Къщата на Изабела

Къщата бе красива, но не точно мой тип.По скоро от онези в които очакваш да видиш къп деца тичащи из градината с рози и майка им която вика по тях.Е жалко, аз не бях привърженик на точно този тип живот и затова просто се усмихнах лениво на гледката и последвах Изабела към входа на къщата.Може би би било добре да направя някой друг комплимент, по принцип хората се радваха да бъдат потупвани по рамото за незначителни неща без които нямаше да се забележи чак такава промяна, но както вече миссля че разбрахте, хората не бяха от най-умните същества.
Настаних се на един диван и след като кръстосах крака и помислих какво точно искам за пиене през ума ми мина думата "кръв" и замомент реших да се пошегувам.
Погледнах я така сякаш имах да кажа нещо ужасно важно и с твърд тон изрекох изречението си като заплаха или по скоро закана.
-Искам кръвта ти!- погледа ми се премести от врата й, към очите и се разсмях преди да видя реакцията й от шегата ми.беше ми забавно да се шегувам с хората...е май бе по скоро само с този човек, тъй като до сега не бях говорила толкова дълго с друг.
-Може някакъв лек алкохол, какво ще кажеш за по едно мартини?-предложих по ведро аз и погледа ми се плъзна по интериора на хола на къщата й.Беше красива, а на стената висеше закачена голяма картина.не бях сигурна какво точно бе нарисувано на нея, но цветовете не ми допадаха особено...Предпочитах нещо по тъмно, но това все пак бе нейния дом и нейния вкус.


П.П.Ужасно съжалявам че ме чака толкова време!

Тя ме зяпаше все едно бях от онези жени с бради в цирка....Мамка му, добре че бях вампир, а не това!Е да вярно, аз бях нейната атракция, а тя моята.Но какво пък, бе ми забавно...достатъчно забавно че да не се лиша от компанията й.
Попита ме защо съм я оставила жива и това ме накара да се замисля...май нямах логична причина, но щом е тук и си говорим в момента, значи е заслужила втори шанс за живот...тоест не е изгубила първия си...
-Е, дори и да звучи странно, никога не съм разговаряла с човек и сегга ти си онази енциклопедия която сама съм писала, но вече забравила.Просто са ми интересни реакциите ти.Като една девствена природа на отделна планета.-засмях се леко на сравнението си, тъй като прекалих с образността.Често го правех, но в мислите си, никога не се бях пробвала на глас.Е май не било толкова зле, а?
-Явно има причина да те оставя да дишаш и да не те хапя....Но каква е тя, дори и аз не знам.Просто има нещо, което ми казва че не е добре да умираш...не сега..-усмихнах се надменно, сякаш аз бях тази която решава кога някой да умре и кога да живее.Е често се случаваше така, но никога не бях избирала някой да живее...поне не до сега...
-Разкажи ми детството си.Навярно е било щастливо...-попитах аз сещайки се за моето...въобще не бе за припомняне, предпочитах да чуя за нейното.Навярно ще е много по забавно и красиво...

Когато спомена това за сестра си се усмихнах и без да усетя прокарах езика си по устните.Не че бе нещо като заплаха, но "хората на изкуството" винаги са ми била слабост...Да си призная те наистина имаха нещо в себе си...кръвта им бе далеч по вкусна и никога не бих отказала един такъв, дори това да бе Бела..или в случая сестра й.
Попита ме за моето детство и това ме накара да се ухиля до уши.Каква енциклопедия си бе намерила пък тя!Не й завиждам, смъртта на родителите й бе нищо, биех я само с факта че бях вампир!
-Хъм, бих го описала като "интересно".-захилих се аз докато в ума ми навлизаха спомени от миналото ми...Да, бе интересно, но никак хубаво...
-Баща ми умря преди толкова години, че дори не помня вече...нито как изглеждаше, нито как се казваше.-засмях се аз и за момент се замислих дали наистина не знаех името му...ха, за какво ли ми бе сега, нямаше да ходя да го оплаквам скоро време, така че не ме и засягаше как бе името му!
-Майка ми си хвана един вампир, защото кучката си падаше по това да я хапе.-поредния подигравателен смях и продължих да разказвам.
-Но когато поиска да се разделят той я уби и си взе едно малко сувенирче, или иначе казано-Саманта.
Мисля да й спестя подобробностите по нататъка, но май това бе интересното, а?Пиенето на кръв и убиването на невинни бе интересната частт от живота на един вампир, не сърцераздирателните му драми.Но може би за тези мои приключения щях да разказвам по късно.

Тя сеприближи и хвана ръцете ми, усетих топлата й кожа и погледа ми веднага се спусна към ръцете й.Какво си мислеше че прави?Наистина не знаеше много за вампирите, особено за такива като мен.
Бързо я повалих на дивана, както бе седнала просто я бутнах назад и тялото ми се намести отгоре й.Зъбите ми отново се издължиха и духа ми се удари в кожата на врата й, като отново издадох онзи звук на разярен вампир и изсъсках срещу ухото й:
-Правило номер едно, никога, ама НИКОГА не докосвай вампир на който нямаше доверие!
Ръцете ми дъреха нейните над главата й и бавно се вдигнах нагоре, като не спирах да я гледам в очите и отново седнах на мястото си както до преди момент.Отпих от чашата си, като в нея не остана вече нищо и отново я погледнах.Преди да стане това ме бе попиталаоткога съм вампир.Ами вече не знаех, бяха ми казвали че вампир който брои годините си няма друга работа и колекционира време...хубава мисъл, затова никога не се интересувах на колко "ставах".Рожденния си ден спрях да празнувам преди много години, бях още човек, а този след "вампирясването" ми дори да не го споменаваме
-Повече отколкото ми се иска да бях.И все пак мисля че съм видяла достатъчно че даа знам повече от теб...и да не допускам предната ти грешка.Навън това щеше да ти коства живота...не че тук много ще те спаси, но...

Момичето показа интереса си към убийствата на вампири и да си призная се насочи в добра посока.Усмихнах се на въпроса й и след като поех чашата в ръката си започнах да премятам в ума си интересни случки и поводи за убийството на някой човек...не мислех да опиствам същества, макар да не бяха толкова честа моя жертва, все се намираше един друг върколак...
-Да бъда честна, обожавам да убива.И не го казвам, като някой психопат или побъркан зъл учен.Когато започнеш да решаваш кой ще умре и кой ще живее се чувстваш като нещо повече...Някога питала ли си се колко добре се чувства Сатаната?Да си вампир е нещо такова, само че не си най силен и винаги има кой да те убие....а понякога това е много по добре...
Убийството за което се сетих бе, когато докато се забавлявах с двойка човеци, гаджето на Соф ме спря с най малкоумните доводи.И все пак оставих единия жив.Мисля че бе момичето, момчето убих първо.
-Не знаеш какво блаженство изпитваш когато усетиш страха и страданието.А човеците вонят толкова многго на страх, че самия факт че те виждат като вампир те кара да се чувствап добре.Молбите за милост, плача, писъците...всичко е невероятно.А усещането когато кръвта се спуска по гърлото ти...изпълва тялото ти с енергия, която взима директно от човека...
Бях чувала че някои вампири се хранят с страх и писъци, а кръвта е само средството да си ги набавят.Но понякога точно това хапане и пиене на кръв бе използвано не само за хранене, но и за удоволствие.Наистина не бе толкова лошо да те ухапят, чувството е невероятно, особено примесено с болката...но на мен не ми допадаше особено...и все пак имашше такива които дават всичко за едно хапане...глупаци!

Попита дали искам да я захапя и вместо да й отговоря се изхилих арогантно.Сякаш не заслужаваше дори да бъде ухапана...е не бе точно така, само се закачах с нея.След секунда успокоих истеричния си смях и я погледанх в очите.Искаше да я ухапя или какво?Можех да прочета мислите й за част от секундата и да разбера дали го желаеше, но се отказах да се ровя в ума й, като просто щях да я попитам...
Приближих се към нея и наклоних главата си леко настрани, като очите ми се впиха в врата й и от устните ми излезе равно и спокойно:
-Искаш да те ухапя ли?
Езика ми се плъзна по вече издължилите се зъби и след това облизах устните си...сякаш бях готова да я захапя при вървата буква, а именнно "Д"...Но какво пък, нали бях вампир, това правех, а тя искаше да я хапя...
Наистина ли щях да го направя?не мисля че бих ухапала точно нея, все пак ако щях да хапя някой, то щях да го направя още в началото.Не ми харесваше да говоря с храната си, така че тя определено нямаше да бъде хапане, не и сега.
Беше глупачка, не мислите ли?Да ме кара да я хапя?!Не че бе толкова лошо, но ако бе приятно щеше да ми харесва, а аз не понасям да ме хапят...и главно защото се чувствах слаба, не защото бе толкова болезнено или неприятно....

О миличка, я не ме лъжи!Четях мислите й толкова лесно, без дори да се старая, а тя се опитваше да ме излъже.Колко жалко, наистина не бе научила нищо за вампирите...но аз май не бях споменала това за мислите...Е нищо, все още не бе бил звънеца за да излезе от часа.
-Никога, ама никога не ме лъжи, чу ли?!Аз винаги ще разбера дали казваш истината и ако не е така, горко ти!-изсъскках заплашително, макар че нямах чак толкова агресивни чувства към нея.По скоро се шегувах докато я карах да се страхува...това ми допадаше...
Накрая реших да отговоря на въпроса й, който бе задала, а именно как съм се чувствала след превръщането.
-Ами аз знаех доста неща за вампирите, след като бях живяла8 години с Том, като не броим тези в които майка ми бе жива...Не бе такава изненада, той ме бе уведомил за намеренията си няколко седмици преди да ме превърне.В началото болеше, все едно умираш от болка, но без смъртта.И след това усещах как всяко едно сетиво което притежаваш можеш да контролираш ттака лесно.Чуваш по добре, помниш по добре, макар че има някои неща които забравяш...от миналото си като човек...
Облегнах се назад и за миг затворих очи...колко жалко бе, нали, да забравиш какъв си бил...ако не знаеш от къде идваш, то тогава къдде въобще отиваш?...
-Най хубавото нещо което притежават вампирите е онова прословуто "копче".Чувала ли си за него?Наистина съществува...натискаш го и просто...спираш да чувстваш.Няма болка...няма и любов, но...болката изчезва..няма я.Не могат да те наранят..освен физически де.

Дали съм натиснала копчето?Момиче това копче го натиснах още след като станах ваммпир!Не знаеш как се живее с спомена за доведеният ти баща вампир, който те насилва от 8 годишна!Това наистина бе най хубавия му подарък.Да спре вътрешните ми страдания...
-Ти как мислиш?Да си вампир въобще не е лесно.Това копче ти помага да оцелееш, както и зъбите и убийствата.Може да сме чудовища, но на нас ни е много по трудно отколкото на хората.Да можеш толкова неща е такова бреме...затова повечето вампири са жестоки и безмилостни.Никой не е бил добър с тях, защо сега и те да са такива...?
Истина бе, да си вампир бе трудно.Това копче бе удобно, но точно това копче те спираше от това да си щастлив...да не обичаш значи да не боли, но също така да не си щастлив...
Ако искаш да стигнеш до онзи етап на щастие, то тогава трябва да минеш по всяка пътека която би наранила ходилата ти.Ако прелиташе над стъклата с това "копче", тогава нямаше да стигнеш до никъде...просто избягваш болката...
Проочетох мислите й, това че искаше и тя така бе жалко...Да копнееш да се превърнеш в нещо отвратително за да се спасиш...търсеше лесния път, както всички останали.Нямаше да стане малката, щеше да си извървиш пътя сама и през всички стъкла.да видим колко кръв ще пуснеш...
-Искаш да си вампир?Това е малко странно желание, но аз мога да го изпълня, нали знаеш?-изсмях се надменно и пренебрежително.Беше забавно, да ме моли да я превърна, не че вярвах това да стане, но щеше да е смешно.Толкова ли я бе наранил този мъж?Не вярвам да бе толкова сериозно, както се пее в една песен "...nothing but a heartache..."

засмях се на прозрението й че чета мисли, а още повече на последвалите след него разсъждения.Беше забавна...за човек...
-Първо, вампирите не ядът месо, а пият кръв, така че няма да си нарушиш диетата.-отбелязах аз малко убидена от факта, че смяташе вампирите за толкова ужасно...вярно че не бяхме цвете за мирисане, но не ние се хранехме с трупове!По възможно бе един човек да изяде друг, отколкото вампир...
-Второ, аз не съм зла.Въобще не знаеш какво е зъл вампир.Аз съм направо ангелче!-засмях се надменно, тъй като не бях толкова добра, но наистина имаше и по лоши от мен..например Том....
А това със сестра й бе толкова смешно...щяла да се отрече от нея, ха, как ще я вини, ако не е виновна.Ако сега я превърна, колкото и да се дърпа няма да помогне.Тези човешки създания...толкова са смешни, че чак трагични...
След това дойде и въпроса с този оливър...ха, иска да убие, а?Това можеше да се уреди и без да е вампир, просто щеше да даде нещо в замяна...
-Давам му 5 минути...ще се позабавлявам с писъците и страха му и след 5 минути е мъртъв.-засмях се арогантно, сякаш това че мога да го убия бе нещо невероятно...е, то си бе така де..
-Не е нужно да си вампир че да го убиеш, някой може да го направи за теб...в замяна на нещо де...-предложих аз като помислих какво ли бих искала от нея.Нямаше какво толкова да ми предлага, но пък бях длъжна да предложа услугитее си...а именно на убиец...

Настъпи дългоочакваният момент.Запознанството ми с роднините на Бел.До момента всичко вървеше по план и нямахме място за притеснение.Тя изпи отварата и сега сетивата й бяха подтиснати.Спрях пред къщата на леля й и хванах ръката й.
-Бел,-казах аз.-Не се притеснявай,всичко ще бъде наред.Ако все пак нещо започне да се обърква намери начин да ми кажеш.Не се колебай.
Стисмах нежно ръката й и я целунах дълго и продължително.Някакъв мъж минаваше покрай нас и се изцъкли в колата.Явно му допадаше да гледа две красиви момичета как се целуват.Само дето аз нямах намерение да му правя шоу.Показах му среден пръст и се ухилих злобно.Очите ми пробляснаха.Той се препъна и се затича по улицата.Глупак.
-Хайде,Бел,време е-казах аз и отворих вратата от моята страна.
Сложих бързо лещите си и двете тръгнахме по алеята към къщата.На пръв поглед къщата ми допадна,макър че обичах да съм на широко.Това сега нямаше особено значение.От значение беше как щяха да реагират роднините й и какво щеше да се случи.Изтласках всякакви мисли от главата си и се съсреодоточих в предстоящата среща.Изабела натисна звънеца и звъна му отекна в къщата...

Налагаше се да се намеся.Нещата вървяха по ръба на бръснача.За мое голямо облекчение,Бел свърши голяма част със снимането.Просто сега щях да развия една хубава история.Леко се наклоних напред и се усмихнах.
-Вашата племенница е много талантлива-казах аз.-До скоро нямах възможност да й предложа нещо,но сега се отвори такава и аз й се обадих.Нека обясня...Става въпрос за работа в студио.Фотограф на хонорар.Плюс това ще може да упражнява свободна практика.Хонорарите са атрактвни и мисля,че това е шанса в живота й.Има страст в работата й и определено няма да остане незабелязана.-Отпуснах се назад без да свалям усмивката от устните ми.Хареса ми,че леля й се успокой.След това продължих.-Дори смятам,че с рисуването си,Ани също има много добри шансове за кариера.
Метнах поглед към Бел и забелязах б;агодарността в очите й.Не че бях направила кой знае какво,но все пак роднините й се нуждаеха от сигурност.Обърнах се към Ани с думите:
-Би ли искала да ни покажеш последните си рисунки?
Лицето й светна.Ето,че вече владех положението.Това ми харесваше,а още повече ми харесваше,че по този начин Бел беше спокойна.

Обърнах Бел към мен.Мразех да виждам сълзи,но не се съмнявах,че сега ще стане точно така.Бях подготвена за това.Леко придърпах Бел и я прегърнах.Усещах как сълзите й мокрят роклята ми,как ноктите й се впиват в раменете ми.Хлиповете й станаха по-накъсани,дишането й горе долу се уравновеси.Целунах я леко.
-По-добре ли си?-попитах аз.-Какво те притеснява?Винаги можеш да ги виждаш,винаги когато пойскаш.За това,което казах на сестра ти,бях напълно сериозна.Мога да я уредя в някоя престижна художествена академия.Леля ти ще има достатъчно пази,за да си позволи всичко.Лично ще се погрижа.Бел,не искам да си тъжа...
Тя се поуспокой.Погледнах часовника си.Времето напредваше,но сърцето ми не ми даваше да я пришпорвам.Не исках да я откъсвам насила от тях.По дяволите!
-Виж,Бел-продължих-,ако искаш..не знам.Искаш ли да останем с тях днес?Да вечеряме с тях?Просто...искам да си добре,само ми кажи искаш ли?
Изабела се вгледа в мен,но не разбирах по очите й отзи път.Исках точен отговор и то бързо.Времето течеше...