Езерото на изгубените души

С Никълъс леко се поскарахме.Показах му един среден пръст.Преобразих се с черни дънки,черна тениска и отгоре суичер и черни кецове след което бързо се изпарих от бала.Нямаше да стоя там.И без това беше скучно...,а не обичах да се карам със старчето.Малко преди да напусна имението видях един дух който също излезна.Повдигнах вежда и тръгнах след него....в последствие този дух се оказа жена.Навлезе в горите, аз вървях след нея.Чувствам се като онези глупави тийнейджъри в филмите на ужасите които влизат в голяма изоставена къща и прочее.
Стигнахме някакво езеро.Мракът тук беше толкова плътен,че кожата ми настръхна.Обвих ръце около тялото си и продължих да вървя напред като се оглеждах.Най-различни бледи фигури почнаха да излизат от някъде и аз изпищях.Малко кученце - дух - застана пред мен и почна да лае по другите фигури.Млад мъж също застана до мен с усмивка.
- Те няма да те наранят. - каза той,но не знаех дали мога да му се доверя...и все пак той ми беше леко познат.Преглътнах буцата заседнала в гърлото ми и кимнах.Огледах се за жената дух която бях видяла...не,че можеш да я различа много сред всички тези мъртъвци които почнаха да се прибират по скривалищата си...хубаво!Добре,че се прибираха!

Мернах Талия отново.Изправих се,изпих съдържанието на чашата си на екс.Целунах Алисън и я погалих по лицето.
- Ще се видим по-късно. - след тези думи се отправих към вратата и излезнах от салона,а после и от имението.Придобих вълча форма и се впуснах в гората.След Талия обаче не бях само аз.Имаше и още едно момиче което ми се струваше познато.Тримата стигнахме до някакво езеро където почнаха да прииждат духове,а после да се оттеглят.Станах пак човек и пристъпих напред.
- Талия! - повиших тон.Момичето се обърна към мен и повдигна вежда. - Бони Морган нали?
Сега вече можех да я разпозная.Познавах родителите и...които всъщност не бяха кой знае какви родители за пример.Въобще не се интересуваха от дъщеря си...не,че аз и Алисън много се интересувахме от нашите три.

Този тип знаеше името ми и това ме притесняваше.Задъвках долната си устна и кимнах.
- Да аз съм,а вие сте? - леко наклоних глава.Мъжът изглеждаше на около...тридесет и пет,четиридесет.Там някъде.Беше висок с добре сложено тяло,кафява коса и кафяви очи.Малко приличаше на баща ми,но определено - и слава на Богу - не беше баща ми.Този мъж също така беше върколак.
- От къде знаете името ми?И какво правите всъщност тук? - дали името което беше извикал беше на духът който бях последвала?

Като дух виждах всевъзможни неща - други като мен . светлини , сянки. Или да бъда точна точно една определена. Преследваше ме постоянно. Влудяваше ме. Бях се превърнала в параноичка и всичко що мърдаше можеше да ме повлече в някой горящ казан в най-дълбоките дебри на ада. Не исках това. Побягнах към гората като някой ме следваше. О, не. Едва по-късно разбрах ,че е просто едно момиче, а с нея беше и.. Нейтън. Гласът му отекна сред езерото. Обхваната от пристъп на лудост ми трябваше малко време преди да се покажа. Езерото ми помагаше да наредя мислите си. В предишният си живот не подозирах за него. Явно само мъртвите са тук.
- Тук съм Нейтън - появих се на няколко крчки пред тях. Синята ми рокля се вееше от лекият вятър и вероятно прозирах

Малката хибридка беше притеснена.Колко сладко.Усмихнах се мило.
- Аз съм Нейтън Монгомъри.Познавам родителите ти и съм тук зареди един дух. - казах.В същия този момент се появи и Талия.Стоеше малко по-далеч от нас,а роклята и се вееше от вятъра.Беше красива....и мъртва.Приближих се към нея и въздъхнах. - Как си?
Много умен въпрос като беше отправен към дух при това.Трябваше да намеря начин да я свестя....Бони!Обърнах се към вещицата която гледаше водата.
- Бони?Може ли да ми направиш една услуга?Но първо да питам - връщала ли си някого от отвъдното? - очите ми срещнаха нейните.Знаех,че Талия е връщала...ако Бони не беше то Талия щеше да и обесни какво точно да прави.Исках да си върна Талия.Исках си я...

Въпросът му към мен разклати крехкото равновесие. Как си? КАК СИ? По дяволите що за въпрос. Та аз съм мъртва да му се невиди как може да съм. Мислите ми запрепускаха бясно ,а лицето ми се изкриви в ядосана гримаса. Езерото зад мен забълбука. Започнаха да се надигат вълни като всяка следваща ставаше все по- голяма.Изведнъж всичко спря и езерото се покри с лед.Погледнах хладно двамата пред мен.
- Какво ще кажеш да опиташ отново с въпроса - процедих през зъби. Думите ми бяха съпроводени от облачета дим заради рязкото падане на темперетурите. От другите духове нямаше й следа. Всички се бяха скрили.

Какво по...
Температурата спадна значително.С вещицата се спогледахме и после погледнахме духът пред нас.Какво толкова бях казала?Толкова ли не можеше да каже едно "Мъртва.Благодаря,че попита." вместо да се опитва едва ли не да ни замрази?
- Скъпа...моля те.Чуй ме...успокой се.Ние ще те върнем обратно. - казах с нежен глас.Надявах се Бони да е съгласна на това защото иначе можеше да не напуснем това място живи и щяхме и ние да живеем с Морчанд.Ирония! - Нали Бони?Ще я върнем нали?
Погледнах вещицата.Тя ококори очи насреща ми,а аз и кимнах леко.
Направи ми тази услуга.Моля те.Ще ти бъда длъжник.
Помислих си.До колкото бях наясно тя можеше да чете мисли...надявах се да е прочела тази.Искрено се надявах.

От езерото почнаха да се надигат вълни,а температурата спадна.Обвих ръце около тялото си и погледнах върколака.Погледнахме жената която не изглеждаше особено в настроението.
- Нали Бони?Ще я върнем нали? - попита Найетън,а аз го погледнах уплашено.Не бях връщала никого от отвъдното...май.Бях убивала...само.Получих телепатичната молба на Нейтън и въздъхнах.Приближих се към него и духът като кимнах.
- Да.Ние ще те върнем. - съгласих се.
Браво бе!И като не знаеш какво да правиш?
Захапах долната си устна и погледнах върколака,а после мъртвата жена.
- Но...ще ме насочваш ли?Какво да правя... - погледнах към земята.Надявах се да не се ядоса.

Гласът му и момента на тишина успя да ме успокои малко. Още повече че отново щях да бъда сред живите. Изречените думи разпалиха някаква надежда в гърдите ми. Затворих очи и след миг всичко си беше по старому. Ледената стихия си беше отишла. След това насочих вниманието си към предпазливата молба на момичето. Сякаш някой беше щракнал някакъв бутон. Подобно на кинолента образите от възкръсването на Маги минаваха през съзнанието ми. Опитите , силата , резултата...
- Да - изрекох. С простичкия си отговор сякаш смъкнах цялото това напрежение. А още повече щом продължих. - Ще ти помогна да ме върнещ към живот, но няма да е лесно.
Приближих се на няколко сантиметри от тях. Първо с известна болка и копнеж погледнах Нейтън , после момичето - май се казваше Бони доколкото разбрах.
- Няма да е лесно. Когато аз съживих Маги имах тялото й до себе си. Бях хванала него и нея и представлявах скъсаната нишка, която ги е свързвала. Изглеждаш силно момиче. Ще се справиш . Самата аз ще се опитам да ти помогна от тази страна.
Усмихнах се приятелски и сякаш слънцето отново заблестя. Още едно нещо обаче трябваше да бъде споменато.
- Но внимавай - сложих безплътната си ръка на рамото й. - Има ..неща от тази страна , които не ме искат жива. Те ще опитата да съботират ритуала , затова трябва да направиш защитен кръг. В някои от книгите ти трябва да го пише.

П.П Егати драмата хД

Благодаря ти.
Казах мислено на вещицата и после се усмихнах леко.До колкото разбрах от думите на Талия трябва да отидем при тялото и.Не ми харесаха и последните и думи за това,че някой я преследва.Не показах обаче с нищо това,че не ми допада какво това което е казала и се усмихнах леко.
- Значи трябва да се върнем в къщата на Морчанд.Там е тялото ти. - разясних.Бяхме оставили тялото там защото нямаше къде другаде...не беше минало много време и щяхме да оправим всичко.Най-много да е почнала да се разлага...,но все пак ще е там.Нали? - Тръгваме ли?

Джеймс се разхождаше из езерото, беше му приятно да е сам, но му трябваше компания. Той видя езеро и без да се замисля хвърли черната си тениска и направо с дънките скочи в езерото. Започна да плува. Изведнъж се потопи целия под водата и започна да плува много по-бързо от колкото на повърхността на езерото. По едно време Джей си показа главата навън. Отпусна се по повърхността на водата и тя го носеше. Водата, противно на мрачната обстановка наоколо, беше доста топла.

- Щом е така нямам какво да губя. - Джеймс излезе от водата и погледна момичето. Тя беше много красива, едва ли отговаряше на представата за ангелско поведение щом е тук, но на него му се хареса това, че има някой с когото може да си говори. - Приятно ми е, Джеймс. - Той пое ръката й, наклони се и я целуна след което я пусна. - А вашето име е...

- Не, даже ми е горещо. Но как може да съм иначе покрай красиво момиче като теб. Сега сериозно, свалките настрана, тук наистина е необичайно светло, а водата необичайно топла. - Джеймс се усмихна и след миг вече беше облечен със сухата си черна тениска от преди езерото. Той дори не направи и едно движение, просто в единия миг беше гол до кръста, а в следващия беше облечен. - Та какво прави красавица като теб на такова място? Едва ли си случаен човек.

- И на двата ти въпроса отговора е да. Извинявай, просто се увличам покрай красавици. - Джеймс се усмихна, гледаше я в очите както и тя него. - Рядко се срещат в днешно време. Аз съм вампир, млад, така да се каже. Ти какво си? Не приличаш на вампир, върколак не си, или си ангел или дявол, или нещо друго. - Засмя се той.

- В началото е забавно. Радваш се на силите си, откриваш, че чарът ти върху хората се е увеличил многократно, откриваш бързина, сила. Забавляваш се, по цял ден тичаш, следователно се оформяш и повече красавици започват да те харесват. Имах един период - всяка вечер с различна жена. И най-странното е, че помня всичките им имена. Всичко е перфектно, докато не откриеш, че трябва да убиваш хора. За това имам и перфектната професия - наемен убиец, убивам хора, пия кръв, имам сили и даже ми плащат за това. Ако знаеш колко много хора искат да се убиват. Сега съм в отпуск. И да, истинските красавици, които са толкова красиви отвътре, колкото и отвън се срещат наистина рядко, ето защо и рядко се опитвам да свалям жени.

Джеймс се засмя при падането на Авери, а в следващия миг и държеше ръката. Тя беше на половината път да падне.
- Ако искаш те пускам във водата, ако не искаш ще сме на сушата и ще те заведа на кафе. Какво избираш? И да, феномен си, красива, надарена със специални способности, умна, да продължавам ли, колко време имаш да ме слушаш каква си?

- Кой би искaл дa се окaже във водaтa? - Поклaтих нерaзбирaемо с глaвa. Не Че не обиЧaх водaгa, но не и в тaзи и не и тук. Не бях вaмпир и сигурно нa мен щеше дa си ми е по-хлaдно от колкото нa моят събеседник. - Тa кaзвaш Че съм феномен.. сегa ще видиш Че не съм никaк добър дори и феномен.- усмихнaх се хитро и вместо той дa ме издърпa го дръпнaх aз. След секунди се бяхме озовaли в водaтa. Брр, Чaк топлa не беше..

- Радвам се, че все още има непредсказуеми жени. За двайсет и една години като човек и вампир съм срещнал доста хора. - Джеймс се усмихна. - Ще ти предложа нещо, Ав - нека се състезаваме до края на езерото. Без свръхестествените ни способности. Да се състезаваме като хора, до колкото е възможно в нашия случай. Съгласна ли си?