Исках ли да остана с тях? Не... нямаше да издържа да ги гледам в очите и да ги лъжа.
- Не.. най-добре е да се прибираме.
Казах аз и мушнах още няколко неща, колкото да не е без хич.
- Готова съм.
Казах аз и двете излязохме от стаята. Отидохме при леля ми и Ани. Прегърнах ги и им казах, че е време да си вървя.
- Миличка, обещаваш ли ми, че ще се обаждаш всеки ден?
Попита ме леля ми и аз и кимнах. Не можех да говоря, щях да рухна отново.
Двете с Галина излязохме от къщата и се придвижихме бавно по алеята. Не ме болеше от това, че ги изоставям, а от това, че ги лъжа. Лъжех най-близките си хора без да ми мигне окото, това ме съсипваше.
Качихме с в колата и аз метнах сака на задната седалка.
- Благодаря ти за всичко, което правиш за мен.
Казах на Галина и стиснах ръката и, придърпах я към себе си и я целунах. Целувката ни беше толкова сладка, че не исках никога да спира. Най-сетне се откъснах от нея и се усмихнах на половина.
- Вкъщи ли се прибираме?
Попитах аз, докато потегляхме с колата.
Приятно слънчице изгря навсякъде.Очаква се времето да се запази хубаво и сравнително топличко след тези студове..Ще подухва лек ветрец и не се очакват валежи.Радвайте се на меката зима докато можете.Времето може да се влоши изведнъж,а снегът лесно се топи.И внимавайте с ледът по пътищата.Не искаме инциденти нали така? :)
Нед Юни 07, 2020 2:16 pm by 
Заглавие: Re: Къщата на Изабела 
