Кабинетът по Литература

Въздъхнах. Разбирах я. И аз от време на време завиждах на брат си.
- Разбирам те. И аз завиждам малко на брат си. Аз ще умра, но той не. Сега той е съвършен.
Лизи се беше изглегнала на чинът й. А аз се приближих и се надвесих над нея.
- Но аз имам нещо, заради което той би ми завидял.
- Какво? - попита Лизи.
- Имам теб - казах усмихвайки се и я целунах по устните.

Отвърнах на целувката му и го прегърнах като го притиснах към себе си.
- Пък и ако бях вампир като баща ми и сестра ми надали щяхме ние двамата...сещаш се... - леко се изчервих ,а после се засмях. - Довечера ще дойдеш ли у нас?Моля те...не ми се стои сама...
Погледнах го с мила кучешка физиономия.Живеех сама в голяма къща...Това не беше много хубаво,но...с роднини вампири нямаше как да не съм сама.
- Димка...извини ме за въпроса..ако искаш не отговаряй,но...защо брат ти..е единственият ти жив родина...е жив до колкото е възможно един вампир да е жив...

Въздъхнах и прокарах ръка през косата си.
- Нашите умряха когато с Лукас бяхме малки. Отгледани леля ни тук в Лондон, а тя почина малко след като станахме на 18. Така останахме само аз и Лукас.
В главата ми навлязоха спомени от онзи ден. Когато полицията дойде във вкъщи да ни каже, че родителите ни са починали. Дойде една жена която ни помогна да си съберем багажа и още същият ден ни заведоха на летището... Разтърсих глава за да се отърва от онези неприятни и мрачни дни.

- Съжалявам... - изрекох тихичко.Придърпах го към себе си и го прегърнах.Затворих очи и си припомних случилото се преди осем години.Когато майка ми умря и после доведения ми баща почна да ме насилва...Потръпнах и притиснах Димитрий към мен.
- Понякога точно тези които не го заслужават са най-измъчвани от живота. - изрекох тихо.Така и не разбрах с какво заслужих това майка ми да умре като съм малка,пастрока ми да ме насилва и после да се окаже,че баща ми е знаел за всичко това,но не е направил нищо пък на всичкото отгоре и вампир бил.

Вече беше станало късно. Училището беше празно и сигуно приятели те й си чудеха къде е. Изправих се и тя ме последва.
- Тази вечер мога да намина към 8. Ако искаш разбира се. Мога да взема и вечеря.
Усмихнах й се и отметнах един кичур от лицето й.
- Аз ще ти разккажа за мен ти за теб...

Кимнах и се усмихнах.Слезнах от чина и взех чантата си.
- Добре..знаеш къде живея... - засмях се. - Оу..и..ъ...ще ми трябва бележка.Имах още два часа днес понеже...заместничката по физическо е болна и...
Малко не ми беше удобно да намесвам този предмет понеже брат му преподаваше по него до колкото бях наясно.Истината беше,че много не влизах в този час,но...дори и да влизах не обичах да играя.Не харесвах волейбола който играехме най-често.
- Е аз тръгвам.До после. - целунах го по устните и се усмихнах чаровно след което излезнах от класната стая и тръгнах към нас.