ЛА 29 август 2011

-А?-погледнах към нея.Беше се свлякла на земята.Или бе някакъв свръх чуствителен вампир, или повярва на това че наистина ще я убия, или незнам...Отидох при нея и я хванах през кръста.Помогнах и да стигне до стената.Като стигнахме я оставих да седне и да се облегна на стената.
-Ами ти поиска да те убия, но аз като добро дете само те одрасках.Така че сега може само малко да ти се вие свят.Но скоро ще мине...-казах и също се облегнах на стената и се загледах някъде...

Повдигнах едната си вежда.
-Ти сама го поиска!-казах самодоволно и я дръпнах към мен.Отметнах косата и назад, за да се полюбувам на творението си - драскотинката която направих.
-Сама каза да те ухапя, и неможеш да кажеш че не беше така.- усмихнах се.След малко размишления добавих.-А някой каза че немога да те нараня...-засмях се.Май можех а?Пуснах я.И посочих двете дупчици на вратът си.
-А, ти ако се опиташ още един пит да пиеш от мен.Също ще пострадаш...-предупредих я.Нямах намерението да я търпя.

-А?!?-погледнах я учудено.Боже, още ли не си научи урока!?На игри чки ли ще си играем?!?Да не и бях прислужница.Да и испълнявам желанията.Ухапи ме, пусни ме и подобни...Мил съъм до някои моменти, но като ми писне става лошо.Тази щеше скоро да се испати лошо.Но докъде ще стигне с тези свои игрички ще видим.Нямах намерение да и угаждам като на 3 годишно дете.
-Ако искаш да умреш отиди и скочи от някой небостъргач...-посъветвах я.

-Казвам ти, отиди и се хвърли от небостъргач!Знаеш ли колко е забавно да летиш надолу и бавно бавно да осъзнаваш че нямаш парашут и ти остават броени секунди до верната смър!-казах и леко испувтях.Защо наистине неотиде да се хвърли от някъде.Поне нямаше мен да ме обвинят в убийство.Това ще е само убийство...Наистина беше като малко дете.Интересно ако щях малко да се поразров в мислите и нали нямаше да ми изгори жив?Така или иначе няма да усети тъй че няма как.Затворих си очите и се съсредоточих, започнах да доловявам мислите и - а по точно това което искаше да прави.Божее, не наистина беше...Ох, отворих си очите и продължих да се вглеждам някъде без цел.

Когато така "Добре, така да бъде" си помислих че наистина ще отиде да скача.Но, не остана си на мястото.
-Е, що не отиваш?-попитах разочаровано.-Тъкмо си помислих че ще има шоу, а ти развали всичко...-казах недоволно.Чувах и мислите.И щом искаше да стана по весел...Ето и!С какво пък не е весело.На мен ми беше забавно...Щом тя можеше да си играе с мен, защо аз неможех.А и както гледах се беше отказал да ме хапе, май си научи урока...

-Ти искаше да се убиеш не аз...-напимних и.
- Подяволите хайде да правим нещо.-донякъде извика тя.Боже това момиче неможеше ли минутка или две да поседи тихо.
-Дообре, ще играем на една игра...Отиваме на ЖП гарата и заставаме на релсите пред движеш се влак.Викаме Блъсни ме...блъсни ме.Интересно ли е?!?Ама ти ще си първа...-казах.Ох, това започна да става тъпо...
-Добре.-смирих се.-Какво искаш да правим?

Ако щях да искам да убивам, то тя досега нямаше да е жива.Да не приличах на някой ненормален манияк?!?Аз спасявах хора, не за да ги убивам след това.
-Не, участвам в това...-казах безразлично.Смъкнах се по стената на долу и седнах.Като не преставах да гледам някъде.Защо?Ами и аз незнаех.Просто така.Гледах някъде...

Погледнах я удивено.Та аз тези хорица ги пасямах не ги убивах!Не ги спасявах за да ги убивам за веселба след това!
-Умишлено не.-казах.Да се гордееш с това че си убивал хора според мен е егоизм.Да се смяташ за по силен от някой друг.И да караш да страда онзи който е по слаб от теб е пълна гбупост.Защото винаги може да се намери някой който е по силен от теб.И сещо може да запчне да ти докарва болка или подобни.А и станах пазител не за да убивам хора а за да ги спасявам.И до колкото знам убиването и спасяването са напълно различни неща...

Надигнах раменете си.
-Други, на име Том Милс не се предлагат.-казах.Прекалено добър бях аз?Или тя беше прекалено зла?Незнам.Такъв какъвто си бях и щях да остана.Нямах намерението да променям нищо в себеси.Така си бях добре.Който иска да ме смята за прекалено добър.Който и сака за зъл.Която иска...абе както си иска.Но това си бях АЗ.И щях да остна такъв какъвто съм си.