Бар "Фантазия"

Graduates Брой мнения : 59

Все още ми беше трудно да осъзная точно къде се намирам.Постепенно съзнанието ми започна да се възвръща.Видях картините в главата си.Бара.Вампирите.Лишените от логига действия на грозния вампир.Смеха му.Падението ми.Отворих очи и потърсих грозника с надеждата да му размажа жалкия мозък по стените наоколо.Тй,обаче беше изчезнал.За сметка на това,Саманта още седеше до мен с една полуусмивка от която направо ми се прийска да й размажа устните по зъбите.Бръщолевеше някакви несвързани глупости,които изобщо не ме интересуваха в момента.Тя изобщо не разбираше какво се случва.Повдигна ми се.Погледнах я и присвих очи.
-Позабавлява ли се?-попитах аз.-Или не ти стигна представлението?Има ли още някое място на което искаш да отидеш,като изключваме подобни заведения или приключи с обиколката?Много ми е интересно какъв беше този боклук тук и какво беше това държание от негова страна...Освен,ако не сте побъркани всички до един.
Сграбчих я за китката и я стиснах силно,дърпайки я към мен.Приближих лицето си на милиметри до нейното.Вгледах се в очите й.
-Езика ли си глътна?Започвай да говориш,преди да съм загубила всякакво търпение и контрол.

Students Брой мнения : 3788

Моля? Тя се ядосваше на мен? Това момиче просто ме дразнеше. Вече си мислех че не заслужаваше направеното. А ако сега си мислеше че ще се опитам да я успокоя се лъжеше жестоко. Държах се моло..колкото можеше да се очаква от мен де, а тя не го оцени, нямаше и да получи повече.
-Неблагодарна, безсърдечна кучка!-изсъсках в лицето й и се дръпнах назад. Искаше още подобни случки? За тази дори не се старах, следващата може би трябваше да е с повечко финес? Да си призная, Том хич не притежаваше подобно нещо. Но..като се замисля, дори не си заслужаваше вниманието. Не исках да се разправям повече с това. Надявах се да се видя с Том, след това да пийнем нещо с Далия и може би да похапна...но щом нямаше да се получи по план, нямаше въобще да се старая да изпълвам каквито и да е норми.
-Няма значение, Далия, хич не ми се разправя, ок?- казах накрая някак примирено и просто станах от мястото си. Запътих се към изхода, дори не ми се искаше да ме последва. Май имах малко нужда от спокойствие...

Graduates Брой мнения : 1594

За кой ли път се връщаше тук?Отново тук.Винаги и винаги се стигаше до този град.Местност....
Обикаляше ли обикаляше докато не се върнеше пак тук.Отново.
Дейл влезе с грациозна стъпка в "Фантазия" и се огледа.Толкова спомени на това място..Клеър,Маги,Ефи...О Ефи....Тя определено му липсваше кучката...Майка на детето му.Да де същата която той уби...Мхм,не се бъркате.Смешно нали?
Харпър се приближи към бара и огледа познатите и непознати лица.Запита се къде ли е Стела?Ами Саманта...О Саманта.Да до тук споменахме само женски имена,но пък Харпър се чудеше и друго.Къде ли е малкото копеленце Нейт.Неговият "син" не в буквалния смисъл.Харпи му бе създател ии общо взето имаха някаква връзка.
Ръката му се стрелна към лицето и потърка слепоочието си.
-Обичайното Лори.-засмя се на барманката и жената ахна когато го видя. Очите й обходиха лицето му и възкликна.
-Променил си се Харпър Дейл.-тя изцъка с език и извади една бутилка Джони черен етикет.След миг пред него се озова чаша двойно уиски без лед и той се ухили.
Явно,че все още го помнеха.Плюс.
Сините му очи отново се разходиха по лицата ис е спря на едно момиче.
-Новичка ли е?
-Да още не е станала подвластна на чара ти.-засмя се барманката,а Дейл се изправи и тръгна към момичето.Сетивата му се изостриха,както и всяка една част от него.
-Може ли да седна до вас?-попита учтиво момичето и я огледа.Ето още една причина да се върне тук.