Езерото на изгубените души

Поклaтих с глaвa. - Мaй нямa смисъл дa ти покaзвaм Че не съм нещо особено, ти го обрщaш съвсем в другaтa стрaнa..- Кaзaх отхвърляйки веЧе мокрaтa си косa нaзaд. - Дa се състезaвaме? Ти си по-силен от мен и сигурно ще стигнеш до брегa по-бързо.- Кaзaх гледaйки брегa, мъглaтa се рaзсея още повеЧе сегa се виждaхa някои от бреговете нa езерото които не бяхa много близо. Поне онези от които можеше лесно дa се излезне. aзaпоЧнa дa ми стaвa студено, не стигa Че бях във съвсем не топлa водa a и съоях нa едно място - Е добре. .. - Кaзaх, бутнaх го нaдолу във водaтa , но не тaкa Че дa се удaви естественно и зaплувaх колкото можех нaй-бързо към брегa. Колкто по-бързо щях дa се окaжa тaм, толковa по-бързо щях дa изсъхнa.

Джеймс започна да плува бързо и на половината път до брега настигна Авери. Тогава започна да плува по-бавно сякаш й се подиграваше, но точно в същия момент тя го изпревари. Оставаше съвсем малко. Той се напрягаше да я настигне, но не накрая на силите си, защото щеше да измами. Е, Авери победи.
- Честито, Авери. - Двамата излязоха бързо и Джеймс извади ластик за коса от някой от джобовете на Ав, не се знаеше, дали тя знаеше, че го има и върза косата й на опашка. В следващия момент тя беше на гърба му, а той тичаше около езерото. След две обиколки се спря и остави Авери да легне на трвата, защото сигурно й се бе завило свят. - Сега си суха.

Без дa рaзберa тоЧно кaкво стaнa се огледaх.- Кaк.. когa успя ? -Погледнaх го уЧудено. Товa си беше изненaдa. Опитвaйки се a рaзберa кaкво беше стaнaло се върнaх нaзaд. Aз спеЧелих? Лицето ми придоби още по уЧудено изрaжение. Но кaк.. и кaкъв е този лaстик? - Товa пък от къде се взе ?- веЧе нямa нa къде по-уЧуденa физиономия..

- Ти спечели, после аз извадих ластик от твоите джобове, вързах ти косата, метнах те на гръб и направих две бързи обиколки на езерото, после те оставих легнала на земята, суха. Няма какво да се чудиш - всичко е в скоростта. Извинявай че ти вързах косата, но иначе нямаше да се харесаш. Пък и така според мен си още по-красива. - Джеймс седна на тревата до Авери и се загледа в небето. Замисли се за нещо, после отново погледна Ав. Установи, че тя е много по-красива от всички с които е бил. Умна, красива, обичаща предизвикателства, идеална за него.
- И какво сега? Ако ти се вие свят, казвай къде ще ходим и ще те нося до там на гръб, без да тичам.

Джеймс се усмихна и направо метна Авери на гръб.
- Това отговаря ли на въпроса ти? Сега избери къде да ходим и тръгваме. Избираш къде отиваме, държиш се здраво за мен и тръгваме. Съгласна ли си? - Той беше си пуснал ръцете надолу, а тя се държеше за него.
- Ако искаш може да те хвана и аз за да ти е удобно, нещо като седалка. Само ако искаш.

- Ни най-малко. - Джеймс започна да ходи в някоя от четирите посоки. Започна да забързва все повече и повече. По едно време започна да тича и изведнъж спря.
- Спокойно, Ав. Трябва да свикнеш с това, ако ще се разхождаш с мен. - Той започна да ходи с бавна скорост докато най-накрая не стигна до едно кафе. - Е, щом не искаш да избираш, сега сме в кафене по мой избор.

П.П.
Пиши в някое от кафенетата по твой избор.

Разхождах се безцелно из гората, чудейки се какво да правя. вървях бавно, спирах на всеки 300 метра и се оглеждах, за да не се изгубя. След около 20-ина минути погледнах колко е часа, стар навик, който не можех да изкореня. 8.40...Намръщих се леко, имах чувството, че забравям нещо или някого, но абсолютно не можех да си спомня. Продължих напред, работейки по въпроса с паметта, ала отговорът ми убягваше отново и отново.
- Ахргх...Това е дразнещо!- възкликнах сама на себе си и седнах на един дънер. Бях си тръгнала от къщата на Раян преди 20-ина минути с оправданието, че е 8 и трябва да се прибирам. Е, аз трябваше да се прибирам, но първо исках да разгледам гората. А ако се загубех, щях да се телепортирам и да реша проблема. Но днес бе ден за разходки, нямаше да променям решението си от сутринта. Вероятно след няколко дни просто щях да се поява на прага на Раян и да му досаждам, че искам да видя Роко и Джери. Усмихнах се при идеята, това ми допадаше. Раян бе симпатичен и честно казано, чувствах го близък. Е, не като...гадже или нещо такова, ами като приятел или по-голям брат. Отново се усмихнах, след което просто разтърсих глава, опитвайки се да отклоня мислите си. И в този момент се сетих какво точно забравям.
- О, Господи!- възкликнах отново като вътрешно се проклех за разсеяността и се телепортирах до езерото. Затичах се към Ал, надявайки се да не ме е чакал прекалено дълго.
- Извинявай...- усмихнах му се, поглеждайки го. Все още бях с дънките, ботушите и бялата риза, а на едното ми рамо илаше малки следи от кръв, заради ноктите на Джери.
- Много ли се забавих? Съвсем изключих.- усмихнах се и го погледнах, чакайки отговор.

След като момичето дойде при него, той се събуди от нейния глас. Вече беше сънувал няколко сънища. Е не бяха точно няколко. Сигурно , които бяха доста мръснишки като в единият участваше и Мел. Той се зачуди. Погледна я. Тя беше прекрасно момиче, което стоеше пред него и го питаше дали се е забавила много. Тялото й беше добро. Самата тя беше много сладка. Изправи се Ал и я погледна отново. Този път в очите и й каза:
- Не си се забавила толкова. Аз заспах, така че не съм усетил времето. - засмя се докато я гледаше. Той сякаш се бе влюбил в нея. Харесваше я дори повече от колкото самият себе си. Хвана я за ръката и й каза:
- Извинена си. - усмихна се като продължаваше да говори. - Това, че си се забавила не е толкова голям проблем. Имал съм ги и такива случаи. Чакал съм дори по 3 часа, за да се явят. Всъщност аз пристигнах преди около трийсетина минутки. - Държеше я и явно това му харесваше. Попита я най-внимателно:
- Всъщност. Имаш ли си гадже, приятел. На колко си? Как е името ти? Това не знаем още. Все пак трябва да се запознаем и дори да се опознаем. - ухили се докато я държеше и чакаше нейният отговор.

Явно го събуждах. Е, поне не ме бе чакал дълго. Усмихнах му се, а той хвана ръката ми. Намръщих се леко, но след това се усмихнах. Бе сладък, въпреки че бе с една година по-малък от мен и се бяхме запознали в училището, нямахме много време да си говорим тогава. Нормално бе да не помни името ми. Съвсем леко стиснах ръката му в отговор, така че да не изглеждам прекалено странно и се представих отново.
- Аз съм Мел.- намигнах му и направих крачка назад, пускайки ръката му.- А ти си...Александер? Или бъркам?- срещнах погледа му за миг, вглеждайки се в очите му. Бяха...красиви, не бях срещала често подобен цвят. Наситено кафяви с малки златисти точици по краищата. Имаше чар, това трябваше да му го призная.
- Е, къде ще ходим? Искаше да те разведа наоколо последният път като се видяхме?- изплезих му се предизвикателно и направих няколко крачки назад, изчаквайки отговора му.

Явно са се били запознали в училището след като тя се беше учудила когато Ал я попита за името. Тя естествено си го каза, но забрави да отговори на другият въпрос, който гласеше "Имаш ли си гадже?". След като не получи отговор той не се натъжи, обаче щеше да я попита отново. Имаше и други мисли в главата като "Защо ли прави по една крачка назад?". Усети лекото стискане на ръката, кеото Мел направи. Хареса му. Реши да я целуне, но малко щеше да е неудобно. Това обаче нямаше да го спре. Той се нахвърли на момичето несъзнателно. Целувката му беше дълга. След като си отдръпна устните, Ал се зачерви като домат. Мел му беше задал и един въпрос преди това, на който хлапето не обърна внимание, но отговорът му беше следният:
- Да. Права си. Исках да ме разведеш наоколо да разгледаме околностите. Между другото надявам се да не се сърдиш за целувата, която получи току що. - усмихна се той и погледна към небето малко срамежливо. Все пак такъв беше и по характер. Срамежливец.

Замръзнах на място, когато ме целуна. Срещах го за втори път и определено не мислех, че ще се стигне дотук. И въпреки това отвърнах на целувката, може би просто по инстинкт. Е, не можех да отрека, че ми хареса, ала все пак се изненадах прекалено много. Намръщих се леко, слагайки ръцете си на раменете му, като внимателно го бутнах назад. Срещнах погледа му с объркано изражение, ала той смени темата, отново връщайки се на разходката.
- Ахааа...добре.- засмях се неловко и отново направих крачка назад, замисляйки се какво беше това, по дяволите?! И аз го харесвах, но това си бе прибързано. Тръснах леко глава, опитвайки се да мисля.
` мел, какво ти става?! Прекалено много го мислиш! по принцип не си такава, действай инстинктивно!`- смъмрих се и отново го погледнах, усмихната. Доближих се до него, хващайки ръката му.
- Е, сега къде ще ходим?- отново му намигнах с усмивка на уста.

Ал усети, че нещо не беше наред. Така си и знаеше, но не искаше да става така. Просто това беше нещо като навик, който не се забравя лесно. Не се бе сдържал когато тръгна към Мел за тази целувка. Все пак и тя не се отдръпна. Тя отвърна на целувката и явно й беше харесала. Алек се срамуваше, но след като момичето го попита къде ще ходят той се замисли: "Дали да не отидем на място където никой няма да ни види? Не знам. Все пак не познавам толкова добре градът.". След тези мисли, които му минаваха в главата той отговори:
- Със сигурност може да стоим още тук. Да се топнем, да влезем и да се покъпем. Не знам и аз накъде ще ходим. - отвърна с лека усмивка на уста. Всъщност тя явно бе забравила въпроса, който й бе зададен преди няколко минутки. Все пак трябваше да бъде сигурен, че тя си няма приятел, за да може да действа той. Отново я заговори:
- Все пак не ми бе отвърнала на въпроса преди малко. Той беше дали си имаш приятел, за да знам дали ще стане нещо след тази целувка. Може и други да има но не се знае.

- Ами....да, добре.- все още ми бе неловко, но се насилих да се усмихна. - Къпането звучи добре.- изплезих му се и тръгнах към него с игриво пламъче в очите. Само след миг бях на по-малко от педя разстояние от него и наклоних глава на една страна, сякаш ще го целуна. Но вместо това просто се приближих към ухото му и прошепнах: - Надявам се да можеш да плуваш...- след което го бутнах в езерото. Засмях се на изражението му, когато изплува и ме погледна, след което бавно започнах да разкопчавам ризата си и след миг я хвърлих настрана. След малко дънките и ботушите последваха примера й. Засилих се и само след миг скочих във водата, плувайки към него. След няколко секунди бях при него, а пред лицето ми висеше кичур коса, вече мокър от водата. Отметнах го назад и се засмях на изражението му.
- Не, нямам си приятел.- отговорих на въпроса му, след което вдигнах рамене. След отговора просто се отпуснах по гръб на водата, затваряйки очи.

След като бе избутан от Мел в езерото, той замалко да се прибие. Не беше толкова плитко. Всъщност беше си дълбокичко и то доста. Въпреки това след като знаеше, че Мери не знае дали той може да плува започна да се дави на шега. Когато тя се доближи към Ал, той започна да вика: "Помощ. Давя се. Давя се". След тия викове, започна да се потапя и излиза, потапя и излиза. Чудеше се какво ще направи Мелинда след тези сцени. Макар че се нагълта с вода, това не пречеше на младият артист. Харесваше му да прави такива неща. Все пак и във футбола правеше такива сцени. Печелеше си фалове. Продължаваше да преиграва и чакаше момичето да види какво ще направи.

Боже, той не можеше да плува. Е, не се бях замисляла за това. заплувах към него, стресната, че наистина ще вземе да се удави и го хванах, опитвайки се да го задържа на повърхността.
- Добре ли си?- срещнах погледа му, притеснена. Знаех, че когато човек се давеше не трябваше да го спасяваш толкова директно и със сигурност да не му позволяваш да те прегърне, защото така и двамата ще се удавите, но сега щях да рискувам. Е, не го бях прегърнала, ала се опитвах да го задържа над водата. Ала вместо да изглежда уплашен, той се смееше.
- Преструваш ли се?- намръщих се и го погледнах със смесица между раздразнение и смях. Отново го потопих под водата, след което го измъкнах на повърхността, плезейки му се.

Момчето знаеше, че тя ще направи така. Много бързо му се притече на помощ. Той се смееше и смееше. Обаче не очакваше да бъде потопен отново и се нагълта с още вода. Това малко го изкефи. Все пак очакваше почти всичко. След като излезнаха той попита Мел:
- Какво стана? Изплаши ли се? - засмя се с висок глас, след което я хвана за ръка. - Всъщност ти май ми ставаш нещо като сестра. Като по-близък приятел. И тъй като си нямаш гадже ще те попитам още нещо. Искаш ли да бъдеш моя приятелка? - зачерви се, но това не му пречеше да я гледа в очите. - Надявам се да не направиш нещо от сорта на "Бляхх." .. - усмихна се отново като я държеше за ръка.

Излязохме от водата и аз веднага се заех с това да изцедя косата си. Беше прекалено мокра, от нея капеше вода, а не можех да се облека докато бях подгизнала.
- Дааа, толкова се изплаших.- придадох си изплашен вид и се засмях.- Мога да плувам перфектно още от малка, не ме е страх от водата.- отново се засмях и го погледнах. Наведох се и взех дънките си от земята, обувайки си с известно затруднение, защото водата още не се бе махнала. Е, какво очаквах? Веднага след като изляза от езерото да съм суха? Изсумтях и взех и ризата си. Докато я обличах го погледнах още веднъж и накрая седнах на земята, обувайки ботушите си.
- Е, мокър ли ще си стоиш или ще искаш да се прибереш, за да се преоблечеш?- засмях се, следейки го с поглед.

Момчето знаеше, че ще получи така. Тя смени темата на разговор, но той нямаше да се откаже. Искаше да бъде с Мел, не знаеше защо, но явно я чувстваше близка. Харесваше я. След като тя започна да се обува и му зададе въпроса, Ал отговори:
- Всъщност ще стои гол докато ми изсъхнат дрехите. - усмихна се. Докато тя си обуваше дънките, Ал отиде до нея и я спря. Дръпна й гащите и се изправи. - Все пак не ми отговори на въпросчето. - каза той. - Искаш ли да бъдеш моя приятелка? Знам, че няма да искаш, а ако поискаш няма да бъде за много дълго време, но все пак правя опит. - изчерви се, но отново продължаваше да я гледа право в очите. Понеже и г-н Слънце блестеше, очите му се насълзиха. Той хвана едната й ръка, а другата му ръка си прокара по тялото й, после я постави под брадичката й и я повдигна, след което я целуна.

Докато се опитвах да си обуя дънките Ал дойде при мен и ме спря, хващайки ръцете ми. Изгледах го изненадано, а в следващия миг очите му се насълзиха. Това само ме шокира още повече, а последвалата целувка ме изуми до степен на крайност. Очите ми се разшириха, ала въпреки това ми хареса. Той бе чаровен и сладък, изчервяваше се и се отнасяше нежно към мен. Беше...мило. Не можех да кажа, че си падам по него, но щеше да е...интересно ако тръгна с него. След няколко секунди на размисъл отвърнах на целувката. Устните му бяха меки, а той имаше вкус на нещо сладко. Шоколад или някакво такова захарно изделие. Усмихнах се и когато се отдръпна, срещнах погледа му. Бутнах го настрани и с едно движение бях върху него, седнала върху бедрата му. Усмихнах се на изражението му и след миг се засмях, като ловко хванах ръцете му. Знаех, че ако иска, ще се освободи, но важна бе идеята.
- Добре, ще бъда твоя приятелка.- срещнах погледа му, в който веднага си пролича радост, ала побързах да допълня.:- Но не очаквай от мен нищо сериозно. Не мога да кажа, че съм хлътнала по теб и вероятно това няма да стане. Ала си чаровен и...би било интересно.- намигнах му закачливо и го дарих с една бърза целувка. След това се отдръпнах и се заех с обуването на дънките и ботушите ми. В случай, че приемеше условията, щеше да се получи една интересна връзка...

- Приемам условията ти. - отвърна той. Видя, че отново започва да се облича и пак я спря. Отиде до нея, след което сложи двете си ръце на нейното дупе, повдигна я и я целуна. Целувката беше много страстна. Мотаеше си езика около нейния, стискаше й дупето. Надяваше се това да й хареса. Мел беше оставена по долни гащи и сутиен. Също така я беше оставил боса, тъй като не й позволи да си обуе и ботушите. Свали я на земята и започна да я обгръща с страстни целувки. Толкова много си падаше по нея. По едно време спря незнайно защо. Погледна я в очите и й каза:
- Това харесва ли ти? - И отново продължи да я обсипва с целувки.

След като се съгласих той ме нападна и в началото ми харесваше, трябваше да го призная, но след това започна да прекалява. Бутнах го назад, срещайки погледа му.
- Не и на този етап.- поклатих глава, изправяйки се.- Ал, това, че си сладък, не означава, че още сега ще правя секс с теб.- обърнах се към него и въпреки, че се усмихвах, си личеше, че съм сериозна. Отново взех дрехите си и този път ги облякох без да ме спира. След няколко минути се изправих, напълно облечена и обута и го погледнах. Въпреки че ботушите имаха малко токче, той бе по-висок от мен.
- Аз още дори не те познавам, не може просто да ми налетиш и аз да съм съгласна.- отново поклатих леко с глава, но за да не съм прекалено груба, се опитах да се усмихна мило. Приближих се към него, докосвайки лицето му и го целунах нежно без да задълбочавам целувката.
- Може би на по-късен етап...- отново срещнах погледа му. Не исках да му давам напразни надежди, но едва ли това щеше да стане. Е, нещата винаги можеха да се променят, но на този етап предпочитам да си говорим повече и да се опознаем преди да му позволя да направи каквото и да е.

Ал знаеше, че прекалява. Затова не се намръщи когато тя го побутна. Въпреки това тя го целуна след всичко. Той хареса тази целувка, макар че не беше толкова дълга. Може би наистина за началото на връзката им не бе нормално да се започва със секс. Естествено той не искаше да бъде секс. Просто я обгръщаше. След това той се обърна към нея и й каза:
- Много съжалявам. Има един израз, който гласи: Вълнението е по-силно от тока. Затова без да искам се нахвърлих така. - усмихна се и продължи. - Всъщност това не беше знак за секс. Просто се нахвърлих. Секса и аз не искам да го правим сега. - Усмихна се, намигна й и я целуна.