериги на стената и да я измъчват?...Или пък точно тя да е тази която мъчи...Интересно...и странно.
-Е, това беше нещо ново. Но иначе си човек, така ли..?-не можех да проумея това. Наистина ли това което беше беше просто..професия или каквото там се води...Просто трениран сериен убиец? Или както каза тя- бодигард?
Каквото и да бе, не е просто човек, не и беззащитен човек. Всъщност може би "беззащитен" бе толкова далеч от нея, сякаш никога не е познавала това чувство. Може би наистина бе просто машина за убийства...малко стряскащо, имайки се предвид, че ще живея с нея и Верона тук...
-Не приличаш на нещото което описа, Далия...-погледа ми се спусна по лицето й и отново се усмихнах леко, като отпих от кафето си и оставих чашата на масата. Не бе толкова зле да поговорим с нея, нали...?

Иронията й вече беше прекалена.Нуждаеше се от мъничка демонстрация,която щях да й покажа.Бавно извадих агиел и го позиционирах пред погледа й.
- Това е агиел-казах аз.-Основно си служа с него,за да извършвам това за което съм създадена.Искаш ли да ти покажа как действа?
Още преди да успее да ми отговори или да реагира,силно стиснах ръката й в моята.Дръпнах я към мен и я извъртях.Докоснах кожата й точно под лакътя само за 1-2 секунди.Реакцията беше мигновенна.Саманта нададе нечовешки писък и с трясък се прекатури със стола назад.Приземи се по гръб и главата й се удари силно в пода.Очите й се забелиха,дъха й стана накъсан.Изправих се и се надвесих над нея.Вече идваше на себе си,макър че все още погледа й блуждаеше.От носа й протече кръв.
- Все още ли мислиш,че не съм това,което съм?Или в момента и мозъчните ти клетки са в агония?
"Далия,какво стана?"чух гласа на Верона."Нищо"отвърнах по връзката аз."Просто нашата гостенка не повярва,че съм морещица,след като й обясних какви сме.Направих малка демонстрация"."Тя добре ли е?","Да,нищо й няма...за сега".Връзката изчезна и аз пак погледнах надолу в ужасените очи на Саманта,която притискаше ръката си в тялото.

Агиел, а? Това нещо си го биваше...Всъщност биваше си го повече от необходимото. Това което ми причини докосвайки ме само за няколко секунди беше...
Бях се озовала на земята без дори да забележа, цялото ми внимание бе отдадено на болката причинена ми от тази пръчица. Хванах ръката си и я разтърках докато болката отмина достатъчно че да мога да се съсредоточа върху това което сега ми говореше.
Е определено не ми трябваше да се заяждам повече...но доколкото се познавах, нямаше да спра дори след това. Макар че напълно вярвах че ще го повтори. Бавно се изправих на подпирайки се на масата, а погледа ми се бе впил в нея. Изглеждаше...заплашително, но също така и някак привлекателна. Ръката ми посегна към ръба на масата, но вместо да уловя него, хванах чашата и в опита си да се изправя използвайки я за опора, кафето се разля по пода и ръката ми. Изпуфтях недоволно, но просто се изправих бавно и преглътнах тежко докато заемах по-стабилна поза.
-Откъде го взе това...дали го имат и в синьо, а?-засмях се леко аз, опитвайки се да разведря атмосферата, макар че осъзнавах че влошавах нещата. И все пак шегата си я биваше..

Изненадах се,че толкова много я заболя.Изобщо не бях задържала агиела.Мислено си представих скорошните картини.Определено щях да я пречупя и да я подчиня.Докато бях заета с мисли нещо се разби на пода.Сведох поглед.Чашата.Ето,че гостенката си отвори работа сама.Погледнах към нея и казах:
- Изглежда ти е скучно и искаш да почистиш стаята си.Няма лошо,харесвам чистотата.Що се отнася до агиел,само морещица може да го държи и направлява.Не си мисли,че би могла да направиш нещо с него.Всъщност можеш,да се изпържиш сама.
Усмихнах й се.Саманта отново леко се олюля и направи крачка към мен.Сграбчих я в прегръдката си,хванах косата й и извих главата й назад просъсквайки:
- Това,което се случи е нищо.Дори,бих казала,че е детска игра,заради дързостта ти.Дано си малко по-разумна занапред.Килера с принадлежностите за чистене е надолу по коридора и в ляво.Ще намериш всичко необходимо.Чакам те тук.
Тласнах я към вратата.Ако беше свикнала до сега всички да пълзят в краката й,то сега трябваше да свикне с мисълта,че тя самата ще пълзи.А малко или много,зависеше само от нея.

Това което се случи хич не ми допадна, но да си призная срещата с онова...нещо ми стигаше. Гледах я право в очите докато ми говореше и по цялото ми тяло побиха студени тръпки. Възможно ли бе да се страхувам от нея само заради онази малка...демонстрация? Определено не исках да се повтаря, но сякаш усещах че това бе неизбежно.
Бавно тръгнах към вратата, след нейния "лек" тласък и скоро бях в коридора, търсейки килера, който скоро открих и изкарах нужните ми неща. Когато влязох в стаята си, тя вече бе излязла и бях останала сама с разлятото кафе и парцала в ръката ми. Дали се чувствах унизена? Определено не бях чужда с това чувство, а сега благодарях само че не бе тук. Сега просто можех да си замълча..нали така...или пък не?
Петното бе изчезнало, а парцала в ръката ми целуна пода, хвърлен силно от мен. От устните ми се изплъзна силен вик, който може би не трябваше да бъде чут от Верона или от Далия...
Седнах на земята, а косата ми се бе разпиляла пред лицето ми. Изпуфтях още веднъж и скоро станах и оставих всички неща взети от килера.
Отново се върнах в стаята си и след като постоях малко на прозореца вдъхвайки от аромата на гората наоколо, реших че утре ще е доста тежък ден и трябва да поспя. Легнах си и в момента в който главата ми докосна възглавницата очите ми се затвориха и аз се унесох в съня си.

Прецених,че не е нужно да я чакам.Най-много да станеше по-зле,а Верона каза да не я докосвам днес.Когато тя се отправи към килера,аз бързо се изнизах и слязох в стаята си.Отпуснах се на твърдото си легло и се замислих.Трябваше да я пречупя,но от какво?От нея самата?От същността й?Да отнема личността й?Доколкото нях разбрала вампира Боунс искаше само да я направя издръжлива на болка.С това нямаше проблем.Можех да контролирам агиел в степента на болка,която да причинява.До тук добре,но Верона имаше още едно желание.Тя искаше нещо повече.Искаше промяна в Саманта заради самия Боунс.Не проумявах какви са точно нещата между тях,но и не ми беше работа.Защо тогава дълбоко в себе си усещах неприятно чувство?Ревност?Може би...,а може би - не.Така унесена в мисли,не усетих,че вече е нощ.Станах и се нахраних,знаех,че ще имам нужда от енергия за през ноща,а и за утре също.Подготвих всичко за другия ден и си легнах отново.Знаех какво ще се случи и копнеех за него.То беше част от признателността ми към сукубата.
Събудих се и разтърках очи.Чувствах се отпочинала и силна.Значи тя не беше идвала...Не исках да мисля защо,пред погледа ми падна пелена от ярост.Рязко станах и се качих на етажа.Приготвих кафе и бърза закуска за вампирката,прибавих банка кръв и се отправих към стаята й.Ясно усещах,че Верона не е в хижата,а това допълнително ме афектираше.Влязох в стаята на Саманта и за миг се загледах в гърба й.Нежен,чувствен...Стиснах зъби и изритах леглото й.
- Добро утро.Закуската ти е сервирана в трапезарията.-Гласът ми режеше.-Облечи се и ела там.След като си сита ще видиме каква е програмата ни за днес.Не се бави,не обичам да чакам.
Тя примигна сънено срещу мен.Аз се обърнах и демонстративно напуснах стаята,затръшвайки вратата след себе си.

Далия ми спретна едно супер събуждане и след като ме бе удосттоила с честта да ме събуди толкова...приятно, сега трябваше да побързам за да не я ядосам, Всъщност нямах такова намерение, така че в момента в който излезе отново затворих очи и се отпуснах в леглото си. Нямаше да й стане ако почкака половин час, нали така...е, аз нямаше да се бавя толкова. Само още 15 минутки.
Мина времето което сама си отпуснах и скорро станах от леглото и се облякох. Накрая излязох от стаята си и се запътих към кухнята където трябваше да ме чака Далия. Може би нямаше да е най-доволния човек на света, но когато влязох, видях че ми бе подготвила закуска. Явно не бе толкова лоша...всъщност дали наистина бе така...?
-Добро утро.-усмихнах се широко и седнах на един стол, точно пред закуската си. Явно бе помислила за всичко, след като бе прибавила и банка кръв, така че бях доволна.
-Е, как спахте...красавице.-може би имах малко затруднение с етикета, но осъзнах че може би определението "красавице" което изникна в съзнанието ми не бе най-подходящото за тази цел. Не че то не й пасваше прекрасно, просто може би щях да си спечеля просто някоя друга нападка. Е какво пък, мисля че си заслужаваше.
И като се замисля май не бе само Спящата красавица, но и Пепеляшка, защото закуската си я биваше, а нали това правеше Пепеляшка...работеше в ресторант за бързо хранене?Ха, да, точно така бе приказката. Прибави и доза болка и малко страх и докарахме образа на Далия..

"Красавице"? Правилно ли бях чула? Много малко същества си позволяваха да ме наричат с подобни имена.Все пак оцених опита й да ми се хареса.Или пък аз да я трябваше да я харесам,защото тя мислеше,че всеки я харесва.Едва можех да мисля.Яроста ми ме беше заслепила.Не исках да мисля само за това,че Верона не беше дошла при мен през ноща,но друго не намирах в главата си.
- Не спах така,както исках.-Отвърнах й аз.-Имала съм и по-добри нощи.Изглежда ти си поспала доста добре.Поръчението за тази сутрин е да те изведа на крос около хижата.Това ще е заниманието ти след закуската.
Обърнах се към прозореца и стиснах зъби.Опитах да установя връзка със сукубата,но не успях.Беше се "изключила".Това означаваше,че за сега още не можех да водя Саманта в избата.Сигурно привечер.И без това не бързах за никъде.Опитах се да подтисна гнева си и се обърнах към Саманта.
- Приготвила съм ти анцунг и маратонки.След бягането ще можеш да се изкъпеш и да си починеш.Това са нареждания пряко от твоят Боунс.Хайде иди се преоблечи,чакам те навън.
Без повече да се обяснявам,тихо прекосих стаята и излязох,усещайки,че тя ме последва.

Това бягане хич не ми се нравеше, още от началото с Боунс не му бях особено голяма фенка, но щом трябва...всичко за каузата, нали така. Взех анцунга и маратонките и ги сложих, като в допълнение към това прибавих и един ластик за коса. Последния път това шибано нещо влизаше право в очите ми, сега нямаше да му дам тази възможност.
Двете с Далия излязохме от хижата и тя спокойно се разположи на един стол, като ме загледа въпросително, сякаш ме питаше какво още правя тук. Да си призная доста приятно бе да я гледам, но мисля че по-дообре щеше да е да бягам, а не да се размотавам. Усмихнах се широко, намигнах й и се затичах.
Никога не съм харесвала да бягам, правех го само при огромна нужда, предпочитах да вървя. Честно да си призная, сега бих предпочела да се разхождах бавно в гората, за да се насладя на гледката. Сега не успях да се блъсна в никое дърво, последния път хич не бях доволна от съчките в косата си. Направих няколко обиколки, дори не гии броях, като всеки път когато минавах покрай нея погледа ми се спираше на лицето й. Минавах покрай една полянка с някакви жълти цветчета толкова много пъти, че дори в размазаната картина уловена от периферното ми зрение различих цветчетата. Спрях се за миг и се наведох, като откъснах първото изпречило се на пътя ми и продълъж към Далия.
Изправих се пред нея и й подадох цветето като отново се усмихнах широко и тръгнах да изкачвам стълбите нагоре към хижата.
-Мисля че толкова ми стигаше, нали...изморих се предостатъчно за днес.-засмях се и бутнах вратата, като преди да вляза усетих че тя бе зад мен и се спрях, давайки й път.

Седях и наблюдавах вампирката как тича в обсега на погледа ми.Имаше нещо,което не ми харесваше обаче.Тя се държеше мило с мен,а това не се беше случвало скоро.Всъщност почти никога.От една страна аз не допусках подобно поведение,а от друга винаги бях имала господари.Не принадлежах на себе си.И това ме смущаваше.Поне яростта ми малко се смекчи.Игнорирах тези мисли,като видях,че тя приключваше с обиколките си.Не ги броях,нямах такива нареждания.И тогава тя направи нещо много странно.Саманта,откъсна цвете и ми го подари.Усетих как в гърдите ми нещо мръдна.Тя вече минаваше пред мен,а аз не можех да обеля и дума.Рязко се изправих и минах зад нея.Не знаех как да реагирам.Тя се отмести да ми направи път,но аз все още само стоях.Изведнъж излязох бързо от вцепенението си,така както бях изпаднала в него.
- Щом преценяваш,че е достатъчно,добре-казах аз.-Не знам по колко тичаш,но нямам точни инструкции за сега.Що се отнася до следващата дисциплина,то там ще съм много по-точна.Ела с мен.
Влязох вътре и тя ме последва.Минахме през дългия коридор и кухнята,достигайки вратата в дъното.Отворих я и кимнах с глава.
- След вас,мадам.
Саманта,вече не чак толкова усмихната,мина пред мен и пое по стълбите.Започнахме да слизаме под хижата.В избата,моето владение.Когато бяхме в помещението,тя се спря и се обърна към мен,потрепервайки.Аз се усмихнах.
- Сега вече,започваме същинската част.Боунс е дал разпореждания на Верона да те науча да понасяш болка.Основния помощник в начинанието ще е този.-Извадих агиела и лекичко го размахах.-Не се бой,мога да контролирам степента на болката.Ще бъде точно толкова,колкото е нужно.Ако обичаш,свали дрехите си и остани само по бельо.Най-добре ще усещаш всичко с плътта си.Не трябва да се проваляме,нали?
В същия момент усетих,че някой нахлу в съзнанието ми.Верона.Усмихнах се."Започнахте ли вече?",чух гласа й."Почти,тя се съблича и е готова",отвърнах аз."Далия,бъди внимателна и не я осакатявай,не позволявай да изпадне и в безсъзнание.Връщам се скоро.Почти нямам енергия и съм доста гладна.Подготви я за мен".
Обърнах се към Саманта и я погледнах възможно най-мило.Тя гледаше към веригите на стената.Какво ли си мислеше?
- Хайде,не бъди толкова срамежлива-започанх аз.-Не ме принуждавай да те събличам аз.Между другото,Верона скоро ще дойде да те види.Мисля,че това е достатъчно,за да си сигурна,че няма да умреш.
Тя въздъхна и започна да се съблича.След няколко секунди беше готова.Имаше хубаво тяло,но сега не беше време за глупости.Отведох я до стената,вдигнах ръцете й и щракнах закопчалките на веригите.Същото направих и с краката й.Вампирката се оказа окована в поза Х.Сега можехме да започваме.Приближих се към нея и извадих агиела от колана си.

Тя май не бе очарована от подаръкът ми, но какво пък, харесваше ми така. Всъщност реакцията й искррено ме забавляваше, така че определено ще продължа с тази..психологическа "война"? Може и така са я наречем, но определено нямах намерението да става.
Скоро слизахме под хижата, което малко ме стресна, след като не ми се нравеше идееята да съм закопана под земята с нея, а когато ме извести че ще си "поиграем" с онази вълшебна пръчица...Каза ми че трябва да се съблека, за да усетя всичко с плътта си. Колко убодно само, нали...
Свалих дрехите си и скоро се озовах прикована към стената, което въобще не ми хареса. И все пак, на лицето ми се появи усмивка и преди да доближи магическата си пръчка и да започне с фокусите си, реших да се пошегувам.
-Знаеш ли, дори с подобен предтекст не успя да ме съблечеш най-бързо от всички които са го правили до сега.-засмях се и преди да успея да свърша, агиел се докосна до врата ми и се спуна надолу към гърдите ми. От устните ми се изплъзна силен писък, повече изненадан отколкото от болка, но следващият такъв компенсираше това. Вече нямаше изненадата и виковете ми бяха еднотипни. Далия спусна пръчицата по корема ми. Докосваше ме съвсем леко, но болката която ми причиняваше определено не бе лека.
-По-полека, Потър!-изсъсках през зъби аз, когато тя се отдръпна и сякаш не слушаше мен, а нещо друго, горе в хижата. Заслушах се и също чух онзи шъм, който бе привлякъл вниманието й, нечии забързани стъпки се приближаваха по витата стълба към избата.

Нагла беше до болка.Как изобщо можех да мисля,че се държи добре,защото го иска?Тя явно ми се подиграваше.И щеше да си плати.Тук нямаше кой да контролира всяко мое действие.За начало й показах каква е обикновенната болка,която може да понася.Не мислях да я изтезавам повече от нужното.Тъкмо се бях заслушала в пристигането на Верона,когато Саманта направи груба грешка.Нарече ме Потър.На онова измислено,пикливо магьосниче.Обезумях.Стъпките вече трополяха по стълбата,но знаех,че няма да мога да се сдържа.Обърнах се към нея и стиснах зъби.
- Ах,ти кучко мръсна!-процедих и забих силно агиел точно под пъпа й.
Тя изкрещя.Тялото й се люшна напред към мен,но веригите го върнаха назад.Кожата й се поду и леко се цепна.Капки кръв обагриха пода.Саманта стана тебеширено бяла.Завъртях агиел и го вкарах в корема й,правейки червата й на каша.Тя продължаваше да крещи неистово.Можех да я убия и май в момента не ми пукаше.Заставих се да спра,но една смогвах.В същия момент в избата влетя Верона,спусна се към мен и ме отблъсна от жертвата ми.Залитнах леко назад и се облегнах на другата стена.Най-после поех въздух в дробовете си.Бях на косъм да убия Саманта и знаех,че Верона знае това.Оставаше да се надявам,че няма да бъда неизвергната...

Явно сравнението не й допадна и макар че си платих прескъпо за него, хареса ми факта че се подразни толкова много. Та тя бе на крачка да ме убие!? Всъщност май трябваше да благодаря на Верона в момента, но бях прекалено заета с това да си поемам дълбоко въздух. Болката отминаваше, но ужасът изписан в очите ми не избледняваше със същата скорост. Малко след като спрях да усещам каквото й да е, погледът ми се избистри и отново го спрях на Далия.
-Побъркана фокусница такава, заври си вълшебната пръчица отзад!-изкрещях ядосано към морещицата и тялото ми се дръпна напред, отлепяйки гърбаа ми от стената, но веригите ме върнаха отново в предната ми позиция.
Отново се задъхах и когато усетих че не бяхме сами и бях пренебрегнала спасителката си, погледа ми попадна на фигурата й, стояща близо до мен. Опитах се да се успокоя и до колкото можех да кажа, увладях дишането си и дори се усмихнах.
-Благодаря..-макар че това май бе част от задълженията ти-продължих на ум, осъзнавайки че нямаше да е особено добър ход да се заяждам, при положение че съм прикована за стената. Погледа ми отново попадна върху Далия и само след миг го върнах на Верона.