Бар "Фантазия"

Ник ми се беше обадил да се срещнем някъде ( по мой избор разбира се ) аз избрах Бар "Фантазия". След като се чухме по телефона веднага се преобракох в една къса червена рокля и високи черни ботуши с едно бляскаво колие .
Влязох в бара , вътре беше приятно е поне горе/долу но имаше хубав алкохол , е така бях чула .Седнах на барчето и си поръчах на сладкия барман най-силното питие .

Ник влезе с бавна крачка в бара. Беше облечен изцяло в черно, дънки, тениска и обувки. Огледа момичетата, от тях можеше да стане хубава плячка. Той продължи да ходи и стигна до бара. Седна и си поръча едно уиски, когато осъзна, че до него седи Ефи. Беше му някак забавно да се прави на забравил, но сега не му беше до това.
- Хей, бармана. Каквото и да поръча дамата, пиши го на моята сметка.

- Искам само още една чаша уиски, чисто. Колко е приятно да можеш да харчиш на воля, а?! - Ник се усмихна и отпи от уискито си. Погледна Ефи в очите и потъна в тях- толкова дълбоки очи той не беше виждал никога през живота си. Тази Ефи му харесваше, но тя едва ли винаги е такава. Изглеждаше великолепно, а попринцип красивите жени имаха тъмна страна някъде в тях.

- Да ти кажа честно и аз не знам. Би трябвало да преподавам, но да ти кажа, не съм стъпвал нито веднъж в училището. - Каза Ник и се засмя. - Досега само съм се забавлявал и ловувал в този град. А ти какво правиш тук, Ефи? Едва ли си тук само и единствено за да се напиваш?!

- Какво ще правим днес? Само ще стоим тук и ще се напиваме?! Не, едва ли нищо не си измислила. - Каза Ник и изпи поредната чаша уиски. Харесваше му да пиянства, но алкохолът не му действаше, както и на всички вампири и тогава надпиването с друг беше просто безсмислено.

На вратата на бара както винаги стоеше Пам.Усмихна ми се и продължи за иска личните карти на влизащите в бара.Седях на обичайното си място - креслото намиращо се в средата на сцената на помещението.Оглеждах всички.Някои лица бяха толкова познати,а други - не.Имаше хора и вампири.Човеците бяха чували за този бар и всички идваха тук за да се уверят дали вампирите съществуват.Доста от тях попадха в конфликт на двама вампири.Други си тръгваха с дупчици на вратът или някъде другаде по тялото...Няколко вампири в този бар си имаха хора - захранващи - и пиеха само от тях.И ако някой друг им ги пипнеше...тогав асе намесвах и аз.Доста се ядосвах когато някой пипаше моята духовна половинка с която имах отпечатък,а сега тя беше Клеър.Малкото ми протеже.Пам беше като моя дъщеря,но Клеър...тя беше нещо различно макар и да и бях създател.
Отпих от питието си - кръв - и продължих да гледам какво става в бара.Кой влизаше,кой с кого си играеше...човешките същества не можеха да излезнат толкова лесно от тук.Не случайно доста от посетителите от човешката раса бяха останали с впечатлението,че повечето тук хапят!

пп:Вие там горе нося ви послание от протежето ми : ПИШЕТЕ ПОВЕЧЕ ОТ 5 РЕДА!

Докато си седнях към мен се приближи едно момиче.Не я бях виждал тук преди,но Пам сигурно я беше виждала.Е аз и не се свъртах много,много в собствения си бар.Или ако бях тук бях в офиса си.
Признавам,че момичето беше смело.По-точно вампирката.Усмихнах се леко и се изправих.
- Заведението черпи. - направих знак с ръка и ние тръгнахме към бара.Това момиче ми харесваше.Не,че нещо,но почти всички се плашеха от мен.Все ако станеше нещо аз трябваше да отида на мястото и после отговарях за случилото се.Някои закони бяха и доста гадни...ако някой вампир пие от чужд захранващ трябваше да му отрежат зъбите.Слава на Бого това вече не се зачиташе.Само ако другия вампир държеше много.Ако аз го зачитах това...доста вампири щяха да са без зъби. - Как е името ви?
Трябваше да познавам вампирите в моята зона.Принципно обикалях всяка вечер,но...е почти всяка.Имаше доста новаци които не познавах.Някои райони бяха доста трудни - като този - тъйкато имаше училище за магически същества където всяко второ лапе беше вампир.Направо да ти иде да им забиеш кол в сърцето.Малките не знаеха какво да правят.Не знам как учителите там ги търпяха.Аз защо ли бях зарязал Клеър така?Не ми се обесняваше какво да прави...оставих я сама да се оправя и виж ти каква стана тя - дирекотрка и виша жрица на училище.Пам...е при нея беше малк0 по-различно.При нея подходих по-мило...не много.Отначало и с нея се държах малко...сякаш е досадна конска муха.Тя на части и беше и все пак...
Оставих празната чаша на бара и седнах на един от столовете.Бармана ме погледна,а след което погледна дамата която беше до мен.Кимнах му само и той отиде при други клиенти на които доста бързо изпълни поръчката.

Катрин Евънс
Погледнах момичето.Името не ми беше много познато,но деведесет и девет процента тя не беше от тук.Бармана ми подаде една чаша пълна с водка.Отпих от питието и се облегнах на плота.
- Аз съм Ерик Нортман.И да всичко това е мое. - обърнах се и огледах бара.Наистна не беше много лесно да се постигне това,но когато си шериф на определена зона си имаш доста плюсове...,но това заведение го имам от преди това,а и все пак трябваше да започна от някъде. - От къде сте?
Карах го все още на "Вие".Принципно си говорех на "Вие" като добър и очтив вампир...малко прикритие на това което съм в съшност.Погледнах към бара където стоеше Пам.Кимнах и.Бара беше достатъчно пълен и то с повечко от нормалното човешки същества.Не ни трябваха повече отрепки.
Тя затвори вратата и се приближи към нас.
- Пам.Това е госпожица Евънс.Предполагам знаеш от документите и за самоличност. - изрекох,а Пам сложи ръце на кръста си и огледа момичето...Протежето ми в доста случей беше странна,но и бях свикнал.Тя беше БИ...поне това беше мое мнение.

Засмях се на начина по който Пам оглеждаше Катрин.На вампирката май не и харесваше как я гледаше протежето ми...на мен пък ми беше забавно.Погледнах протежето си и кимнах.Тя извъртя и отиде на някъде.По пътя се заговори с някакво друго момиче и след малко двете избягаха към кабинета ми.Извъртях очи с досада.Мразех Пам да прави...това което прави с жени и мъже в кабинета ми.
- Ще трябва да извиниш Пам за този поглед,но така красива жена като вас...тя е леко Би...посто не трябва да и се връзвате. - все още го карах на вие.Имах чувство обаче,че доста бяхме омешали "ти" и "ви",но както и да е.Изпих питието си и поръчах още на бармана.Казах му и да даде на дамата каквото поиска и,че заведението черпи.Нямаше да фалирам...просто колкото и странно да звучи нямаше такава опасност.
След малко пак се появи Пам.По изражението и разбрах,че нещо не е наред.Отидох при нея като преди това се извиних на вампирката,че ще я оставя за малко сама.Пам ми обесни,че имало нещо което вилняло на около и някакви други неща.Объркана история и едва,едва разбрах нещо.
- Претърсете горите и околностите. - наредих.
- Това са едни от най-хубавите ми обувки! - намуси се тя,а аз само и показах с поглед вратата след което тя ядосано излезна с другото момичеи още няколко вампира, аз се върнах при Катрин.
Да обувките наистина бяха хубави.

Бармана ми даде една чаша с кръв и аз отпих.Предпочитах да пия от източник - от моята малка вампирка - ,но сега щях да се задоволя и с това.За сега.
- Проблеми? - попита госпожица Евънс ,а аз само се усмихнах самодоволно.
- Просто един чифт съсипани хубави обувки. - изрекох.Това щеше да говори доста неща на някои който е присъствал на разговора ми с Пам и нищо на някой който не е присъствал.Катрин сигурно се чудеше какво точно имах в предвид....,но Пам наистина доста щеше да ми опява после за тези обувки. - Забелязвали ли сте нещо странно наоколо?
Да...това беше интересен въпрос като се има напредвид,че Лондон,околностите,ШадоуХуд и целия свят гъмжаха от магически същества за които хората си нямаха и бегла представа,че съществуват.
- Ако искате може да се поразходим?Тук вече стана доста препълнено. - огледах бара.Малко щеше да е откачено Пам да я няма,а аз да зарежа бара.Кой знае какво щеше да стане.Последния път като стана нещо такова се наложи да режа зъби...да имахме си строги вампирски правила,но те важаха тук.Нещо не виждам малката ми вампирка да прави нещо по въпроса някой от поврените и да ги спазва.

Далия бе съгласна и скоро двете се насочихме към града. Казах й че искам да се видя с един...човек, всъщност Том бе далеч от човек, но мисля че тя се сети за това без да давам излишни обяснения. Бе ми сторил доста лоши неща, бе ме накарал да направя още толкова спрямо него, но самият факт че ми бе създател ме свързваше по странен начин с него. Може би не ми бе истински баща, но като вампир ми биваше такъв.
Влязохме в бара, не му бях особено голяма фенка, не ми харесва около мен да има толкова много вампири, а тук определено бе пълно...и все пак, това бе мястото където да намеря Том. Вървейки навътре из бара, погледа ми се плъзна по сепаретата където скоро го откри. Първата ми мисъл бе дали искам Далия с мен, тъй като понякога той не се държеше особено мило...но скоро реших че тя сама щеше да прецени това.
-Намерих който търсех...ако искаш ме изчакай на бара, ако искаш ела..-отного погледнах към Том и вече знаех, че също ме бе забелязал. На лицето му се появи онази арогантна усмивчица, която толкова много ненавиждах и бързо извъртях глава към Далия, чакайки отговора й.

Саманта ме доведе в някакъв затъмнен бар.Огледах се и забелязах купища кръвопийци,насядали по бара и сепаретата.Сбърчих нос.Изобщо не ми допадаше да съм сред такова гъмжило от кръвосмучещи.Усещах отрицателната им енергия,която сякаш висеше във въздуха.Почти смърдеше,поне за мен.Знаех,че това се дължи на магическите ми способности,но не ми беше никак приятно.Тя се насочи към едно сепаре в което съзрях някакъв грозноват вампир с орлов нос,когото не познавах.Не,че ми беше нужно.След като ме уведоми,че това бил "човека",който търсела ми даде право на избор.Да отида при това чучело,което се подхилкваше подигравателно или да я изчакам на бара.Верона не ми беше дала конкретни инструкции да я пазя,така че реших да не се приближавам до и без това злобния грозник.
-Не,благодаря-казах аз на Саманта.-Нямам нужда да слушам глупостите на това нещо.Ще те изчакам на бара.И помни,че те наблюдавам и хич не ми пука от кръволоците дето са тук.
Хвърлих един студен и пренебрежителен поглед към сепарето и се отправих към бара с надеждата да не стане нужно да се намесвам в отношенията на този вид.

Далия каза че няма да ми се меси и може би така щеше да е най-добре. Всъщност не знаех защо точно трябваше да го видя, след като отношенията ни бяха малко...не особено добри.
Приближих се към него и седнах срещу погледа му, който бавно смекчаваше всичките отрицателни нотки в себе си. Погледнах го..изглеждаше ми различно, но поне на това се бях научила, никога да не подценявам ситуация с него. Менеше настроенията си по често отколкото мигаше.
-Къде се губиш, Сам?Започвах да си мисля, че си мъртва.-усмихна се загрижено, но нещо дълбоко в усмивка му никак не напомняше бащинска загриженост, която сега сякаш имитираше.
-Иска ти се, нали...напоследък съм малко заета..-не успях да довърша и усетих как се премести, сядайки до мен, а ръката му плъзна по гърба ми. Рязко се завъртях към лицето му, а на него бе изписана една от онези гримаси, с който сякаш ми сигнализираше, че ще последва нещо лошо..
Пръстите му пропълзяха нагоре по гърба ми, накрая хващайки косата ми и я дръпна назад, като изви главата ми към себе си.
-Защо мислиш така, Сам, аз съм толкова загрижен...понякога много се тревожа за теб, нали знаеш..-изсъска в ухото ми и усещайки дъха му върху кожата на врата си, побързах да се изтръгна от него. На лицето му се появи ядосана гримаса и преди да успея да се дръпна на безопасно разстояние, ръката му се заби в лицето ми.
-Не ме ядосвай, кучко!Добре знаеш, че когато ме ядосаш става по-зле!

Разглеждах камуфлажа на бара.Бяха наредени най-различни видове алкохол,но аз много добре знаех какво се консумираше в бар като този.Няколко любопитни очи ме фиксираха,но побързах да парирам погледите.Тръснах ръце на бара.Колко ли време щеше да се бави Саманта с грозния вампир?Театрално завъртях очи.Искаше се ми се Верона да е тук,за да има поне с кого да си говоря.В същия момент един нахален вампир ме подуши по врата.Моментално настръхнах и се извъртях към него.Той ме гледаше и се подсмихваше.
-Хайде,чупка комар-казах му аз и посочих към салона.
В първия момент,оня се стъписа и понечи да каже нещо,но май мозъка му достина толкова,че да си затвори устата и да се омете."Далия,къде си момиче?"чух гласа на Верона доста силно в главата си."Какво има",върнах аз."Саманта!"дойде незабавния отговор.Бързо погледнах към сепарето,където я бях оставила.Призля ми.Точно от това се опасявах,че ще стане някоя глупост.Саманта седеше,а грозното плашило я държеше за косата и я налагаше в лицето.Капки кръв обагряха масата,а кръвопиеца плезеше гнусния си език,за да хване някоя и друга капка.Без да губя секунда се спуснах към сепарето."Какво да правя?Да го убия ли?"изкрещях в главата си,надявайки се Верона да е там."Не го убивай,има достатъчно време,за да умира хиляди пъти.Измъкни Саманта оттам и бързо,ако нещо се обърка ще излича този бар от лицето на земята с всичките му клиенти",отговори тя.Минах зад гърба на вампира и точно преди да забие юмрука си в лицето на Саманта за пореден път,аз се пресегнах и хванах неговата коса.Откъснах го от нея и го блъснах в края на дивана,намъквайки се между тях.Главата на вампирката се отпусна и се трясна в масата.Май не беше добре.Извърнах се към грозника и стиснах зъби до болка.
-Ей,тъпанар-извиках остро.-За какъв се мислиш ти бе?Малоумен ли си или да?Вечността ли ти омръзна и искаш да си посъкратиш животеца?
Вампирът ме изгледа продължително.

Далия се намеси между нас и отдели Том от мен захвърляйки го в края на дивана. Спокойната му усмивка за миг ме изненада, дори повече отколкото действията на Далия.
-Съжалявам..станало е недоразумение.-усмихна се той и както гледаше към нея, бавно се извъртя леко към мен. Протегна ръката си към мен и отново проговори:
-Всичко е наред, нали Сам?Ела при мен..
Не знаех точно защо, не ми се и мисли, може би наистина имахме странни взаимоотношения, но аз бавно направих крачка към него, опитвайки се да не поглеждам към Далия. Всъщност не ми трябваше още един укорителен поглед, бях се нагледала на неговия, но сега нямах сили да отместя очите си.
Тъкмо си мислех как ще усетя още някой удар по тялото си и ръцете му обгърнаха в една от онези редки прегръдки, който на моменти проклинах, а понякога дори може би обичах...
-Всичко е наред...-провлачи той, а едната му ръка се спря на главата ми приглаждайки косата ми точно там, където одеве я дръпнал. Не бях усетила как също го прегърнах и макар да не виждах лицето му, бях преубедена че сега гледаше към Далия и се усмихваше победоносно.
Скоро ме пусна и сега вече успях да погледна в очите на Далия. Чувствах се виновна..сякаш знаех, че сега не трябваше да съм при него, камо лу да го прегръщам, но тя никога нямаше да разбере. Той ми бе създател...мразех го за това, но някак бях задължена да го обичам.
-Благодаря ти, но той е прав..всичко е наред. Нямаше нужда..-усетих ръката му по гърба си, сега се спускаше надолу и това ме накара да изтръпна и да се дръпна настрани. Мислех че отново ще избухне, но той само погледна към Далия и остана на мястото си. Явно се страхуваше...?

Чувствах се,като пълна идиотка,каквато всъщност бях.За пореден път (и сигурна съм,не за последен),Саманта успя да ме направи за смях.Наглият вампир най-безцеремонно се изсмя в лицето ми и безочливо я запрегръща.И тогава най-после изпитах чувство.Болка.Вътре в мен.Имах чувството,че нещо в мен се чупи и се разпада.Не бях позволявала на никого да постигне това от много отдавна,но ето че сега пак се случи.Това ме върна много години назад,още докато ме обучаваха,докато ме разкъсваха парче по парче.Насилих се да не покажа никаква реакция,но разбрах,че е безсмислено.Най-накрая вампирката постигна целта си.Нарани ме.Чак сега разбрах,че това е била целта й през цялото време.Да ме подчини по някакъв начин на волята си и след това да ме нарани.Или поне да опита.Седях и не можех да помръдна.В главата ми се въртяха хиляди,не милиони мисли.Света около мен се размаза.Без да се усетя,наведох глава и от очите ми започнаха да капят едри,горчиви сълзи.Сълзи на болка,срам и позор.Бавно започнах да пропадам в нищото.Чух,че тя каза нещо,но не го разбрах.Усетих само,че още повече ме заболя.Пропадайки в бездната,ясно чух смеха на вампира,а ми се стори,че чувам и нейния...

Не разбирах какво точно стана с Далия, но на Том май му харесваше и скоро чух смеха му да се разнася наоколо. Погледнах го объркано, а той само ме дари с поредния си опит да ме докосне и когато отново се дръпнах той се засмя още по-силно.
-Няма ли да ме запознаеш с приятелката си...?-на лицето му се появи онази съвсем негова си усмивка с която така и не свикнах и която всеки път обръщаше всичко в корема ми наобратно, почти готово да се върне по същия път по който бе влязло там.
-Том..мисля че трябва да си вървиш...-не успях да довърша и той ме прекъсна и гласът му запечатил се в съзнанието ми, се разнесе плавно и властно.
-Хич не трябва дори да се опитваш да мислиш, ясно?-пристъпи напред и без дори да знам какво точно правех ръката ми го спря. Той само я погледна и се засмя отново, като след това ме погали по главата и бавно си тръгна. Загубих го от погледа си и сега погледнах към Далия.
-Той малко..-усмихнах се виновно, но и сякаш исках да й кажа че не съм. Определено се чувствах странно в създалата се ситуация.