Кабинетът по Литература

Кабинетът по Литература на г-н Валериус

Днес имах урок по литература на за това когато влязох в стаята всички млъкнаха и ме погледнаха очквателно.
-Отворето на страница 54. - казаха спокойно. Взех маркерът и написах едно име на дъската "Улиям Шекспир". Обърнах се към учиниците се подпрях на дъската.
- Някой да има да каже нещо - не чук отговор исе отблъснах от дъската и почнах да обикалям окло чиновете. - Уилям Шекспир е английски драматург и поет, смятан за най-значимият автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история.Оцелелите произведения на Шекспир, някои от тях писани в съавторство, включват 38 пиеси, 154 сонета, 2 дълги повествователни поеми и няколко други стихотворения. Пиесите му са преведени на всички значими съвременни езици и се изпълняват по-често от тези на всеки друг драматург. - Обиколих стаята два пъти докато говорех и двъпъти видях едно определено момиче да прави нещо с телефонът си. Вместо да слуша. - Г-жице Джонсън ще бъдете ли така любезна да ни кажете къде е роден Шекспир. - тя леко разшири очи. Усмихнах се леко и се подпрях на бюрото очаквайки отговор.

Имахме поредния час по литература и докато учителя обикаляше наоколо и разказваше урока аз си пишех есемеси и "скитах" из интернет.Гласът на господин Валериус обаче ме накарада вдигна глава.Беше се опрял на бюрото и ми се усмихваше чакайки отговор на въпроса който ми беше задал.
- Ъм... - почнах да мънкам,а той продължаваше да ми се усмихва.Като се огледах забелязах,че не съм единствената която не знае оговора защото още няколко души се бяха втренчили в него.Дали въобще беше казах къде е родех Шекспир?
Погледнах към учебника и почнах бързо да търся някакво изречение което да съдържа роден.Накрая намерих това което ми трябваше въпреки,че не бях много сигурна.
- Стратфорд на Ейвън?!

Елизабет беше умно момиче , така че най-накрая се сети да погледна в улчебникът зада ми отговори кимнах когато тя отговори правилно.
- Познахте госпожице.Но хотростта няма да ви спаси на теста утре които ще привм върху Шекспир. - Чух не приятни въздишки и отзиви. Нормално напълно нормално. - Така че... - повиших глас за да надвия мърморенето. - Слушайте в днес и по учете в къщи. - Пакпочнах да вървя около чиновете като говорех. - Та така Шеспир се ражда и израства в град Стратфорд на Ейвън. На 18 години се жени за Ан Хатауей, от която има три деца: Сюзана и близнаците Хамнет и Джудит. Между 1585 и 1592 година той започва успешна кариера ... - Продолжих да говоряза Шекспир и някъде в последните 15 мин. от часа на писах на дъската върху какво още щеше да е теста. Шекспир, пиесите му, сонетите, и също така още няколко поета.

Тест?Моля?
Ококорих очи насреща му,а от остите на доста мои съученици се разнесоха неодобрители пъшкания,пуфкания и стонове.Нацупих се.Не бях чула нищичко от урока му освен въпроса който ми зададе,а нямах много намерение да чета в нас нещо от това което учиме тук.Не обичах да прекарвам времето си затворена и прекарвах по-голямата част от времето си на вън с "приятел" и приятели.А и без това живеех сама.Бях се преместила в нова къща защото старата ми навяваше толкова много неприятни спомени...
Звънеца би и ме изтръгна от мислите ми.Една прияелка реши да ме изчака,но и казах,че ще се забавя.Тя кимна и излезе,а след малко стаята се изпразни и останахме само аз ли учителя.Принципно никога не оставах да питам учител каквото и да е било,но с оценките го бях закъсала от всякъде.
Взех чантата си като държах учебника в ръцете си и се приближих към него.Леко се прокашлях и се усмихнах.
- Ъм..господине...ще ми обесните ли малко повечко за..ъ...Шекспир.

Пpез цялото време на часът Елизабет не слушаше и сигурно не беше чула абсолютно нищо от урокът щом идваше сега да ме пита за Шекспир. Усмихнах се и се обелгнах назад на столът си. Тя го беше закъсала с оценките, може би можех да и помогна малко, но преди това щях да я поизмъча малко.
- Какво искаш да знаеш за Шекспир. Ако не си разбрала нещо от урокът питай. Имам цял ден.
Усмихнах се и я погледнах очаквателно.

Да...
Въздъхнах.Какво можех да го питам като не знаех какво е казал в часа?А и тази негова усмивка.Дразнише ме.Беше красива усмивка,той целия беше красив,беше и секси и за Бога беше ми учител.
Тръснах глава за да премахна тези мисли и седнах на бюрото му.Той ме изгледа леко странно.Крастосах кркаа,подпрях се с енда ръка и леко се наведох напред,а блузата ми откри гърдите ми.
Почнах да разлиствам учебника докато не сигнах урока за Шекспир.
- Ами всичко.Не знам.Да си призная въобще не ви слушах и...ъм...

След като се наведе напред и ми откри една хубава гледка към гърдите си и разлисти учебника до урокът за Шекспир Лизи си призна, че не е чула нищо от урокът за Шекспир. Еми жалко за нея, а и флиртуването нямаше да и помогне. Наведох се напред като доближих лице много близо до нейното.
- Елизабет Джонсън ако искаш да си вземеш изпитът утре, по-добре седни и учи, а не се опитвай да ме свалиш като си показваш прелестите.
Усмихнах се и пак се облегнах назад. Тя явно разбра че няма да стане и на лицето и се появи изражение все едно ще заплаче. Извъртях очи и после отвори едно от чекмеджетата и извадих един лист и й го подадох.
- Ако на зубриш това ще изкараш 3 ако се напънеш и да прочетеш поне 2 пъти урокът може и 4. Не мога да напряв нищо повече.
Видях как лицето и светна и бързо грабна листа.
- Но да не кажеш на някой. Ясно ли е? - казах със строг тон. Зради това можеха да ме изключат.

Изръмжах тихо.Ако той мисли,че съм го направила за да го свалям...Когато той ми даде онзи лист с който мога да изкарам три се усмихнах.
- Благодаря! - изписках радостно и направих нещо коеот изненада дори и мен,а още повече него - прегърнах го.Бързо се отдръпнах като попаерна,а после отбих поглед от него.Малко ми беше неудобно. - Няма да кажа на никой.
Гласът ми се беше променил.Първоначално когато исках помощ беше меден и му се мазнех,после беше искрен и усмивката ми която също беше искрена беше на лицето ми,а малко хора я бяха виждали,но сега беше студен.Това да го прегърна...как въобще ми беше дошло на ум?Ъх!
Глупачка!
Изправих се и взех чантата си като погледнах господина още веднъж.
- Благодаря ви. - след тези думи излезнах от стаята.Гласът ми все още беше леден.Просто след тази прегръдка...Господи!

П.п:Друго не измислих ;х

След вечета при Лизи в събота цяла неделя си мислех как да изкарам понеделника без да гледам само в нея и да си мисля за това, което направихме.
Понеделник сутрината отидох по-рано за да проготвя тестовете. Седнах в стола в кабинета си точно кога би звънеца за излизане от първият час. Изчаках междучасието, което беше кратко. Би звънеа за влизане и в стаята се изсипаха всички ученици и влезнаха без шумно. Станах и раздадох на бързо тестовете, които всъщност не бяха големи. 20 въпроса.
- Започвайта - седнах на мястото си почнах да ги наглеждам.

Цяла неделя не бях спряла да мисля за Димитрий.Той беше най-хубавия,сексапилен,красив,мил и добър мъж който познавах...определено го харесвах и то доста.Но зареди това,че беше обсебил така мислите ми не можах да си науча за теста днес...
Супер...
Погледнах Димка и той ме погледна след което ни раздаде тестовете.Двадесет въпроса...не знаех отговорите на нито един.Пфф.
- Ъм...господине..имам въпрос... - изрекох и вдигнах ръка.Дори не знаех какво да питам.Просто имах чувство,че трябва да изрека тези думи.Въпроса щях да го измисля..в движение...
Господи...

Пп:По-тъпо нещо не можах да измисля.. >.<

Малко след като почна теста. Лизи вдигна ръка и каза.
- Ъм...господине..имам въпрос...
Целият настръхнах. Господи ако не е учила. Това не беше на добре.
Станах и отидох до чинът й.
- Кажи Елизабет - тя май не знаеше дори защо ме повикала, но на бързо измисли един въприс.
- На всеки въпрос има един верен отговор или на някои има и по два.
Погледнах тестът и видях че единственото написано от нея е само името й.
- На всеки въпрос има един верен отговор - казах спокойно и се върнах на мястото си.

Доообре...въобще не ми помогна!
Помислих си.Накрая просто въздъхнах.Хванах химикала и почнах да ограждам ей така отговори...А,Б,А,Б,А,Б,Ц,Ц,А,Б...Изведнъж една лампичка светна в главата ми.
Ами да!
Листчето което ми беше дал Димитрий...бях го прочела няколко...хиляди пъти и бях запомнила някои неща...можеше да ми помогне..и нямаше да има нужда да играя сто пъти или в този случай двадесет на "Онче,бонче.."
Върнах се на горните въпроси и почнах да ги преглеждам.Имаше някои които бях нацелила,други сгрешени и такива на които не им знаех отговорите...с малко късмет можех и тройка да вържа.Но да си призная..преди тази лампичка да светне в русата ми главица..дори не четях въпросите,а просото ограждах карайки го на "Онче,бонче".

Седнах на мястото си и огледах стаята някои се опитваха сами да решават теста. Други използваха пищови. Трети играеха на онче бончи. Погледнах Лизи която драскаше без да чете... изведнъж спря и се върна на първият въпрос и почна да чете. Умно момиче . Браво само така. Изведнъж се сетих за нея и мен в къщата й и в сполнята и ... Размърдах се, защото веднага се бях възбудил. Господи това беше ужасно педофилско.

Отговорих на всички въпроси...някои знаех,че са ми верни други ,че въобще не са,но...нямаше какво да правя повече.Някои хора вече бяха предали тестовете си.Изправих се и прехапах долната си устна.Отидох и оставих листа хартия на бюрото.Очите ми срещнаха тези на Димитрий.Искаше ми се да се сгуша в него и да останем така...колкото се може по-дълго,но това просто нямаше как да стане...или поне не сега.
- Този тест беше доста лесен. - чух хихикането на една от кифлите на класа зад себе си.Потръпнах.Направо нямаше да е истина ако тя и нейната групичка имаха по-високи оценки от мен...не,че моите яха приказни,но те никога...никога не учеха,а аз от време на време пипвах по някой друг учебник.Господи...трябваше да си седна на задника и да уча...В този клас всеки си имаше по някой..родител или настойник който да се грижи за него,а аз си бях сама..съвсем самичка на тоя свят...е освен с...ъ..баща ми който скоро не бях виждала...и..ъъ сестра ми.
Господи!
Изведнъж просто почувствах,че трябваше да седна.Добре,че вече бях до чина си.Сестра ми...господи!Тя,тя...баща ми...Съвсем бях забравила за тях..и за това какви са.
Стана ми лошо при самия спомен.Имах нужда от въздух.Въздух който направо не стигаше до дробовете ми.
Вампири...
Сестра ми и баща ми...това бяха те...Сред всичко това аз съвсем бях забравила за тях...когато бях говорила със сестра ми..на гроба на майка ни...тогава бях реагирала много по-спокойно,а сега...сега бях в паника...или в нещо подобно.
- Лиз добре ли си? - попита едно от момичетата в класа.С нея бяхме приятелки..или нещо такова.Просто кимнах и се насилих да се усмихна макар и да ми се искаше да закрещя.
Вампири...

Някои от децата вече бяха почнали да си дават тестовете. Накрая и Лизи предаде своя, но май и стана лошо и бързо седна на чинът си.
- Добре ли сте госопжице Джонсън - не стърпях и казах всички ме погледнаха и после погледнаха Лизи. Тя ме гледаше изненадано и след малко кимна. И аз кимнах в отговор.
После се замислих за моите си проблеми. На скоро бях научил, че са превърнали брат ми във вампир. Моят брат. Това си беше шокорищо. Бях се опитал да се свържа с него. И му бях оставил няколко съобщения, че искам да поговрим, но той така не се обади...
Изведнъж звънецът би и аза розтърсих глава.

Гледах чина си и си мислех за всичко това...Думата "Вампир" не напускаше главата ми.Всички хора от стаята почнаха да излизат...да беше бил звънеца.Изправих се и почнах да треперя.Какво ми ставаше...получавах някаква криза...полудявах.Щяха да ме затворят в някаква голяма бяла клиника..в стая с меки стени и с риза с зашити ръкави..аз щях да се бутам в стените и да крещя,но помещението щеше да е звукоизолирано и никой нямаше дам е чуе....
Я се стегни!
Тръснах глава.Като огледах стаята бяхме останали четирима човека.Аз,Димка и още едно момче и момиче.Прехапах долната си устна и извади хтелефона си.Почнах да набирам баща ми...никакъв отговор.
Вдигни,вдигни...
Искаше ми се да го убия...ако не беше сестра ми аз нямаше да знам истината..нямаше да знам,че той е вампир,нямаше да знам,че имам сестра близначка която също е вампир и при това умрял и после съживил се....
Никакъв отговор от другата страна.Колкото и да се опитвах да му звъня никой нямаше да ми вдигне...Пробвах да звънна на сестра ми,но и тя не отговори.Въобще бяха ли живи..да не се бяха изпекли на слънцето?Да не би да бяха погълнали малко повечко чесън?Някой да не ги беше пробол с кол?Поне едно писмо от отвъдното да бяха пратили!Мамка му!
Скоро в стаята останахме само аз и Димитрий...другите двама излезнаха най-спокойно говорейки си.

В междучасието бяха останали още едно момче и момиче с Лизи да довършвата накрая те предадоха и си тръгнаха. Веднага след като излезнаха станах бързо и отидох при Лизи , която цялата трепереше и се опитваше да набера някои.
- Лизи добре ли си? Мила цялта трепериш какво става?
Господи какво и ставаше. Да не би да е станало нещо.
- Лизи станало ли е нещо... - Тя просто стоеше и гледаше чина. Кликнах до нея и обгърнах лицето й с ръце и заставих да ме погледне. - Говори ми Елизабет. Какво ти е?

Чувах гласът на Димитрий,но някъде от далеч...в главата просто бяха образите на баща ми и сестра ми оставени на слънцето да изгорят с колове забити в сърцето.
- Не,не,не,не... - изрекох и се свлякох от стола,а Димка ме обгърна с ръце.Сега го чувах по-ясно...образите на Ерик и Грейс изчезнаха.Сгуших се в Димитрий. - Сестра ми...баща ми...не съм ги чувала от сумати време,а сега дори не мога да се свържа с тях...те са единственото което имам...,а ги открих наскоро и не искам да ги загубя...Ако...ако някой им е сторил нещо..господи Димитрий....Звуча като някоя луда нали?Откачам...

Притеснявала се за сестра си и баща си. Поне не им се случило нещо.
- Сигурно имат работа не се притеснявай. Като видят че си им звъняла ще ти се обадят.
Прегърнах и се изправих ме и оставих да седне на чинът.
- И аз съм по същият начин с брат ми. Не съм го чувал от месеци, а единственият които ми е останал.

Въздъхнах.
- Надявам се да имат работа...макар,че....иде ми да убия баща ми..той...той ме излъга...дори не ми спомена,че имам сестра!Дори не ми разкри какъв е...,а сестра ми...срещнах я на гроба на майка ми и тя ми изпя всичко от А до Я.Тогава реагирах толкова спокойно,а сега думата "Вампир" не ми излиза от устата....какво съм аз щом баща ми е вампир,а майка ми е била човек...какво съм?!
Без да се усетя бях разказала толкова много.Сега определено Димитрий ме смяташе за луда.Особено щом бях заявила,че баща ми е вампир.Дори не исках да го погледна за да видя какво се чете в очите му.Всичко обаче сигурно в него крещеше "Тя е луда."
- Всъщност...забрави... - казах.Искаше ми се да се махна от тази стая,но Димитрий ми беше препречил пътя и просто нямаше как.

Е за щастие не бях единственият с вампирски проблеми в семейството. Тя не смееше да ме погледне. Погледнах към вратата,която беше затворена. После се обърнах пак към нея подпрях се на срещуположният чин.
- Е явно не съм единственият с вампирски проблеми в семейството.
Тя вдигна глава и ме погледна с широко отворени очи.
- Брат ми наскоро беше превърнат във вампир. За това не съм го чувал и не мога да се свържа с него. Нямам представа жив ли е или не е.
Поклатих глава и прокарах ръка през косата си.

К'во?
Уау!Е поне не съм единствената с вампири в семейството.
- Май от нашите семейства само ние сме нормалните...-засмях се.Слезнах от чина и отидох до него като го прегърнах. - Благодаря ти...,че беше до мен.
Изрекох го тихичко,но знаех,че ме е чул.След малко се отдръпнах и се подпрях на моя чин.
- А моля ти се..преди около две седмици някъв ми се изтресе и заяви,че е баща ми...оказа се наистина баща ми...отидохме в парка.Нападна ни огромно куче което в последствие се оказа върколак.После на гроба на майка ми се запознах със сестра ми...близначката.Имах чувство,че се гледах в огледало.Тя пък ми разясни за моя скъп баща вампир..и да не пропусна,че и сестра ми е вампир.Тогава приех всичко това толкова спокойно....и спокойно сигурна съм,че брат ти е добре.

Усмихнах се и седнах на чина.
- Не мисля че брат ми е по-добре. До колкота знам е превърнат, от наша обща ученичка... имам предвид учеше при нас ние и пребодавахме. После спря да идва, а родителите й подадоха молба за напускането й в края на годината и един от братята й идваше да се оправя с документите. Сега разбирам че са я превърнали във вампир, а тя е превърнала брат ми.
Засмях се леко като го казах на глас и чух как звучи.
- Твой бивш ученик да те превърне във вампир. Това е забвно. А и е ирония, че тя непрекъснато го ядосваше.
Този път се засмях по-силно като си спомнех колко много и се ядосваше той.

Захапах долната си устна и се загледах в пода.
- Понякога ми е чудно...какво е да си като тях...и след като знам,че сестра ми и баща ми са такива...,че живите ми роднини са такива ми се иска...малко...поне и аз да бях като тях. - въздъхнах.Те може да бяха един по-различен вид,но техния вид...до колкото бях чела и чувала е нещо което е на практика съвършено.
От устата ми излезна дълбока въздишка.Легнах на чина зад себе си.
- Ако бях като тях..те са съвършени.Красиви,с прекрасни коси,зъби,тела...бързи и силни...и безсмъртни. - изрекох всичко това почти на един дъх.